Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме
Мъгърдичян в.гр.дело №13888 по
описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 10.05.2019 год., постановено по гр.дело №32362/2017 год. по описа на
СРС, ГО, 30 с-в, е отхвърлен предявения от „Д.Г.“ ООД срещу Г.П.Г. иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди /във формата на пропуснати ползи/,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ищецът е осъден да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в
размер на 1 530 лв.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Д.Г.“ ООД.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че предявеният иск е недоказан по отношение на причинената
имотна вреда. Правилно СРС бил приел за доказано наличието на деяние, чиито
автор бил ответникът – неблагоприятни за ищеца публикации в сайтовете lovechnews.bg и frognews.bg, които били с клеветнически характер, доколкото в тях
били употребени изразите „мутри“, „нахлуване“, „мутри от „Делта гард“. Налице
били противоправност и причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и причинената вреда. От
заключението на вещото било по съдебно-счетоводната експертиза било видно, че
за ищеца били настъпили имуществени вреди на стойност 24 000 лв. без ДДС, поради
несключването на договор с „А.“ЕООД. Неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че настъпването на тези вреди не било доказано, тъй като за
представителната власт на лицето А.М., с което от името на посоченото дружество
били водени преговори за сключването на договор за охрана, не били ангажирани
доказателства. Обстоятелството, че „А.“ ЕООД било изпратило писмо до ищеца било
безспорно по делото. А.М. бил назначен по трудов договор от 29.10.2013 год. на
длъжността търговски представител на „А.“ ЕООД и към момента на подписване на процесното писмо бил в трудово правоотношение с посоченото
дружество. Според длъжностната му характеристика същият имал правото да
обосновава предложения за сключването на различни типове договори и да подготвя
тяхното сключване след одобрението на мениджър маркетинг. СЛедвало
да се имат предвид и разпоредбите на чл. 32 и чл. 33, ал. 1 ТЗ. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, а искът – уважен. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата Г.П.Г. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че ищецът не твърдял настъпването на други вреди и не бил представил
доказателства за такива, освен пропуснатите ползи от несключването на договор с
„А.“ ЕООД. В писмото на това дружество за отказ да бъде сключен договор била
посочена друга статия – публикувана в хартиеното издание на вестник „Ловеч прес“ от 25 – 27.07.2016 год., а не онлайн изданията на lovechnews.bg
и frognews.bg, предмет на доказване в производството по делото.
Следователно не била налице причинно-следствена връзка между деянието и
твърдените вреди. Ищецът бил представил писмо от „А.“ ЕООД, с което дружеството
отказвало бъдещо сътрудничество с ищеца след прочитане на публикувана статия
във вестник „Ловеч прес“ от 25 – 27.07.2016 год., на
стойност 33 600 лв. без ДДС за охраната на обект: офис за ортопедични
обувки и стелки, с адрес: гр.Ловеч, ул.“*****. Това писмо по същество
изразявало въздържане от сключването на нов договор, без да се декларира обаче
прекъсване на търговски взаимоотношения, респ. настъпването на загуби за ищеца.
Т.е. не съществувала сигурност за бъдещо увеличение на имуществото на
кредитора, която сигурност не можела да се предполага. Освен посоченото писмо
други доказателства за намаляване имуществото на ищеца или осуетяването на
сигурни печалби не било представено. По отношение на статията във frognews.bg не било доказано каква точно информация била
дадена от ответника и кой е направил квалификациите и начина на описание на
действията на частен съдебен изпълнител В.Петров и придружаващите го лица. По
отношение на статията в lovechnews.bg не било ясно кой от тези, между
които бил проведен разговора, бил употребил думите „мутри“. Още в отговора на
исковата молба бил направил възражението, че А.М. не е управител на „А.“ ЕООД и
че същият няма представителна власт. Представените от ищеца доказателства били
изготвени за целите на процеса. Представителната власт на А.М. не била
потвърдена. Представил писмо с изх.№120 от 28.07.2015 год., издадено от друг съконтрахент, използвано по гр.дело №10232/2016 год. по
описа на СГС, І-16 с-в, за доказване на вреди от публикации, съдържащи
изявления на Е.Б., което било изключително близко по съдържание и стил с процесното писмо на „А.“ ЕООД. Не бил доказан и размера на
твърдяната вреда. При определяне на пропусната полза не можело цялата
договорена цена да бъде включена в обезщетението по чл. 45 ЗЗД, а единствено и
само чистата печалба, която би получил увреденият, т.е. от договорената цена
трябвало да се извадят разходите на ищеца, които той би заплатил при сключване
и изпълнение на твърдения договор. В заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза като разход била включена единствено работната
заплата на охранителя, без данък печалба, облекло, обучения и т.н. Следователно
не било налице точно и безспорно определяне на размера на претърпяната вреда. От
заключението било видно, че ищецът заплащал различно по размер трудово възнаграждение
на охранителите на магазини в различни градове, като не било ясно на какво се
дължала тази значителна разлика, според която в гр.Ловеч била най-високо
квалифицираната работна ръка. Според свидетеля М.ищецът сключвал по 4-5
договора на месец преди статиите, а след тях броят намалял на 1-2 на месец.
Това обаче противоречало на констатациите на вещото лице, че в счетоводството
на ищеца са намерени само 2 договора за търговски обекти и то извън гр.Ловеч.
Освен това физическата охрана на магазин била изключително рядко срещан случай
в практиката. „А.“ ЕООД бил производител и търговец на ортопедични стелки с 14
обекта за продажба в страната и един цех в гр.Пловдив. При груба сметка за
охрана на всички тези обекти, с оглед направената от ищеца оферта, то
посоченото дружество следвало да заплати над 500 000 лв. без ДДС. И двата
представени на вещото лице договора се отнасяли за по-рискови обекти от магазин
за анатомични стелки. При изчисление на човекочасовете за физическа охрана
спрямо офертната цена на ищеца спрямо „А.“ ЕООД се
получавала нереално висока цена – 17.50 лв. за човекочас. Следователно не била
доказана и обосноваността на отправената от ищеца оферта. В същата нямало и
срок на предоставяната услуга. Според ищеца той бил 1 година, но това твърдение
било недоказано. Цената на възмездния договор била един от съществените му
елементи. В случая цената не била определена между страните, тъй като липсвал
договорен срок – тя можело да се отнася за ден, месец няколко месеца, година и т.н. Липсвала и
пазарна логика за определяне на цената. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно като краен резултат. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба следва да се посочи следното:.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да
не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи на който
са: 1/ деяние /действие или бездействие/,
2/ вредата, 3/ противоправността
на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до доказване на противното – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ фактически състав на деликтна
отговорност е извършване на противоправно деяние т.е. такова
действие или бездействие, което обективно да води
до накърняване на защитен от
закона правен интерес, субективно право или правнозначима
ценност от категорията на естествените права.
В разглеждания случай ищецът /който е безспорно, че
притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност – охрана на
имуществото на физически или юридически лица/ се позовава на увреждащо поведение на ответника, изразяващо се в публично разгласяване от
страна на ответника на твърдения в публикации на уеб страницата на сайта lovechnews.bg, със заглавие „Ексклузивно! Право на отговор! Г.Г.
пред Ловеч Нюз: Делта гард ме изнудваше за 100 000 евро“, с дата
28.07.2016 год. и на уеб страницата на сайта frognews.bg, със заглавие „Охранители на Делта гард вилнеят в хотел „Априлци“, които
ищецът счита за позорни и уронващи доброто име и репутацията му.
Ответникът не оспорва, че е автор на процесните
изрази в публикацията в сайта lovechnews.bg, а и това
обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите П.Ч.и Ц.П., които
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и неопровергани от
останалия доказателствен материал по делото.
По отношение на процесните
изрази в публикацията в сайта frognews.bg по делото не са
ангажирани каквито и да е доказателства, че техен автор е именно ответникът,
нито това следва от нейното съдържание. В същата е отразено единствено, че „собственикът
на хотела /“Априлци“/ Г.Г. и негови служители, които
ни подадоха информация за случващото се, потърсили закрила от метната полиция“.
Общото твърдение обаче за подадена информация не е цитат или смислово
възпроизвеждане, при липсата на каквито и да било данни по делото за противното.
При осъществения анализ на съдържанието на процесните изявления в публикацията в сайта lovechnews.bg – „с мутри от Делта гард, които ме заплашваха и изнудваха
да платя 100 000 евро глоба“, въззивният съд
приема следното:
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство
или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета
/чл.147, ал.1 от НК/. С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство
на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка.
По принцип разгласяването на позорно обстоятелство е
довеждане до знанието на трето лице за такова обстоятелство, което деецът
свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за
съществуването на определен факт за пострадалия, отнасящ се до минали или
настоящи прояви от личния му живот или неговата професионална реализация
/брачна изневяра, побой, тормоз над близки, отсъствие от работа, немарливо
изпълнение на служебните задължения и др./, укорим от гледна точка на
общопризнатите морални норми или отразяващ отрицателни качества на субекта,
характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм,
наркомания и др./, който е от естество да накърни доброто му име в обществото,
да компрометира честта и достойнството.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени параметри и всички релевантни детайли, която да бъде
поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите
се в нея факти, т.е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои
твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които
застава с думите си, претендирайки, че знае, че
тези обстоятелства са безспорен факт.
И това е предпоставено от
необходимостта за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване
в гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна
психическа дейност.
Настоящият съдебен състав счита, че изявлението в процесната публикация е с клеветническо съдържание. В същото
е еднозначно конкретизирано
наименованието на ищцовото
дружество, поради което и предмет на иска е обективно отразен факт, който се съдържа в публикацията и може да се извлече от нея без субективно
съждение или предубеждение. Така изнесеният факт засяга
негативно публичния образ на ищцовото дружество.
Същият е и неверен като недоказан. За истинността му не са ангажирани каквито и
да било доказателства, а доказателствената тежест в
тази насока е била на ответника съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. Разпространеното
чрез средство за масова информация, каквото е уеб страницата на процесния сайт, надхвърля правото на свободно изразяване –
съставлява противоправно поведение.
Същевременно настоящият съдебен състав намира, че преценката
за основателността на предявения иск за имуществени вреди във формата на пропуснати
ползи е свързана както с тяхното настъпване, така и с установяването, че същите
са пряка и непосредствена последица от увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Следва
да се посочи, че в частност пропусната полза може да се прояви само като нереализирана
печалба – разликата между цената на договора и всички разходи – търговски,
инвестиционни, трудови, транспортни и др., които ищецът би направил във връзка
с изпълнението, но които на практика ще си спести и няма да направи.
Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица
от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно
очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални
обстоятелства да е било осуетено от противоправното и
виновно поведение на ответника. Това означава осъществяването на прихода да е
реално и сигурно, като свързано с конкретните обстоятелства. Пропусната полза е
елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й,
пропусната полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Тъй
като пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на общо логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличението. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 год. на ВКС по тълк.дело
№ 3/2012 год., ОСГТК, установяването на пропусната полза при договор се
основава на предположението за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението, а в настоящия случай
непозволеното увреждане, ако не беше настъпило такова. Когато пропусната полза
се основава на очаквано възнаграждение по изпълнен договор, от значение са
причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от непозволеното
увреждане. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има ако от
обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред
изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им,
нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността
В този смисъл сигурна възможност за
увеличаване на имуществото ще е налице, когато на базата на доказани обективни
факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния
случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума
на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна /виж например и
Решение № 67 от 22.04.2013 год. на ВКС по т.дело № 28/2012 год., ІІ т. о., ТК/.
В частност в подкрепа на твърденията
си за настъпването на претендираните имуществени
вреди ищецът е представил писмо с изх. №36 от 13.07.2016 год. на „А.“ ЕООД, писмо,
ведно с оферта с изх.№156 от 19.07.2016 год., писмо с изх. №37 от 22.07.2016
год. на „А.“ ЕООД, уведомително писмо с изх.№158 от 25.07.2016 год. и писмо с
изх.№1213 от 04.08.2016 год. на „А.“ ЕООД. Ответникът от стоя страна е
възразил, че по делото липсват други доказателства за настъпило намаляване на
имуществото на ищеца.
Трето лице по смисъла на чл. 181,
ал. 1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало документа и правата,
които то черпи могат да възникнат сами при условие, че датата на възникването
им предшества датата на документа – Решение № 235 от
4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК. Касае се до неучаствали в съставянето на документа
лица, които биха могли да бъдат увредени от неговото антидаране.
Ответникът, на когото горепосочените здокументи се
противопоставят, не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК. Тези
документи обаче са частни и се ползват с доказателствена
сила само по отношение на авторството им. Те не доказват нито фактите, които са
предмет на направеното изявление, нито датата и мястото на съставянето на
документа – Решение № 748 от 17.02.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 801/2009 г., IV г. о., ГК и
Решение № 197 от 23.12.2014 г. на ВКС по гр. д № 7364/2013 г., ІІІ г. о., ГК.
Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените в
тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК – Решение № 50 от 21.07.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 4880/2014
г., IV г. о., ГК. Страната не следва да
разчита на доказателствената сила на представен по
делото частен документ, когато е съставен в свидетелство на факт, който
насрещната страна оспорва, защото съдът няма задължението да приеме за
осъществен оспорения факт, нито за вярна датата на съставянето му. Следователно
доказателствената тежест е за лицето, което
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ – Решение № 213 от 15.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 856/2017
г., III г. о., ГК, Решение № 167 от 3.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4020/2017 г., IV г.
о., ГК, Решение № 32 от 18.06.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1109/2018 г., I т. о., ТК.
Настоящият съдебен състав счита, че
в разглеждания случай ищецът не е установил при условията на пълно и главно
доказване настъпването на имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, поради
несключването на договор за охрана с трето за спора лице, считано от 08.08.2016 год., на обект: Офис за ортопедични обувки и стелки
За този факт данни не се съдържат в
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Н.И.М., като въобще
няма и доказателства за цената на договора, чието изпълнение ищецът сочи, че е
било осуетено от противоправното поведение на деликвента /обусловена от уговорен срок на действието му/, поради
което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест следва да
се приеме, че посоченият правопораждащ процесното вземане факт не се е осъществил.
Отделно от това не може да бъде
формиран и извод за наличието на причинно-следствена връзка между увреждането и
твърдените вреди, доколкото самият
ищецът основава иска си на отказа на „А.“ ЕООД да бъде сключен договор за
охрана, който е мотивиран със засягаща неблагоприятно ищеца публикация във
вестник „Ловеч Прес“ от 25 – 27.07.2016 год., чийто
автор обаче според изложеното в исковата молба е трето за спора лице, а не ответникът.
В този смисъл релевираната
претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне, както е приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено,
като правилно.
По отношение на
разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК жалбоподателят /ищецът/ следва да бъде осъден да заплати на ответника
действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 200 лв.
/своевременно направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е значителна
и обстоятелството, че въззивното производство се е
развило в едно съдебно заседание, в което са били събирани доказателства – виж
и приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. с Решение № 5419 на
ВАС от 08.05.2020 год. – бр. 45 от 15.05.2020 год., в сила от 15.05.2020 год.,
предвид обстоятелството, че представеният по делото договор за правна защита и
съдействие е сключен на 30.06.2020 год./.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
10.05.2019 год., постановено по гр.дело №32362/2017 год. по описа на СРС, ГО,
30 с-в.
ОСЪЖДА „Д.Г.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.П.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в
размер на 1 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/