№ 450
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е
на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТА.МИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТА.МИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110212606 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. С. К. срещу Електронен фиш серия К № 4766712 издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказА.е - глоба в размер на
100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва ЕФ, като издадения при съществени нарушения. Сочи се, че
жалбоподателя не е водач на МПС и не е управлявала автомобила посочен в ЕФ. Заявява се,
че автомобила се ползва от компА.я извършваща таксиметрови превози.Оспорва и
техническата годност на тех.средство с която е установена скоростта, както и факта, че при
използването на стационарно тех.средство е следвало да има предварително обозначаване за
този фокт. На следващо място жалбоподателя се позовава на изтекла погасителна давност за
това нарушение. Моли да се отмени обжалвА.я ЕФ.
В съдебно заседА.е жалбоподател е редовно уведомен, не се явява.Явява се процесуален
представител -адв.Р./ с пълномощно по делото/. Излага доводи свързА. с факта, че
жалбоподател не е водач, като автомобила е бил предоставен за ползване на такси компА.я.
Моли да се отмени обжалвА.я ЕФ и се присъдят направени по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В писмени
бележки взема становище по същество, като моли да се потвърди обжалвА.я ел.фиш, прави
се възражение за прекомерност на претендирА. разноски.
Софийски районен съд, като прецени събрА.те по делото доказателства и наведените
1
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 21.04.2021г., моторно превозно средство "Фолксваген Кадди“, с рег.№ ******,
около18:58ч. се движело в гр. София, по бул. Брюксел до № 11, с посока на движение от ул.
Мими Балканска към бул.Цариградско шосе. Автомобилът преминал при огрА.чение
въведено с пътен знак В-26 от 40 км./ч., за населено място със скорост от 62км. /ч./ след
приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената скорост с 22 км./ч. Нарушението
е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния
номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е
приложен и снимков материал относно посоченото нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 4766712, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. Наложено му е
административно наказА.е глоба в размер на 100 лв., на основА.е чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събрА.те по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство
за регистрирА. нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за
първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на
водача, приобщени към доказателствения материал на основА.е чл. 283 НПК.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 40 км/ч., обозначено с пътен знак В- 26. Касае се за
нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава
максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва
огрА.чението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е имало
поставен знак, указващ огрА.чение на скоростта от 40 км/ч. Писмено доказателство за
цитираното огрА.чение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол на скоростта и това, че огрА.чението е било общовалидното за
населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на
протокол за използване на АТС или система /приложена по делото/ – длъжностното лице се
е подписал, че автоматизираното техническо средство е разположено и настроено съгласно
изисквА.ята за обслужване на производителя и нормативните предписА.я, а наличните
пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален документ по смисъла
на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата
2
му и има доказателствена сила за описА.те в него обстоятелства, едно от които е и
огрА.чението на скоростта в процесния участък.
Безспорно от приложена справка от ОПП-СДВР /л.33/ се установява, че за жалбоподател не
е издавано СУМПС, което се споделя и в изложението на самата жалба.
Видно от справка ОПП-СДВР, собственик на процесния лек автомобил е „О, Кей
Супертранс“ АД / вписан под №1 в приложената по делото справка от ОПП-СДВР касаеща
собственост на процесното МПС/, като в същата справка жалбоподателя е посочен под №2.
Следва да се вземе предвид, че справката касае собственост на МПС към дата 14.09.2020г.
От приложен договор за финансов лизинг от дата 24.06.2022г. се установява, че
лизингодател е единствено „О, Кей Супертранс“ АД, т.е. преди тази дата собствеността е
претърпяла трансформация, като такава не е намерила отражение в справка за собственост
на МПС в регистрите на ОПП-СДВР. По делото не е налице писмена декларация по чл.189,
ал.5 ЗДвП от страна на „О, Кей Супертранс“ АД, според цитирА.те разпоредби такава
възможност възниква с връчването на ЕФ и в срока му за обжалване – 14 дни, същият може
да посочи с нарочна декларация управлявалия автомобила. Налага се извода, че
жалбоподател е бил в невъзможност да представи писмена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП,
тъй като не е бил собственик към него момент на процесното МПС и няма обективната
възможност да предостави данни за лицето и копие от СУМПС което към момента на
извършване на нарушение е управлявало автомобила.
Видно от представено по делото от страна на „О, Кей Супертранс“ АД пътна книжка се
установява и кое е лицето управлявало моторно превозно средство "Фолксваген Кадди“, с
рег.№ ****** към дата на установяване на нарушението. Съдът приема, че извършилият
нарушение водач е бил ясен за наказващ орган, но същият се е задоволил с това да издаден
ЕФ на физическо лице посочено като втори собственик на МПС, а не да ангажира
административно наказателната отговорност на конкретен водач на таксиметров автомобил.
Приложен по делото снимков материал подкрепя извода, че се касае за МПС използвано
като таксиметров автомобил.
От събрА. в хода на съдебно следствие по делото доказателства, съдът намира за
установено, че действително на датата, отразена по електронния фиш, описА.ят в него лек
автомобил е извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било
установено и надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено
удостоверение за одобрен тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало
успешно и последваща проверка, видно от протокол, приложен по делото. Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира. Посочено е населеното място, наименовА.ето на улицата където е извършено
нарушението и срещу кой номер, посоката на движение, датата и часът на нарушението.От
приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на движение, а
именно 62 км/ч. Видно е, че наказващ орган е съобразил предвидени грешки при измерване
на скорост от 3 процента или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка в електронния
3
фиш отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в полза на водача, което е и допустимата
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч, съобразно посоченото в протокола за
проверка.
Съдът приема, че авторството на деянието не е било правилно установено в хода на
протеклото административно наказателно производство пред наказващия орган. С оглед
гореизложеното съдът прие, че неправилно и незаконосъобразно е издаден обжалвА.ят
електронен фиш за реализиране административно наказателната отговорност на
жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде
отменен. Допуснато е нарушение при индивидуализиране на нарушителя, като същото не би
могло да се определи като техническа такава и се счита за съществено процесуално
нарушение. Това означава, че са нарушени изисквА.ята на чл. 42, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Всичко това води до извода, че в хода на
административно – наказателното производство са били допуснати съществени процесуални
нарушения, заради които Наказателното постановление следва да бъде отменено на
формално основА.е.
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който е бил представлявано
в производството от адвокат. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.,
постановено по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /какъвто е и
настоящият случай/.
Предвид изложеното и на основА.е чл.63, ал.2 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
Отменя Електронен фиш серия К № 4766712 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят
е наложено административно наказА.е - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21,
ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати в полза на жалбоподател А. С. К. 600 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4