Р
Е Ш Е
Н И Е
№502
10.12.2020 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М.
Русев административно дело №482 по описа
за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от А.В.М. *** против Заповед №10-00-1863/30.06.2020
год. на Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
представляващ Част от строеж „плътна ограда“, находящ се в УПИ ІII181,
кв.22 по плана на с. Малка Верея, общ. Стара Загора, в частта над 2.20 м. от
проектния прилежащ терен по северната граница на имота. В жалбата са изложени
оплаквания, че в одобреният проект за изграждането на плътната ограда, поради
голямата денивелация между собственият му имот, и съседния такъв е предвидено
изграждането на подпорна стена. Тази подпорна стена неправилно е възприета като
незаконен строеж. Счита от друга страна, че заповедта не отговаря на законовите
изисквания за съдържание, тъй като в същата не е посочен адресата на заповедта,
както и че не съдържа разпоредителна част, определяща правата и задълженията.
Не е останало изяснено и кой е възложител, респективно извършител на строежа. В
цялата административна преписка не се съдържат данни, че жалбоподателят е
възложител или извършител на строежа. Направено е искане за отмяна на заповедта
и присъждане на направените разноски.
Ответникът –
Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител оспорва жалбата
като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, като при издаването на заповедта
не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, а същата
съответства и на приложимия материален закон. Иска се от съда да отхвърли
жалбата като неоснователна и да му се присъдят направените по делото разноски.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
С оспорената Заповед №10-00-1863/30.06.2020
год. на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а, ал.2, т.2 от ЗУТ е
разпоредено премахване от страна на А.В.М.
на незаконен строеж Част от строеж „плътна ограда“, находящ се в УПИ ІII181,
кв.22 по плана на с. Малка Верея, общ. Стара Загора. Строежът е извършен от А.В.М.,
който е и собственик на имота. Строителството е извършено въз основа на
издадено разрешение за строеж, но в отклонение от одобрените строителни книжа и
издаденото разрешение за строеж №РС И-20/12.03.2008 год. на Главния архитект на
Община Стара Загора.
Жалбоподателят А.В.М. се
легитимира като собственик на имота, въз основа на нотариални актове №199 от
2007 год.; №27 от 2006 год.; №184 от 2007 год. и №136 от 2007 год. Първият
нотариален акт не е приложен по делото, но видно от приложеното разрешение за
строеж №РС-И-120/20.02.2008 год., му е разрешено извършването на строителство
на плътна ограда, строеж шеста категория, именно въз основа и на този
нотариален акт, който го е легитимира като собственик. Разрешението за строеж е
влязло в законна сила на 06.03.2008 год.
Административният орган
приема, че незаконният строеж представлява „Част от строеж „плътна ограда““, изпълнен
от А.В.М.. Изпълнен е в УПИ ІII181, кв.22 по плана на с. Малка
Верея, общ. Стара Загора, в частта над 2.20 м. от проектния прилежащ терен по
северната граница на имота. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт №18/12.03.2020
год. /лист 8 от делото/ от работна група служители на Община Стара Загора - инж. А.С. – началник отдел „Контрол по
строителството“ в Община Стара Загора; Г.П. – старши специалист отдел „Кадастър
и регулация“ и Н.Ж. – главен експерт отдел
„Контрол по строителството“ в Община Стара Загора. Същият е съставен в отсъствието
на А.В.М. – собственик. В акта като собственик на имота и на строежа е посочен А.В.М.,
който е и възложител. Няма данни екземпляр от протокола да е връчен на
собственика на имота, но явно същото е сторено /според заповедта е връчен на
23.03.2020 год./, тъй като с възражение от 26.03.2020 год., същият е оспорил
констатациите /лист 10 от делото/.
За изясняване на фактите по делото
бе допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение бе
прието от страните без възражение. Съгласно това заключение, за изграждането на
оградата е налице одобрен проект в Община Стара Загора, с протокол №3 от
30.01.2008 год., на базата на който е издадено разрешение за строеж №РС-И
120/20.02.2008 год., като проекта е одобрен в част архитектура, строителни
конструкции и вертикална планировка. Съгласно обяснителните записки и
приложените чертежи се установява, че оградата е проектирана по всички граници
на парцела, като в източния край, предвид денивелацията на терена, под оградата
в участъка от т.7 до т.11, е проектирана подпорна стена, като в зоната от т.10
до т.11 попада северната граница на парцела. Оградата е проектирана с височина
2.20 м. по цялата й дължина, но в гореспоменатите участъци, височината на
изграденото е по-голяма, защото височината от 2.20 м. обхваща оградата, а
височината от 2.55 до 2.80 м. под оградата представлява проектираната подпорна
стена, видно от конструктивните чертежи. По северната граница от т.10 до т.11 в
участък с дължина от 12.08 м. е предвидено изграждането на подпорна стена, с
височина от 2.80 м. в т.10, от които 1.71 м. са над нивото на терена и 2.25 м.
в т.11, от които 1.16 м. са над нивото на терена. Съгласно одобрения проект оградата е с
височина от 2.20 метра и по северната граница на парцела, в зоната от т.10 до
т.11, стъпва върху подпорна стена с височина от 2.80 метра в т.10, от които
1.71 метра са над нивото на терена и до 2.25 метра в т.11, от които 1.16 метра
са над нивото на терена.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
направи следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице, които е собственик на имота и е посочен като адресат на
акта. Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на връчване на
заповедта – 20.07.2020 год., видно от известието за доставяне /лист 16 от
делото/. Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в
законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол
за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Заповед №10-00-1863/30.06.2020
год. е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а
именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда
премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. В издаденото разрешение
за строеж за построяването на оградата е посочено, че строежът е шеста
категория, така както е посочено и в
заповедта. В констативният акт е посочено, че строежа е пета категория, което
обаче не променя извода за компетентност на административният орган.
По делото не е спорно, че строителството
на оградата е станало през 2008 год., видно от издаденото разрешение за строеж,
както е и възприето от контролните органи. Всъщност това обстоятелство не е
спорно между страните.
Заповедта, в оспорената
част, е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените
правила. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на
„Част от
строеж „плътна ограда““/ и правни основания /разпоредбата на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си.
Съдържа се описание на характеристиките и местонахождението на строежа,
позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна
От събраните по делото и неоспорени доказателства се установява категорично
наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта
технически параметри и местонахождение. Това се потвърждава и от заключението
на вещото лице. Безспорно е също така, че за този процесен строеж е издадено и
съответното разрешение за строеж през 2008 год. Спорният момент е само дали
този строеж е извършен в разрез с одобреният проект.
Видно от констативният
акт, замерените на място височини на оградата са съответно в средната част от
3.80 м. а в източния край 4.05 м. Тези височини влизат в одобрените такива с
проекта, като в т.10 височината на оградата е 2.20 метра плюс подпорната стена
от 2.80 метра предполага максимална височина от 5.00 м., а в т.11 съответно
височина на оградата от 2.20 метра и подпорна стена от 2.25 метра предполага
максимална височина от 4.45 метра. Измерените на място височини не надвишават
разрешените с одобреният проект за ограда и подпорна стена, поради което и не е
налице отклонение от този проект и издаденото въз основа на него разрешение за строеж
№РС-И-120 от 20.02.2008 год.. Тези обстоятелства се доказват и от заключението
на вещото лице.
В констативният акт е
посочено, че установеният строеж е пета категория, докато в заповедта, издадена
въз основа на него е посочено, че строежът е шеста категория. Доколкото е
налице противоречие между квалификацията на строежа в констативният акт и тази
в оспорената заповед, се създава неяснота коя е категорията на този строеж. Не
е ясно кое е наложило Кмета на Община Стара Загора да не приеме, твърдението на
проверяващите относно категорията. Мотиви в тази насока липсват, а само е
посочено друга категория строеж, различна от определената в констативният акт.
Според настоящият съдебен състав не съществува процесуална пречка, Кмета да не
възприеме, отразената категория строеж в констативният акт, но за целта е
необходимо да изложи и съответните мотиви. Това е така, тъй като констативният
акт поставя началото на процедурата по премахването на установен незаконен
строеж и служи като основа за издаването на заповедта. Възприемането на същите
факти, но подвеждането им под различна материално правна разпоредба, предполага
и излагането на мотиви за това.
Срещу съставеният
констативен акт №17/26.09.2019 год., жалбоподателят е подал възражения относно отразеното
в него, които по същество навеждат изпълнението на строежа съгласно издаденото
разрешение за строеж и одобреният проект. В оспорената заповед е отразено
постъпилото възражение, но липсват каквито и да е било мотиви от страна на
административният орган, дали същите са основателни и неоснователни. Това води
до извода, че оспорената заповед е постановена, в нарушение на чл.35 от АПК, а
именно – преди да се изяснят всички факти и обстоятелства за правилното
решаване на спора и без да се обсъдят постъпилите възражения. Това води до
извода, че заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения,
което от своя страна е довело и до неправилното приложение на материалният
закон. Ако бяха обсъдени подадените възражения от М. и бе разгледан одобреният
проект, въз основа на който е издадено и разрешението за строежа на оградата,
то несъмнено органът би стигнал до извода за липсата на незаконен строеж и
материално правните предпоставки за издаването на оспорената в настоящето
производство заповед.
Констативният
акт, на който се основава оспорената заповед, също е съставен от компетентни лица. Съдът намира, че посочените в констативният акт служители,
разполагат с необходимата материална компетентност, установена от чл.223 ал.2
от ЗУТ, да констатират незаконни строежи. След оглед на място, е съставен
констативният акт №18/12.03.2020 год., който е връчен на жалбоподателят на
23.03.2020 год. /според отразеното в заповедта/. Възражения срещу този акт, са
постъпили в предвиденият от закона седемдневен срок, но не са обсъдени от
ответника, което по същността си представлява процесуално нарушение.
По тези съображения съдът
приема, че Заповед №10-00-1863/30.06.2020 год. на Кмета на Община Стара Загора
е валиден административен акт, постановен при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Това води до извода, че подадената жалба срещу заповедта е основателна, а оспореният
индивидуален административен акт незаконосъобразен.
При този изход на делото, направеното искане
за присъждане на разноски по делото в полза на жалбоподателят е основателно.
Видно от представените документи същите са в размер на 960.00 лв., от които адвокатски
хонорар съгласно приложеният договор за правна защита и съдействие №103955 от 23.07.2020
год. в размер на 800.00 лв., заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на
150.00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 10.00 лв.. Що се отнася до
възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, то съдът
намира, че същото не е основателно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, предвидено в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено
процесуално представителство по ЗУТ и ЗКИР е в размер на 900.00 лв.
Договореното в представеният договор за правна защита и съдействие е под
минималното такова предвидено в наредбата.
Водим от тези мотиви, на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.В.М. ***4 Заповед №10-00-1863/30.06.2020 год. на Кмета на Община Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община Стара Загора, представлявана от Кмета Живко Тодоров да заплати на А.В.М., ЕГН ********** ***4 сумата от 960.00 /деветстотин и шестдесет/
лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: