Р Е Ш Е Н И Е
№ / 05.2019г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ
състав в открито съдебно заседание, проведено на 24 април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Никола
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при
секретаря Галина СЛАВОВА,
като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА,
в.
гр. дело №412/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна жалба на К.С.Г. срещу решение №354/19.12.2018г.,
постановено по гр.дело №244/18г. по описа на ПРС, с което е
отхвърлен искът ѝ за установяване на вземането ѝ против Д.В.Д.,
ЕГН:********** за сумата от 1133,00 лв. – платена по договор за поръчителство
за периода 04.2017г.- 01.2018г., платими ведно със законната лихва считано от
м. април 2017г. до окончателното изплащане на сумата. Според жалбоподателката,
решението по смисъла си е абсурдно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон, и моралните правила и норми. Твърди, че първ.
съд в мотивите си е обсъждал договор за заем, който не е предмет на спор по
делото и какъвто не е бил сключван между
страните. Счита за абсурден мотивът за отхвърляне на иска поради липсата на
доказателства за предаване на парите от ищцата на ответника, тъй като този факт
не е предмет на доказване, а за предаването на сумата от взаимоспомагателна
каса ВИК на Д.Д. е налице писмен документ. Твърди, че съдът е изместил предмета
на спора от иска, който е предявен, а именно по чл. 143, ал.1 ГПК в такъв по
чл. 240, ал.1 ЗЗД, какъвто не е бил предявен. Според жалбоподателката решението
е объркано, противоречи само на себе си, с нормата на чл. 143, ал.1 ЗЗД, с
предмета на делото, като е абсурдно и необосновано. Моли да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от нея иск да бъде
уважен като основателен и доказан, както и да ѝ бъдат присъдени
направените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски. В о.с.з.
процесуалният представител на жалбоподателката развива съображения, че първ. решение е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по иск, който не е бил заявен. Възприел е фактическа обстановка, за
която в хода на цялото дело доказателства не са били събирани. Съдът е обсъждал
в решението си обикновен договор за заем, а предявеният от ищцата иск и
представените доказателства са във връзка с иск по 143 ЗЗД, тъй като тя е
изплатила задължението на ответника. Предвид изложеното се моли решението да бъде отменено като недопустимо.
Въззиваемата страна не е
изразила становище по жалбата нито чрез писмен отговор, нито в о.с.з.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството e oбразувано по искова молба на К.С.Г. срещу Д.В.Д. за осъждане на последния да
ѝ заплати сумата от 1133 лв., представляващи платени от нея вместо
ответника 10 вноски /всяка на стойност 103 лв./ по договор за
поръчителство за периода
04.2017-01.2018г., ведно със законната лихва от 04.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 1000лв. за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на преживения стрес, безсъние и уплаха за
бъдещето.
Доколкото в заглавната част на исковата молба
е бил посочен чл. 124, ал.1 ГПК, а в петитума –осъдителен иск, то с
разпореждане от 23.02.2018г., съдът е указал на ищеца да поправи това
разминаване.
С молба вх. № 1314/06.03.2018г. ищцата е
конкретизирала исковата си претенция, като изрично е формулирала петитум
ответникът да бъде осъден да ѝ
възстанови заплатения от нея негов личен дълг в общ размер на 1133лв.
С определение №479/22.06.2018г., съдът е
извършил проекто-доклад на делото, като е приел, че ищецът е предявил в
условията на активно субективно съединяване искове в правно основание чл. 143,
ал.1 и чл. 45 ЗЗД, а именно да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1133
лв., представляваща погасени вноски по
Договор за заем от взаимоспомагателна каса №46/09.01.2015 г. с длъжник
ответника по делото, които ищецът в качеството му на поръчител е изплатил на
кредитора - Взаимоспомагателна каса при
„ВиК – Варна“ ООД, ведно със законната лихва върху тази сума считано от месец
април 2017 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв.
представляваща обезщетение за неимуществени вреди
С обжалваното решение №354/19.12.2018г.,
съдът е приел че е сезиран с установиетелен иск с право основание чл. 124, ал.1 ГПК, и след като е изложил мотиви в тази връзка, с диспозитива на решението е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА за установяване на вземането на К.С.Г., ЕГН: **********, против Д.В.Д.,
ЕГН:********** за сумата от 1133,00 лв. – платена по договор за поръчителство
за периода 04.2017г.- 01.2018г., платими ведно със законната лихва считано от
м. април 2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Настоящият състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за
допустима.
В
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е недопустимо, поради което следва да
бъде обезсилено, а делото върнато за произнасяне по предявения иск по следните
съображения:
Ищецът е посочил
изрично в исковата и уточняващата си молба вх. №1314/06.03.2018г., че предявява
два осъдителни иска: 1. За заплащане на сумата от 1133лв., представляващи
заплатени от ищеца вноски за погасявана на личния дълг на ответника по изтеглен
кредит; 2. За сумата от 1000лв, претендирана като неимуществени вреди.
Преценката на изложеното
в обстоятелствената част и петитума на исковата молба обосновават категоричен
извод, че ищецът е сезирал съда с два осъдителни иска, а именно за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1133 лв. на осн. чл. 143, ал.1 ЗЗД, и сумата
от 1000лв.-на осн. чл. 45 ЗЗД. Въпреки, че в заглавната част е посочен чл. 124 ГПК, исковата молба, която определя пределите на търсената съдебна защита, не
съдържа петитум за постановяване на установителен иск.
В проекта на доклада,
обективиран в определение №479/22.06.2019г., първоинстанционният съд също е
приел, че е сезиран с два осъдителни иска – по чл. 143, ал.1 и по чл. 45 ЗЗД,
но в мотивите на решението си, съответно в диспозитива на същото се е
произнесъл по иск с правно осн. чл. 124 ГПК, като е отхвърлил иска за
установяване на вземането на ищеца срещу ответника за сумата от 1133 лв.
След като първоинстанционният
съд е постановил установителен вместо осъдителен диспозитив, то той се е
произнесъл по непредявен установителен иск. Произнасянето по непредявен иск
противоречи на един от основните принципи в гражданския процес - този за
диспозитивното начало, и в този смисъл обуславя недопустимост на постановеното решение.
Отделно от това следва да се отбележи, че в обжалваното решение изобщо липсва
произнасяне по иска с правно осн. чл. 45 ЗЗД.
Предвид изложените съображения
и на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо.
Делото следва да се върне за ново разглеждане
и произнасяне по действително предявените осъдителни искове с правно осн. чл.
143, ал.1 ЗЗД и чл. 45 ЗЗД от друг състав на ВРС, като при евентуално
констатирани нередовности на така предявените искове, производството следва да
бъде оставено без движение, след което да бъде извършен нов доклад и прецизно
разпределена доказателствената тежест.
Воден от изложеното, и на осн.
чл. 270, ал.3 ГПК съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение №354/19.12.2018г., постановено по гр. дело №244/2018г. по описа на ПРС.
ВРЪЩА делото на ПРС за ново
разглеждане от друг състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: