О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 740
гр. Пловдив, 23.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ИВАН РАНЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Магдалина Иванова ВЧНД № 631/2019 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.
2, вр. чл. 345 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. А.Б. в качеството й на защитник на осъдения И.Н.Х., против протоколно определение № 1319 от 03.12.2019 г., постановено по ЧНД № 2156/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 281/2017 г. по описа на Районен съд - Чирпан. В жалбата се и
злагат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. В
този смисъл се иска неговата отмяна, като вместо това въззивният съд постанови
условното предсрочно освобождаване на осъдения.
Пловдивският
апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания и приложените по делото материали, за да се произнесе, намира за установено следното:
Частната жалба
е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
За да
постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел за
установено следното:
Лишеният от
свобода И.Н.Х. е осъждан в миналото, както следва:
С присъда №
132/21.05.1996 г. по НОХД № 100/1996 г. на Районен съд – Пловдив, III н.с., влязла в сила на 04.06.1996 г., е признат за
виновен за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 от НК, за което вр. чл.54 НК
му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години, на основание чл. 66 НК.
С определение № 137/26.11.2008 г. по НОХД №
739/2008 г. на Окръжен съд – Стара Загора, влязло в сила на 26.11.2008 г., е одобрено споразумение за решаване на делото,
с което е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3,
пр. 2 вр. чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на
което е отложено, на основание чл. 66, ал.1 НК, с изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на споразумението в сила.
В момента
изтърпява наказание в размер на една година и два месеца лишаване от свобода при
първоначален „общ“ режим, наложено му с
присъда № 1/07.02.2018 г. по НОХД № 281/2017 г. на Районен съд – Чирпан, влязла
в сила на 06.02.2019 г., за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 вр. чл. 54 НК.
Началото на
наказанието е 18.02.2019 г., като в случай на липса на жалба или протест срещу определението
на окръжния съд по настоящото дело, към датата на влизането му в сила –
11.12.2019 г., лишеният от свобода И.Н.Х.
ще е изтърпял eфективно 9 месеца и 23 дни, от
работа – 26 дни, всичко – 10 месеца и 19
дни, а неизтърпеният остатък от наказанието се явява в размер на 3 месеца и 11
дни.
От становището
на началника на затвора – * и приложените по делото доказателства e видно, че лишеният от
свобода И.Н.Х. постъпва за първи път в затвора при първоначален „общ“ режим.
Трудно се интегрирал в затворническата общност. Търпи наказанието си
първоначално в общежитие от „открит тип“ към затвора – гр. *. По негова молба
лишеният от свобода Х., със заповед № * на главния директор на ГД „Изпълнение
на наказанията“ е преместен от затвора – * в ЗООТ - * при затвора – *. С
постъпването си в общежитието се е оплаквал от силно главоболие, което, по
негово твърдение, било причинено от влязла стружка в меката част на окото му,
но след консултация с очен специалист, не е установен някакъв проблем.
Консултиран е с психиатър с поставена диагноза „тревожно разстройство“, като
наблюдението за поведението му е, че е напрегнат, тревожен, многоречив и обстоятелствен,
емоционално-лабилен, с хипохондрична нагласа. Назначена му е била
медикаментозна терапия, като след прием на медикаментите състоянието му е било
спокойно и е извеждан на работа с охрана. Изразявал е желание за работа, към
която е подхождал с ентусиазъм, за което е награден един път - по чл. 98, ал. 1,
т. 1 от ЗИНЗС, във връзка с похвално писмо от фирма „*“ АД. Не е наказван.
От данните
относно личността му, се установява, че лишеният от свобода произхожда от
многодетно семейство, отгледан е от баба си и дядо си, няма придобита
професионална квалификация и в условията на живот на свобода е работил като общ
работник и животновъд. Съжителства на семейни начала с М.С.Н. и има три деца.
Видно от
анализа на оценката на правонарушителя е,
че рискът от рецидив продължава да е среден – 42 точки, в период на
изследване (41 т. – 42 т.), като е отразена негативна промяна в зоната
„емоционални проблеми“ – от 0 т. на 1 т., заради емоционалната нестабилност и
тревожното разстройство. Гранични и проблемни остават зоните: „отношение към
правонарушението“ - 8 точки, няма
промяна в зоната, не приема наложеното му наказание, мотивацията му за промяна
е само декларативна; „емоционални проблеми“ – отчита се завишение в тази зона
от 0 т. на 1 т., заради емоционалната му нестабилност и тревожното
разстройство. В зоната „умение за мислене“ – 7 т., също не е отчетена промяна,
като е посочено, че повърхностно и частично разпознава проблема, не прилага
ефективни методи за справяне, не е целенасочен, целеполагането му не е
реалистично.
В
приложеното по делото становище за изпълнение плана на присъдата е посочено, че
планът на присъдата не е изпълнен. Няма отчетена положителна промяна в
установените проблемни зони и в оценката на риск от рецидив. Корекционната
работа с лишения от свобода Х. трябва да продължи в насока обсъждане на
алтернативни начини за решаване на проблемите, довели до правонарушението,
осъзнаване тежестта на деянието, повишаване на правната култура.
При тази
фактическа установеност, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния съд,
че молбата на осъдения за условното му предсрочно освобождаване е
неоснователна. Изложените в противния смисъл доводи в частната жалба не могат
да бъдат споделени. Действително, налице е една от законовите предпоставки по
чл. 70, ал. 1, т. 1 НК – осъденият да е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание лишаване от свобода. Наред с нея обаче трябва да са
налице и доказателства за неговото поправяне, съобразно критериите по чл. 439а,
ал. 1 НПК – това са всички обстоятелства, които сочат на положителна промяна у
осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участие
в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156
от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Цялостното поведение на
осъдения Х. по време на престоя му в пенитенциарното заведение не позволява да
се направи категоричния извод за настъпила положителна и при това трайна
промяна у него. Спазването на Правилника за вътрешния ред, недопускането на
нарушения и съзнателната работа е задължение за всеки лишен от свобода. Тези
свои задължения осъденият е изпълнявал, като за добри резултати и предсрочно
изпълнение на поставените задачи във връзка с похвално писмо от „*“ АД е бил
награден с писмена похвала по чл. 98 ЗИНЗС. Същевременно като гранични и
проблемни зони остават същите, отчетени в първоначалния доклад при
настаняването му в пенитенциарно заведение – липсва промяна в „отношение към
правонарушението“ и „умение за мислене“ и е налице завишаване с по една точка
по отношение „риска от рецидив“ – от 41 т. на 42 т. и „емоционални проблеми“ –
от 0 т. на 1 т. При тези данни не може да се приеме, че досегашният престой на
лишения от свобода в затвора има отчетлив корекционен и превъзпитателен ефект.
Необходимо е продължаване на работата за коригиране на наличните проблемни
зони, осъзнаване тежестта на деянието, повишаване на правната култура,
формиране на критично отношение към извършеното закононарушение. Изтърпяното до
момента наказание не е постигнало целите си в пълен обем. Тежкото семейно и
материално положение не е сред предпоставките за условно предсрочно
освобождаване, поради което не може да доведе до извод, противен на направения.
Същото се отнася и за здравословното състояние на осъдения. Твърденията на
защитника за неговото влошаване не се подкрепят от приложените по делото
материали. Данни в тази насока не се съдържат нито в експресното психологично
заключение от 03.03.2019 г., нито в докладите, изготвени от инспекторите * по
време на престоя на Х. в затворите в гр. * и в гр. *.
По
изложените съображения въззивната инстанция намира, че жалбата за
неоснователна, а атакуваното с нея определение на окръжния съд, като обосновано
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1319 от 03.12.2019 г., постановено по ЧНД № 2156/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: