Решение по дело №1114/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.

Жалбоподателят А. Х. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. Д., оспорва ревизионен акт /РА/ № Р-16001623003228-091-001/15.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, изменен с Решение № 179 от 24.04.2024 г., издаден от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. от 476.34 лв. на 226.08 лв. и лихви – от 191.04 лв. на 90.67 лв.; за 2021 г. - от 2 311.61 лв. на 2 291.28 лв. и лихви – от 458.32 лв. на 454.29 лв. и за 2022 г. – от 632.39 лв. на 615.60 лв. и лихви – от 58.27 лв. на 56.72 лв. и отменен в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер 1 024.26 лв.

Оспорващият счита, че РА е незаконосъобразен, тъй като не са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което същият е постановен при нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно от страна на приходната администрация не са взети предвид присъщи разходи по отношение получените приходи от наем на имот в [населено място]. Излагат се доводи и за произволно формиран извод за липсата на установен източник на доход, получен от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S., който е получен от РЛ заем, който не е облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Оспорват се като неправилни и изводите на органите по приходите по отношение сумата в размер от 1 280.00 лв., получена от Ц. Щ., която представлява върнат заем, даден от бащата на К.. По отношение на финансовите инструменти се твърди, че неправилно приходната администрация е подходила при определяне на задълженията на РЛ, като не е съобразила никакви разходи по повод на осъществяваната от него дейност и не са приспаднали такива от приетия за реализиран доход. Твърди се и че по отношение отдадения имот под наем в [населено място], органите по приходите не са съобразили нормативно признати разходи в размер на 10% от придобития доход, поради което и неправилно са изчислили размера на дължимия данък. Иска се отмяна на оспорения РА и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените по делото писмени бележки.

Ответната страна – директор на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юриск. Я., оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана.

Пловдивският административен съд, ХVІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Началото на ревизионното производство е сложено със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623003228-020-001/31.05.2023 г. (л.621, т.2) на В. И. И., началник сектор при ТД на НАП – Пловдив с обхват: - установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването на заповедта, което е сторено на 17.07.2023 г. (л.623, т.2) по електронен път. Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623003228-020-002/16.10.2023 г. (л.181, т.1) първоначално определеният срок за извършване на ревизията е удължен до 17.11.2023 г.

Видно е от представените по делото: Заповед № РД-09-849/10.05.2021 г. (л.3, т.1), Заповед № РД-09-19179/30.09.2021 г. (л.5, т.1), Заповед № РД-09-2514/29.11.2021 г. (л.10, т.1) и Заповед № РД-09-2202/07.12.2022 г. (л.13, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП – Пловдив, е налице компетентност на органа по приходите, издал цитираните ЗВР, а въз основа на тях и на органите, издали процесния РА, в съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК.

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен ревизионен доклад № Р-16001623003228-092-001/24.11.2023 г. (л.127, т.1). Срещу така съставения РД по административната преписка няма данни в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК да е подадено възражение. Въз основа на така съставения РД е издаден РА № Р-16001623003228-091-001/15.01.2024 г. (л.102, т.1).

Същият е обжалван в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК пред директора на ДОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155, ал.1 ДОПК е постановил Решение № 179 от 24.04.2024 г., с което го изменя.

Така постановеният от решаващия административен орган резултат и подаване на жалбата до съда в законоустановения за това 14–дневен срок, обосновава извода за нейната процесуална допустимост.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ревизията на лицето за задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ обхваща периода [рег. номер] 2022 г.

А. К. е местно ФЛ по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от с. з. за доходите, получени през данъчните години, попадащи в обхвата на ревизията.

Ревизираното лице не е регистрирано като едноличен търговец. Същият е бил едноличен собственик и управител на „*****“ ЕООД с ЕИК***** от 01.10.2021 г. до 02.12.2021 г. Установено е, че лицето е работило по трудови правоотношения във „*****“ АД, „*****. ЕС. Б.“ ЕООД, „*****“ ЕООД и „*****“ ЕООД на 2 часа по втори трудов договор.

Установено е, че за 2019 г. А. К. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. От лицето са подадени ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2020, 2021 и 2022 г., в които декларира в Приложение № 11, получен паричен заем от Л. К. от Грузия 58 674.90 лв.

В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия ,подробно описани в констативната част на РД (стр.2-4), неразделна част от РА по смисъла на чл.120, ал.2 от ДОПК.

От А. К. е изискана информация и доказателства на източниците на доходите му, данни за получените или предоставени заеми и документи, свързани с тях, информация за налични парични средства в брой към 01.01.2019 г. и документи за техния произход, декларация за съгласие за разкриване на банковата тайна, копия на нотариални актове за закупени и/или продадени имоти, извлечения от банкови сметки, информация за направените разходи за живот и издръжка и други. Ревизираното лице не е представило исканата информация, данни и доказателства за получените от него доходи и средства и извършените разходи за ревизираните данъчни периоди.

А. К. е декларирал с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ получени доходи от трудови правоотношения за 2020, 2021 и 2022 г., получени доходи от наеми през 2021 г. в размер на 8 584.00 лв. и за 2022 г. – 5 600.00 лв. За 2021 г. лицето е декларирало получени доходи от продажба на финансови активи (криптовалута) общо в размер на 110 145.62 лв.

Установено е, че А. К. е закупил с [НА]/28.04.2020 г. (л.159, т.1) от „Е****“ ЕООД, ЕИК ****, два имота – апартамент № 2А-01 с площ от 47.08 кв. м., с прилежащи части 3.39%, равняваща се на 8.80 кв.м. ид. части от общите части на сградата, като площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 55.88 кв. м. и апартамент № 2А-02 с площ от 41.70 кв. м. с прилежащи части 3.00%, равняващи се на 7.79 кв. м. ид. части от общите части на сградата, като площта на апартамента, ведно с общите части, възлиза на 49.49 кв.м. А. К. купува описаните в НА недвижими имоти общо за сумата от 111 000 лв., платени в брой и по банков път, преди подписването на нотариалния акт.

Установено, че на 29.10.2019 г. А. К. е получил от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S. по банков път, в сметка в лева, сумата от 2 260.84 лв. Получената сума от лицето не е декларирана като доход. С РА, получените от А. К. парични средства в размер на 2 260.84 лв. са определени от органите по приходите като доходи от други източници, тъй като ревизираното лице не е дало обяснения и документи за получената сума. Освен това е установено, че РЛ е получило чрез Изипей през 2022 г. парични средства от други физически лица, общо в размер на 1 380.00 лв. Процесната сума не е декларирана от лицето в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и дължимият данък за тях не е платен. С РА получените парични средства през 2022 г. от други лица общо в размер на 1 380.00 лв. са определени като доходи от други източници.

От К. е изискана информация за наличните парични средства в брой към 01.01.2019 г. и документи за техния произход, но такива не са представени в хода на ревизионното производство. В тази връзка органите по приходите са изследвали доходите на лицето за 2018 г. и са установили, че същият е работил на трудов договор и е получил нетен размер на доходи по трудово правоотношение през 2018 г. в размер на 2 476.30 лв. Предвид изложеното, органите по приходите са приели, че към 01.01.2019 г. лицето не разполагало с парични средства в брой.

А. К. твърди, че е получил през 2020 г. парични средства по договор за паричен заем от 19.10.2020 г. в размер на 30 000 евро (58 674.90 лв.), предоставен в брой от Л. К. от Грузия. Лицето твърди, че заемът е получен от него в Република Турция. Освен това полученият заем е деклариран в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в Приложение № 11 в подадените от А. К. декларации за 2020, 2021 и 2022 г. С РА сумата от 30 000 евро (58 674.90 лв.) не е призната от органите по приходите като действително получен заем от РЛ през 2020 г. и сумата не е включена в приходите на лицето при извършената съпоставка.

На РЛ е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните години, при която е установено несъответствие за 2019 г. в размер на 2 502.52 лв. и за 2020 г. – 10 279.81 лв. Основно несъответствието за 2019 г. се формира от нарастване на паричните средства в банкова сметка и за 2020 г. от внесени суми на каса от 11 000.00 лв. в полза на „****“ ЕООД.

За 2021 г. А. К. декларира с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ по Приложение № 5 доходи от продажба на други финансови активи с код 508 в размер на 110 145.62 лв. За 2022 г. доходи от продажба на други финансови активи не са декларирани. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че лицето е получило по банков път от дружествата: „*****“ ЕООД, „*****“ ООД, „*****“ ЕООД и „*****“ , парични средства през 2021 г. общо в размер на 132 517.24 лв. и през 2022 г. – 4 766.00 лв. На посочените по-горе дружества са извършени насрещни проверки (л.297, т.1; л.286, т.1; л.274, т.1 и л.3423, т.2), в хода на които са изискани с искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, информация и документи за изплатените на А. К. парични средства. Констатирано е, че декларираните с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ доходи от продажби на финансови активи през 2021 са в по-малък размер от действително получените. Декларирани са доходи от продажба на финансови активи (криптовалута) в размер на 110 145.62 лв., а определените с РА са 132 517.24 лв. За 2022 г. лицето не е декларирало получени доходи от продажби на други финансови активи в размер на 4 766.00 лв.

След извършен анализ на събраните документи, писмени обяснения, декларации, отговори от направени запитвания до трети лица е констатирано наличие на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, според които: - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на РЛ не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период, което води до определяне на данъчните основи за посочения период по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. С оглед на това, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на лицето е връчено уведомление (л.172, т.1), с което е уведомено, че при извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от кодекса, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл.17 за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК.

Предвид установените обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК, органите по приходите са пристъпили към определяне основата за облагане по ЗДДФЛ , като са взели предвид всяко от относимите към лицето обстоятелства по чл.122, ал.2 от кодекса, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.6., т.7., т.8.,т.14. и т.16. Върху така изчислената годишна данъчна основа са определени и задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.

За 2019 г. на А. К. е установено несъответствие на доходите и разходите в размер на 2 205.52 лв. и получена по банков път от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S. сума от 2 260.84 лв., определена от органите по приходите като доходи от други източници.

С РА за 2019 г. е определена по реда на чл.122 от ДОПК годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ общо в размер на 4 763.36 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ (10%) в размер на 476.34 лв.

За 2020 г. А. К. декларира годишна данъчна основа на доходи по трудови правоотношения в размер на 8 088.90 лв., върху които е удържан данък по ЗДДФЛ – 812.61 лв.

С РА за 2020 г. е определена по реда на чл.122 от ДОПК обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 18 368.71 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ (10%) в размер на 1 836.87 лв. Удържан данък – 812.61 лв. Допълнително установен данък по ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 1 024.26 лв.

За 2021 г. А. К. декларира обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 125 211.84 лв., в т. ч. доходи по трудови правоотношения в размер на 7 385.84 лв., годишна данъчна основа на доходи от наеми – 7 680.38 лв. и годишна данъчна основа за доходи от продажба на финансови активи (криптовалута) – 110 145.62 лв. С РА от органите по приходите са установени допълнителни доходи от наеми в размер на 632.09 лв. и допълнителни доходи от продажба на криптовалута от 22 541.11 лв.

С РА за 2021 г. е определена по реда на чл.122 от ДОПК обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 148 321.83 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ (10%) в размер на 14 832.18 лв. Удържан и внесен данък – 12 520.57 лв. Допълнително установен данък по ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 2 311.61 лв.

За 2022 г. А. К. декларира обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6 599.55 лв., в т. ч. доходи от трудови правоотношения в размер на 1 559.55 лв. и годишна данъчна основа на доходи от наем – 5 040.00 лв. С РА са определени допълнително доходи от прехвърляне на права или имущество в размер на 4 943.88 лв. и доходи от други източници – 1 380.00 лв.

С РА за 2022 г. е определена по реда на чл.122 от ДОПК обща годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 12 923.43 лв. и дължим данък върху годишната данъчна основа по ЗДДФЛ (10%) в размер на 1 292.34 лв. Удържан и внесен данък – 659.95 лв. Допълнително установен данък по ЗДДФЛ за 2021 г. в размер на 632.39 лв.

За да измени РА, решаващият орган е приел, че след като А. К. не е декларирал с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2022 г. получени доходи от продажби на други финансови активи, а за 2021 г. не е декларирал целия получен доход от продажбата им, то правилно органите по приходите са приели, че в конкретния случай са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, които дават основание да приложат установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от кодекса.

Относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ за 2019 г.

Решаващият орган е приел, че не са налице основанията на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, тъй като по отношение определеното с РА за тази година несъответствие на приходите и разходите в размер на 2 502.52 лв., органите по приходите не са събрали доказателства РЛ да е придобило движимо или недвижимо имущество, стойността на което явно и съществено да превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него и направените разходи от лицето и от свързаните с него лица, явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Решаващият орган е приел, че сумите, дарени от майката, бабата и дядото на К. през 2018 г. в размер общо на 3 000.00 лв., са реално дарени, тъй като същите са потвърдени от дарителите, предвид и обичайната практика за всяко българско семейство по повод завършване на средното образование. Горното е наложило извода, че сумата от 3 000.00 лв. е била налична в брой в патримониума на А. К. към 01.01.2019 г., поради което и не са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

По отношение сумата, получена по банков път от К. през 2019 г. в размер на 2 260.84 лв. от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S., директорът на дирекцията е констатирал, че от РЛ не са представени доказателства, че процесната сума представлява върната част от цената, която бащата на РЛ е платил за закупуване на мебели от магазин в Италия, както и че не се касае до заем, тъй доказателства и в тази насока не са представени, поради което е приел, че получената от А. К. сума в размер на 2 260.84 лв. на 29.10.2019 г. следва да се приеме като получен доход от РЛ и да бъде включена в годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ.

В този смисъл последният е изменил РА за 2019 г. по чл.17 от ЗДДФЛ от 4 763.36 лв. на 2 260.84 лв. и е определил дължим данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 226.08 лв., поради което и дължимият данък за 2019 г. се изменя от 476.34 лв. на 226.08 лв.

Относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ за 2021 г.

Решаващият орган е възприел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че за процесната година, при определянето на дължимия данък по ЗДДФЛ, органите по приходите не са взели предвид изразходваната енергия, използвана за добиване на криптовалута, чрез технически средства, разположени в жилище, в което живее в [населено място], [улица], собственост на дядо му С. К.. Аргументите на директора са, че лицето не е представило информация за размера на добитата и съответно продадена криптовалута, за да бъде определен съответстващият на продадената криптовалута разход на ел. енергия. Това е от една страна. От друга страна, изложил е и мотиви, защо не следва да намери в случая приложение разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ, а именно: - процесната разпоредба не е приложима за 2021 и за 2022 г., тъй като е в сила от 01.01.2024 г. Към момента на ревизираните периоди на К. разпоредбата е била приложима в редакцията към 31.12.2023 г., според която, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка една сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. В този смисъл е разяснена и разпоредбата на ал.4 от цитирания текст.

По отношение декларираните доходи от наем с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2021 г. решаващият орган е установил, че лицето е декларирало наеми в размер на 8 584.00 лв., а с РА е установено, че лицето е получило доходи от наем през 2021 г. общо в размер на 9 216.09 лв., описани по дати и суми в РД, т. е. не е декларирало наем в размер на 632.09 лв. С РА са приспаднати нормативно признати разходи от 10 на сто – 921.61 лв. и здравни вноски от 45.22 лв. и е определена годишна данъчна основа на доходи от наем на имущество в размер на 8 249.26 лв.

По отношение доходите от финансови инструменти (криптовалута) през 2021 г. в хода на административното обжалване е установено, че с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ К. е декларирал доходи от продажба на финансови активи в размер на 110 145.62 лв., а в банковата сметка на лицето в Пощенска банка и чрез системата на Изипей са установени доходи от продажба на финансови активи в размер на 132 483-38 лв. Разликата от 22 337.76 лв. не е декларирана от РЛ и дължимият данък по ЗДДФЛ не е платен. С РА е определен общ размер на продажба на цена на финансовите активи в размер на 132 686.73 лв., в която сума са включени и удържаните такси от 203.35 лв., които според решаващия орган, не следва да бъдат включени в размера на реализираните от лицето печалби.

Горните изводи са наложили горестоящият в йерархията орган да измени определените с РА за 2021 г. задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ от 2 311.61 лв. на 2 291.28 лв. и дължимите лихви – от 458.32 лв. на 454.29 лв.

Относно допълнително определените задължения по ЗДДФЛ за 2022 г.

По отношение получената от РЛ сума в размер на 1 280.00 лв. от Ц. Щ., решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, предвид факта, че от страна на Щ. не са представени доказателства - договор и разписки, за получен от бащата на А. К. заем, поради което същата правилно е приета като доход от други източници и е включена в годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2022 г.

Възприел е изцяло и мотивите относно получените от А. К. приходи от продажба на финансови инструменти (криптовалута) през 2022 г. общо в размер на 4 776.00 лв., постъпили чрез системата Изипей, но недекларирани от лицето в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, тъй като е установено, че през 2022 г. РЛ е продало на „****“ ЕОАОД финансови активи – криптовалута tether и etf, за които не са представени данни за документално доказаната цена на придобиване, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател. С решението са определени за лицето получени доходи от продажба на финансови активи (криптовалута) в размер на 4 776.00 лв. без заплатена такса, поради което и задълженията за данък върху годишната данъчна основа за 2022 г. се изменя от 632.39 лв. на 615.60 лв. и лихвите – от 58.27 лв. на 56.72 лв.

В съдебно заседание на 30.01.2025 г. е изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, при което е установило следното: - 1./ налично е платежно нареждане за превод от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S., по банкова сметка в полза на А. К. в Юробанк България АД за сумата от 1 160 евро от 29.10.2019 г.; -.2/ представена е сумата преведена от „Б****“ ЕООД, съгласно анализираните извлечения от банкови сметки и документи от Изипей, констатирана в размер на 4 766.00 лв.; - 3./ представени са изчисления на приходите от продажба на криптовалута и разходите за ел.енергия за 2021 и 2022 г., като вещото лице е извършило и преизчисление на данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ вземайки предвид тези данни, при което е установено, че данък за довнасяне за 2021 г. следва да бъде в размер на 1 858.18 лв. с прилежащи лихви в размер на 368.42 лв., а за 2022 г. – 138.01 лв. с прилежащи лихви в размер на 12.72 лв.; - 4/ експертизата е установила, че при определяне размера на дължимия данък на доходите от наеми, от страна на приходната администрация, са приспаднати 105 нормативно признати разходи.

В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че не може по категоричен начин да каже, че сторените разноски за ел. енергия са единствено и само за добиване на финансови инструменти, а промяната за 10% признати разходи по отношение операциите с финансови инструменти, промяната е от 2024 г., поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ.

В същото съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата – В. И. Л. и Л. Г. П..

От показанията на свидетеля Л. се установява, че познава А. от детските години, но не познава Ц. Щ.. Твърди, че когато били на море, имал някакъв запис за пари от Щ., и знаел че двамата имат вземане-даване и се разбрали парите да се изпратят на А..

От показанията на свид. П. се установява, че живее в една къща в [населено място], която е на три етажа, оборудвани за живеене, а в двора има две помощни постройки, заедно с баба си. Посочва, че на всеки етаж има електромер, който отчита тока на етажа. Не може да каже каква точно е консумацията на ел.енергия , но на трите етажа имало оборудване „копачи“, като обяснява какво представляват същите – като голяма видеокасета с два вентилатора.

В хода на съдебното производство не се представят други доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Хипотезата на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК е налице, когато са установени укрити доходи или приходи на лицето, а тази по т.7 от с. к., когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Констатацията на органите по приходите в тази насока е, че жалбоподателят през 2019 г. не е подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, а за 2021 и 2022 г. не е декларирал доходи от наеми и продажба на финансови активи, е наложило извода, че са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК. По отношение наличието на обстоятелствата по т.7 на същия текст, в решението на Д „ОДОП“ – Пловдив са изложени мотиви, че след извършена корекция, не са налице сочените обстоятелства за 2019 г.

Съгласно чл.2, ал.1 от ДОПК органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ДОПК указва, че органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В настоящия случай, при извършване на ревизията, органите по приходите са действали в рамките на своите правомощия и при спазването на правилата за извършване на ревизии. За да се приложи разпоредбата на чл.122 от ДОПК, следва да е налице особен случай, който препятства извършването на ревизия по общия ред, следва да е налице поне една от изчерпателно изброените в нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предпоставки. Тяхното наличие следва да се установи от органите по приходите в условията на пълно доказване, с допустимите по ДОПК доказателства, и не е допустимо прилагането на този особен ред на ревизия само при предполагаемо наличие на основание. Ако не е налице някое от основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, това опорочава цялото ревизионно производство поради липсата на основание за издаване на ревизионен акт. Тава е така, защото основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК са от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за протичането на ревизионното производство по реда на чл.122 от ДОПК.

В настоящото производство следва да се прецени правилността на изводите за налични доказателства за укрити приходи, което, от страна на органа по приходите, е прието като основание при условията на пълно и главно доказване за приложение на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизия по особен ред.

По основателността на жалбата в частта за извършената ревизия по реда на чл.122 от ДОПК:

Предмет на настоящия спор са определените задължения за годишен и авансов данък за периода 2019 – 2022 г.

От събраните по делото доказателства е установено, че през 2019 г. А. К. е получил по банков път сума в размер на 2 260.84 лв. от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S. Горното обстоятелство се потвърждава и от приетата по делото без възражения ССчЕ, която съдът кредитира в тази част, като коректна и безпристрастно изготвено, доколкото изводите на вещото лице кореспондират със събраните по делото доказателства. По отношение на 2021 г. и 2022 г., от страна на РЛ не са декларирани доходи от продажба на финансови инструменти – криптовалута.

С цел изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя са извършени редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД. Извършен е анализ на всички доходи с установен произход и всички разходи, реализирани от ревизираното лице, а също така и проверка на семейното му положение, банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други източници, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и отпуснати заеми. Направена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало по години и извършените разходи, в т.ч. обичайните разходи за издръжка. Въз основа на този анализ, решаващият орган е формирал извод, че разходите на задълженото лице през данъчната 2019 г. не превишават доходите му, т.е. не са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК.

Органите по приходите са определили данъчната основа по реда на чл.122, ал.4 от ДОПК във връзка с установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя относно реда на извършване на ревизията по особения ред на данъчния кодекс и това е така, тъй като, съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата по т.1 – 16. В случая органът по приходите е установил и доказал обстоятелствата по т.2, предвид факта, че няма подадена декларация за 2019 г., не се представят никакви документи за заем или покупка на мебели от Италия, както и е установено наличие на банкови документи относно продажба на финансови инструменти, които приходи от тях не са намерили отражение в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ на лицето за 2021 и 2022 г., поради което прилагането на особения ред на облагане по чл.122 от ДОПК е законосъобразно и основателно.

В хода на делото са събрани убедителни доказателства затова, че са налице данни за укрити приходи.

Особеният ред за извършване на ревизия по чл.122 и следв. от ДОПК е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на материалния данъчен закон. Това е така, доколкото в случая липсват необходимите доказателства, които в пълен обем да свидетелстват за документирането на твърдените от жалбоподателя получени доходи. От друга страна, от събраните в хода на административното производство доказателства е видно, че А. К. през целия ревизиран период е получавал доходи от различни източници чрез парични преводи – по банка и чрез Изипей, и за 2021 и 2022 г. не е декларирал доход от наеми и продажба на финансови инструменти.

Горното налага категоричния извод, че А. К. през ревизирания период действително е получавал доходи от различни източници, които не е декларирал и не е внасял дължимият за тях данък.

Доказателства за противното не се представят нито в хода на ревизионното производство, нито в административното, както и в настоящото съдебно такова.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 170 от АПК и чл. 154 от ГПК във връзка §2 от ДР на ДОПК/, жалбоподателят следва да установи тези положителни факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В случая да докаже по-висок размер на разполагаеми през годината парични средства. Обратно, органите по приходите, в хода на съдебното производство са само страна в процеса, и като такава, следва да докажат тези предпоставки, дали има основание да извършат облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, в случая – да докажат приетите за установени в хода на ревизията плащания.

Във връзка с дадената възможност за ангажиране на доказателства и указване на последиците от неангажирането им, от жалбоподателя и процесуалния му представител се ангажираха доказателства за установяване на нормативно признати разходи за ел.енергия във връзка с добиването на криптовалутата.

Що се отнася до 2019 г., предвид горното е необходимо да се посочи, че извършената съпоставка между приетите за установени от органите по приходите плащания и получени средства, безспорно се установи в настоящото производство, че А. К. е получил по банков път сумата от 2 260.48 лв. по своя банкова сметка от OA SERVICE INDUSTRIALE S.R.L.S., с подробно описани данни в ССчЕ. Доказателства, че процесната сума представлява част от цената, която бащата на РЛ е платил за закупуване на мебели от магазин в Италия, както и такива, че са личен заем, не се представят. Следователно, процесната сума следва да бъде приета като получен доход от К.. В случая липсват каквито и да било нови обстоятелства, които да налагат преразглеждане на РА, с оглед изменение на задължението за данък върху годишната данъчна основа за 2019 г., определено с решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив.

По отношение на 2021 и 2022 г. от страна на жалбоподателя се прави възражение, че не са признати нормативни разходи за продажбата на финансовите инструменти, както и за получените наеми.

По отношение на 2021 г. безспорно се установи, че лицето е получило приходи от продажба на финансови инструменти (криптовалута) общо в размер на 132 483.38 лв., постъпили по банковата сметка на К. в Пощенска банка и чрез Изипей. Установи се също така, че в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ лицето не е декларирало сумата от 22 337.76 лв., както и не е платило дължимия данък. Правилно решаващият орган е приел, че в сумата от 132 483.38 лв. не следва да бъдат включени удържаните такси от 203.35 лв.

За 2022 г. също се установи по безспорен начин, че лицето е получило приходи от продажби на финансови инструменти (криптовалута) общо в размер на 4 776.00 лв. Сумите са постъпили чрез Изипей, но не са декларирани в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, поради което и правилно от органите на приходната администрация на включени в годишната данъчна основа. За същата тази година лицето е продало чрез дружество „****“ ЕООД финансови активи – криптовалута tether и etf, за които не са представени данни за документално доказаната цена на придобиване, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Аргументите на съда в тази насока са следните:

На първо място, следва да се отбележи, че за момента нашият закон не прави съществена разлика между различните видове криптовалути, които представляват койн или токен. От гледна точка на данъците за момента в България се прилага действащата практика на съда на ЕС (Решение на СЕС С-264/ 2014 година), според което решение сделките с виртуалната валута биткойн и разплащанията с него, се третират като разпореждане с финансови активи. Това данъчно третиране се разпростира и над останалите криптовалути и токени.

Кои са относимите данъци към криптовалутите в България?

Данъците в България, относими към криптовалутите, са основно данък върху печалбата (ЗКПО), а при физическите лица данък върху дохода (според ЗДДФЛ) и данък ДДС. Когато се касае за дарения, наследства и т.н. в криптовалута, са относими правилата на Закона за местните данъци и такси. В ЗМДТ също няма конкретно предвидени правила за криптовалутите. Същите представляват движимо имущество и отношението към тях е като към всеки друг вид движимо имущество.

Какъв данък печалба се дължи при търгуване с криптовалути?

Когато става въпрос за продажба на криптовалути, обикновено е важно с какъв интензитет се извършват тези сделки и дали това е обикновена разпоредителна сделка с лично имущество, която се облага с 10% ставка, или се касае за системна търговска дейност, при която се формира занятие и се дължи 15% данък. Когато се извършва обикновена разпоредителна сделка, печалбата се определя, като от цената на продажбата се извади стойността на покупката и се приспаднат 10% нормативно признати разходи. Когато се формира занятие, от цената на продажбата се вади стойността на покупката, вадят се всички останали разходи, като комисиони на борсите, гасфийс и други трансакционни такси, както и всякакви относими разходи към дейността, които могат да докажат с документ. След като от всички приходи се извадят всички разходи, пресмятат се дали се дължат осигуровки и в какъв размер, които се изваждат и те от прихода.

На второ място, доходите на физическо лице от продажба или замяна на виртуална валута: - попадат в обхвата на доходите от прехвърляне на права или имущество, които са обособени като отделен вид доход в чл.10, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ; - не попадат в обхвата на необлагаемите доходи, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ; не са освободени от облагане по силата на друг закон.

На основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Т.е. определянето на вида на дохода за целите на данъчното му, облагане има изключително важно значение. Доходите от дейност по създаване (добиване) и търгуване с „биткойни“ не са обособени като отделен вид доход, т. е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчния закон.

В най-общ смисъл, по своята характеристика и предназначение, виртуалната валута може да се определи като финансов актив. „Виртуални валути“ са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.

Този извод е формиран на база изследване характеристиките на криптовалутата, най-общо – вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка, и които могат да действат като средство за плащане (писмо на НАП изх. № 24-34-39/27.03.2014 г. на ЦУ на НАП. Доколкото в ЗДДФЛ не съществува специална дефиниция на понятието „финансов актив“, на основание чл.46ь ал.2 от ЗНА, следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акт – в случая за целите на ЗДДФЛ трябва да се използва изведената в §1 т.3 от ДР на ЗКПО легална дефиниция на понятието „финансов актив“.

Съгласно последно сочената разпоредба, „финансов актив“ е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в т. ч. компенсаторните инструменти по смисъла на чл.2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти. Най-общо финансовите активи са: парични средства, дяловите участия в други предприятия, договорни права за получаване на парични средства или за размяна на финансови активи или финансови пасиви с друго предприятие при потенциално благоприятни условия, както и някои договори, които ще бъдат или могат да бъдат уредени в инструменти на собствения капитал на емитента. Криптовалутатите категорично не представляват дялово участие в друго предприятие, не представляват компенсаторни инструменти, не се уреждат със собствени капиталови инструменти на издателя и не съдържат право за размяна на други финансови активи. За да бъдат класифицирани като финансови активи, криптовалутите трябва да се или парични средства, или договорни права за получаване на пари. Криптовалутите не са и парични еквиваленти, но безспорно могат да се ползват като средство за размяна, но не са парични средства в счетоводния смисъл на понятието.

Следва да се отбележи също така, че доколкото става въпрос за доходи за генерирани от продажба и замяна на имущество, е логично да се приеме, че най-подходящият ред за облагане следва да се търси в обхвата на разпоредбите, регламентиращи начина на данъчно третиране на доходи от прехвърляне на права и имущество – чл.33, ал.3 и ал.4 от ЗДДФЛ. Така облагаемият доход от продажба или замяна на виртуални валути се определя по реда на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ като сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, се намалява с 10 на сто разходи. Тези доходи трябва да се декларират в Приложение № 5 на годишната данъчна декларация.

Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл.33, ал.4 от ЗДДФЛ). Доходите се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа и се декларират в годишната данъчна декларация.

Годишната данъчна основа е облагаемият доход, придобит през данъчната година. Когато облагаемият доход се включва при годишното изравняване на осигурителния доход, той се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка за здравно осигуряване (чл.34 от ЗДДФЛ). За доходите от прехвърляне на права или имущество не е регламентирано към декларацията да се прилагат специални документи, доказващи реализирания доход. Всички документи, относими към реализирания доход, следва да се съхраняват 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани (чл. 38 от ДОПК). За дохода от продажба или замяна на виртуална валута не се дължи авансов данък.

Как изложеното кореспондира със събраните по делото доказателства?

На първо място, няма спор, че А. К. за процесните две години в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ не е декларира пълен размер на доходите, получени от продажба на финансови инструменти (криптовалута), така, както се посочи по-горе в настоящото изложение.

На второ място, претенцията на жалбоподателя, че ревизиращият екип не е взел предвид разходите за ел.енергията за тези две години, е неоснователна, тъй като К. не представи и в хода на настоящото съдебно производство доказателства за размера на добитата и продадена криптовалута, за да бъде определен съответстващият на продадената криптовалута разход на ел. енергия.

Следва да се посочи, че претенцията за приложение на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ, е неоснователно, тъй като се касае за 2021 и 2022 г., а действащата разпоредба (ДВ, бр.97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) към онзи момент е гласяла следното: - облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Т. е. няма как да намери приложение разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ в изменената редакция в сила от 01.01.2024 г.

Действително, ал.4 на същия текст, указва, че реализираната печалба/загуба по ал.3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

В случая обаче, от страна на жалбоподателя не се представят никакви доказателства за документално доказаната цена на придобиване, определена въз основа на цената на придобиване към датата на продажбата на финансовите активи от същия вид и издател.

В този смисъл, съдът не кредитира заключението на вещото лице в частта за разходваното количество ел. енергия, тъй като, първо, самото вещо лице не дава категоричен и обоснован отговор дали разходваното количество енергия е послужило изцяло за добив на виртуални валути; второ, разпоредбата на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ, с която се определят 10 % нормативно признати разходи, не е била действаща към момента на добиването на криптовалутата.

В същия смисъл са и свидетелските показания, дадени от свид. Л. П. – К., майката на жалбоподателя. Самата тя посочва, че не знае какви сметки за ток са се дължали за къщата за периода 2020 – 2022 г.

В контекста на изложеното, съдът намира за необходимо да посочи също така, че доходите от източници в Република България са посочени в чл.8 от ЗДДФЛ, като по силата на ал.8 доходите от акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, издадени от държавата, общините, местни юридически лица, неперсонифицирани дружества и други форми на съвместна дейност, както и от сделки с тях, са от източник в България. Съгласно чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари /чл.33 ал.5 от ЗДДФЛ/. Разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ регламентира, че в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл.33, ал.3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. В конкретния случай няма спор относно датата на получаване на дохода и неговия размер.

Според ал. 4, изр. първо на чл. 33 от ЗДДФЛ реализираната печалба/загуба по ал.3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.6, т.3 изр. първо от ЗДДФЛ цената на придобиване по ал.4 е нула, когато няма документално доказана цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на собствен капитал. По делото не само не са представени доказателства за момента и цената на придобиване на финансовите активи/криптовалута/, но дори няма и твърдения от страна на жалбоподателя досежно тези обстоятелства.

След като не е доказано по отношение на получените средства, че попадат в хипотезите на чл.13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. От своя страна, това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя и в насока, че при определяне на дохода от наем на имот в [населено място], органите по приходите не са намалили приходите с 10 на сто разходи. Още в решението на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив се посочва, че с РА са приспаднати нормативно признати разходи от 10% - 921.61 лв. и здравни осигуровки в размер на 45.22 лв. Отделно от това, ССчЕ е категорична в тази насока. В т.4 от същата, която съдът в тази част кредитира, вещото лице посочва, че при изчисляването на данъчната основа за приходите от наеми за 2021 г., ревизиращите органи са приспаднали 10% нормативно признати разходи, както върху декларираната сума, така и върху допълнително установената сума при ревизията, което е видно от стр.24-25 от РД.

Необходимо е да се отбележи още, че според чл.15 от ЗДДФЛ, данъчната година е календарната година, а в чл.17 от с. з. е предвидено, че общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Така възприетият от органите по приходите подход, изцяло съответства на императивното правило по чл. 17 от ЗДДФЛ.

От анализа на така цитираните законови норми следва, че облагаемият доход, а от тук и съпоставката на разходите и приходите следва да бъде сторена на годишна база, а не в хронологичен порядък, и размерът на доходите с неустановен произход да се формира като сума от установени в рамките на данъчната година превишения на разходите над приходите. Принципно положение е, че на облагане подлежи общата годишна данъчна основа от отделните източници. Именно в този смисъл е и изричната разпоредба на чл.17 от ЗДДФЛ.

При безспорно установеното от органите по приходите наличие на данни за укрити приходи/доходи, установено с оспорения РА, изменен с Решение № 179/24.04.2024 г. и при липсата на доказателства, оборващи тезата на приходната администрация, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 673.46 (шестстотин седемдесет и три лева и 0.46) лв., съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, XVI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. Х. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт № Р-16001623003228-091-001/15.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП, изменен с Решение № 179 от 24.04.2024 г., издаден от директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019 г. от 476.34 лв. на 226.08 лв. и лихви – от 191.04 лв. на 90.67 лв.; за 2021 г. - от 2 311.61 лв. на 2 291.28 лв. и лихви – от 458.32 лв. на 454.29 лв. и за 2022 г. – от 632.39 лв. на 615.60 лв. и лихви – от 58.27 лв. на 56.72 лв. и отменен в частта за допълнително установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020 г. в размер 1 024.26 лв.

ОСЪЖДА А. Х. К., [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 673.46 (шестстотин седемдесет и три лева и 0.46ст.) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.