Р
Е Ш Е Н И Е
№ 854/10.05.2023 г.
гр.
Пловдив,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ ХVІ
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Полина Цветкова
и с участието на прокурора Чавдар Грошев, като
разгледа докладваното от съдия Бабаков адм.
дело № 2762 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.
203 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.
Производството е образувано по иск
на Н.П.Б., постоянен
адрес:*** против ОД на МВР – Пловдив, с който се претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със законна лихва от
09.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са изложени твърдения, че
вечерта на 09.08.2019 г., около 20.45 ч., ищецът се уговорил с г-н. С.К., да поливат
нива, находяща се в землището на с. Каравелово. След пристигане на място, те
запалили агрегата, пуснали помпата, ищецът тръгнал към автомобила си, за да си
вземе цигара. Тогава ищецът забелязал светлини от прожектори и извикал на С.К.:
„Полицаи". К. побягнал, а
ищецът чул викове: „Полиция, легни на земята, ръцете отзад!". Той
незабавно легнал на земята и сложил ръцете си отзад зад гърба. Започнала
стрелба. Чували се изстрели от няколко огнестрелни оръжия. Някой му сложил белезници
и затиснал с коляното си врата му, притискайки силно главата му към земята.
Чували се още изстрели. След малко, на мястото при ищеца пристигнали още двама
полицаи, които до момента гонели К.. Единият от тях казал „Г.
беше". Попитали ищеца дали е бил Г., той отговорил - не. Някой от
полицаите бръкнал в джоба на ищеца и му взел телефона, провел телефонен
разговор с лице, което нарекъл Г.. След затварянето на телефона се обърнал към
ищеца и го попитал „Защо лъжеш, боклук?", като въпросът бил придружен от
силни удари по лявата горна част на главата на ищеца, единият от които с
някакъв предмет, както и от силен удар в лявото ухо. Включили се и другите
полицаи, които продължили да нанасят побой, чрез ритници и от двете страни по
цялото тяло на ищеца, както и по главата. Той загубил ориентация за
продължителността във времето на нанасяните му удари. Полицаят Г. изправил
ищеца от земята и го поставил да седне. Ищецът го попитал защо го бият, а той
отговорил - защото ги е излъгал. Ищецът помолил да му преместят белезниците
отпред, за да си направи цигара, тъй като пуши тютюн. Г. преместил белезниците.
Ищецът казал на Г., че има проблем с дясното рамо, да са по-внимателни как го
дърпат, ако това продължи. Г. стоял до ищеца, а другите не се виждали, тъй като
се намирали зад гърба му. След около час ищецът видял фарове на автомобил.
Пристигнал автомобил марка „Лада“, модел „Нива", от който слезнал
полицейският служител Б.. В автомобила бил още един полицейски служител от с.
Богдан, във видимо нетрезво състояние. Б. извадил телефона си и започнал да
снима ищеца и колата му. Последвала кратка размяна на въпроси отговори, от
която Б. не бил доволен, хванал ищеца за дясната му ръка и го ударил с юмрук от
дясната страна по ребрата. След това нанесъл силен удар по дясното ухо с
отворена длан - шамар. Ищецът се свлякъл на земята, а полицаят паднал върху
него. След това го изправили и го натоварили в Ладата Нива. Ищецът изпитвал
силни болки, виене на свят, молил полицаите да карат по бавно, а те го
обвинявали, че симулира. В полицейското управление в град Карлово ищецът
поискал преглед от лекар, защото се чувства много зле. Полицаите му отговорили,
че първо ще бъдат извършени претърсвания и изземвания. Въпреки тежкото
състояние, в което се намирал ищецът, той
бил откаран в дома му в гр. Сопот, където било извършено претърсване и
изземване. Претърсването и изземването продължило до 7- 8 часа сутринта и
въпреки многократните молби на ищеца да бъде повикан лекар, това било категорично
отказано. След това отново в присъствие на ищеца било извършено претърсване и
изземване в жилището на майка му. При вида му, тя започнала да плаче, била
силно притеснена и уплашена. Едва следобед на 10 август ищецът бил посетен от
екип на Бърза помощ - Карлово. Бил извършен преглед и прегледалата го лекарка
насочила ищеца към специалист УНГ. По-късно ищецът бил откаран в следствения
арест в гр. Пловдив. На 12 август (понеделник) ищецът бил закаран на преглед от
лекар, който установил спукано тъпанче на дясното ухо и синини по тялото. В
продължение на повече от месец след това, се налагало ищецът да пие
обезболяващи, заради силни болки в ребрата отдясно, както и в главата. Виело му
се свят, имал отоци по главата. Боляла го дясната челюст. Ушите му били деформирани,
отекли, имал синини и болки по лицето и тялото в продължение на няколко
седмици. Когато ищецът постъпил в ареста, го оставили в 123 килия. Поискал
обезболяващи лекарства, но му отговорили, че лекарства може да даде само лекар,
а в ареста лекар през почивните дни няма. В килията имало още двама мъже, които му дали
аспирин. В ареста условията били много лоши, дюшекът бил на буци, наполовина
празен, стар, изпокъсан, както и възглавницата. Чаршафите били скъсани и малки
- недостатъчни за да покрият леглото. Било много мръсно, с непоносима миризма
на мръсотия, много горещо, задушно. Първите няколко дни спал по половин-един
час за денонощие. Изпитвал непоносими болки, бил много притеснен и неадекватен,
чувствал се като в кошмар - не можел да намери поза, в която да заспи заради
болките. На 12 август 2019, понеделник, лекарят на ареста го прегледал, описал
състоянието му. Накарал го да надуе със запушен нос като при това от дясното му
ухо излизал въздух. Ищецът му казал,
че от ухото тече кръв и някаква слузеста течност. Лекарят му казал да се върне
в килията, да напише обяснения, да ги даде на полицая, за да ги изпратят в
прокуратурата. Той написал обясненията, дал ги на полицаите. По-късно същия ден
го завели в болницата на Пещерско шосе за преглед. Там му казали, че е за
операция, но той отказал, тъй като му предстояло заседание по мярка за
неотклонение. Бил върнат в килията. Независимо от оплакванията, че не може да
спи от болки, от администрацията на ареста му отговорили, че обезболяващи и
успокоителни се носят от близките с разрешение на лекаря. Лекарства започнали
да му носят два или три дни по-късно. На
14 юни 2021 г. било извършено образно изследване на ищеца, установило състояние
след фрактура на седмото дясно ребро. На 18.06.2021 г. ищецът посетил специалист
с оплаквания от болки в дясното ухо, като е констатирано: „Зараснала перфорация
на дясна тъпанчева мембрана." Към
настоящия момент г-н Б. продължавал да изпитва болки при някои движения, което
се отразявало негативно на неговия личен и социален живот. Периодично имал
болки в ухото и под челюстта. Ищецът твърди, че спрямо него е приложена от служители
на ответника неправомерна физическа сила, тъй като в операцията по задържането
са участвали минимум петима професионално обучени, въоръжени служители на
ответника, при което било трудно да се приеме, че толкова обучени мъже не могат
да задържат един нарушител, без употреба на физическа сила или чрез употреба на
минимална такава, която да не застрашава живота и здравето му. Освен това се
твърди, че ищецът не бил задържан при случайна полицейска акция, която е можело
да доведе до неочаквано развитие, когато полицията да е принудена да действа
без да е подготвена за него, а задържането му било извършено при предварително
планирана операция, в резултат на продължително наблюдение на мястото, където е
задържан, което предполагало и включвало организация и разчет на действията на
полицията. Ръководителите на операцията имали достатъчно време, за да оценят
евентуалните рискове и да вземат всички необходими мерки, така че да сведат до
минимум щетите за всички засегнати лица. Нараняванията на ищеца, констатирани в
Следствения арест на гр. Пловдив не можело да бъдат обяснени чрез обикновена
употреба на сила, още повече, че те били
причинени по време на една добре подготвена операция. Поради това употребената
сила не е отговаряла на стандарта „абсолютна необходимост“ и следвало да се
приеме, че същата е произволна и поради това представлява незаконосъобразно
действие на административен орган, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ. При условията
на евентуалност дори и да се приемело, че при задържането на ищеца е използвана
на законово основание физическа сила, то следвало да се приеме, че нейното
прилагане не е отговаряло на критерия пропорционалност и е продължило след отпадането на причините
за това. В тази ситуация било налице превишаване на правомощията при прилагане
на физическа сила (продължила след като ищецът е бил задържан и с поставени
белезници), което представлявало незаконосъобразно действие на административен
орган, по смисъла на чл.1 от ЗОДОВ, а освен това служителите на ответника не
направили необходимото за запазване живота и здравето на лицето, като не са му
осигурили своевременна медицинска помощ.
Претендира се обезщетение
за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразните действия при упражняване
на административна дейност, които се изразяват в болка и страдание по време на
полицейското насилие, които продължавали по време на целия престой на ищеца в
следствения арест, а в момента ищецът имал периодични болки в ухото и под
челюстта, както и болки при движение на тялото. Освен това се изтъква, че
ищецът претърпял и търпи и силен психоемоционален стрес, породен от очевидно
незаконосъобразното поведение на полицейските служители, неразбирайки причината
за техните насилствени действия. Тези вреди ищецът оценява на 60 000 (шестдесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва от 09.08.2019 г. до окончателното
изплащане на присъдените суми.
В съдебно
заседание, ищецът се представлява от адв. Н. и адв. С., които поддържат
исковата молба. В писмени бележки се излагат подробни съображения в подкрепа на иска.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител юрк. П., оспорва
иска като неоснователен и недоказан и претендира разноски. Алтернативно моли да бъде намален размера на
обезщетението до справедлив размер. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив е на становище за основателност на иска. По отношение на
размера заявява, че същият следва да бъде намален по размер като бъде отчетено
съпричиняване на вредите, породено от бягството на ищеца.
Настоящото
производство пред АС- Пловдив е второ поред, след като с решение №
9399/25.10.2022 г. на ВАС по адм. д. 5365/22 г. е отменено решение №
656/15.04.22 по адм. д. 1863/21 г. на АС Пловдив и делото е върнато за ново
разглеждане на друг състав от същия съд.
Административен съд - Пловдив намира
предявения иск допустим. Разгледан по същество същият е частично основателен.
От фактическа
страна, съдът приема следното:
На 09.08.2019
г. била проведена специализирана полицейска акция в землището на с. Каравелово
относно установяване и задържане на лица, които полагат грижа за голямо
количество канабис. Около 20,45 ч. ищецът и негов познат- С.К. запалили агрегат
и пуснали помпата, с която да полеят насажденията, когато чули викове
„Полиция“. К. и ищеца не се подчинили и побягнали в различни посоки и започнало
преследването им от полицейските служители, свидетелите Г. и Б.. Последният
служител настигнал ищеца и го съборил на земята, като му поставил отзад на
ръцете белезници. При и след задържането на Б., на последния били причинени от
страна на служители на ответника наранявания в различни части на тялото, при
което се стигнало до разкъсване на тъпанчето/в дясно/, двустранна повърхностна
травма на ухото, повърхностна травма на долния клепач на дясното око,
повърхностна травма на окосмената част на главата, болезненост в дясната гръдна
половина и в областта на бедрата. Разкъсването на тъпанчето било причинено от
ударен шамар и причинило на ищеца разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, а останалите травматични увреждания му причинили болка
и страдание.
Впоследствие,
било извършено претърсване и изземване в дома на ищеца и в дома на майка му в
гр. Сопот, като по същия имало следи от побой. На 10 август следобяд, ищецът
бил прегледан от екип на Бърза помощ- Карлово и бил насочен към специалист УНГ.
По- късно, ищецът бил откаран в следствения арест в гр. Пловдив, където
условията били лоши. Едва на 12 август, ищецът бил закаран на преглед от лекар,
който установил спукано тъпанче на дясното ухо и синини. В килията, двама мъже,
с които пребивавал му дали аспирин. От нараняванията, ищецът изпитвал силни
болки, но други обезболяващи от администрацията на затвора му отказали, тъй
като такива се предоставяли от близките, след разрешение на лекар. Лекарства
започнали да му носят два- три дена по- късно. Впоследствие, на 14 юни 2021 г.
било извършено образно изследване на ищеца, установило състояниее след фрктура
на седмото дясно ребро. На 18.06.21 г. от лекар била констатирана „зараснала
перфорация ан дясна тъпанчева мембрана“.
Ищецът е
представил по делото писмени доказателства, от които е видно, че при проведен преглед е
установена зараснала перфорация на дясна тъпанчева мембрана. Проведената
операция по задържането на ищеца е описана в справка от 11.08.2021 г. на РУ – Карлово, към която
са представени заповед за задържане на лице /на ищеца/, доказателство за
проведен преглед на 10.08.2019 г. /същото е представено и от ЦСМП – Пловдив/, в
което е посочено, че ищецът има малък хематом на главата, лек оток и
зачервяване на двете уши, като по дясното ухо има следи от кръв; подробна
справка на РУ – Карлово, в която отново е описана подробно цялата операция по
задържането. Представена е и приета
преписката на РП – Карлово, касаеща процесния случай.
В качестното на
свидетели по делото са разпитани св. В. Б.; Й. Г.; А.Г.; М.Б.; П.В..
Св Б. сочи, че ищецът е бил задържан
преди около 2 години в момент на полагане на грижи за плантация с канабис
в землището на с. Каравелово с още едно лице. В момента на задържането, вечерта
около 22:00 часа, трима служители били на място и установили ищеца и другото
лице, които след като разбрали, че са обект на проверка побягнали през близката нива.
Последвало преследване. Б. бил задържан,
а другото лице успяло да избяга. При самото задържане на Б. настигнал ищеца, бутнал
го на земята и му поставил белезниците, след което го завели в районното. От
там отишли в дома му, където било извършено претърсване и изземване. В
районното Б. бил адекватен и видимо нямал наранявания или охлузвания.
Свидетелят посочва, че Б. паднал един път, докато го преследвал. Свидетелят
сочи, че пред него полицай не е удрял шамар на Б.. Окото му не било подуто. Не
знае какъв е резултатът от посещението на бърза помощ, тъй като не се
интересувал.
Разпитан е
като свидетел и Й. Г. – друг
полицейски служител, участвал при задържането на ищеца. Същият сочи, че Б. и другото лице започнали да бягат
когато бил направен опит да бъдат задържани,
като Б. тръгнал след ищеца Б.. Когато се върнал Б. бил на
земята. Белези по него нямало. През
цялото време Б. бил адекватен, нямало видими следи по него от наранявания.
Свидетелят видял как ищеца и Б. паднали на земята, като Б. паднал отгоре, после му
поставил белезниците. Свидетелят не е видял Б. да се е търкалял по земята, не
си спомня Б. да го е хващал за главата. Не помни някой да го е удрял по
главата. Знае, че Бърза помощ е ходила в районното управление. Докато бил в
присъствието на Б. той не се бил оплаквал нещо да го боли.
Като свидетел е разпитан и П.В.
Същият сочи, че го извикали като поемно лице. Свидетелят видял, че Б. бил удрян доста, окото му било подуто и от
едната страна течала кръв от ухото. През часовете, в които траело
претърсването, той
искал да извикат лекар, защото го боляло ухото, но докато свидетелят бил там,
не бил идвал лекар.
Разпитана е като свидетел А.Г.
която живее на съпружески начала с ищеца. Същата сочи, че Б. бил задържан на
09.08.2019 г. Здравословното му състояние сутринта било перфектно. Видяла го
„на мярката за неотклонение, която се гледа след 72 часа“. Б. бил в нечовешко
състояние. Бил бит. Лявото му око било затворено, ушите му били лилаво-черни,
отекли и седял на една страна. Не можел да стои изправен. Буквално се
присвивал. По време на последващо
свиждане той изглеждал по същия начин. Разказал, че вечерта на задържането,
след като му били сложили белезниците, бил по лице на земята и са започнали да
го бият по главата. Бил ударен с тъп
предмет от едната страна на главата. Когато Б. дошъл ищецът седял на земята,
като полицейският служител го ударил
силно с юмрук в ребрата и с длан по ухото и в този момент се свлякъл на земята. Молил за лекарска помощ
през цялото време и когато бил проведен преглед се установило, че има спукано
тъпанче, отоци по главата, тялото му било ударено. След като бил придвижен до
ареста в Пловдив бил заведен в болницата на бул. „Пещерско шосе“, прегледали го
и казали, че трябва да бъде направена операция на ухото. В същия ден била
мярката за неотклонение и той отказал тази операция, като се надявал, че
предвид състоянието му няма да го задържат. Докато бил в ареста и затвора имал
нужда от лекарства и свидетелката му носила обезболяващи в продължение на около три
месеца, включително таблетки, мазила,
сънотворни таблетки. След като излезнал от затвора му направили снимка
на ребрата, имало счупени, а специалист УНГ установил, че е спукана тъпанчевата
мембрана на ухото преди известно време. На моменти ищецът се оплаквал, че го
боли ухото, особено при смяна на надморска височина му заглъхвало.
Разпитана е като свидетел и майката
на ищеца М.Б.. Същата сочи, че синът и бил задържан на 09.08.2019 г. В събота
сутринта към 7:30-8:00 часа довели сина и. Бил с белезници, в окаяно състояние.
От дясното ухо течала кръв. Лявото око му било подуто и синьо. Не и било
разрешено да разговаря с него, само на стълбището, като слизали той казал
„Пребиха ме“. На мярката за неотклонение също изглеждал зле, държал се
постоянно за ребрата, имал синини по лицето.
Съдът кредитира показанията на
св. В. изцяло, тъй като същите са незаинтерсовани логични и съответстващи на
останалите кредитирани от съда доказателства. Показанията на св. Б. и св. Г. се
ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, като следва да се отбележи, че
свидетелките не са очевидци на деянието, а на състоянието на ищеца след
задържането му. Доколкото по делото са налице медицински документи и СМЕ, съдът
счита, че показанията на свидетелктите следва да бъдат кредитирани в частта, в
която същите са възприели следите от
удари по ищеца. Следва да бъдат кредитирани и показанията на св. Г. в частта, в
която същата пресъздава оплакванията на ищеца вследствие на нараняванията. Що
се касае до показанията на св. Б. и Г., съдът се отнася към тях критично, тъй
като от една страна същите са служители на ответника и имат интерес за излагат
изгодни за същия факти, а от друга страна е естествения им страмаж да не уличат
себе си в извършено посегателство спрямо ищеца. Съдът не кредитира покзанията
на полицейските служители в частта, в която противоречат на останалите
кредитирани от съда свидетелски показания и на заключенията на изготвените по
делото единични и тройна СМЕ.
При първоначалното разглеждане на делото, е назначена СМЕ. В
неоспореното заключение вещото лице доц. д-р С. е посочил, че на ищеца е било
причинено: травматично ракъсване на
дясната тъпанчева мебрана; кръвонасядане на двете ушни миди и долният клепач на
дясното око; травматичен оток в лявата слепоочна област на главата; Болезненост
в дясната гръдна половина; Болезненост в областта на бедрата. Описаните
по-горе травматични увреждания са били налични и описани още на 10.06.2019
година при извършения преглед от екип на ФСМП-Карлово в сградата на РУ-Карлово.
Травмите са потвърдени и уточнени от лекаря на Ареста в гр. Пловдив - подразделение
на ГДИН - ОС" ИН", PC „ИН" гр. Пловдив, като са добре
документирани и описани в редица изискуеми документи за арестите в страната.
Вещото лице сочи, че независимо, че прегледът на Б. е бил извършен не при
постъпването му в РУ-Карлово, а близо 12 часа по-късно, може да се приеме, че
всички описани по-горе травми се причинени при действия на лица от състава на
РУ Карлово при задържането, каквито гласни доказателства има по делото. Налице е и доклад от служители, че при
задържането на лицето е използвана сила и помощни средства. Разкъсването на
дясната тъпанчева мембрана явно е самооздравяло и 1 година и 10 месеца след травмата слухът на травмираното ухо е
нормален. Това увреждане само по себе си е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК/
по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК/. Кръвонасяданията на двете ушни миди и долния
десен клепач на първо място говорят за травми в областта на ушите и подкрепят
диагнозата травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана. Сами по себе си тези
травми са довели до болка и страдание,
без да е причинено разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2
от НК/. Травматичният оток на меките тъкани в окосмената част на главата сам по себе си също
е довел до болка и страдание, без да е причинено
разстройство на здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Болезнеността в областта на двете бедра, описани в медицинските
документи е възможно да се дължат на травми и сами по себе си са довели до болка и страдание, без да е причинено разстройство
на здравето /по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/. Вещото лице сочи още,
че не е било извършено около момента на уврежданията рентгеново изследване на
гръден кош за счупвания на ребра. При такова,
извършено 1 г. 10 месеца след
задържането е установено старо
счупване на седмо ребро отдясно
по срединно-ключичната линия, което като локализация отговаря на записаното в исковата молба като нанесен удар и последваща силна болезненост и
прави възможността за счупване на седмо ребро
при нанесен удар на 09.08.2019
година напълно реална. Разкъсването на
дясната тъпанчева мебрана е било причинено по обичайния за това механизъм, а именно - при внезапно и свръхмерно повишаване на налягането в десния външен
слухов проход, което става при удар с отворена ръка /шамар/ в областта на ушната мида. Данни за травма на дясното ухо има -
описано е кръвонасядане на ушната мида, което
прави този механизъм много вероятен. Останалите травматични увреждания
са причинени по механизма на удар
и/или притискане с или върху твърд тъп предмет.
Вещото лице посочва, че съобразно доказателствата по делото е напълно възможно описаните травматични увреждания да са
получени по начина, описан в исковата молба
от Б., а именно при нанесени удари с ръце в областта на главата,
тялото и крайниците. Накрая посочва, че ако счупването на ребро е
причинно свързано с инцидента на 09.06.2019 година, то само по себе си е довело до разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /по смисъла на чл. 130 ал. 1 от НК/.
При новото разглеждане на делото, в
изпълнение на указанията на ВАС, са изготвени единична и тройна
съдебномедицински експертизи. От заключението не единичната експертиза с в.л. Д.Д.
се установява, че от представената медицинска документация, на ищеца са
причинени следните увреждания: 1/травматично разкъсване на тъпанчето /в дясно/;
2/повърхностна травма на ухото /двустранно/; 3/повърхностна травма на долния
клепач на дясното око; 4/повърхностна травма на окосмената част на главата
/лява слепоочна област; 5/ болезненост в дясната гръдна половина, както и
болезненост в областта на бедрата. Описаните
по-горе травматични увреждания са били налични и описани още па 10.08.2019 г. Същите травми са
потвърдени и уточнени па 12.08.2019 г. от лекаря на Ареста в гр, Пловдив -
подразделение на ГДИН- ОС"* ИН". PC ,.ИН" гр. Пловдив, като са
добре документирани и описани във формуляр за регистриране на травматични
увреждания на лишен от свобода със схема. Травматичното разкъсване на дясната
тъпанчева мембрана е потвърдено и от лекар специалист по УНГ болести също на
12.08.2019 г. Независимо,
че първият преглед на Б. е бил извършен не при постъпването му в РУ- Карлово, а
близо 13 часа по-късно може да се приеме с оглед характера им. че всички
описани по-горе увреждания са получени в този времеви
период. Налице са данни, че при задържането на лицето е използвана сила и
помощни средства. Разкъсването на дясната тъпанчева мембрана явно е
самооздравяло и към момента па прегледа, което става след освобождаването от
мястото за задържане, т.е. 1 година и 10 месеца след травмата видно от
извършената аудиограма слухът на травмираното ухо е нормален. Няма данни за
отслабване или загуба на слуха, не е нарушена способността на увреденото лице
да възприема въздействията иа външния свят такива, каквито са в действителност.
Тъй като не е извършено хирургично лечение, оздравителния процес може да е
продължил повече от 30 дни и в това число слухът да е бил намален с практическа
стойност повече от 30 дни. В приложената медицинска документация по делото няма
приложени документи от този предиод (40-50 -ти ден след инцидента) за извършен
преглед и аудиометрия. Субективното
усещане за болка е предимно в началния
период и може да продължи по-дълго ако перфорацията на тъпанчевата мембрана се
усложни с възпалителен процес, данни за какъвто няма. Това уврежданее довело до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, по смисъла
на чл. 130 ал.1 от НК. Кръвонасяданията на двете ушни миди и
долния десен клепач на първо място'"''
говорят за травми в областта на ушите и подкрепят диагнозата травматично разкъсване
па тъпанчевата мембрана.
Сами по себе
си тези травми
са довели до болка и страдание по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК.
Травматичният оток на меките тъкани в окосмената част на главата сам по себе си
също е довел до
болка и страдание, без да е причинено разстройство на здравето / по смисъла на
чл. 130 ал. 2 от НК/.
Болезнеността
в областта на двете бедра, описани в медицинските документи (без да са описани
травматични изменения на меките тъкани) е възможно да се дължат па травми и
сами по себе си са довели до БОЛКА И СТРАДАНИЕ, без да е причинено разстройство
на здравето / по смисъла на чл. 130 ал. 2 от НК/.
По
отношение на данните за болезненост в дясната гръдна половина, която в исковата
молба е описана така:"., хванал ищеца за дясната му ръка и го ударил с
юмрук от дясната страна по ребрата. След това нанесъл силен удар по дясното ухо
с отворена длан -шамар. Ищецът се свлякъл па земята, а полицаят паднал върху
него....":
В
този период не е извършвано рентгеново изследване на гръден кош за счупвания на
ребра. При такова, извършено 1 година и 10 месеца след задържането е установено
старо счупване на седмо ребро отдясно по срединно-ключичната линия, което като
локализация отговаря на записаното в исковата молба като нанесен удар и
последваща силна болезненост и прави възможността за счупване на седмо ребро
при нанесен удар на 09.06.2019 година напълно реална. Предвид изминалия период
от време категоричност по отношение на времето на счупването на реброто не може
да има. В рамките на 3-5 месеца се достига до оформянето на калус - свръхкостно
отлагане при оздравяването на счупването, като той може да е бил наличен както
преди 09.06.2019 година, така и еч\пването да е причинено след това.
На втория въпрос, ВЛ е отговорило, че
Разкъсването на дясната тъпанчева мебрана е причинено по индиректен механизъм,
а именно- при ОБРАЗУВАНЕ НА ЗАТВОРЕНО ПРОСТРАНСТВО С ВНЕЗАПНО И СВРЪХМЕРНО ПОВИШАВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО В ДЕСНИЯ ВЪНШЕН СЛУХОВ ПРОХОД,
което става при удар с отворена ръка/шамар/ в областта
на ушната мида. Данни за травма па дясното ухо има- описано е кръвонасядане
на ушната мида. което прави този механизъм много
вероятен.
Останалите травматични увреждания са
получени в резултат на действието на твърд тъп предмет по МЕХАНИЗМА НА УДАР с или върху такъв (при падане).
Ударът представлява кратковременно въздействие на външна сила с кинетична
енергия върху анатомичната област.
Предвид на това, че
локализациите на травматичните увреждания и болката са в различни анатомични
области(дори противоположни) удърът( падането) не е бил еднократен.
По- нататък, вещото
лице описва начините, вследстие на които може да се получи увреждане на целостта на тъпанчевата
мембрана. Изключва се възможността увреждането на тъпанченвата мембрана да е
настъпило при падане на ищеца на земята при гонитбата му, тъй като в
тази ситуация ще има травматични изменения и във външния
слухов проход, каквито в конкретния случай не са описани. Съобразно данните по
делото е възможно описаните травматични увреждалия да са получени по начина,
описан в исковата молба от Б.. а именно при нанесени удари с ръце в областта на
главата, тялото и крайниците, както и при самата борба при задържане,
тъй като е имало падане, при което получените
травматични изменения съшо са по механизма иа удар.
Изготвено е и заключение на тройна
съдебномедицинска експретиза, с вещи лица д-р. Т., д-р. Д. и д-р. Х.П., от
чието заключение се установяват идентични констатации със заключението на д-р. Д..
Съдът кредитира заключенията на
тройната съдебномедицинска експретиза, тъй като същата е изготвена от компетентни
лица, притежаващи съответните специални знания в областта на медицината,
отговорила е обстойно на поставените задачи, освен това не е оспорена по
делото. В съдебно заседание вещите лица подробно и обосновано защитиха експертните
си изводи. Кредитира се и заключението на изготвената единична
съдебномедицинска експертиза, доколкото вещото лице Д., макар и компетентността
му да беше изрично оспорена от процесуалния представител на ищеца, е оттоворило
по идентичен с тримата експерти начин на поставените му задачи.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.203 от АПК исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Според чл.1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в
АПК.
Съдът констатира, че както ищецът,
така и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е физическо лице, следователно исковата молба
е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, а ответник е ОД
на МВР – Пловдив, който съобразно чл.37 ал.2 от Закона за министерство на
вътрешните работи /ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може
принципно да отговаря /да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като
съобразно правилото на чл.7 от последния закон, искът следва да се предяви
срещу органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да
има и качеството на юридическо лице.
За да
възникне правото на обезщетение е необходимо наличието на няколко кумулативно
предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието
или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна
дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е
от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Доколкото в конкретния случай се
твърдят неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на полицейски органи
при задържането на ищеца, на първо място следва да се установи дали са налице
такива незаконосъобразни действия. Според съда,
отговорът на този въпрос е положителен.
В исковата молба се твърди, че по
време на задържането му, осъществено от служители на ответника, ищецът е станал
жертва на незаконосъобразна и/или прекомерна употреба на сила, която му е
причинила телесни повреди. Както беше
вече установено операцията по
задържането на ищеца е била планирана предварително, като в нея са участвали
няколко служители на МВР, при което няма как да се приеме, че те не могат да
задържат едно лице, без употреба на физическа сила или чрез употреба на
минимална такава, която да не застрашава живота и здравето му, ръководителите
на операцията са имали достатъчно време за да оценят евентуалните рискове и да
вземат всички необходими мерки, че да сведат до минимум щетите за всички
засегнати лица, поради което употребената сила не отговаря на стандарта „абсолютна
необходимост“.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал.
4 от ЗМВР, при
използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат
всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.
Съгласно чл. 88 планирането и контролът на използването на физическа сила,
помощни средства и оръжие от полицейските органи в случаите по чл. 85 - 87
включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и
здравето на гражданите. В случая да се употребява физическа сила срещу ищеца
след поставяне на белезниците не е било необходимо, а е установено, че такава е
употребена именно след това, т.е. след задържането. Ето защо полицейските
органи в нарушение на чл.86, ал.4 от ЗМВР са използвали физическа сила, в
степен която не е била необходима, като са причинили травматични увреждания на
ищеца, вследствие на които той е претърпял болки и страдания. Според съда
няма никакво съмнение, че травматимното разкъсване на тъпанчето на дясното ухо
на ищеца е причинено именно от шамар на полицейски служител, а не в резултат
на падането при задържането му. Именно
това нараняване е причинило и най- тежкото увреждане, довело до разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. От друга страна, няма как да се
приеме тезата на ищеца, че слухът му е трайно намален за повече от 30 дена,
което би представлявало средна телесна повреда, тъй като такива доказателства
по делото липсват, а тежестта на доказване е изцяло върху ищеца. Също така,
съдът приема, че останалите травматични увреждания също не могат да са
причинени само от падането при задържането на ищеца, тъй като те са
локализирани в противоположни плоскости на тялото му. Ето защо съдът приема, че
на ищеца са нанесени и удари след задържането му от служители на
ответника, които са му причинили болка и страдание. Не може обаче да се сподели твърдението, че на ищеца му е
причинено счупване на ребро в дясната половина, тъй като ренгеновото изследване
е извършено 1 г. 10 м. след задържането му и вещите лица не могат да го свържат
категорично с процесния казус.
С оглед на това съдът намира
безспорно, че са налице незаконосъобразни действия на административни органи по
смисъла на чл.1 от ЗОДОВ.
Съдебният
състав намира, че
в случая са налице и останалите кумулативни предпоставки на отговорността по
чл.1 ЗОДОВ във връзка с претендираните неимуществени вреди в резултат на
отменен по съответния ред административен акт, като съображенията за това са
следните:
Терминът „вреди“ е установен предвид използването му в редица
нормативни актове, съдържанието му обаче не е дефинирано от законодателя.
Според трайното разбиране, наложило се в теорията и съдебната практика, вредите
са последица от засягане на субективни права, на защитени от правото блага,
които не са предмет на права, както и от накърняване на фактически отношения,
които правото защитава. Вредата представлява смущение, накърняване или
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. Традиционно вредите
се делят на имуществени и неимуществени.
Във връзка с претендираните тук
неимуществени вреди, ще следва да бъде съобразено, че те се изразяват в засягане
на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, обхващат последиците
от засягането на личността и достойнството на пострадалия и неговото добро име
в обществото, неговия емоционален живот, физическите и морални страдания,
предизвикани от действия и актове на други лица, както и последиците от
накърняване на естетическите му чувства.
От събраните по делото и обсъдени по-
горе
доказателства безспорно се установява наранявания в различни части на
тялото на ищеца, при което се стигнало до разкъсване на тъпанчето/в дясно/,
двустранна повърхностна травма на ухото, повърхностна травма на долния клепач
на дясното око, повърхностна травма на окосмената част на главата, болезненост
в дясната гръдна половина и в областта на бедрата. В тази връзка следва да
бъде изцяло кредитирано и заключението на тройната съдебномедицинска ексепртиза, а впрочем и на
двете единични такива, които по същество не противоречат на
тройната експертиза и по категоричен начин доказват както вида и броя на уврежданията, така и механизма
на тяхното причиняване. По този начин
ищецът безспорно е преживял негативни емоции - създаден у него физически, но и
психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх
от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му
достойнство, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и
съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.
На следващо място следва да се
посочи, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи
наличието на причинна връзка между вредите и незаконосъобразните в случая
действия, като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква
обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е
да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди
и конкретния незаконосъобразен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са
в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. От ангажираните
по делото и кредитирани от съда гласни и писмени доказателства се
установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания и негативни преживявания, в резултат на незаконосъобразни действия на служители
на ответника, поради което следва да
се приеме, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразните действия и настъпилата вреда. Ето защо, следва да се
приеме, че неимуществените вреди на ищеца, са доказани по основание.
Относно размера на претендираните
неимуществени вреди, съдът намира, че следва да намери приложение разпоредбата
на чл.52 ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди се определи по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична
категория, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените
неимуществени вреди, следва да бъде определен при съобразяване характера, вида,
изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на
засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия
стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не
бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по
делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните действия
са се отразили на увреденото лице.
Съдът намира в тази
връзка, че интензитетът на породените негативни емоционални преживявания у
ищеца е сравнително невисок, изразени са като състояние на страдание, но без
белези на дълбоки и трайни увреждания. Не се установява трайно влошаване на
здравето на ищеца. При
определяне на размера на вредите, следва да бъде отчетено и известно
съпричиняване от негова страна, тъй като при проведената полицейска операция,
същият е започнал да бяга, вместо да се предаде, което е наложило упражняването
на физическа сила спрямо него. Разбира се действията на полицейските служители
няма как да бъдат оправдани, но съдът е на мнение, че съпричиняване е налице,
тъй като ако беше изпълнил полицейското разпореждане, нараняванията причинени
на ищеца при самото му задържане/при падането/, нямаше да бъдат причинени. Отчитайки всички посочени до тук обстоятелства,
предвид характера и интензитета на породените увреждания и негативни
преживявания, както и посоченото по-горе във връзка с поведението на ищеца
непосредствено преди задържането, по-конкретно опитът за бягство от органите на
полицията, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при
определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000
лв., при съобразяване конкретиката на случая, изразяващ се в нанасянето на множество, макар и
сравнително леки травматични увреждания, квалифицирани от вещото лице като леки
телесни повреди. Според съда именно посоченият размер най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените вреди от ищеца и този
размер именно съответства на установените по делото факти и общоприетия
критерий за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
бъде уважена и акцесорната претенция за законна лихва от датата на вредоносното
събитие- 09.08.2019 г., до окончателното й изплащане. За горницата над тази
сума, предявеният иск като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото
следва да бъде осъдена ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., постоянен
адрес:***, разноски в размер на
540 лв., представляващи заплатено
адвокатско
възнаграждение,
при предходното първоинстанционно производство пред АС- Пловдив и пред ВАС, съразмерно на уважената
част от иска.
Пред настоящата инстанция се претендира адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство при условията на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗА
и такова се дължи в размер на 545 лв. по съразмерност, съгласно чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения и същото ответника следва да бъде осъден
да заплати в полза на адв. С.Х.С. ***. В
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от
15 лв., представляваща внесена ДТ пред първоинстанционната/10 лв/ и
касационната/5лв./ инстанция. ОД на МВР следва да бъде осъдена също така да
заплати по сметка на Административен съд – Пловдив - сумата в размер на 1250 лв., представляваща заплатени от бюджетните
средства на съда възнаграждения за вещи лица /250 лв. за СМЕ при предходното разглеждане
на делото и 1000 лв. по ностоящото дело/.
Разноски се дължат и на ответника - юрисконсултско възнаграждение, определено
в
минимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, съразмерно на отхвърлената
част от иска -9/10-ти от сумата от 100 лв., т.е по 90 лв. за всяка инстанция
или общо 270 лв.,
което следва да бъде осъден ищецът да заплати. По компенсация, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 285 лв. разноски.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., постоянен
адрес:***, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6 000 /шест хиляди/лв., ведно със законна лихва от 09.08.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за разликата до пълно предявения размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - Пловдив да заплати на Н.П.Б., постоянен
адрес:***, разноски в размер на 285 лв. по компенсация.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на адв.
С.Х.С. *** сумата от 545 лв. разноски по съразмерност за осъществено
процесуално представителство по реда на чл. 38 ал.1 т.1 от ЗА.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати по
сметка на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 1250 лв., представляваща заплатени от бюджетните средства на
съда възнаграждения за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14 – дневен срок от съобщаването му
СЪДИЯ: