РЕШЕНИЕ
№ 490
гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Предмет на подадената от Застрахователно акционерно дружество “Армеец” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. “Стефан
Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М......И.и В. К. - М., чрез юрк.
И.Й., жалба с вх.№ 018106/20.10.2021г., е издаденото от ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896,
район на действие ВТОС, Постановление от 05.10.2021г., с което е оставено без уважение
възражение № 016065/27.09.2021г., подадено от длъжника /жалбоподател по настоящото
производство/, с което е поискано намаляване на присъденото в полза на взискателя по ИД
№ 20218960400363 - Н. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за
образуване на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв.
/двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с твърдения, че адвокатско възнаграждение за образуване и
водене на изпълнителното производство по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, не следва да
се дължи изобщо, като с възражението е поискано и съответно намаляване на дължимите
такси по изпълнението, както и таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, жалба се отправя искане за отмяна,
като неправилно и незаконосъобразно на горепосоченото постановление. Навеждат се
доводи за липса на извършвани действия от страна на процесуалния представител на
длъжника, представляващи по своята правна същност действия по “водене на
изпълнителното производство”. В тази връзка се отправя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното производство до
минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/, съгласно чл.10, т.1, ал.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Процесуалният
представител на длъжника по изпълнителното дело изразява становище, че претендираното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност
на изпълнителното дело, като отправя искане за намаляване на същото на основание чл.78,
ал.5 ГПК, до размера на минимално предвиденото в чл.10, ал.1, т.1 Наредба № 1/2004г. на
1
ВАдв.С, като се изразява становище за липса на доказателства за реалното изплащане на
същото. Обжалват се и начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ с твърдения за недължимост
на последните, поради обстоятелството, че по образуваното изпълнително дело не са
осъществявани действия по принудителното събиране на дължимата сума освен изпращане
на запорно съобщение с поканата за доброволно изпълнение. Обжалва се и размерът на
допълнително начислените такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на
156,00 лв с ДДС /сто петдесет и шест лева/, поради това, че е неясно как е изчислен размерът
на същите. Счита, че размерите на таксите по т.1, т.5 и т.9 са завишени, а таксите по т.3, т.4
и т.31 от Тарифата, въобще не се дължат. Поискано е присъждане на разноските по
настоящото производство - държавна такса по подадената въззивна жалба и юрисконсултско
възнаграждение. Представен е списък по чл.80 ГПК.
На основание чл.436, ал.3 ГПК, не е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от
страна на взискателя.
По настоящото производство, ведно с приложеното копие на ИД № 20218960400363, са
приложени писмени обяснения от ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896, район на действие
ВТОС, като в последните се съдържа становище относно обжалваното постановление.
Изложени са аргументи за наличието на достатъчно доказателства за реалното заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение, както и че не е налице нито една от хипотезите
на чл.79, ал.1 ГПК, изключваща отговорността за разноски по изпълнението. От
представеното пълномощно, определящо рамките на представителната власт на
процесуалния представител на взискателя, недвусмислено е установено, че същата е
учредена не само с оглед образуването, но и осъществяването на процесуални действия в
хода на самото изпълнително производство. Допълва се, че действително така заплатеното
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното производство не се
явява прекомерно тъй като същото е в размер, към минимума, предвиден в чл.10, ал.1, т.1 и
т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С, поради което не следва да се намалява. По отношение на
таксите, поддържа, че по изпълнителното дело са изготвени сметки по чл.79 от ЗЧСИ, в
които са разписани всички дължими такси, както и начинът, по който са образувани. Всичко
това обуславя единствено възможния извод за правилност и законосъобразност на така
издаденото постановление, предмет на настоящото производство, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
По така изложените твърдения, както и от приложените по делото писмени
доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Подадената жалба, попада в приложното поле на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, а именно
съдържа означение, че се подава от името и за сметка на Застрахователно акционерно
дружество “Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, ул. “Стефан Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори
М.И. и В. К. - М., чрез юрк. И.Й., което дружество се явява длъжник по ИД №
20218960400363 при ЧСИ Ивелина Цанкова, рег. № 896, район на действие ВТОС. Поради
това, че е налице активна процесуална легитимация и правен интерес у лицето, сезирало
настоящата съдебна инстанция с въззивната жалба, в предвидените срокове за обжалване по
см. на чл.436, ал.1 ГПК, то същата се явява процесуално допустима, а на основание чл.436,
ал.4 ГПК - и редовна. Съдът намира, че в настоящата хипотеза не се налага разпит на
свидетели и/или вещи лица, поради което и на основание чл. 437, ал. 1 и ал.3 ГПК, ще
следва да се произнесе в рамките на закрито съдебно заседание, по същество на жалбата.
От приложеното копие на изпълнително дело № 20218960400363, е видно, че с
Постановление от 05.10.2021г., издадено на основание чл. 434 ГПК, ЧСИ е оставил без
уважение молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, в частта й, с
която е поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя по ИД №
20218960400363 - Н. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнителното производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/
по чл.10, т.1, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения, като ЧСИ му е възложил в тежест заплащането на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/ за образуване и водене на
изпълнителното производство съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С,
както и такси по изпълнението в размер на 156 лв. /сто петдесет и шест лева/.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното постановление се явява правилно и
законосъобразно. Действително по изпълнителното дело са представени доказателства
/договор за правна помощ, ведно с адвокатско пълномощно/, от които е видно, че
договореното между взискателя и процесуалния му представител, възнаграждение е в
размер на 500 лв. /петстотин лева/, за които е направено надлежно отбелязване, че същите са
заплатени в брой, като съгласно постановките на задължителната съдебна практика /т.1 от
ТР 6/2012г. на ОСГТК/, в тази своя част, когато страните са уговорили заплащането да се
осъществи в брой и при липса на изричен законов текст, съгласно който плащането следва
да се осъществи по банков път, то договорът за правна защита, сключен между страните и
представен по делото, има правната стойност на разписка, т.е. установява, че
претендираното възнаграждение е реално заплатено. Обемът на осъществената правна
защита, е определен от общата воля на страните, обективирана в договора за правна помощ,
сключен помежду им. В последния е изрично включена уговорката, че представителната
власт се учредява срещу задължение за образуване и водене на процесното изпълнително
производство. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът, че обемът на
представителната власт се определя от уговореното между страните, а не и от реално
осъществените действия по конкретното изпълнително дело. В тази връзка следва да се
отбележи, че така дължимото адвокатско възнаграждение в уговорения между страните
размер, се дължи както за образуване, така и за осъществяване на всякакви действия, които
по естеството си попадат в приложното поле на понятието “водене на изпълнително
производство”.
Правилен и законосъобразен е и изводът, че дължимото адвокатско възнаграждение в
уговорения между страните размер, действително съответства на фактическата и правна
сложност на изпълнителното дело. Настоящата съдебна инстанция намира, че конкретното
изпълнително производство не се отличава с относително висока степен на фактическата и
правна сложност спрямо сходни хипотези, при които по изпълнителното дело не са
извършвани значителен обем изпълнителни действия, както не са налице правни положения
от значение за законосъобразното протичане на производството, по които правни положения
да има формирана противоречива съдебна практика. Съществено значение обаче притежава
материалният интерес, обусловил образуването на изпълнителното производство, както и
обстоятелството, че вземането предмет на индивидуалното принудително изпълнение,
представлява дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по чл.36 ЗАдв. Всички
тези обстоятелства, преценени в съвкупност, обуславят извода за липсата на основание за
приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, като настоящата съдебна инстанция
намира, че така уговореният размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. /петстотин
лева/ е до размер, близък на минимално предвидения съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 Наредба
№ 1/2004г. на ВАдв.С, поради което съответства изцяло на интересите на страните в
изпълнителното производство.
По отношение на възраженията на жалбоподателя, че лицето в полза на което ЧСИ е
постановил заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение и такси по изпълнението е
друго лице, а не взискателят по ИД № 20218960400363 - Н. АНГ. ИЛ., ЕГН **********,
настоящата съдебна инстанция намира, че действително лицето, посочено в диспозитивната
част на Постановление от 05.10.2021г, предмет на настоящото производство и в полза на
което ЧСИ е постановил заплащане на адвокатското възнаграждение и таксите по
изпълнението, не е взискателят по изпълнителното дело, но в обстоятелствената част на
същото постановление, ЧСИ подробно е описал осъществените действия по изпълнителното
производство, в т.ч. е посочил правилно взискателят по делото - Н. АНГ. ИЛ., ЕГН
**********. От приложеното копие на изпълнително дело № 20218960400363, по
достатъчно ясен и недвусмислен начин е видно кой е взискателят по същото, като в
3
настоящата хипотеза е налице фактическа грешка в диспозитивната част на обжалваното
постановление, за поправянето на която от страна на съда, не съществува процесуален ред, а
редът по чл.247 ГПК е недопустимо да бъде приложен по аналогия. Наличието на
фактическа грешка в обжалваното постановление не е порок на акта на ЧСИ, обуславящ
отмяната му като незаконосъобразно, тъй като процесът по волеобразуване на
компетентният орган, издал обжалвания акт е правилен, налице е несъответствие между
формулираната воля и нейното обективиране в акта, което несъответствие следва да се
релевира пред органа издал акта, по компетентност.
По отношение на твърденията на жалбоподателя за неяснота в начина, по които са
формулирани и начислени дължимите такси по изпълнението в общ размер от 156 лв. /сто
петдесет и шест лева/, настоящата съдебна инстанция намира, че от съдържащите се по
изпълнителното дело, актове на ЧСИ, с които се начисляват съответно дължимите такси,
съобразно с посоченото в ТТРЗЧСИ - Списъци по чл.79 ЗЧСИ -л.27 и л.28 от приложеното
копие на изпълнително дело № 20218960400363, съобразно осъществената преценка за
тяхната дължимост, така определената общо дължима сума в размер на 156 лв. /сто петдесет
и шест лева/, следва да бъде намалена. Настоящата съдебна инстанция приема, че така
определените като обикновени такси по т.1, т.3., т.5, т.4, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ,
обективирани в изготвения на основание чл.79 ЗЧСИ - Списък от 01.10.2021г. /л.27/, за
законосъобразно определени и дължими в така определения размер от общо 87 лв. с ДДС
/осемдесет и седем лева/. Таксите по т.3 и т.4 са дължими, като доказателства за това
обстоятелство се съдържат на л.5 /за таксата по т.3/ и на л.10 /за таксата по т.4/. Досежно
дължимостта на допълнителната такса по т.31, съдът намира, че в настоящата хипотеза
такава се дължи на основание буква “а”, като доказателства за това обстоятелство се
намират на л.24 от изпълнителното дело и съдържат предоставена информация относно
длъжника и неговото имущество. По отношение на дължимите такси, обективирани в
изготвения на основание чл.79 ЗЧСИ - Списък от 05.10.2021г. /л.28/, съдът намира, че по
изпълнителното дело са налице приложени доказателства /обратна пощенска разписка на
л.30 от делото/ за дължимост на таксата по т.4 в размер единствено на 10 лв. без ДДС, или
12 лв. /дванадесет лева/ с ДДС. Настоящата съдебна инстанция намира, че по така
образуваното изпълнително дело № 20218960400363, с оглед преценката на извършените от
ЧСИ действия по делото, както и на молбата на взискателя за образуването му, такса по т.2
от ТТРЗЧСИ не следва да се дължи. В обобщение общия размер на дължимите такси по
изпълнението, начислени въз основа на изготвените списъци по чл.79 ЗЧСИ -л.27 и л.28, е
сумата от 99 лв. с ДДС /деветдесет и девет лева/, поради което обжалваното постановление в
тази своя част следва да бъде отменено и общия размер на дължимите такси по
изпълнението, възложени с Постановление от 05.10.2021г., следва да бъде съответно
намален.
По отношение на обжалване на дължимостта на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, настоящата
съдебна инстанция намира, че с възражение № 016065/27.09.2021г., подадено от длъжника
/жалбоподател по настоящото производство/, същият е поискал и съответно намаляване на
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като изрично произнасяне в тази негова част в обжалваното
Постановление от 05.10.2021г, предмет на настоящото производство, липсва както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната му част, поради което липсва правно основание
за произнасяне на настоящата съдебна инстанция в тази част.
По искането за присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция,
същото се явява недопустимо. Налице е трайно установена съдебна практика, съгласно
която с оглед на характера на производството по чл.435 и сл. ГПК, се изключва
приложимостта на чл.78 ГПК, в отклонение на общите положения, установени за
производството пред въззивната инстанция, в т.ч. и досежно отговорността за разноски.
Предмет на производството по чл.435 и сл. ГПК не е наличие на правен спор между
страните, а законосъобразността на извършеното изпълнително действие, поради което
разноски по него не се дължат.
Предвид горното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Постановление от 05.10.2021г.,
издадено на основание чл. 434 ГПК, в частта му, с която ЧСИ е оставил без уважение
молбата на длъжника /жалбоподател по настоящото производство/, в частта й, с която е
поискано намаляване на претендираното в полза на взискателя по ИД № 20218960400363 -
Н. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
производство до минималния предвиден размер от 200 лв. /двеста лева/ по чл.10, т.1, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
ЧСИ му е възложил в тежест заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 500
лв. /петстотин лева/ за образуване и водене на изпълнителното производство съгласно чл.10,
ал.1, т.1 и т.2 Наредба № 1/2004г. на ВАдв.С.
ОТМЕНЯ като неправилно Постановление от 05.10.2021г., издадено на основание чл. 434
ГПК, в частта му, с която ЧСИ е начислил такси по изпълнението в общ размер от 156 лв.
/сто петдесет и шест лева/, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА в тежест на длъжника по ИД № 20218960400363 по описа на ЧСИ Ивелина
Цанкова, рег. № 896, район на действие ВТОС - Застрахователно акционерно дружество
“Армеец” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. “Стефан Караджа” № 2, представлявано от изпълнителните директори М.И. и В.
К. - М., да заплати в полза на взискателя Н. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, сума в общ размер
на 99 лв. /деветдесет и девет лева/ с ДДС, съставляваща дължими такси по изпълнението.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената въззивна жалба, в частта й, с която се иска
намаляване пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, поради липса на произнасяне на
ЧСИ в Постановление от 05.10.2021г., предмет на настоящото производство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5