РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Белоградчик, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20211310100621 по описа за 2021 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове за сумата 569.44 лв. – с пр. осн. чл. 79,
във вр. с чл. 258 ЗЗД и 4 608.27 лв.– обезщетение за забавено изпълнение с пр. осн. чл. 86
ал.1 ЗЗД.
В предявената от “Еко-Титан” ЕООД Видин искова молба се излага : между ищеца и
ответника Община Белоградчик е сключен договор за услуга с предмет „Поддържане и
озеленяване на общински зелени площи на територията на Община – Белоградчик”
Ищеца е изпълнил задълженията си по договора, работата е приета от ответника.
Задължението си за плащане на възнаграждение по договора ответника изпълнил със
значително закъснение въпреки отправени три бр. нотариални покани, връчени на същия.
Моли се ответника да бъде осъден, да заплати на ищеца сумата 569.44 лв. – с пр. осн. чл.
79, във вр. с чл. 258 ЗЗД и 4 608.27 лв.– обезщетение за забавено изпълнение с пр. осн. чл. 86
ал.1 ЗЗД.
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Ответника е оспорил предявения иск.
Излага правопогасяващи възражения : - платил е Фактура № 5906/31.10.2018 г.; - за периода
13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. не дължи лихви на осн. чл. 6 ЗМДВИП
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Вещото лице по допуснатата съдебно–счетоводна експертиза/ССЕ/ е изготвило
заключение по поставената му задача. Заключението не е оспорено от страните и е прието
1
като доказателство по делото.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна :
Не се спори м/у страните по делото, че между тях съществуват валидни
облигационни отношения. Представен е и договор за възлагане на услуга с предмет
„Поддържане и озеленяване на общински зелени площи на територията на Община –
Белоградчик”. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, което се установява от
двустранните протоколи, че работата е приета и от издадените фактури, подписани от
страните. Установява се наличието на изискуемо вземане от страна ищеца към ответника.
От заключението на в. лице по ССЕ се установява, че и трите посочени в иск. молба фактури
са осчетоводени изцяло в счетоводството на ищеца и ответника.
Установява се също, че две от фактурите са платени съответно № 5906/31.10.2018 г. – на
16.11.2021 г. и 5919/31.11.2018 г. – на 10.01.2022 г., не е платена фактура № 5935/31.12.2018
г. – на стойност 569.44 лв.
Поради изложеното, съдът приема, че главният иск в размер на 569.44 лв. – с пр. осн.
чл. 79, във вр. с чл. 258 ЗЗД е основателен и доказан, поради което го уважава.
За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е имал
изискуемо вземане срещу ответника, а последният не платил или е платил задължението със
забава. Лихвата за забава е отговорност за вреди от забавено изпълнение и се дължи за
периода на забавата.
Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията.
Ответникът не оспорва, че плащането е извършено по – късно.
Следователно, ответника е изпаднал в забава в плащанията, тъй като не е платил на падежа
дължимото вземане.
Различен е обаче момента на изпадане в забава на ответника от претендирания с исковата
молба/14 дн. срок от издаване на съответната фактура/.
Не се установи деня на получаване на посочените в иск. молба фактури.
Съгл. чл. 303а ал.3, изр. второ ТЗ в този случай - 14 дн. срок за плащане по изр. първо на
същата разпоредба започва да тече от деня следващ деня на получаване на стоката или
услугата.
От фактури № 5906/31.10.2018 г., 5919/31.11.2018 г. и № 5935/31.12.2018 г. се установява, че
услугата е получена съответно на 31.10.2018 г., 30.11.2018 г. и 31.12.2018 г., респ. ответника
е следвало да плати съответно : до 14.11.2018 г., до 14.12.2018 г. и до 14.01.2019 г.
Налага се правния извод, че ответника е изпаднал в забава именно след 14.11.2018 г., след
14.12.2018 г. и след 14.01.2019 г./до когато е следвало да изпълни задълженията си/ - т.е. в
забава е от 15-то число на съответните месеци.
Именно след изтичане на този краен срок/14-то число/, ответника е изпаднал в забава и
респективно – от тогава дължи мораторната лихва за забава. Ищеца претендира мораторни
лихви от 16-то число на съответния месец
От заключението на в. лице по ССЕ е видно, че размера на обезщетенията за забава върху
главницата по съответните фактури, считано от 16-то число на съответния месец са като
2
следва : фактура № 5906/31.10.2018 г. за периода 16.11.2018 г. - 16.11.2021 г. - 2 312.95 лв.;
фактура № 5919/31.11.2018 г. за периода 16.12.2018 г. - 16.11.2021 г. - 2 249.70 лв.; фактура
№ 5935/31.12.2018 г. за периода 16.01.2019 г. - 16.11.2021 г. - 163.75 лв. или общо – 4
726.40 лв.
В съд. заседание в. лице пояснява, че мораторните лихви в/у сумите по цитираните фактури,
изчислени за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г. са съответно – 56.93 лв. за фактура
5906/31.10.2018 г., 56.93 лв. - за фактура № 5919/31.11.2018 г. и 4.27 лв. – за фактура №
5935/31.12.2018 г. или общо в размер на 118.13 лв.
Правопогасяващото възражение на ответника за недължимост на мораторни лихви за
периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. на осн. чл. 6 ЗМДВИП е основателно. На осн. чл. 6
ЗМДВИП/редакция ДВ бр. 28/2020г./ за цитирания период ответника не дължи обезщетение
за забава в общ размер 118.13 лв. и тази сума/за периода на обявеното извънредно
положение/ следва да се извади от общия размер на претендираната мораторна лихва.
Поради изложеното, съдът приема, че акцесорният иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД е
основателен в размер на 4 608.27 лв..
С оглед изхода на спора ответника следва да плати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 819.30 лв. - държ. такса и 200.00 лв. – възнаграждение за в. лице.
На ответника не се следват разноски по делото за адв. възнаграждение, тъй като няма данни,
че такива са платени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Община Белоградчик, обл. Видин, ЕИК *********, с адрес гр. Белоградчик,
обл. Видин, ул. „Княз Борис Първи” № 6 да заплати на „ЕКО ТИТАН” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Видин, ул. „Яворов” № 1, ет.2, сумата
569.44 лв. – неплатено възнаграждение по фактура № 5935/31.12.2018 г. по договор за
услуга с предмет „Поддържане и озеленяване на общински зелени площи на територията на
Община – Белоградчик”.
Осъжда Община Белоградчик, обл. Видин, ЕИК ********* с адрес гр. Белоградчик,
обл. Видин, ул. „Княз Борис Първи” № 6 да заплати на „ЕКО ТИТАН” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Видин, ул. „Яворов” № 1, сумата от 4
608.27 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД, върху главниците
по фактури № 5906/31.10.2018 г., 5919/31.11.2018 г. и № 5935/31.12.2018 г.
Осъжда Община Белоградчик ЕИК ********* да заплати на „ЕКО ТИТАН” ЕООД
гр. Видин ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 819.30 лв. - държ.
такса и 200.00 лв. – възнаграждение за в. лице.
Решението подлежи на обжалване пред Видински Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
3
4