Р Е Ш Е Н И Е
№ 34/7.2.2019г. Град Варна
Варненският
окръжен съд
Наказателно отделение
На седми
февруари Година две хиляди и деветнадесета
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Димо Димов
секретаря Катя
Апостолова
прокурор Женя
Енева
като разгледа
докладваното от съдия Нанкинска
ВЧНД № 103 по
описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.163 от ЗЗ и e образувано по жалба на адв.Д.,
защитник на Р.У. против решение, постановено на 11.01.2019 год. по ЧНД №
5413/2018 год. на ВРС, ХХІХ състав.
С
атакувания съдебен акт освидетелстваното лице Р.У. е настанено на задължително
лечение в психиатрично заведение.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,
тъй като е налице липса на социален критерий за прилагане на задължително
лечение, както и че освидетелстваното лице се лекува доброволно. Предлага се на
въззивния съд да отмени постановеното решение и да постанови ново, с което да
остави без уважение предложението на прокуратурата.
Представителят
на ВОП излага твърдения, че към датата на съдебното заседание не е налице
социалния критерий за настаняване на задължително лечение на У., тъй като
същата се лекува доброволно.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, намира за установено
следното:
Производството по
делото е било образувано по реда на чл.155 и сл. от ЗЗ по предложение на ВРП за
настаняване на задължително лечение на лицето Р.Й.У..
Пред
първоинстанционният съд показания са депозирали Р.У. и И.З.. Първият от тях е
съпруг на лицето, чието принудително лечение се иска. От неговият разпит се
установява, че от есента на 2018 год. в поведението на Р.У. се е наблюдавала
значителна промяна, като тя е станала напрегната, изпитвала недоверие преди
всичко към съпруга си, считала, че й въздейства чрез електромагнитно лечение,
че я следи, че й изневерява. На 01.11.2018 год. след пореден скандал в дома им
направила опит за самонараняване, което довело до намесата на полицията и
спешна помощ и У. била приета за лечение във Второ психиатрично отделение при
МБАЛ Св.Марина-Варна. Вследствие на проведеното лечение е настъпило подобрение
в състоянието й, като била изписана и следвало да приема определени
медикаменти.
Св.З. обяснява, че
е в близки приятелски връзки със семейството на У. и от нея е чувал за
притесненията й, както и е имал лични наблюдения върху влошаване на състоянието
й. Той също заявява, че след излизането й от болничното заведение е настъпила
значителна промяна в състоянието й.
По делото е
назначена СПЕ от която се установява по безспорен начин, че У. страда от
Параноидна Шизофрения, поведението й е болестно мотивирано, което определя
медицинските критерии за лечение по ЗЗ. Съдът не споделя становището на
защитата, че тази експертиза е некомпетентна, тъй като същата почива на
събраните по делото гласни док-ва - личен преглед на лицето и медицинска
документация съществуваща към момента на изготвянето й.
При така установените
обстоятелства настоящият състав на съда намира, че изложено от вещото лице
обуславя наличието на медицинския критерий за настаняването на лицето на
задължително лечение, а от показанията на разпитаните свидетели се установява
наличието и на социалния критерий в един по-ранен период, тъй като У. е
представлявала опасност преди всичко за себе си.
В същото време
обаче по делото е приложено становище от психотерапевт З.М., от което се
установява, че от м.12.2018 год. У. е започнала терапия при нея, като при
същата активно е съдействала при провеждането й.
С оглед
твърденията на защита, че У. е предприела доброволно лечение пред настоящата
инстанция е постъпила служебна справка от Началник клиника при МБАЛ
Св.Марина-Варна, от която се установява, че Р.У. е постъпила на лечение в
условията на Дневен стационар при Втора психиатрична клиника на 17.01.2018 год.
Предписана й е медикаментозна терапия, която тя спазва стриктно и активно
съдейства при провеждането на груповите активности, предвидени в индивидуалния
лечебен план.
В последното по
делото съдебно заседание показания са депозирали Р.У. и Р.У. от които се
установява, че с оглед проведеното лечение в психиатричното заведение в
поведението на Р.У. се наблюдава значително подобрение, като същата е значително
по спокойна, няма негативни прояви към близките си и към себе си и стриктно
спазва назначеното й лечение и приема предписаните й медикаменти.
Тези обстоятелства
доказват предприети действия по доброволно лечение, което има вече характера на
трайност.
В същото време ЗЗ
е приложим в случаите, при които дадено лице не желае доброволно да се лекува
само, а в настоящият казус У. е предприела действия по лечението си в психиатрично
болнично заведение, както и редовни срещи с психолог, които също целят
преодоляване на болестните процеси, което прави неприложими разпоредбите на
закона по настаняване на задължително лечение.
Всичко изложено до
момента мотивира съда да приеме, че атакуваното решение на първоинстанционния
съд е незаконосъобразно, не почива на събраните по делото доказателства и като
такова следва да бъде отменено, а предложението на ВРП оставено без уважение.
По изложените
съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на ВРС, ХХІХ състав, постановено на
11.01.2019 год. по ЧНД № 5413/2018 год.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на
ВРП за настаняване на задължително лечение на Р.Й.У..
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: