№ 16562
гр. С., 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К.... Д. Н...
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110114180 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „В..“
ЕООД срещу С. И. Н. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20234/2022 г. на СРС, 82 състав, както следва:
сумата от 800 лева, представляваща главница за предоставен заем на 07.05.2019 г., ведно със
законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 238,02 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 07.05.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 500 лева,
представляваща главница за предоставен заем на 23.05.2019 г., ведно със законна лихва от
14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,54 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 23.05.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 600 лева, представляваща главница за
предоставен заем на 06.06.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 173,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.06.2019 г. -
11.04.2022 г., сумата в от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на
18.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
166,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.07.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата
от 400 лева, представляваща главница за предоставен заем на 31.07.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 109,56 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 11.04.2022 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е предоставил 5 заема на ответницата по личните
банкови сметки с IBAN: ..... и IBAN: ..... както следва: 800 лева, предоставени на
07.05.2019 г., 500 лева, предоставени на 23.05.2019 г., 600 лева, предоставени на 06.06.2019
г., 600 лева, предоставени на 18.07.2019 г. и 400 лева, предоставени на 31.07.2019 г. Заявява,
1
че през 09.2020 г. устно е поканил ответницата да му върне предоставените заеми, но не
последвало плащане. След повторна покана на 31.03.2022 г. в писмен вид, получена лично
от ответницата на 04.04.2022 г., последната отново отказала да погаси заемните си
задължения към ищцовото дружество, с оглед на което ищецът обуславя правния си интерес
от предявяване на настоящите искови претенции. Претендира и мораторни лихви върху
всяка от главниците.
В срока за отговор на исковата молба ответницата чрез особения си представител
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че между нея и ищцовото
дружество е налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на предоставен
заем, доколкото в представените извлечения не било посочено основание за извършените
преводи. Заявява, че от представените доказателства по делото не става ясно кое лице в
какво качество е превело и получило процесните суми, кой е заемател и кой заемодател,
доколкото било възможно и ответницата да е предоставила първоначално процесните суми,
които с преводите ищцовото дружество връща. Оспорва, че е поканена да върне
процесните суми, представляващи заеми. Твърди, че не е подписвала разписка, в която да е
посочено, че е получила процесните покани. Оспорва, че дължи и претендираните
мораторни лихви.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По делото са представени извлечения от сметки, от които е видно, че суми в размер на
800 лева (на 25.04.2019 г.), 500 лева (на 22.05.2019 г.), 600 лева (на 06.06.2019 г.), 600 лева (на
18.07.2019 г.) и 400 лева (на 31.07.2019 г.) са били превеждани от ищеца в полза на
ответницата.
Представен е Трудов договор № 004 от 19.09.2022 г. за назначаване на С. И. Н. на
длъжност „счетоводител“ във „В..“ ЕООД. Със Заповед № 005/04.10.2022 г. е прекратено
трудовото правоотношение със С. И. Н. по договор № 004/19.09.2022 г., а със Заповед №
004/19.09.2022 г. - по договор № 003/27.06.2019 г.
Представено е копие на трудовата книжка на ответницата, както и ведомости за
получени суми.
Видно от справки от НАП са подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от работодател
„В..“ ЕООД по отношение на С. И. Н.: на 27.06.2019 г. за сключен трудов договор на
длъжност „технически сътрудник“, на 19.09.2022 г. за сключен трудов договор на длъжност
„счетоводител“ и за прекратен трудов договор, на 04.10.2022 г. за прекратен трудов договор.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която подробно е обследвала
извършените парични преводи. Процесните платежни нареждания, наредени от
разплащателна левова сметка с IBAN B..... с титуляр „В..“, извършени на 07.05.2019 г. в
размер на 800лв., на 23.05.2019 г. в размер на 500 лв. и на 06.06.2019 г. в размер на 600 лв.,
са получени и осчетоводени на датата на нареждането им (без последния, осчетоводен на
07.06.2019 г.) по разплащателна левова сметка на физически лица с IBAN ..... с титуляр С. И.
2
Н.. За всяка една от трите транзакции в получаващата банка е отбелязано основание
„предоставен заем“. Получените суми от трансферите са усвоени в 20 на брой картови
транзакции с дебитна карта. На 18.07.2019 г. „В..“ чрез своя банкова сметка с IBAN ... е
наредила сумата от 600 лв. към сметката на С. И. Н. с IBAN ....., с посочено основание
„предоставен заем“. На същата дата сумата от 600 лв. е получена и осчетоводена в сметката
на получателя, като в последствие е била и усвоена чрез картови транзакции. Сумата от 400
лв. е наредена на 31.07.2019 г. от сметка № ... на „В..“ по сметка № ........ на С. И. Н. с
основание „предоставен заем“. „В..“ е титуляр на сметка с IBAN ..., като същата е била
активна /открита на 03.09.2015 г. и закрита на 26.02.2021 г./ в периода на процесиите
нареждания за парични преводи – 07.2019 г. Разплащателна левова сметка с IBAN ......... с
титуляр С. И. Н., е открита на 22.07.2019 г. /била е активна към датата на трансфера -
31.07.2019 г./, като е била трансферирана в сметка в „......“ АД с IBAN BG........ и
понастоящем е действаща. Сумата на паричния трансфер е получена на датата на
изпращането му. Всички банкови сметки, посочени в процесиите трансфери, са били
активни към момента на извършването им, като наредените по платежни операции суми са
били получени и осчетоводени в банките на получателя, т.е. потвърждават се напълно
извършените трансфери по дати и суми на извършването им с посочено основание по тях
„предоставен заем“. Наредените от „В..“ суми по банков път са отразени по кредита на
счетоводна сметка 503 „Банка“ за съответната банкова сметка и с дебитиране на сметка 498
„Други дебитори“, аналитична подсметка „С. Н.“ със сумите по дати и размер, с посочени
първични документи - съответните банкови бордера. Представена е хронология с
натрупаните салда. Представена е оборотна ведомост, видно от която освен претендираната
сума от 2900 лв., няма други начисления по заеми на дружеството за С. Н.. Експертизата
счита, че така представените документи могат да се приемат за стандартно счетоводно
отчитане на изплатените по банков път суми с посочено основание по тях „предоставен
заем“.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. ....., която сочи, че през
2019 г. ответницата била доведена в офиса на „В..“ от тогавашния управител за предоставяне
на заем. Свидетелката сочи, че набирала платежните за сумите, превеждани по банков път,
потвърждавани от управителя с основание „предоставен заем“. Отпусканите суми през 2019
г. били на около 3-4 банкови превода на стойност около 3000 лева. При счетоводно
приключване на фирмата имало вземания към лицето, които не били върнати. Ответницата
била назначена в дружеството на трудов договор, но работила само една седмица, доколкото
била по майчинство. Плащането на възнаграждението се извършвало в брой, за което имало
разписани фишове. От 2022 г. управител на ищеца била ....., майка на ..., с когото
ответницата имала дете. Ответницата била единственото назначено лице в дружеството.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, едностранен и
неформален, поради което същият може да бъде сключен в устна форма като сключването
3
му в писмена форма не е условия за неговата действителност. Фактическият състав на заема
включва постигане на съгласие между страните и предаването на вещта, в случая това е са
процесните суми в общ размер на 2900 лева.
Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства и приетата експертиза се
установява, че между страните са съществували заемни облигационни правоотношения,
сключени в устна форма, във връзка с които ищецът е предоставил на няколко транша на
ответницата сума в общ размер на 2900 лева, в резултат на което за ответницата се е
породило задължението да върне заетата сума. Независимо, че няма конкретно уговаряне, че
процесните суми се предоставят в заем (което не е необходимо с оглед неформалният
характер на договора за заем), то обстоятелството, че същите са били осчетоводени като
такива, както и че в основанията за превеждането им е посочено изрично, че се предоставят
като заемни средства, в достатъчна степен навежда на извода, че процесните суми са били
предоставени именно като заем на ответницата. Съдът счита за необходимо да посочи, че
доколкото не се касае за суми в еднакъв размер, не може да се приеме, че е налице основание
ответницата да е счела, че процесните суми са били превеждани като трудови
възнаграждения или някакъв вид обезщетения във връзка с трудовите правоотношения с
ищеца, доколкото изрично е било посочвано основанието за превода.
По тези съображения предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени в пълен размер.
Предявени са и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаване на
предявените искове в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича
вземането му и забавата, т. е. да установи момента на изискуемост на главното вземане.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото бе установено, че се касае за сключен устен
договор за заем и няма данни да е бил уговарян падеж на задълженията, то следва да се приеме, че за да изпадне
в забава, длъжникът следва да бъде поканен да изпълни задълженията си. По делото е представена покана от
31.03.2022 г., с която „В..“ ЕООД кани С. И. Н. да му върне предоставени заемни средства в общ размер на 2900
лева. В представената обратна разписка фигурира подпис до ръкописно изписани имена „С. И.“. В отговор от .Д
е посочено, че пратка с товарителница № ..... с посочено съдържание „документи“ с подател „В..“ ЕООД и
получател С. Н. е била взета на 01.04.2022 г. и доставена на 02.04.2022 г. на адрес: гр. С., ж. к. „С......, като
получател е записано лицето „...... Съдът намира, че не се установяват всички предпоставки, необходими за
уважаване на предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно изпадането на
ответницата в забава. На първо място не се установява ответницата е получила процесната
пратка, която се твърди да е съдържала покана за плащане, доколкото се установява, че
същата е била получена от трето за спора лице, което няма данни да е поело задължение да
предаде получената пратка на ответницата. На следващо място не се установява и какво
точно е съдържала процесната пратка, доколкото посоченото съдържание „документи“ не
води непременно до извода, че пратката съдържа именно поканата от от 31.03.2022 г.
Поради изложеното предявените акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
4
разноски в размер на 149,36 лева – държавна такса за исковото и заповедното производства,
200 лева – депозит за особен представител, 300 лева – депозит за експертиза и 800 лева –
адвокатско възнаграждение, от които следва да му бъдат присъдени 504,30 лева съразмерно
с уважената част от предявените искове. Съдът счита, че разноски за адвокатско
възнаграждение на ищеца не следва да бъдат присъждани, доколкото в представения
договор за правна защита и съдействие е посочено, че договореното възнаграждение е
заплатено по посочена банкова сметка, но доказателства за това не са представени.
Ответницата е сторила следните разноски в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение, от които следва да бъдат присъдени 178,70 лева съразмерно с
отхвърлената част от предявените искове. Определение по компенсация разноски се дължат
на ищеца в размер на 325,60 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „В..“ ЕООД, ЕИК ..... срещу С. И.
Н., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. И. Н. дължи на „В..“ ЕООД
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 800 лева, представляваща
главница за предоставен заем на 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата от 500 лева, представляваща главница за предоставен заем
на 23.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на 06.06.2019 г., ведно със законна
лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 600 лева, представляваща
главница за предоставен заем на 18.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата от 400 лева, представляваща главница за предоставен заем
на 31.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20234/2022 г. на СРС, 82 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В..“ ЕООД, ЕИК ..... срещу С. И. Н., ЕГН **********,
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на сумата от 238,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода
07.05.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 146,54 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 23.05.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 173,51 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 06.06.2019 г. - 11.04.2022 г., сумата от 166,51 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 18.07.2019 г. - 11.04.2022 г. и сумата от 109,56 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 31.07.2019 г. - 11.04.2022 г.
ОСЪЖДА С. И. Н., ЕГН **********, да заплати на „В..“ ЕООД, ЕИК ..... на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 325,60 лева – сторени разноски в исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6