№ 22
гр. Враца, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200209 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН. Образувано е по жалба
на С. В. Х. от гр.Враца против НП№НП-02-01/21.02.2022 г. на Областния
управител на Област-Враца, с което за извършено нарушение и на основание
чл.83 ЗДС, вр.чл.24, ал.2 ЗАНН, му е наложено административно наказание
глоба в размер на 5000.00 лв. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание,
както и в дпълнителна писмена защита се релевират оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното постановление,
поради допуснати множество нарушения на процесуалния и материален
закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител, на свой
ред поддържа становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност
на издаденото НП, със съответно искане за цялостното му потвърждаване.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2
1
ЗАНН.Разгледана по същество жалбата е основателна, при следните
съображения:
Въз основа на Заповед №РД-18-ДС-68/13.12.21 г. на Областния
управител на област Враца, служители към дирекция АКРРДС при същата
Областна администрация-Враца-свидетелите С.П., Н.Н. и Н.Ц., на 14.12.21 г.
извършили проверка на фактическото състояние на недвижим имот-частна
държавна собственост, а именно –административна сграда, находяща се в
гр.Враца, ж.к.“Хранително-вкусова зона“, бул.“Хр.Ботев“№135, разположена
в поземлен имот с определен общ идентификатор по кадастралната карта и
регистри на гр.Враца на АК, масивна конструкция и включваща множество
/над 30 бр./ самостоятелни обекти със съответни индивидуални
индентификатори по кадастралната карта на гр.Враца. При проверката е
констатирано, че част от самостоятелните обекти в сградата-общо 4 на брой, а
именно склад в приземния етаж на сградата с площ от 77,78 кв.м. сграда с
площ 91 кв.м.; сграда с площ 57 кв.м. и сграда с площ 72 кв.м със съответни
идентификатори по КККР и актувани с АДЧД, се ползват от „Х.“ЕООД за
„складови дейности и съхранение на инвентар“, но „без правно основание“.
Горепосочените констатации са обективирани в констативен протокол за
проверка вх.№3300-7/58/20.12.21 г. по описа на Обл.А-Враца.
Въз основа на този констативен протокол е била издадена Заповед №РД-
18-ДС-3/14.01.22 г., на Обл.управител на гр.Враца за изземване от
дружеството на горепосоченити имоти на основание чл.80, ал.1 ЗДС, с
последващо фактическо изземване на същите с протокол от 20.01.22 г.
На 03.02.22 г. срещу жалбоподателя бил съставен АУАН№01-1/03.02.22
г. за нарушение по чл.83 ЗДС за това, че „при извършена проверка на място
на 14.12.21 г....е установено, че „Х.“ЕООД е завзел без основание имоти-
държавна собственост...“-въпросните четири имоти, подробно описани и
индивидуализирани в констативния протокол с площ и поземлени
идентификатори по КККР.Откъм фактически констатации в процесния АУАН
е посочено, че „“Х.“ЕООД е създадено на 19.01.2005 г. с едноличен
собственик на капитала- С. Х.-управител“, както и че „ дружеството е
пререгистрирано в Търговския регистър към АВп. на 22.03.10 г., което е
начална дата за извършване на нарушението.“. По нататък в АУАН е
посочено, че „по негови данни складът в приземния етаж се държи от 1998 г.,
2
а трите сгради-от 2017 г. Държането е продължило до 20.01.22 г., когато
държавните имоти са иззети, съгласно протокола за изземване№...“. По
нататък в АУАН е посочено, че „в качеството си на управител на „Х.“ЕООД,
С. Х. отговаря на основание чл.24, ал.2, пр.2, хипотеза втора от ЗАНН, затова,
че е допуснал управляваното от него търговско дружество да държи
държавните имоти без правно основание“. След това е отбелязано и че
съгласно чл.19 ЗДС... „с държането на държавните имоти без да заплаща наем
и използването им за търговска дейност, „Х.“ЕООД се е обогатил
неоснователно за сметка на държавата.“.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което при почти идентично
срямо АУАН словесно и цифрово описание на вмененото нарушение, на
жалбоподателя е наложена административна глоба в размер на 5000.00 лв., на
основание чл.83 ЗДС, вр.чл.24, ал.2 ЗАНН.
Така изложените до тук фактически положения, свързани с
хронологията на събитията откъм време, място, законен повод и извършване
на порверка на място от служителите на ОА-Враца и констатациите от тази
проверка, свързани с последващо съставени по ЗДС актове от компетентни
длъжносни лица, в конкретния казус не са спорни между страните и се
установяват безпротиворечиво от свидетелските показания на С.П., Н.Н. и
Н.Ц., цитираните констативен протокол за проверка, заповед за изземване и
протокол за такова иземване и останалите писмени материали от
приложената административно-наказателна преписка.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Спецификите на конрекния казус налагат изложение на следните
предварителни правни уточнения и съждения:
Посочената в процесните АУАН и НП разпоредба на чл.83 ЗДС,
предвижда административно-наказателна отговонорст за този „който без
основание завземе имот държавна собственост, ако не подлежи на по-тежко
наказание“. Предвидената отговорност е под формата само на глоба, т.е.
отговорността е само за физическо лице- в размер от 1000.00 до 5 000.00 лв.
Отговорност за юридически лица и ЕТ, съгласно чл.83 ЗАНН не е предвидена
нито във въпросната, конкретна разпоредба на чл.83 ЗДС, нито в останалите
разпоредби от същия раздел на същия закон. Същевременно за понятието
3
„завземане“ като единствено възможна форма на изпълнителното деяние на
конкретно вмененото нарушение, липсва законово установена, легална
дефиниция. При това положение се налага използване на общоприетото в
българския език /книжовен и разговорен/ буквално значение на думата
„завземам“, а тя е: 1.„завладявам с бой, с воюване, превземам“;
2.“присвоявам, заграбвам“. Синонимните форми са „завладявам, окупирам,
превземам, нахлувам, заробвам, обсебвам, присвоявам, слагам ръка, задигам,
вземам“ и т.н. Според така посоченото значение на глагола е очевидно, че се
касае до действие, което е едноактно и се осъществява еднократно, при
конкретно установими точна дата и място на извършване. От друга страна е
очевидно и че въпросното действие извън чисто физическия му елемент,
включва и емоционално-волеви момент-присвоително намерение, който в
случая е и текстово отчетен от законодателя в коментираната разпоредба на
чл.83 ЗДС чрез израза „...ако не подлежи на по –тежко наказание“/т.е. ако не
представлява престъпление по смисъла на НК/.
Не така стоят нещата с понятията владение/държане, за които има
утвърдени легални дефиниции, според които /обобщено/ същите
представляват упражняване на фактическа власт върху определена вещ от
свое/чуждо име и за своя/чужда сметка. При всички случаи се касае се до
действия, които се осъществяват продължено във времето, т.е. за определен
времеви период с начален и краен момент, като същевременно емоционално-
волевия аспект – „присвоително намерение“, не е задължителен техен
елемент.
За неправомерното осъществяване на владение/държане върху имоти-
държавна собственост, непредставляващо „завземане“, съгласно чл.83 ЗДС,
законът не предвижда самостоятелна административно-наказателна
отговорност. За защита правата на държавата относно такива имоти, е
предвидена единствено административна процедура по чл.80, ал.1 ЗДС за
изземването на неправомерно владените/държани имоти, която в случая е и
била надлежно осъществена от компетентните органи. Разбира се остава и
възможността за защита на държавните права по гражданско-правен ред-чрез
иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД.
На следващо място, посочената изрично в процесните АУАН и НП
разпоредба на чл.24, ал.2 ЗАНН като основание за ангажиране на личната
4
наказателна отговорност на жалбоподателя С.Х., в качеството му на
управител на търговското дружество „Х.“ЕООД предвижда, че „за
административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на
предприятия, учреждения и организации отговарят работниците и
служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са
наредили или допуснали извършването им“. Въпросната разпоредба, считано
от приемането и обнародването на ЗАНН на 28.11.69 г., до момента не е
търпяла никакви законодателни изменения, въпреки очевидната значителна
промяна в развититието на обществените отношения в държавата и тяхната
регулация в политически, законодателен, социален, морален и др аспекти.
Затова и без да теоретизира излишно, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да акцентира единствено върху два момента от цитираното
съдържание на въпросната разпоредба, а именно, че:
1.съгласно съвременните разбирания на наказателно-правната теория и
съдебна практика, понятието „дейност на предприятия, учреждения и
организации“ е различно от понятието „дейност на ЮЛ и ЕТ“, за която в
чл.83 ЗАНН е предвидено отклонение от принципа на чл.24, ал.1 ЗАНН за
лична наказателна отговорност на физическите лица-непосредствени
извършители на съответното правонарушение, чрез въвеждане на
обективна/безвиновна отговорност на въпросните ЮЛ и ЕТ при
неправомерно поведение, но само когато това е изрично предвидено в
съответен нормативен акт. При всички случаи понастоящем понятието
„дейност на предприятие, учреждения и организации“, е по-тясно от
понятието „дейност на ЮЛ и ЕТ“ , тъй като предполага задължителен
„държавен“ елемент и съответно участие на държавата откъм създаването по
законодателен ред на съответния вид предприятие, организация, учреждение,
и/или участие в организационната им структура и управление и/или участие
в дейността му-административна или чисто търговска по смисъла на ТЗ и др;
2. Във втората си част относно отговорносттта на ръководителите,
допуснали или наредили извършването на нарушението, макар и да
представлява отклонение от общите правила на чл.24, ал.1 ЗАНН за лична
отговорност на непосредствените преки извършители на нарушението,
въпросната разпоредба не преодолява и не дерогира действието на другата
принципна разпоредба-тази на чл.10 ЗАНН за това, че „допустителството“ е
5
наказуемо само в случаите, предвидени в съответен закон или указ.
При така изложените предварителни правни уточнения и съждения
относно релевантната нормативна уредба, настоящият съдебен състав намира,
че в прозводството по съставяне на процесния АУАН, издаване на
обжалваното НП и установяване на вмененото нарушение, са допуснати
множество нарушения на закона, а именно:
В случая прави впечатление, че изначално компетентните органи-
актосъставител и АНО са допуснали грубо смесване на понятия, приложим
закон и възможни законодателни процедури за реализиране на правата на
държавата, съставяйки АУАН и НП спрямо С.Х. на основание чл.83 ЗДС.
Това смесване е добре отразено в съдържанието на АУАН и НП и пряко
рефлектира върху процесуалната им законосъобразност от формална страна
спрямо изискванията на чл.42, ал.1, т.3, т.4 и т.5, съответно чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 ЗАНН, изискващи ясно, изчерпателно и недвусмислено описание на
нарушението със съответните му обективни и субективни признаци, както и
съответствие между фактическото и юридическо обвинение, очертаващи
рамките на защита на санкционираното лице. Съгласно изложеното по-горе
съдържание на обстоятелствената част на АУАН и НП, едновременно се
твърди, че е налице „завземане“ на имоти държавна собственост по смисъла
на чл.83 ЗДС, но едновременно с това се твърди „неправомерно държане“,
като основание за изземване по реда на чл.80, ал.1 ЗДС и „неоснователно
обогатяване“ от въпросното държане, съгласно чл.19 ЗДС. Едновременно с
това се твърди, че субект и пряк извършител на неправомерното
държане/ползване на процесните 4 бр. имоти-дъравна собственост е ЮЛ
„Х.“ЕООД, но е ангажирана личната отговорност на управителя му С.Х., по
съображения, че е управител на последното и е „допуснал“ неправомерното
им държане/ползване. Все според горецитираното съдържание на АУАН и
НП и допуснатото смесване на понятията „завземане“ като еднократно
действие и „владение/държане/ползване, осъществимо като действие за
определен период от време, в случая остава абсолютно неясно каква в крайна
сметка е датата/периода на твърдяното нарушение- според АУАН началната
дата на извършване на нарушението е „22.03.10 г.“, /допълнително неясно
защо тази дата е обвързана не с конкретно поведение и действие на определен
субект, а с датата на пререгистрация на дружеството в Търговския регистър“/ ,
6
а в НП е посочено, че „предвид разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН,
наказанието се налага за нарушение, извършено през периода 03.02.21 г.-
20.01.22 г.“. За този период, едва в хода на съдебните прения процесуалния
представител на АНО допълнително и за първи път недопустимо уточнява, че
„бил съобразен с възможните давностни срокове за реализиция на
административната отговорност“, въпреки фактологочните данни за
започнало осъществяване на деянието „държане“ в многогодишен период
преди това.
При това съдържание на процесните АУАН и НП, остават абсолютно
неясни конкретните фактически и правни параметри на повдигнатото
административно обвинение, както за самия жалбоподател откъм възможни
рамки на осъществяване на правото на защита, така и за съда откъм
възможност за осъществяване на конкретен и обоснован контрол за
законосъобразност. Това на свой ред представлява достатъчно и
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, но за пълнота на
изложението, съдът намира за нужно да маркира и останалите констатирани
пороци на обжалваното НП в материално-правен аспект, а именно:
В случая актосъставителят и АНО неправилно и незаконосъобразно са
ангажирали отговорността на жалбоподателя С.Х., в качеството му на
физическо лице-управител на „Х.“ЕООД, „допуснал неправомерното
държане“ на процесните имоти държавна собственост, тъй като въпросното
ЮЛ изначално не представлява и не осъществява дейност като „предприятие,
учреждение или ортанизация“ по смисъла на чл.24, ал.2 ЗАНН. В допълнение
към това, отговорността му е неправилно ангажирана и поради това, че нито
чл.83 ЗДС, нито останалите административно-наказателни разпоредби в
закона, предвиждат изрична административно-наказателна отговорност за
„допустителство“, съгласно чл.10 ЗАНН. На последно място, при установени
при проверката фактологични данни единствено за осъществено от
дружеството „неправомерно държане“, актосъставителят и АНО в нарушение
на принципната забрана за разширително тълкуване на наказателните норми,
са приравнили това „неправомерно държане“ със „завземане“.Т.е.
ангажирането на отговорността по чл.83 ЗДС в случая се явява
незаконосъобразно и на това основание.
От страна на жалбоподателя, в чиято полза е изхода от делото, няма
7
надлежно направено искане за присъждане на направени в съдебното
производство разноски за адвокатска защита, нито са представени
доказателства за реално изплащане на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП№ НП-02-1/21.02.2022 г. на Областния управител на област
Враца, с което на С. В. Х. от гр.Враца, с ЕГН:********** в качеството му на
управител на „Х.“ЕООД-Враца е наложено административно наказание -
глоба в размер на 5000.00 лв., на основание чл.83 ЗДС, вр.чл.24, ал.2 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8