РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Девня, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20243120200050 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на М. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
В********против Наказателно постановление №23 – 0253 – 000747, издадено
на 19.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, с което
въззивникът е санкциониран за нарушение по чл. 103 и чл. 147 ал. 1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ с административни наказания глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Въззивникът оспорва наказателното постановление, като счита
същото за неправилно, необосновано и издадено при съществено нарушение
на административно - производствените правила, като липса на посочване в
АУАН и НП на мястото на извършване на нарушението и на обстоятелствата,
при които то е извършено, отказ на актосъставителя да впише в АУАН
възраженията, които е имал още при съставянето му и др. Твърди, че не е
извършил нарушенията, за които е санкциониран, като сочи, че не е възприел
сигнала за спиране, попаден от полицейските служители, намиращи се на
автомагистрала „Хемус“. На тези основания претендира отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
В с.з. въззивникът се явява лично и чрез процесуален представител,
който заявява, че поддържа жалбата и твърденията, изложени в нея. По
същество моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно поради липса на извършени от страна на жалбоподателя
нарушения на ЗДвП и за присъждане на разноски.
1
АНО, редовно призован не изпраща представител, представя
писмено становище, в което чрез проц. представител оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно
и законосъобразно.
Районна прокуратура – Варна, редовно призовани, не изпращат
представител и не ангажира становище по основателността на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2023 г. въззивникът, управлявайки лек автомобил „***“ с
рег.№ В ***В С се движел по път ІІ-29 в посока от гр. Добрич към гр. Варна. С
него в автомобила пътували и свидетелката В. Г. Х., с която въззивникът
живеел на семейни начала, както и тяхното седем годишно дете. Около 14:40
ч. въззивникът навлязъл на територията на гр. Аксаково, като непосредствено
табелата указваща населеното място, при поставена пътна маркировка М1 –
единична непрекъсната линия, изпреварил движещ се пред него лек
автомобил „О***“ син на цвят, без опознавателни знаци за принадлежност.
Този автомобил бил управляван от свид. С. М. Д. – мл. автоконтрольор в
Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, който на посочената дата работел като
оператор на камера за заснемане на скоростен режим и тъкмо бил приключил
работата си на конкретна точка на контрол разположена на път ІІ -29, км.
8+300 и се бил отправил към друга такава, находяща се на територията на гр.
Варна. Възприемайки неправилната маневра, свид. Д. застигнал въззивникът,
изсвирил с клаксона на автомобила си и включил светлини поставени на
предното стъкло на МПС – то, което управлявал. Въззивникът също му
изсвирил с клаксона на автомобила си и продължил движението си напред,
тъй като не разбрал сигналите, които свидетелят му подава. На
амтомагистрала „Хемус“ свид. Д. настигнал автомобила на въззивника и
изпреварвайки го от лявата му страна, свалил предното странично стъкло и
започнал да му прави знаци с ръка да спре. Тъй като автомобилът не бил
обозначен като полицейски, а и дрехата с която бил облечен свид. Д. /черна
тениска с къс ръкав без видими надписи полиция/ не предполагала, че той е
полицейски служител въззивникът продължил движението си напред към гр.
Шумен, за където пътувал. Свид. Д. продължил да го следва с включени на
предното стъкло светлини, като постоянно му подавал звуков сигнал с
клаксона, за да спре, а на моменти го изпреварвал и рязко намалявал скоростта
пред него, за да му попречи да продължи движението си. Въззивникът и
съпругата му се стресирали от поведението на свид. Д., помислили си, че ги
преследва, изплашили ли се и за детето си, което се разплакало. Тъй като по
нищо неличало, че свид. Д. е полицай въззивникът не спрял на подаваните му
знаци с ръце, а продължил движението си по магистралата, като дори
изпреварвал автомобила на свидетеля, вкл. и от лявата му страна. В 14:48 часа
свид. Х. се обадила на тел. 112 и съобщила за случващото се на магистралата.
Същата била помолена от оператора да опише автомобила, който ги преследва
- цвят, модел, рег. номер. След като се установило, че се движат в посока гр.
2
девня, операторът на тел. 112 свързал свид. Христова с дежурния на РУ –
Девня. Междувременно свид. Д. също се свързал с дежурния на РУ –
Аксаково и съобщил за случая, като поискал съдействие от колеги от гр.
Девня, за спирането на въззивника. Двамата дежурни на РУ координирали
действията си и на автомагистралата бил изпратен дежурния автопатрул при
РУ – Девня в състав – свидетелите Ц. О. Й. и Р. И. Т., които отишли на
автомагистрала „Хемус“ и застанали до пътен възел Суворово в посока гр.
София. Не след дълго възприели движещия се в лявата пътна лента л. а.
„БМВ“ с рег. № В 1825 ВС, управляван от въззивника и му подали сигнал със
стоп палка да спре. Въззивникът не спрял на подадения му сигнал и
продължил движението си, при което двамата полицейски служители
предприели преследване със служебния си автомобил, който бил брандиран, с
надпис „Полиция“ и включени звуков и светлинен сигнал. Едва тогава
въззивникът забеляз полицейския автомобил, отбил вдясно и спрял в
аварийната лента. Веднага след него спрял и свид. Д., който излязъл от
автомобила и тогава въззивникът и съпругата му видели на гърба на
тениската, с която бил облечен надпис „Полиция“. По разпореждане на
полицаите въззивникът отишъл с автомобила си в РУ – Девня, където му били
съставени два АУАН, единият от които процесния, съставен от свид. Ц. Й..
Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без
възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не
постъпили и на 19.10.2023 г. АНО издал атакуваното НП. В него АНО приел
изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел, че въззивникът е
извършил две нарушение – на чл. 103 от ЗДвП и на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП и му
наложил за тях съответните наказания – глоба в размер на 150 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и глоба в размер
на 20 лева.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на показанията на разпитаните лично и непосредствено свидетели.
Факта, че въззивникът не е спрял на подадения му на пътен възел Суворово
сигнал за спиране от полицейските служители от РУ – Девня не се оспорва от
него, като същият твърди, че не е възприел сигнала, тъй като се е движел в
лявата лента за движение, а трафикът по магистралата бил интензивен. В
подкрепа на неговите твърдения са показанията на свид. Христова, която
заявява, че също не е забелязала нито полицейски автомобил, нито
полицейски служители на автомагистралата, като е била заета с разговора си с
дежурния на РУ – Девня, от когото всъщност двамата с въззивника са узнали,
че след тях се движи полицейски автомобил, който след като са възприели
веднага са преустановили движението си. Показанията на този свидетел съдът
цени в светлината на близката й връзка със страна по делото. Като
съжителстваща на семейни начала с въззивника от дълги години, свид. Х.
несъмнено е заинтересована от изхода на делото, водено срещу него. Съдът
обаче няма основание да не кредитира с доверие твърденията на свид. Х.,
доколкото същите се подкрепят от показанията на актосъставителя и
3
свидетеля при установяване на нарушението – свид. Р. Т.. Първият от тях, на
въпрос на въззивника заяви пред съда следното: „Явно господина не ни е
видял и не е възприел подадения от нас сигнал, защото впоследствие спря като
видя нашия служебен автомобил.„ Свид. Р. Т. заяви, че сигнала е бил подаден
от аварийната лента, тъй като е нямало как да излязат на платното за
движение, за да подадат сигнал със стоп - палка. Сочи също, че точно в този
момент въззивникът се е движел в лявата пътна лента и е изпреварвал движещ
се в дясната лента автомобил, а автомобила на свид. Д. се е движел
непосредствено след този на въззивника. Противно на това, свид. Ст. Д.
твърди, че колегата му е подал сигнал за спиране със стоп - палка като е
излязъл на пътното платно в дясната лента за движение. Същия свидетел
твърди, че се е движел пред въззивника и лично е възприел сигнала, който е
бил своевременен и достатъчно ясен. Това твърдение няма как да се приеме за
достоверно, доколкото всички останали разпитани свидетели заявяват, че свид.
Д. се е движел след автомобила на въззивника и е спрял зад него в аварийната
лента. Затова и напълно правдоподобно звучат твърденията на въззивника и
свид. Х., че не са възприели подадения сигнал за спиране със стоп – палка. Не
е без значение и наличието на противоречие в показанията на двамата
полицейски служители кой от тях двамата е подал сигнала със стоп палката,
като всеки от тях сочи, че сигнала е бил подаден от другия. Това още повече
разколебава категоричното твърдение на свид. Д., че сигнала е бил достатъчно
ясен за възприемане.
При така установената по делото фактическа обстановка, въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е
приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на административно наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група в РУ при ОДМВР – Девня, упълномощен с това правомощие
съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи /т. 3.9 от същата/.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
4
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН и ЗДП. Възражения за допуснати нарушения на
процесуалните правила са неоснователни, доколкото както в АУАН, така и в
НП мястото на нарушението е посочено конкретно и подробно, а именно
автомагистрала „Хемус“ на ПВ Суворов посока гр. София. Не се доказват
твърденията на въззивника, че е имал възражения при съставяне на АУАН,
доколкото в акта е отразено, че нарушителят няма възражения, същият му е
предявен, при което се е запознал с неговото съдържание, вкл. и в тази му част
и подписан от него лично. Затова и основания за отмяна на обжалваното
наказателно постановление на процесуално основание съдът не констатира.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалваното наказателно постановление:
Административно наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за две нарушения, първото от които такова по чл. 103 от ЗДвП,
съгласно която „При подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най - дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“
За да е осъществен състава на това нарушение на първо място следва
да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който
да е предназначен за конкретния водач на ППС и на второ - въпреки
възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в
най - дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.
Установява се по делото, че след като са възприели движещото се по
автомагистрала „Хемус“ в посока гр. Шумен/ респ. гр. София/ МПС,
управлявано от въззивника полицейските служители от РУ – Девня, пратени
на место от ОДЧ на РУ минути по – рано са подали сигнал за спиране със стоп
– палка, предназначен за него. Доколко този сигнал е бил достатъчно ясен и е
бил възприет от въззивника по делото не се установява категорично и
несъмнено. На първо място въззивникът твърди, че не е възприел сигнала на
контролните органи и затова не е спрял, като веднага щом ги е забелязал е
преустановил движението си, отбивайки в най – дясната част на платното за
движение – в случая аварийна лента на автомагистрала. Пътуващата с него
сви. Х. също заявява, че не е видяла нито полицейски автомобил, нито
униформени полицаи на пътя до момента, в който ОДЧ не й е съобщил за това
при разговора им по телефона. Двамата полицейски служители също заявяват,
че е напълно възможно сигнала им да не е бил възприет от въззивника,
доколкото той се е движел в лявата пътна лента, а движението по магистралата
в този момент е било интензивно. С оглед на това съдът приема тезата на
въззивника, че не е извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП, доколкото не се
доказва по делото, че той е възприел подадения му от контролните органи
сигнал за спиране и умишлено не е преустановил, а е продължил движението
си. Предприетото от него спиране няколко метра след мястото на подаване на
5
сигнала ясно говори за това, че намеренията му не са били да се укрива от
контролните органи, с цел да осуети евентуална проверка то тяхна страна, а по
– скоро че действително не ги е забелязал. С оглед на това и в тази му част
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и подлежи на
отмяна от съда.
По отношение на второто нарушение, описано в АУАН – че
въззивникът е управлявал ППС, което не е представено на технически преглед
важи доказателствената сила, която законът придава на АУАН. Съгласно чл.
189 ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или администратвиното дирене
доказателства или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде
проведено успешно оспорване на качеството му на официален документ. В
настоящия случай акта е редовно съставен, като отразеното в него
обстоятелство не е опровергано от въззивника, доколкото той не ангажира
доказателства, че управляваното от него ППС към датата на нарушението е
било минало задължителния периодичен ГТП. За допуснатото нарушение по
чл. 147 ал. 1 от ЗдвП е наложена предвидената в чл. 185 от закона санкция от
20 лева, която не подлежи на изменение от съда, доколкото е във фиксиран от
законодателя размер. В тази му част, като правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Предвид претенцията за разноски и на двете страни, на въззивника се
следват такива съобразно уважената част от жалбата, изчислени от съда в
размер на 352, 94 лева съобразно претендираните 400 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно потвърдената част от наказателното
постановление на АНО също се следват разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 27е от НЗПП.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23 – 0253 – 000747,
издадено на 19.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, в
частта му, с която на М. И. М., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 103 от
ЗДвП, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП са наложени административни
наказания глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от три месеца, на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 от ЗАНН.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23 – 0253 – 000747,
издадено на 19.10.2023 г. от Началник група в ОДМВР – Варна, РУ – Девня, в
6
останалата му част - с която на М. И. М., ЕГН: ********** за нарушение по
чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лева, на основание чл. 63
ал. 2 т. 5 от ЗАНН.
ОСЪЖДА ОДМВР – Варна, РУ – Девня ДА ЗАПЛАТИ на М. И. М.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. В****** сумата от 352, 94 лева,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част от жалбата, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. В********* ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР – Варна, РУ – Девня сумата от 80 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, определено в минимално допустимия размер, на основание
чл. 63д ал. 4 вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7