Р Е Ш
Е Н И Е
№335
гр. Пловдив, 07 февруари 2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, осемнадесети състав в съдебно заседание на двадесет и трети януари
две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД
№ 3712 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред при
провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Образувано е по жалба, подадена от Н.С.К., ЕГН
**********,***- пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 9 от 04.12.2018 г., издадена от Началника на Пето РУ
при ОДМВР - Пловдив, с която на Н.С.К., ЕГН ********** е наложена принудителна
административна мярка – “Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната
и в чужбина” за срок от една година“. С жалбата се излагат доводи в насока, че
обжалваният акт е незаконосъобразен и издаден при разминаване на словесното
описание и правната му квалификация. Искането е да бъде отменена
заповедта.Претендира разноски.
Ответникът - Началник на Пето РУ към ОД на МВР –
гр. Пловдив, редовно уведомен за настоящото съдебно производство, не изразява
становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни
интереси са неблагоприятно засегнати от нея. Същата е допустима, като подадена
в предвидения от закона 3-дневен срок. Разгледана по същество, е основателна
поради следните съображения:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на 04.12.2018г.
около 19,20ч. в гр.Пловдив, стадион „Локомотив“ при провеждане на футболната
среща между отборите на ПФК“локомотив“ Пловдив и ПФК „Ботев Пловдив“ Н.К.
извършва противообществена проява/спортно хулигантство/
по смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в това, че носи маска на лицето си и
извършва действия за прикриване на лицето си, което затруднява разпознаването. За описаното е бил съставен АУАН № 16 от
04.12.2018г. и като нарушена норма е посочен чл.21, т.7 от ЗООРПСМ.
Въз основа на така установеното административно
нарушение Началник на Пето РУ към ОД на МВР – гр. Пловдив е издал оспорената
заповед – предмет на настоящото съдебно производство, където деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ. Представена е и наказателно постановление №
9/04.12.2018г. на началника на Пето РУ-Пловдив, сведение от 04.12.2018г. от Ц.Р.и
П.К.и двамата служители към сектор „СПС“ при ОДМВР-Пловдив и обяснение от Н.К..
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 42 от ЗООРПСМ принудителната
административна мярка по чл. 41, т. 1 се налага със заповед на началника на
районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението или оправомощено от него длъжностно лице
в случаите по чл. 30, ал. 1, т. 1. Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при съществено
нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно
е възражението за нарушено право на защита на жалбоподателя, понеже ЗПАМ била издадена
в същия ден, в който бил съставен и АУАН № 16/04.12.2018г. Това не намира
основание в закона, който в неговия текст на чл. 30 казва, че в срок не по-късно от 24 часа от
съставянето на акта по чл. 26, ал. 1 началникът на районното управление на МВР
по местоизвършване на нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно
постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите
по чл. 21, т. 1 – 10.
ЗПАМ е издадена на
основание данните в АУАН № 16 от 04.12.2018 г., съставен от полицейски служител
от 05. РУ при ОДМВР - Пловдив, като посочените фактически обстоятелства са
послужили и за издаването на ПАМ. Като нарушена норма в АУАН е посочена нормата
на чл. 21, т. 7 от ЗООРПМС, а в ЗПАМ е чл. 21, т. 9 от ЗООРПМС. Първата норма
сочи като противообществена проява (спортно хулиганство) носенето на маски и
действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява
разпознаването, а тази на т. 9 от посочения законов текст като такава обявява носенето
на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси;
спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални
ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни
средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и
други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на
околните.
В конкретния случай от
една страна словесното описание на нарушението, не отговаря на неговата правна
квалификация, а от друга, не са описани обстоятелствата, при които това
нарушение е извършено. Касае се за съществени нарушения на процесуалните
правила допуснати в хода на административното производство, а именно за
нарушение на императивните разпоредби на чл. 59, т. 4 от АПК. Общоприето е от
правната доктрина и съдебна практика, че за да предизвика целените с издаването
му правни последици административният акт, като писмено обективирано
волеизявление, следва да съдържа отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща
индивидуалният административен акт са посочени в чл. 59 от АПК. Тези от тях,
посочени в чл. 59, т. 4, а именно – фактически и правни основания за издаване
на акта, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, от които следва
постановеният от административния орган резултат.
Неспазването на така
установените нормативни изисквания има за последица постановен в съществено
нарушение на закона акт. Изискването за обосноваване на акта е една от
гаранциите за законосъобразност на същото, които законът е установил за
защитата на правата и правнозащитените интереси на
гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази
гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довежда до
знанието на адресата съображенията, въз основа на които административният орган
е пристъпил към налагане на принудителна административна мярка. Това подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива актове. От друга
страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху
законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред
съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения. Както
в акта, така и в оспорената заповед, описанието на нарушението се свежда до
следното: "...04.12.2018г. около
19,20ч. в гр.Пловдив, стадион „Локомотив“ при провеждане на футболната среща
между отборите на ПФК“локомотив“ Пловдив и ПФК „Ботев Пловдив“ Н.К. извършва
противообществена проява/спортно хулигантство/ по
смисъла на ЗООРПСМ, изразяваща се в това, че носи маска на лицето си и извършва
действия за прикриване на лицето си, което затруднява разпознаването....". Забраната за носене на
маска на спортно мероприятие е предвидено в разпоредбата на чл. 21, т. 7 от
ЗООРПМС, сочената в ЗПАМ като нарушена норма на чл. 21, т. 9 от ЗООРПМС внася
забрана за носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като
оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи
вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и
други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да
бъдат опасни за живота и здравето на околните. Тази неправилната правна
квалификация на констатираното на 04.12.2018г., е довело до съществено
нарушаване на производствените правила, водещо до отмяна на процесната
заповед.
С оглед правилното
протичане на административния процес за налагане на принудителна
административна мярка и упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на
издадения акт, административният орган следва освен да опише подробно и да
събере пълни данни за обстоятелствата, при които е извършено нарушението, да
посочи законовата разпоредба, която е била виновно нарушена, нещо което в
конкретния случай не е сторено, поради което процесната
ЗПАМ се явява незаконосъобразна само на това основание. Това е така, защото
описанието на нарушението, доказателствата които го потвърждават и законовите
разпоредби, не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните
такива и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на
засегнатото лице.
Казаното
дотук налагат извода, че възраженията в жалбата в тази насока се явяват
основателни.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че
жалбата като основателна следва да се уважи, а обжалваната заповед като
незаконосъобразна - отмени.
По разноските.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр.
§ 1, т. 6 от ДР на АПК ОД на МВР-Пловдив следва да бъде осъден да плати на жалбоподателя
направените разноски по производството в пълния им обем, който е общо в размер
на 80 лв. – 10 лв. държавна такса за образуване на делото, 70 лв. държавна
такса за касационно обжалване пред ВАС на РБ. Претендира се и възнаграждение за
адвокат. В случая е поискано такова по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата. Предвид изхода на делото, на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3, вр. §2а от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при съответното разглеждане и инстанция, съдът следва да присъди
на адвокат М.К. *** общо сумата от 1200 лв. адвокатско възнаграждение за двете
съдебни инстанции дотук (две разглеждания пред АС-Пловдив и едно пред ВАС на
РБ), на основание чл. 226, ал.3 от АПК.
Ето защо Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.С.К., ЕГН **********,***
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 9 от 04.12.2018
г., издадена от Началника на Пето РУ при ОДМВР - Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Н.С.К., ЕГН **********
сумата от общо 80/осемдесет/ лева разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати 1200 /хиляда и двеста/ лева адвокатско
възнаграждение на адвокат М.К. ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/