№ 39575
гр. София, 24.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110150978 по описа за 2024 година
Настоящото определение е по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, наименована „жалба“, на Г. Т.
А. (ищец) срещу ******* (ответник).
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който твърди, че исковата молба е нередовна, а предявеният с нея иск – процесуално
недопустим. Евентуално оспорва предявения иск и по същество.
Макар и исковата молба да съдържа някои недостатъци, първостепенният съд
намира, че след нейното уточняване изложението на обстоятелствата, на които се
основава искането, и искането са в достатъчна степен определени, че да може да се
изведе твърдяното материално право, съдът да разпредели адекватно тежестта на
доказването и ответникът да организира защитата си. Действително, с разпореждане
по гр. дело № 11003 по описа на Софийския градски съд, I – 30 състав, за 2024 г.,
искова молба на същия ищец срещу същия ответник е била върната, като това
разпореждане е било потвърдено от апелативния съд, а определението на апелативния
съд не е било допуснато до касационно обжалване. Но исковата молба по делото на
Софийския градски съд е съдържала коренно различни твърдения (не е била за същото
нещо). Дори и тя да е страдала от неотстранени нередовности, които да обусловят
връщането й, същото не би могло да бъде механично отнесено и към настоящата
искова молба. Въпреки цената на иска от 800 000 лева делото все пак е родово
подсъдно на районния съд като първа инстанция, защото ищецът твърди да е
пострадал от дискриминация и предвид специалната подсъдност по чл. 71, ал. 1
ЗЗДискр. Според разбирането на настоящия съдебен състав при тези фактически
твърдения ищецът разполага с възможността да избере дали да насочи иска си срещу
ОДМВР – М. или МВР. В случая той е предпочел да го насочи срещу МВР, което също
е пасивно процесуално легитимирано. Ето защо искането за прекратяване на
производството следва да бъде оставено без уважение.
Към исковата молба са приложен писмен документ, който е относим към
предмета на доказване, необходим и допустим, поради което следва да бъде приет като
доказателство по делото.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
1
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за връщане на исковата
молба и прекратяване на настоящото производство.
НАСРОЧВА гр. дело № *********50978 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 24. 10. 2025 г. от 11, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представения с исковата молба, наименована „жалба“, документ като
писмено доказателство по делото.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че през първата половина на месец юни 2020 г. посетил РУ –
МВР в град Л., за да се оплаче от престъпления, извършени срещу него и семейството
му. Пред входа на сградата го причаквал полицейски служител, който бил циганин.
Полицейският служител попитал ищеца: „Какво правиш ти тука /в Б./?“. По този
начин ищецът намира, че е бил подложен на етническа, политическа, социална,
хуманитарна и възрастова дискриминация и огромна обида. Иска от съда да осъди
******* да му заплати сумата в размер на 800 000 лева, представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди. Претендира разноски („всички разходи по
жалбата“).
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявения с нея иск –
като процесуално недопустим. По същество оспорва предявения иск като
неоснователен. Отрича полицейски служители да са осъществявали каквото и да било
неправомерно поведение спрямо ищеца, било то действие или бездействие. Оспорва
ищецът да е претърпял вреди, както оспорва и наличието на причинна връзка между
предполагаемите вреди и твърдяното противоправно поведение. Прави евентуално
възражение за изтекла погасителна давност. Иска от съда да остави без разглеждане
исковата молба и да прекрати производството по нея. Евентуално иска от съда да
отхвърли изцяло предявените искове.
Ищецът предявява осъдителен иск с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 71, ал. 1, т. 3
ЗЗДискр във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. Ответникът прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност
с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест да установи при условията на пълно и
главно доказване:
2
1. че в първата половина на месец юни 2020 г. е посетил сградата на РУ – МВР град
Л., където полицейски служител го е попитал: „Какво правиш ти тука?“;
2. че е претърпял неимуществени вреди с изключително висока степен на
интензивност, обуславяща оценяването им по справедливост в размер на 800 000
лева;
3. наличието на причинна връзка между поведението на полицейския служител и
неимуществените вреди;
4. основание за спиране или/и прекъсване на течението на погасителната давност.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за фактите в негова тежест на
доказване.
УКАЗВА на ответника, че е в негова тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване липсата на вина на съответния полицейски служител.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за фактите в негова тежест на
доказване.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
3
чл. 38, ал. 2 – 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4