Решение по дело №1175/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260132

гр. Пловдив,25.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в публично заседание на трети август,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

                                          ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                                                                       Мария Шишкова

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1175/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

        Образувано по въззивна жалба на М.Н.Щ. чрез особения ѝ представител адв. Адв.И.Д. против решение № 923/13.03.20г.,постановено по гр.д.№ 1492/19г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.в частта му, с която е признато за установено,че М.Н.Щ.,ЕГН- ********** ***,дължи в полза на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление:гр. София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4,  сумите по заповед № 1214/07.02.18г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2003/18г.по описа на ПдРС както следва: 1858,19лв.неизплатена главница по договор за паричен заем № 2663429/18.10.16г.; 80,30лв.договорна лихва за периода от 15.11.16г.до 18.04.17г.; 177,03лв.обезщетение за забава от 16.11.16г.до датата на подаване на заявлението в съда-06.02.18г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване  на заявлението в съда  до окончателното ѝ изплащане,както и в частта за разноските.

        С жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на решението по изложени в жалбата съображения-неправилно съдът приел наличието на договорни отношения между  страните по договора за паричен заем,тъй като Щ. оспорила представителната власт на лицето,представлявало ищцовото дружество при подписването  на договора за паричен заем № 2663429/18.10.16г.,а същото не представило доказателства в тази насока.Неправилно първостепенният съд приел също,че цесията е произвела действие спрямо ответницата,тъй като тя не била уведомена надлежно за нея.Моли се за отмяна на решението в атакуваната му част.

          В писмения отговор на въззиваемото дружество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в него съображения.Моли се същата да бъде оставена без уважение,а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за юрск.възнаграждение пред въззивната инстанция.

          ПдОС,след проверка на обжалваното решение съобразно  правомощията  си  по  чл.269  от   ГПК и преценка на събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и след като обсъди възраженията,доводите и исканията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въззивната жалба е подадена в срок,изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269,изр.първо от ГПК съдът намира,че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част,поради което и на осн.чл.269,изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,като въззивната инстанция се произнесе по съществуващия между страните правен спор.         

          Пред районният съд е предявен иск за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата М.Н.Щ.,че дължи на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1858,19лв.неизплатена главница,произтичаща от договор за паричен заем № 2663429/18.10.16г.,сключен между М.Н.Щ. и „Изи Асет Мениджмънт“АД,вземането по който е цедирано на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с рамков договор от 16.11.2010г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 от 01.07.17г.; договорна лихва в размер на 166,57лв.за периода 15.11.16г.-18.04.17г.(падеж на последната погасителна вноска); обезщетение за забава в размер на 177,03лв. за периода от 16.11.16г.до датата на подаване на заявлението в съда; 817,62лв.неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 15.11.16г.-18.04.17г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

          Твърденията в исковата молба са,че на 01.07.17г.е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на основание чл.99 от ЗЗД между „Изи Асет Мениджмънт“АД,ЕИК-********* и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД,по силата на който вземането,произтичащо от договор за паричен заем № 2663429/18.10.16г.,сключен между М.Н.Щ. и „Изи Асет Мениджмънт“АД е прехвърлено на ищцовото дружество изцяло с всички привилегии,обезпечения и принадлежности,вкл. и всички лихви.Твърди се също,че „Изи Асет Мениджмънт“АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ ООД,в качеството на цесионер,от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжника за извършената цесия.По реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД до ответника били изпратени от страна на цедента чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД две уведомителни писма:първото с изх. № УПЦ-П-ИАМ/2663429/05.07.17г.за станалата продажба чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес,като видно от известието за доставяне било отбелязано,че не е потърсено от получателя.Второто уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ИАМ/2663429,изпратено на 07.01.19г.с куриерска фирма „Лео експрес“ с известие било върнато обратно,като на обратната разписка било отбелязано,че пратката е отказана от длъжника по телефона и съответно не е получена от него.Към исковата молба е приложено уведомлението за цедиране на вземането,което да бъде връчено на ответника.Твърденията на ищеца са, че длъжникът не е заплатил изцяло задълженията си по процесния договор за паричен заем от 18.10.16г.,като претендира непогасената част по договора,от която главница в размер на 1858,19лв.,договорна лихва в размер на 166,57лв.,обезщетение за забава в размер на 177,03лв.и  817,62лв.неустойка за неизпълнение на договорно задължение.За претендираните суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д.№2003/18г.по описа на ПдРС,по което била издадена заповед за изпълнение.Длъжникът в заповедното производство не бил намерен на установените адреси,поради което заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК,като същият от своя страна не се явил в съда да получи книжата по делото и това обуславяло правния интерес на ищеца от подаване на исковата молба.

         С писмения отговор по чл. 131 от ГПК, подаден от особения представител на ответника, назначен на основание чл.47,ал.5 от ГПК е изразено становище за неоснователност на предявения иск.Направено е възражение,че не е налице валидна цесия,тъй като цедирането на вземането не е доведено до знанието на длъжника.Оспорва се и представителната власт на лицето,представляващо ищцовото дружество при подписване на договора за паричен заем,поради което липсвали договорни отношения.

          Районният съд в решението си е приел за установено, че с договор за паричен заем № 2663429/18.10.2016г.в полза на ответницата е отпусната заемната сума от 2000лв.с последна падежна вноска на 18.04.2017г. и ГПР 41.71%,както и че ответницата  е подписала договора и прикрепеното към него приложение,видно от приетата по делото съдебно-графологична експертиза, поради което договорът бил обвързващ за страната.

          Съдът е коментирал възражението на ответницата,че не е била надлежно уведомена за цесията и съответно цесията не била произвела действие спрямо нея,като е приел,че по  делото има данни Щ. да е отказала получаването на уведомлението за извършената цесия,респ.нямало данни за извършени плащания към стария кредитор,които да не са отчетени от новия.

           Настоящата инстанция намира за правилни по принцип изложените във въззивната жалба доводи,че ответницата не е получила препис от  исковата молба,а следователно и от уведомлението за цесията,доколкото исковата молба и приложенията ѝ са връчени на назначения на ответницата особен представител,а това връчване не може да се приравни на връчването на ответника или на упълномощен адвокат,защото представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от  акт на съда,с който е назначен той,като приложение намират правилата на разпоредбата на чл.47,ал.6 от ГПК,която пък се свързва с общото правило на чл.29,ал.3 от ГПК и е ограничена по арг.от чл.29,ал.5 от ГПК.

            В случая обаче ответницата Щ. следва да се счита за уведомена за цесията още преди  предявяването на иска с уведомителното писмо до нея от 07.01.19г.,тъй като самата тя е отказала да получи пратката,съдържаща уведомителното писмо,както се установява от обратната разписка на л.20 от първоинстанционното дело.Следователно ищецът е изпълнил условието на чл.99,ал.3 от ЗЗД и длъжникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия.

            По отношение на направеното още с отговора на исковата молба от ответницата оспорване на представителната власт на лицето,представлявало ищцовото дружество  при подписване на процесният договор за паричен заем районният съд не е изложил мотиви.Следва да се приеме,че ответникът е имал предвид оспорване на представителната власт на лицето,подписало процесния договор,по отношение не на ищцовото дружество,което е цесионер,а по отношение на дружеството,което е сключило договора- „Изи Асет Мениджмънт“АД.По отношение на това възражение въззивната инстанция споделя доводите на въззиваемата страна,че дори и да не се доказва наличието на представителна власт,това касае единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания,който дори не е страна по настоящото дело.Правилно районният съд се е позовал на  ТР №5/12.12.16г.на ОСГТК на ВКС,от което се налага извода,че ответницата-жалбоподател в настоящото производство не е от категорията лица,които имат правен интерес да се позовават на недействителност на договора на това основание.

          Правилни са и изводите на районният съд относно размера на претенциите,като  се е позовал на изготвената по делото и приета като неоспорена ССЕ.Видно от същата,ответницата е заплатила сумата от 300 лева,с която са погасени неустойка за неизпълнение – 86,27лв.,договорна лихва от 26,92лв. и главница от 141,81лв.,при което остават дължими главница в размер на сумата от 1858,19лв.,договорна лихва в размер на сумата от 166,57лв.,неустойката по чл. 4 от договора в размер на сумата от 817,62лв. и мораторна лихва в размер на сумата 230,73лв.С оглед отхвърлянето на иска за неустойката съдът е съобразил,че сумата от 86,27лв.всъщност погасява част от договорната лихва съгл.чл.76,ал.2 от ЗЗД и е уважил иска за договорна лихва не до претендирания размер от  166,57лв.,а за сумата от 80,30лв.

           По така изложените съображения настоящата инстанция намира,че  решението в атакуваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Разноски с оглед изхода на спора се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна,която претендира такива за юрск.възнаграждение в размер на 350лв.Съдът намира предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,че следва да се осъди жалбоподателката да заплати на въззиваемото дружество разноски в размер на 300лв.за юрск.възнаграждение.

Следва да се осъди и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати по сметка на ПдОС определената от съда сума от 300лв.възнаграждение за особения представител на жалбоподателката.

           По горните съображения Пловдивският окръжен съд

 

 

                                                 Р   Е   Ш   И   :

 

 

           ПОТВЪРДЖАВА решение № 923/13.03.20г.,постановено по гр.д.№ 1492/19г.по описа на ПдРС,17-ти гр.с.в частта му, с която е признато за установено,че М.Н.Щ.,ЕГН-********** ***,дължи в полза на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №25,офис сграда Лабиринт,ет.2,офис 4, сумите по заповед № 1214/07.02.18г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2003/18г.по описа на ПдРС както следва: 1858,19лв.неизплатена главница по договор за паричен заем № 2663429/18.10.16г.; 80,30лв.договорна лихва за периода от 15.11.16г.до 18.04.17г.; 177,03лв.обезщетение за забава от 16.11.16г.до датата на подаване на заявлението в съда-06.02.18г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване  на заявлението в съда  до окончателното ѝ изплащане,както и в частта за разноските.

           ОСЪЖДА М.Н.Щ.,ЕГН-********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,гр.София сумата от 300(триста)лв.разноски за юристконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

           ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,ЕИК-*********,гр.София да заплати по сметка на ПдОС сумата от 300(триста)лв.за адв.възнаграждение за назначения от съда особен представител на М.Н.Щ. за настоящата инстанция.

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: