Решение по дело №1028/2019 на Районен съд - Асеновград

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

№                                    25.03.2021г.                           гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Йорданка Алексиева

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1028 по описа за 2019г. и като обсъди:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл. 500 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът “ДЗИ - Общо Застраховане” ЕАД твърди, че на 12,01,2019г. около 4,30 часа ответникът управлявал лек автомобил рег. №РВ5842ТР по главен път І-8 с несъобразена скорост и с концентрация на алкохол в кръвта от 1,67 промила. Вследствие на това загубил контрол и се преобърнал в крайпътната канавка в дясно на пътното платно. При това пострадал пътник в автомобила – И.Т.А., на която били причинени следните увреждания – компресионна фрактура на Л2 (втори поясен прешлен) с проминиране (проникване) на костен фрагмент назад към спиналния канал. На 19,03,2019г. ищецът изплатил застрахователно обезщетение на същата в размер на 25000 лева, тъй като за вреди, причинени при управление на лек автомобил рег. №РВ5842ТР е сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица №BG 06/06/118001514051 от 22,05,2018г. със срок на действие 26,05,2018г. до 25,05,2019г. При настъпване на пътно-транспортното произшествие ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон норма, то застрахователното дружество претендира от застрахованото лице сумата, която е заплатена като обезщетение на пострадалото лице. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 25000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира направените по делото разноски, както и тези в обезпечителното производство по ч.гр.д.№678/2019г. по описа на АРС. 

Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че липсват доказателства относно причините и механизма на пътно-транспортното произшествие, относно вината му, както и относно причинно-следствената връзка между него и вредоносния резултат – уврежданията на И.А.. Оспорва иска и по размер, като твърди, че изплатеното обезщетение е силно завишено с оглед на претърпените неимуществени вреди. Прави възражение за съпричиняване, тъй като ищцата е знаела, че ищецът е употребил алкохол, а освен това е пътувала без поставен обезопасителен колан. Ето защо моли предявеният иск да бъде отхвърлен, евентуално уважен частично. Претендира направените по делото разноски.

            След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

Със споразумение по НОХД №4137/2019г. по описа на Районен съд Пловдив ответникът е признат за виновен в това, че на 12,01,2019г. на главен път І-8, 246 км +500м, област Пловдив, при управление на лек автомобил „Ауди А4” с рег. №РВ 5842 ТР е нарушил правилата за движение и с това по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.Т.А., изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата – за 10-11 месеца, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,67 промила, установено по надлежния ред с Дрегер Алкотест 0075.

Пострадалото лице чрез своя пълномощник адв. Запрянов е подал уведомително писмо  до Застрахователно дружество „Евроинс” от 25,05,2004г. за настъпилото събитие. С молба от 08,10,2004г. е поискал изплащане на застрахователно обезщетение за причинените му вреди. Размерът му е определен с протокол от 12,10,2004г. по образуваната щета от 16,06,2004г. и е 3000 лева, след като е отчетено съпричиняване на вредата. То е било изплатено на 05,01,2005г., видно от представеното платежно нареждане от същата дата.

Споразумението, с което е приключило наказателното производство за извършеното престъпление от ответника, има сила на влязла в сила присъда, а тя - съгласно чл. 300 от ГПК - е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо тези въпроси не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство, а възраженията за липса на доказателства относно причините и механизма на пътно-транспортното произшествие, относно вината на ответника, както и относно причинно-следствената връзка между него и вредоносния резултат – уврежданията на И.А. са неоснователни.

Не е спорно между страните, а и от застрахователна полица №BG/06/118001514051 се установява, че пътно-транспортното произшествие е станало в срока на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в нея, сключен с ищцовото дружество. С него застрахователят се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди при управление на лек автомобил „Ауди А4“, рег. №СТ 4857 ВС. Видно от Протокол от 27,02,2019г., съставен от застрахователя така описаният автомобил има един и същи идентификационен номер (рама) с автомобила, при управлението на който са причинени вредите. Поради това и поради обстоятелството, че в застрахователната полица е посочен за собственик трето лица, а в протокола за ПТП – ответника, макар и при липса на пълно доказване по отношение на този факт, съдът приема, че през време на действие на договора за застраховка ответникът е придобил правото на собственост върху него, при което е променен регистрационния номер на превозното средство. Ето защо за застрахователното дружество е възникнало задължение да заплати обезщетение за вредите, причинени при управлението на същото, което е изпълнено на 19,03,2019г., когато на И.А. е преведена сумата от 25000 лева.

Съгласно чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата

, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. Настоящият случай е точно такъв, поради което ответникът дължи на ищеца сумата от 25000 лева.

С оглед на това следва да се разгледа възраженията му за прекомерност на обезщетението и за съпричиняване на вредоносния резултат.

От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че причинените травматични увреждания са довели до изпитване на значителни болки и страдания, последваща оперативна интервенция, ограничена подвижност, следоперативна болезненост. Болките са били сравнително продължителни и с умерена сила поради обезболяването им, като в началния период са били по-силни. По-слаба болезненост е възможна и до момента. Пострадалото лице И.А. е разпитана като свидетел по делото. Тя си спомня, че ответникът е отишъл пред дома й през нощта. Говорили малко, след което загубила съзнание, тъй като той я ударил по главата. След като се свестила видяла, че е в неговия лек автомобил, на задната седалка и че пътуват към с. Чешнегирово. Няколко секунди след това настъпил удар. От него тя отново загубила съзнание. Впоследствие се обадила на телефон 112. Когато дошла линейката, тя отново припаднала. Свестила се в болницата. Първите дни изпитвала много силни болки, за които й прилагали силни болкоуспокояващи. Поради това има откъслечни спомени. Наложило се да я оперират. Възстановяването й било изключително трудно и болезнено. И към момента на разпита възстановяването й не е приключило. Предстои и нова операция, изпитва болки, изтръпване. След инцидента се променила физическата й активност, като се е наложило да ограничи същата, да промени навиците си. Изпитва силен страх, апатия, затворила се в себе си. За преодоляване на психическата травма посещавала психолог.  

При така събраните доказателства съдът намира, че заплатеното обезщетение действително не отговаря на претърпените от свидетелката болки и страдания, но не в посоката на направеното възражение. За репарирането на понесените неимуществени вреди би следвало да се определи чувствително по-голям размер на същото, но това е извън предмета на делото. 

Освен това не е налице каквото и да било съпричиняване на вредоносния резултат. Пострадалото лице е било принудено да пътува в лекия автомобил, като същото не е било в съзнание при потеглянето му. Поради това то не е имало възможност да постави предпазен колан. По тази причина е без значение, че е знаела, че водачът на превозното средство е употребил алкохол. А и знанието само по себе си не би могло да се окачестви като съпричиняване, тъй като между него и настъпилите вреди няма причинна връзка. Ето защо е без значение фактът, че свидетелката Грозева се обадила на свидетелката И.А., за да я предупреди, че ответникът е употребил алкохол. Отделно от горното от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че при преобръщане на автомобила е възможно поясната област да се травмира от части на купето, тъй като тялото изпада от фиксирания колан. Ето защо и възражението за съпричиняване е неоснователно.

По изложените съображения предявеният иск за заплащане на сумата от 25000 лева е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 25000 лева.

На основание чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер от 1000 лева, заплатена държавна такса, 1536 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева депозит за съдебно-медицинска експертиза и 77,22 лева депозит за съдебно-психиатрична експертиза, или общо сумата от  2763,22 лева. Възнаграждението за адвокат е определено в минимален размер съгласно НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на същото е неоснователно. Сумата от 72,78 лева, част от внесен депозит за съдебно-психиатрична експертиза не следва да се присъжда, тъй като не е използвана и подлежи на връщане на ищеца.

При този изход от спора ответникът дължи и направените разноски в производството по допускане на обезпечение по ч.гр.д.№ 678/2019г. по описа на АРС в размер на 45 лева, заплатена държавна такса, и 1086 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Държавната такса за вписване на обезпечителната заповед не съставлява разноски в това производство, поради което не се присъжда.

   С оглед на гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

            ОСЪЖДА Д.К.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул.”Витоша” №89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, сумата от 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), представляваща заплатено на И.Т.А. застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен със застрахователна полица №BG/06/118001514051 от 22,05,2018г. със срок на действие от 26.05.2018г. до 25.05.2019г. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от компресионна фрактура на Л2 (втори поясен прешлен) с проминиране (проникване) на костен фрагмент назад към спиналния канал, причинени от Д.К.Г. на 19.01.2019г. при управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № РВ 5842 ТР след употреба на алкохол, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 03.04.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 2763,22 лева (две хиляди седемстотин шестдесет и три лева и двадесет и две стотинки), направени по производството разноски и сумата от 1131 лева (хиляда сто тридесет и един лева), направени разноски в производството по допускане на обезпечение по ч.гр.д.№ 678/2019г. по описа на АРС.

           

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: