Решение по дело №639/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково срещу Решение №95/03.04.2023г., постановено по АНД №1192/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че административнонаказващият орган изпълнил изискванията на материалния закон, като били спазени и всички процесуални разпоредби при издаването на отмененото от съда наказателно постановление. Изложените от жалбоподателя пред районния съд оплаквания в обратна насока не се доказвали от писмените доказателства по делото. Санкционираното с НП нарушение било надлежно документирано, а изводите на РС по отношение на това, че при съставяне на АУАН и издаване на НП били допуснати съществени процесуални нарушения били неправилни и изведени при превратно тълкуване на законовите разпоредби. Категорично били установени всички обстоятелства от значение за правилното и законосъобразно провеждане на административнонаказателното производство. Във връзка с изложеното се релевира и твърдение за необоснованост на атакувания съдебен акт. Освен това, мотивите на съда били изведени при краен формализъм що се отнася до прилагането и тълкуването на относимите законови разпоредби. В този смисъл делото следвало да бъде разгледано по-задълбочено и в насока, в която да били постигнати целите на индивидуалната и генералната превенция на пенитенциарното право.

По изложените съображения се претендира отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Ответникът – Н.Р.Х. ***, чрез пълномощник, с писмена молба оспорва касационната жалба, като излага съображения по съществото на спора и прави искане за присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение №95/03.04.2023г., постановено по АНД №20225640201192/2022г. по описа на съда, Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №22-1253-001994 от 17.11.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на Н.Р.Х. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е констатирал, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, били допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Налице било описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, които не съответствали на фактическия състав на разпоредбата, под която било подведено деянието, тъй като нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ изисквала жалбоподателят да e собственик на МПС, което обстоятелство обаче не било посочено в описанието на санкционираното нарушение. При това положение неправилна била и правната квалификация на нарушението. Управляваният от жалбоподателя автомобил бил собственост на „Нур строй 2015“ ЕООД, като жалбоподателят действително бил едноличен собственик на капитала на посоченото дружество, но задължението да се сключи застраховка „Гражданска отговорност“ било на юридическото лице, а не на наказаното физическо лице. Така неправилно била приложена санкционната разпоредба чл.683, ал.1,т.2 от КЗ. В случая санкцията следвало да се наложи на „Нур строй 2015“ ЕООД, което било собственик на управляваното от Н.Р.Х. МПС. На практика административнонаказващият орган направил смесване на т.1 и т.2 от чл.638 от КЗ, като на физическо лице наложил санкция, предвидена за юридическо лице.

Касационната съдебна инстанция намира обжалваното решение за правилно. След като е изяснил действителната фактическа обстановка, въззивният съд е извел правилен краен извод за отмяна на наказателното постановление, който се споделя от настоящия съдебен състав.

Установеното от районния съд относно собствеността на управлявания от наказаното лице автомобил съответства на доказателствата по делото, от които е видно, че водачът Н.Р.Х. е управлявал МПС, което не е негова собственост. При това положение правилно районният съд е приел, че описанието на обстоятелствата по извършване на нарушението не съответства на хипотезата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно същата, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

Несъмнено е, че отговорността на жалбоподателя не може да бъде ангажирана в качеството му на собственик. За да бъде осъществен съставът на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ кумулативно следва да са налице три предпоставки, една от които е лицето да е собственик на МПС. В конкретния случай доколкото се касае за управление на превозно средство от несобственик, касационният ответник не се явява наказателноотговорно лице по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, поради което не може да бъде наказан съобразно нормата на чл.638, ал.1 от КЗ.

Предвид горното правилен е и изводът на районния съд, че нарушението е квалифицирано неправилно. След като е установено и не е спорно, че собствеността на МПС е на „Нур строй 2015“ ЕООД, а не на управлявалия МПС водач, няма как отговорността на последния да е ангажирана поради нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и да се основава на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

Това обстоятелство е достатъчно, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето.

Следва само да се допълни, че приложената от ответника разпоредба на чл.638, ал.1, т.2 от КЗ предвижда налагане на наказание, което по вид адресат е относимо за юридическите лица и едноличните търговци, и гласи, че на лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. В тази насока е необходимо да се посочи, че в чл.13 от ЗАНН са изброени видовете наказания, които се налагат за извършено административно нарушение – обществено порицание, глоба, временно лишаване от права да се упражнява определена професия или длъжност и безвъзмезден труд в полза на обществото, а в чл.83, ал.1 от ЗАНН изрично е предвидено наказанието „имуществена санкция“ да се налага на юридическо лице или едноличен търговец. Въпреки тази законова регламентация, с отмененото от районния съд наказателно постановление административнонаказващият орган е наложил на физическото лице Н.Р.Х. имуществена санкция, което е недопустимо.

Не подлежи на съмнение становището, че наказаното лице следва да е наясно както с вмененото му административно нарушение и законните разпоредби, които АНО счита за нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. В случая, предвид гореизложеното, това явно не е така, поради което правилно районният съд е отменил оспореното пред него НП.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице и касационни основания по чл.348, ал.1 от Наказателно- процесуалния кодекс за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото ответникът има право на съдебни разноски. Такива се претендират, но доколкото пред настоящата инстанция не се доказва извършването им не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/03.04.2023г., постановено по АНД №20225640201192/2022г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е отменено Наказателно постановление №22-1253-001994 от 17.11.2022г., издадено от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, на основание чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на Н.Р.Х. *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: