№ 2208
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ИВ. ХР. АТ., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: *** против Наказателно постановление № 36-0000090/18.01.2021 г.,
издадено от Н.П.М. – началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, предл. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6,
ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. ДВ, бр. 67
от 2007 г.).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).
Жалбоподателят твърди, че контролните органи не са използвали средство за
измерване за установяване на нарушението и на масата на товарния
автомобил. Взема становище, че кантарната бележка отразява несигурни
факти, тъй като превозваният пясък може да променя тежестта си под
въздействието на температурните условия и влажността си. Поддържа да е
налице незначително надвишаване на допустимите норми относно масата на
автомобила. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 10036 от
1
01.03.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, а извършването на
нарушението да е установено по категоричен начин. С писмено становище с
вх. № 15495/30.03.2021 г. се поддържа възраженията по жалбата да са
неоснователни. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено. В
съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от ИВ. ХР. АТ., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 19.02.2021 г., установено от приложеното по преписката
известие за доставяне, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 26.02.2021 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.12.2020 г. в гр. Пловдив жалбоподателят ИВ. ХР. АТ. управлявал
товарен автомобил „Ивеко“ АД410Т с рег. № *** от категория N3, с четири
оси, с две управляеми оси, като извършвал обществен превоз на товари на
територията на страната с пътен лист серия ВА № 722805 от 21.12.2020 г., с
товарителница серия Т № 413847 от 21.12.2020 г. и заверено копие №
********* от лиценз на Общността. Товарът, който превозвал
жалбоподателят, бил промит пясък с тегло 30 тона и 800 кг. Общата маса на
превозното средство заедно с товара била 46 тона и 460 кг. След
натоварването си автомобилът „Ивеко“ с рег. № *** бил претеглен в 09:35
часа на 21.12.2020 г., за което била издадена кантарна бележка №
60677/21.12.2020 г.
Около 10:20 часа на същата дата жалбоподателят А. бил спрян за
проверка от свидетелите Г. Д. Д. и Д. Р. Сп. – инспектори в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, докато управлявал
процесния товарен автомобил „Ивеко“ с рег. № *** и с обща маса от 46 тона
460 килограма. Жалбоподателят спрял за извършването на проверката, когато
се намирал в гр. Пловдив, Карловско шосе, на пътния банкет след
„Агроцентър“ в посока гр. Карлово. Свидетелят Д., след като се легитимирал,
поискал от жалбоподателя да му представи документите във връзка с
извършвания превоз на товари. От представената кантарна бележка
свидетелите Д. и С. установили, че общата маса на превозното средство била
2
46 тона и 460 килограма. Жалбоподателят не възразил и не оспорил
обстоятелствата, удостоверени в кантарната бележка.
На място свид. Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 255702 против жалбоподателя А., в негово
присъствие и в присъствието на свид. С.. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г. Д. Д. и Д. Р. Сп.. От
показанията на свид. Д. се установяват мястото на извършената проверка,
вида на превозвания товар, както и начина, по който е установена масата на
превозното средство. За изясняване на последното обстоятелство свидетелят
посочва, че е ползвал данни, удостоверени в кантарната бележка, представена
от водача, в която са били вписани теглото на автомобила и на товара. От
показанията на свид. С. се установяват вида на товарния автомобил – МПС с
четири оси и с две управляеми оси; самоличността на водача –
жалбоподателят ИВ. ХР. АТ., както и установената маса на управляваното
МПС от 46 тона и 460 килограма. Показанията и на двамата свидетели – Д. и
С., се ползват с доверие от съда. За свидетелите се установява, че са
очевидци, които са участвали в извършването на проверката и в показанията
си възпроизвеждат свои непосредствени възприятия. Показанията им са
проверени по делото, като изцяло намират подкрепа в събраните писмени
доказателства. Ценят се за взаимно кореспондиращи си и вътрешно
непротиворечиви.
От пътен лист серия ВА № 722806 (лист 41 от делото) се изяснява, че на
21.12.2020 г. жалбоподателят А. е извършвал обществен превоз на товари с
автомобил „Ивеко“ с рег. № *** за времето от 06:00 ч. до 19:00 ч.
От товарителница серия Т № 413847 (лист 43 от делото) се установява,
че на 21.12.2020 г. жалбоподателят А. е извършил превоз на товар,
представляващ промит пясък с тегло 30 800 кг с автомобил „Ивеко“ рег. №
*** и с пътен лист серия ВА № 722806.
От кантарна бележка с № 60677/21.12.2020 г. се изяснява, че нето теглото
на товара е 30 тона и 800 кг, а общото тегло заедно с превозното средство е 46
тона и 460 кг. Установява се и че измерването е извършено на 21.12.2020 г. в
09:35 часа.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление
3
не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на
НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено
лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е
връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид
правораздавателни актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от
материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между
установените факти и правни изводи в АУАН и в НП.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните
по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят А. е извършил от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП вр. с
чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. От обективна страна на
21.12.2020 г. около 10:20 часа в гр. Пловдив жалбоподателят е управлявал
товарен автомобил „Ивеко“ АД410Т с рег. № *** от категория N3, с четири
оси и е извършвал обществен превоз на товари, като масата на товарния
автомобил е била 46,460 тона, с което е надвишавала допустимата
максимална маса за моторно превозно средство с четири оси с две
управляеми оси, която е 32 тона. Датата на извършване на нарушението се
установява от писмените доказателства - пътен лист серия ВА № 722806 и
товарителница сер. Т № 413847, като от посочените документи се изяснява,
че превозът е извършен на 21.12.2020 г. От тях се установява и видът на
обществения превоз – на товари. Мястото на извършване на нарушението се
установява от показанията на свид. Д., изцяло кредитирани от съда, като
свидетелят е очевидец и е участвал непосредствено при спирането на
товарния автомобил и извършването на проверката. Доказано е и авторството
на деянието от страна на жалбоподателя А., който е управлявал процесното
МПС при извършване на нарушението. Доказателствена информация за това
обстоятелство се черпи от показанията на свид. С.. То се установява и от
съдържанието на пътния лист, в който са вписани самоличността на водача,
марката и регистрационния номер на превозното средство. Жалбоподателят
А. е положил и подписа си под декларацията „Приех автомобила технически
изправен“ относно МПС с марка „Ивеко“ и с рег. № ***. Нарушението по чл.
177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се извършва от водач, който управлява пътното
превозно средство с маса, надвишаваща установените норми, поради което
жалбоподателят А. е годен субект на нарушението. В тази връзка доказано от
обективна страна е и наличието на съставомерно превишаване на
допустимите норми на масата на процесното превозно средство.
Управляваното от жалбоподателя МПС „Ивеко“ АД410Т представлява
товарен автомобил от категория N3, с четири оси, с две управляеми оси,
установено от показанията на свид. Д. Р. Сп.. Следователно предвид вида на
4
управляваното МПС приложимият режим относно максимално допустимата
маса на превозното средство се определя с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 6, б.
„в“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. В хипотезата на посочената разпоредба
попадат именно моторни превозни средства с четири оси с две управляеми
оси, а правилото й за поведение гласи, че допустимата максимална маса за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за този тип ППС е
32 тона. Управляваният от жалбоподателя товарен автомобил „Ивеко“
АД410Т с рег. № *** към момента на проверката е бил с обща маса от 46,460
тона при максимално допустима маса от 32 тона, поради което е налице
надвишаване с 14,460 тона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя срещу доказаността на
действителната маса на автомобила при извършване на деянието. Масата се
установява от кантарна бележка № 60677/21.12.2020 г., приета като писмено
доказателство по делото. В нея са вписани резултатите от последователно
извършените измервания на товарния автомобил, като и на същото МПС след
натоварването му. Измерването е извършено в кратък пероид от време преди
самата проверка. От своя страна теглото на товара е вписано и в
товарителницата. Жалбоподателят е приел тези документи без възражения.
Той е могъл да оспори резултата от кантарната бележка както още при
издаването й и преди започването на превоза, така и по време на извършване
на проверката, което обаче не е сторил. При тези факти контролните органи
правомерно са зачели резултата от извършеното измерване, обективиран в
кантарната бележка, като липсата на оспорване не е дала повод да се
провежда допълнително разследване на обстоятелство, което не е спорно,
чрез ново измерване, минути след първоначалното такова от 09:35 часа на
21.12.2020 г.
При извършването на проверката жалбоподателят не е оспорил верността
на обстоятелствата, удостоверени в кантарната бележка, нито е поискал
претегляне на превозното средство. При това положение не е съществувала
пречка удостоверените с нея факти да бъдат зачетени както от
актосъставителя, така и от административнонаказващия орган, поради което
наведеното възражение се явява неоснователно - така изрично Решение № 109
от 15.01.2021 г. по к.а.н.д. № 2959/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. Нарушението е формално и от обективна
страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му
деяние, което представлява управлението на пътно превозно средство с маса,
надвишаваща нормите, установени с Наредба № 11/03.07.2001 г. Правилно е
определена правната квалификация на нарушението и е направена надлежна
привръзка с приложимата норма на чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г.
От субективна страна деянието е извършено виновно. Документите,
удостоверяващи теглото на товара, а оттам и общата маса на превозното
средство – кантарна бележка и товарителница, са предадени в държане на
водача, който на свой ред ги е представил пред контролните органи по време
5
на проверката. Следователно той е могъл и е бил длъжен да узнае преди
извършването на превоза каква е била действителна обща маса на превозното
средство, посочена в кантарната бележка. По делото бяха положени усилия за
изследване дали деянието е осъществено в изпълнение на неправомерна
служебна заповед, дадена по установения ред, като изключващо вината
обстоятелство, но такива факти не се доказаха. По тези съображения
настоящият съдебен състав намира извършването на нарушението за доказано
по категоричен и несъмнен начин.
Възражението, че извършеното деяние представлява маловажен случай
на административно нарушение, се явява неоснователно. За да е налице
маловажност на случая, деянието трябва да разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства, които винаги
представляват конкретни факти от обективната действителност и поради това
тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и по какъв
начин тяхното проявление се отразява върху степента на обществена
опасност на конкретното деяние. В процесния случай като смекчаващо
обстоятелство съдът приема липсата на предходни нарушения от страна на
жалбоподателя. Само по себе си това не е достатъчно деянието да бъде
квалифицирано като маловажен случай. От друга страна като отегчаващо
обстоятелство се отчита значителното превишаване на допустимата
максимална маса за управляваното МПС от общо 14 тона и 460 кг. При
допустима норма от 32 тона за този вид МПС, то следователно
превишаването не е със стойност, близка или несъществено надвишаваща,
най-високия допустим предел. Напротив, касае се за значително отклонение
от нормативната уредба и надвишаване в голям размер на максималната маса,
с която товарният автомобил е могъл правомерно да извършва обществения
превоз на товари. Това обстоятелство повишава обществената опасност на
извършеното деяние, като съдът приема, че тя не само не е по-ниска от
обикновените случаи на нарушения от този вид, но дори се явява със
значителен интензитет. Последиците от подобно значително надвишаване на
предвидените норми за масата на превозното средство се изразяват в
неблагоприятно въздействие върху пътната настилка. Превишаването създава
опасност и за останалите участници в движението, тъй като намалява
спирачния път на товарния автомобил.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е предвидено
административно наказание глоба в размер от 500 до 3 000 лева. В
конкретния случай административнонаказващият орган е наложил санкция в
най-ниския предвиден размер от 500 лева. Правилно е определена
приложимата санкционна разпоредба, тъй като жалбоподателят А. като водач
е управлявал пътно превозно средство с маса, надвишаваща определените
норми с Наредба № 11/03.07.2001 г. Съдът не би могъл с решението си да
6
отегчава положението на жалбоподателя, съблюдавайки принципа reformatio
in peius, тъй като делото е образувано по жалба на наказания А.. От друга
страна съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска
определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер, поради
което размерът на глобата не би могъл да бъде намален. Настоящият състав
намира, че така наложеното минимално наказание съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца и в този смисъл се явява
справедливо. По делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определянето на глобата в по-висок размер. Следователно не е
допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията на
административното наказание.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, издадено при правилно приложение на процесуалния и на
материалния закон, поради което то трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за въззиваемата страна, която обаче
не е поискала овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказала
извършването на такива. Присъждането на разноски не е автоматична
последица от постановяването на благоприятно за страната решение и по
дължимостта им съдът не се произнася служебно. За да се произнесе, съдът
трябва да бъде надлежно сезиран с искане за присъждане на разноски - до
приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция (така
Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1164/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив), което в случая не е сторено. По тези
съображения разноски не следва да се присъждат в полза на никоя от
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000090/18.01.2021
г., издадено от Н.П.М. – началник отдел „Контрол“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на ИВ. ХР. АТ., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: *** на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 6, б. „в“
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
7
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8