РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Ямбол, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20212330201327 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Агротес“АД гр.Ямбол , ЕИК
***против Наказателно постановление № 5/21.12.2021г., издадено от директора на
Областно пътно управление -Ямбол , с което на дружеството, за нарушение на чл.26, ал.1,
т.2 от Закона за пътищата, на основание чл.56,ал.3,т.1 ,вр. чл.54,ал.1 ,вр. чл.53,ал.1 и
чл.26,ал.1,т.2 ,бук. „в“ от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на
3000 лв.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление.Твърди се ,че както в
АУАН ,така и в НП липсва дата на извършване на нарушението. Оспорва се и извършване
на твърдяното нарушение.Излагат се и доводи за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на наказателното постановление и присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита ,че в
хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.моли съда да потвърди наказателното постановление
и присъди юрисконсулско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
1
следната фактическа обстановка:
На 25.10.2021г. актосъставителят- свид. Д.Г.- главен експерт в отдел „Инвестиционно-
ремонтни дейности“ при ОПУ-Ямбол извършила проверка в поземлен имот поземлен имот
87374.26.26,, находящ се в местността Маслака в гр.Ямбол, собственост на дружеството-
жалбоподател. В хода на проверката свид.Г. установила ,че в обхвата на път III-5305
„Ямбол- Веселинова –Завой4/ обходен път Изток на гра.Ямбол/ при км 0+450 в ляво била
изградена пътна връзка , за което Агенция „Пътна инфраструктура – ОПУ-Ямбол не е
издало необходимото разрешение.
След като приела ,че това съставлява нарушение на чл.26,ал.1 ,т.2 ,бук“в“ от ЗП свид.Г.
поканила управителя на дружеството да се яви на 17.11.2021г. в 10 30 часа за съставяне на
АУАН.В определения ден и час законния представител на дружеството не се явил и акта
бил съставен в негово остъствие при условията на чл.40 ,ал.2 от ЗАНН.
В последствие на 21.12.2021. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушение е издадено и обжалваното наказателно постановление
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания
по делото свидетел, като и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решаващият състав намира ,че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на наказателното постановление е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила.Съгласно разпоредбата на чл.42,т.3 и
чл.57,ал.1т.5 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да се посочи датата на извършване на
нарушението.В конкретният случай, както при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, така и при издаване на атакуваното наказателно
постановление актосъставителят и наказващият орган са допуснали нарушение на
цитираните процесуални правила.И в акта и в наказателното постановление липсва дата на
твърдяното нарушение.Посочена е само датата на проверката, която не може да се приеме
,че е датата на извършване нарушението.Това е тъка тъй като датата на установяване на
нарушението не винаги е и датата на извършване.
Непосочването в акта и НП на датата на извършване на нарушението не само ,че
ограничават правото на защита на наказаното лице, но и се препятства възможността на
контролната инстанция, в случая съда да прецени спазени ли са преклузивните срокове по
чл.34 от ЗАНН,което е важна предпоставка за законосъобразното развитие на производство
2
по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на наказващия орган ,че за
дата на нарушението следва да се приеме датата на проверката, тъй като административното
нарушение не можело да се констатира в момента на извършването му, а и нарушителят не е
направил възражения. Липсата на възможност за упражняване на ефективен контрол не
може да служи като оправдание на наказващия орган да не посочи момента на извършване
на нарушението, още по- малко да прехвърля доказателствената тежест за това
обстоятелство на посоченото като нарушител лице.
Отделно от горното от приложените по делото писмени доказателства, както и от
свидетелските показания дадени в съдебното заседание не се установява по безспорен
начин, както момента на извършване на нарушението , така и неговото авторство.. От
показанията на свидетеля Грозева става ясно ,че е съставила АУАН единствено поради
обстоятелството ,че пътната връзка е изградена в имота на дружеството- жалбоподател, без
да е установила кога и от кого е изградена..
Предвид всичко това съдът стига до извода, че обективираното в АУАН и НП нарушение
е прието за такова на базата на предположения, които са останали недоказани по един
безспорен начин, което от своя страна е пречка за ангажирането на отговорността на
дружеството- жалбоподател.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК,
искането на представителя на дружеството- жалбоподател за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. се явява основателно .
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
,както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на органа издал отменения
акт.
За това съдът като съобрази чл..18,ал.4 от Наредбата № 1 от 09. 07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения , вписаната и платена в брой сума
от 300 лв. в договора за правна помощ ,която е в минимален размер прие , че същата следва
да се присъди в тежест на въззиваемата страна.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление Наказателно постановление № 5/21.12.2021г.,
3
издадено от директора на Областно пътно управление -Ямбол , с което на „Агротес“АД
гр.Ямбол , ЕИК *** за нарушение на чл. 26,ал.1,т.2 от Закона за пътищата, на основание
чл.56,ал.3,т.1 ,вр. чл.54,ал.1 ,вр. чл.53,ал.1 и чл.26,ал.1,т.2 ,бук. „в“ от Закона за пътищата е
наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Областна пътно управление-Ямбол да заплати на „Агротес“АД гр.Ямбол , ЕИК
********* сумата от 300 лв. ,представляващо адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4