№ 266/ 05.03.2019г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
дванадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Карамфила Шопова
като
разгледа докладваното от председателя
гражданско
дело №1901 по описа за две хиляди и
осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно кумулативно съединени частични искове
по чл.55,ал.1,предл.3 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
ДФ „Земеделие“, гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“№136, моли съда да осъди ответника
Л.Б.Л., ЕГН **********,***, адв.К.К., да му заплати сумите от :
742 292.86лв.-
главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като частичен
иск от сумата от 797 292.86 лв.,
съставляващи предоставена му безвъзмездна финансова помощ по Договор
№3284/02.10.07г. за извършване на дейности, посочени в бизнес плана към проект
№***, преведени му от ДФ „Земеделие“ с авизо по платежно нареждане от
08.07.09г., тъй като, след извършени на място проверки относно целевото
използване на тези средства, съобразно условията на договора и бизнес плана,
било установено, че те не се ползват по предназначение, поради което с искова
молба, депозирана на 21.12.13г. пред ПОС, ищецът развалил сключения с ответника
договор, поради неизпълнението му, и сега търси връщане на даденото по
разваления договор, извън вече присъденото му с влезли в сила решения по
гр.дело №3919/2013г. на ПОС и гр.дело №1631/2017г. на ПОС
и
348 834.38лв.-
като част от сумата от 349 834.38лв., съставляваща лихва за забава върху
сумата от 742 292.86лв. за периода от 21.12.13г. до 05.09.18г., за който
ответникът бил изпаднал в забава за плащане на главницата, с подаване на
21.12.13г. пред ПОС на исковата молба, с която е направено изявление за
разваляне на договор №3284/02.10.07г. между страните, и до датата на изготвяне
на исковата молба по това дело, след като 1000 лв. са били вече присъдени на
ищеца като мораторна лихва за периода 21.12.13г.-26.06.17г., с влязло в сила
решение по гр.дело №1631/2017г. на ПОС /виж: исковата молба на л.2-л.5; молба
за изправяне указани нередовности вх.№28371/01.10.18г. на л.120; молба за
изправяне указани нередовности вх.№36326/10.12.18г. на л.154/.
Пледира
по същество за уважаване на исковете и присъждане на разноските в производството,
в това число- юрисконсултско възнаграждание. В определения от съда в с.з. от
12.02.19 г. не представя писмени бележки по делото.
В
срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
вх.№32384/05.11.18г. / л.124-л.126/, с който е оспорил предявените искове
изцяло.
Развил
е и съображения за неоснователност на исковете, като смята, че : основният иск
стои в хипотезата на чл.55,ал.1,предл.2 от ЗЗД, а не на ал.3, както е посочил
ищецът; че неизпълнението на договора се дължи не на негово виновно поведение,
а е последица от неизпълнението на договора от ищеца, който не е извършвал
плащания към него в уговорения с договора срок, поради което ищецът не може да
го развали едностранно.
Повдигнал
е и възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.
Не
пледира по същество. С подадения отговор, адв.К. моли съда да му присъди възнаграждение, ако е осъществен
състава на чл.38,ал.2 от ЗА, тъй като клиентът му е материално затруднено лице,
което той обслужва безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА. В определения
от съда в с.з. от 12.02.19г. не представя писмени бележки по делото.
Съдът,
като взе предвид твърденията и оспорванията на страните и събраните по делото
доказателства намери, че :
предявените искове са допустими,
разгледан по същество,
искът за главницата е основателен и доказан по размер, а възражението за
изтекла в полза на длъжника погасителна давност за това вземане е
неоснователно, поради което този иск следва да се уважи изцяло,
разгледан по същество,
искът за мораторна лихва е неоснователен и следва да се отхвърли, поради което
възражението за изтекла в полза на длъжника по този иск погасителна давност не
се разглежда от съда,
воден
от следните съображения:
І.
По допустимостта.
Твърденията
на ищеца, че по силата на сключен с ответника договор му е превел една парична
сума, както и че този договор е бил развален, поради неизпълнеието му от
ответника, а последният не му е върнал изцяло преведената въз основа на него
сума, независимо от отпадането на основанието за получаването и, тъй че му я
дължи за връщане, попадат в хипотезата на чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД и правят
иска за сумата от 742 292.86лв. допустим.
Твърденията
на ищеца, че ответникът е изпаднал в забава да му върне сумата от
742 292.86лв., считано от 21.12.13г., поради което му дължи обезщетение в
размер на законната лихва върху нея за периода 21.12.13г.-05.09.18г., попадат в
хипотезата на чл.86,ал.1 от ЗЗД и правят иска му за сумата от
348 834.38лв. допустим.
ІІ.
По основателността.
1.С
приетия като окончателен в с.з. от 12.02.19г. проект за доклад, съобщен на
страните с Определение №2585/28.12.18г., съдът е очертал релевантните за
производството по предявените искове факти и е разпределил тежестта за
установяването им в процеса между страните, като е постановил, че при наличието
на две влезли в сила между страните по спора съдебни решения за връщане на
части от една и съща сума за главницата от 797 292.86 лв., на едно и също основание- поради разваляне на
сключения между тях договор от 2007 г., в изпълнение на който посочената сума е
била преведена от ищеца на ответника, а именно- Решение №755/28.04.15г. по
гр.дело №3919/2913г. на ПОС и Неприсъствено решение от 16.11.17г. по гр.дело
№1631/17г. на ПОС, при зачитане на тези две решения на основание чл.297 и чл.298,ал.1 от ГПК, установените
с решенията по частичните искове общи правопораждащи факти на спорното право се
ползват със сила на пресъдено нещо, тъй че настоящият състав не може да приеме за
тях фактите на наличие на сключен между страните договор №3284/02.10.07г., за
предоставяне от ищеца на ответника, в изпълнение на същия договор, на сумата от
797 292.86лв., и за разваляне на същия договор от ищеца, поради неизпълнението
му от ответника, нещо различно от онова, което е прието с влезлите в сила
решения, поради което тези факти не се нуждаят от доказване в процеса, а
възражението на ответника, че ищецът е нямал правото да развали договора, тъй
като не той, а ищецът е бил неизправната по договора страна, повдигнато с
отговора му, следва да се счита преклудирано още в производството по гр.дело
№3919/13г., в което то е и било повдигнато от ответника и отречено от съда като
несъстоятелно.
2.
При гореказаното, по отношение основателността на иска за сумата от
742 292.86лв., съдът взе предвид единствено още фактите, че в първото
проведено и приключило с влязло в сила решение съдебно производство, съдът е
осъдил ответника да върне на ищеца сумата от 30 000лв., представляваща част от
сумата 797 292.86лв., а във второто- сумата 25 000лв., представляваща част от общо
дължимите на отпаднало основание 797 292,86 лв.- т.е че при вече присъдени
частично за връщане общо 55000лв., невърнат от ответника на ищеца, от получената
на основание Договор № 3284/02.10.2007г. за безвъзмездна финансова помощ по
програма „САПАРД“ сума от 797 292.86лв., е остатък в размер на 742 292.86лв., какъвто ищецът претендира,
тъй че искът му е основателен, доколкото ответникът не установи да е върнал
посочената сума, нито доказа наличието на основание, поради което би могъл да я
задържи.
При
горния извод, остава да се прецени основателно ли е възражението на ответника
за погасяване вземането на ищеца за сумата от 742 292.86лв. по давност.
По
това повдигнато своевременно от ответника възражение, съдът намери, както следва:
Вземанията,
дължими на отпаднало основание, стават изискуеми с отпадане на основанието /виж
т.7 от ППВС №1/28.05.79г./. В конкретния случай, отпадането на основанието е
резултат от развалянето на договора от страна на ищеца, поради неизпълнението
му от ответника, като ищецът твърди това да е станало на 21.12.13г., с
депозиране на първата му искова молба срещу ответника в съда- тази, по която е
било образувано гр.дело №3919/13г. на ПОС.
Между
страните е бил сключен договор за безвъзмездна финансова /парична помощ по програма „САПАРД“-
т.е. касае се до разваляне на
договор, с който не се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, тъй че развалянето му да се извършва по съдебен
ред по чл.87,ал.3 от ЗЗД, и затова за разваляне на този договор е приложим
общия принцип на достигане на изявлението на кредитора за разваляне на договора
до длъжника.
Предвид
горното, във връзка с твърдението на ищеца, щото развалянето е извършено на
21.12.13г., с депозирането в съда на исковата му молба, по която е образувано гр.дело
№3919/13г., следва да се каже, че:
Наистина,
исковата молба, по която делото е образувано, е постъпила в ПОС на 21.12.13г. и
в нея ищецът изрично е записал, че исковата му молба следва да се счита за
изявление за разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД, но това не е
датата на разваляне на договора, защото изявлението на кредитора, че търси за
връщане част от даденото, поради разваляне на договора, все още не е достигнало
до длъжника, до когото трябва да достигне, за да настъпи ефекта на развалянето.
Последното е станало с връчване на препис от исковата молба на ответника на
25.02.14г. /виж л.111 от приложеното гр.дело №3919/13г./ и именно от тази дата
е започнала да тече и общата петгодишна погасителна давност за вземането на
ищеца за връщане на сумата от 797 292.86лв., преведена на ответника въз
основа на сключения през 2007г. между тях договор, поради отпадане на
основанието за задържането и, с разваляне на този договор, поради
неизпълнението му от ответника.
Искът
за връщане на остатъка от 742 292.86 лв., от преведената на ответника сума
от 797 292.86лв., е заведен пред този състав на 07.09.18г. и по този
начин- преди изтичане на погасителната давност за вземането, породено с
отпадане на основанието, която изтича на 25.02.19г.
Ето
защо, като намери за неоснователно възражението на ответника за изтекла в
негова полза погасителна давност по отношение вземането на ищеца за сумата на
главницата от 742 292.86лв., а искът за същата- основателен, съдът счете,
че този иск следва да се уважи изцяло, като на ищеца се присъди и законна лихва
върху претендираната главница за времето от датата на исковата молба-07.09.18г.
до окончателното и плащане, каквато ищецът търси.
3.По
иска за сумата от 348 834.38лв.- като част от сумата от
349 834.38лв., съставляваща лихва за забава върху сумата от
742 292.86лв., за периода от 21.12.13г. до 05.09.18г., след като
ответникът бил осъден с решението по гр.дело №1631/2017г. на ПОС да заплати на
ищеца сумата от 1000 лв., като мораторна лихва за периода
21.12.13г.-26.06.17г., съдът намери, както следва:
С
извода на съда по предходния пункт от това решение, по отношение на иска за
сумата от 742 292.86лв., следва да се смята, че ищецът е установил
релевантната за иска си по чл.86,ал.1 от ЗЗД предпоставка, щото ответникът му
дължи паричната сума от 742 292.86лв., тъй че за основателността на иска
му за мораторна лихва следва да се установи още изпаднал ли е длъжникът в
забава за плащане на описаната главница, считано от 21.12.13г., както ищецът
твърди, и дали размерът на законната лихва върху посочената главница, за
очертания с исковата молба период на забава, е този, който ищецът сочи.
За
изпълнение на задължението за връщане на една парична сума, получена на
отпаднало основание, няма определен ден за изпълнение, тъй че длъжникът изпада
в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл.84,ал.2 от ЗЗД/.
В
конкретния случай, ищецът твърди, че длъжникът му е изпаднал в забава от
21.12.13г., когато е депозирана исковата му молба в съда по първия предявен
срещу ответника частичен иск, с която е направил изявление за разваляне на договора, както и
че му се следва посочената по този иск сума, тъй като за периода
21.12.13г.-26.06.17г., по гр.дело №1631/17г. вече му е присъдена частично сума
от 1000лв.
Твърденията
му относно съдържащото се в исковата молба изявление за разваляне на договора и
датата на неговото достигане до длъжника, както вече се каза в предходния пункт
от това решение, са установени /виж л.4 от приложеното г.дело №3919/13г./. Същевременно, съдебната практика по
приложение на чл.86,ал.1 от ЗЗД приема, че исковата молба служи като покана по
отношение на задължения, които нямат определен ден за изпълнение, тъй че с
получаването и длъжникът се поставя в забава.
Същественият
въпрос във връзка с основателността на иска за мораторна лихва върху главницата
от 742 292.86лв. е обаче друг – с коя искова молба длъжникът е поставен в
забава за плащане на тази главница, с исковата молба, по която е образувано
гр.дело №3919/13г., както твърди ищецът, или с исковата молба, по която е
образувано настоящото дело, предмет на която е осъждане на ответника да върне
на ищеца сумата от 742 292.86лв., като част от общото вземане от
797 292.86лв.
Отговорът
на този въпрос, според настоящия състав е, че по отношение на главницата от
742 292.86лв., ответникът е поставен в забава от ищеца едва с исковата
молба по настоящото дело, а не с исковата молба, по която е било образувано
гр.дело №3919/13г.
Грешката,
която според съда ищецът е допуснал в случая е, че е придал едно и също
значение на исковата си молба по гр.дело №3919/13г., както по отношение факта
на разваляне на договора, така и по отношение факта на поставяне на длъжника в
забава по отношение на цялата платена му преди отпадане на основанието сума, а
това не е така.
Да,
с достигане на изявлението на ищеца за разваляне на договора, инкорпорирано с
искова молба по гр.дело №3919/13г., е отпаднало основанието за ответника да
задържа преведената му по договора сума, но с тази искова молба той е поставен
в забава по отношение връщането само на онази част от паричното вземане за нея,
за която ищецът е предявил иск по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД с тази искова
молба- за главницата от 30 000лв., като част от следващата се за връщане на
отпаднало основание сума от 797 292.86лв. По
същия начин, с предявяване на иска, по който е образувано гр.дело №1631/17г.,
ищецът е поставил ответника в забава по отношение плащането на сумите от 25
000лв., като част от общо дължимата се за връщане сума от 797 292.86лв.
В
забава за плащане на главницата от 742 292.86лв., която се претендира за
пръв път с исковата молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът е
поставен едва с предявяването на иска за нея на 07.09.18г., служещо като
покана, поради което и доколкото вземането за обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД възниква само при поискване,
ако кредиторът е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата в
плащането на едно парично задължение, чрез самостоятелен иск за обезщетение за
вредите от забавата или като последица от уважен иск за главницата, а в
конкретния случай, в никое от проведените две производства по предявени
частични искове, ищецът не е търсил обезщетение за забава върху главницата,
върху която търси обезщетение в това производство.
Затова,
искът му за присъждане на обезщетение за забава върху главницата от
742292.86лв., за периода 21.12.13г.-05.09.18г., е изцяло неоснователен и като
такъв следва да се отхвърли, тъй като за плащането на посочената главница
ответникът не е бил поставен в забава от страна на ищеца, с исковата молба, по
която е било образувано проведеното и приключило между тях производство по
гр.дело №3919/13г. на ПОС, а едва с подаване на исковата молба, по която е
образувано настоящото дело, на 07.09.18г.
Тъй
като съдът не призна този иск за основателен, а възражението за изтекла в полза
на длъжника погасителна давност е средство за отбрана срещу основателни искове,
съдът не го разглежда.
В частта за разноските.
Ищецът
претендира разноски, за които не представя списък, а ответникът не претендира
разноски, извън присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във вр. с
чл.38,ал.1,т.2 от ЗА, в полза на адв.К..
При
уважаване на един от предявените искове и отхвърляне на втория предявен иск, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищеца се следват разноски за уважения
иск, а на ответника- за отхвърления такъв.
Ищецът
претендира като разноски внесената за производството държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
е внесъл в общ платежен документ за производството по двата иска държавна такса
от 43 645.09лв. /л.165/, в рамките на която, съобразно цената на исковете
му, за иска от 742 292.86лв. държавната такса възлиза на
29 691.71лв., а за иска от 348 834.38лв.- на 13 953.38лв.
Ищецът
е бил представляван в процеса и по двата предявени иска от юрисконсулт, тъй че
на основание чл.78,ал.8 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК, му се следва и претендираното
юрисконсултско възнаграждение. В случая, същото се определи от съда на
основание чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на
минимума от 100лв., като се съобрази, че представителството е общо за двата
иска, един от които е отхвърлен, производството е протекло в едно съдебно
заседание и се касае до трети по ред предявен частичен иск от едно общо
вземане, за правопораждащите факти на което страните са вече обвързани в силата
на пресъдено нещо на актовете, постановени в приключилите съдебни производства.
Впрочем, ищецът също е пледирал в с.з. от 12.02.19г. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение именно в минималния предвиден от закона размер.
При
горните данни, на основание чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски от общо 29 791.71лв., от които
29 691.71лв.- държавна такса за производството по уважения иск и 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение за представителството по този иск.
Видно
от договора за правна защита, съдействие и представителство от 01.11.18г.,
сключен между ответника и адв.К. /виж л.143/, адв.К. е приел да осъществи
процесуалното представителство на ответника Л.Л. безплатно, поради материалното
затруднение на доверителя, в хипотезата на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.
Съгласно
чл.38,ал.2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
В
конкретния случай, ответникът има право на разноски в производството по
отхвърления иск за сумата от 348 834.38лв.
Минималното адвокатско възнаграждение по иск с посочения материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., съгласно чл.7,ал.1,т.5 от Нар.№1/04г., възлиза на 8506.69лв. /3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., равни на 4976.69лв./.
Ето защо, с отхвърляне на иска за сумата от 348 834.38лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр. с чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от ЗА, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв.К. възнаграждение в размер на 8 506.69лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Л.Б.Л.,
ЕГН **********,***, адв.К.К., да върне на Държавен фонд „Земеделие“, гр.София,
бул.“Цар Борис ІІІ“№136, на основание чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД, сумата от
742 292.86- седемстотин четиридесет и две хиляди двеста деветдесет и два
лева и осемдесет и шест стотинки, като част от сумата от 797 292.86лв.,
преведена му от ДФ „Земеделие“ с авизо по платежно нареждане от 08.07.09г.,
като предоставена безвъзмездна финансова помощ по Договор №3284/02.10.07г. за
извършване на дейности, посочени в бизнес плана към проект №***, следваща се за
връщане с отпадане на основанието за получаването и- с разваляне на сключения между страните
договор, поради неизпълнението му от ответника, считано от 25.02.14г., ведно
със законната лихва върху главницата от 742 292.86лв. от 07.09.18г. до
окончателното и връщане, както и сумата от 29 791.71- двадесет и девет
хиляди седемстотин деветдесет и един лева седемдесет и една стотинки- разноски
в производството по този иск.
Отхвърля иска на Държавен фонд
„Земеделие“, гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“№136, за осъждане на Л.Б.Л., ЕГН **********,***,
адв.К.К., да заплати на ищеца
сумата от 348 834.38лв., като част от сумата от 349 834.38лв.,
съставляваща лихва за забава върху сумата от 742 292.86лв., за периода от
21.12.13г. до 05.09.18г.
Осъжда Държавен фонд „Земеделие“,
гр.София, бул.“Цар Борис ІІІ“№136, на основание чл.38,ал.2 от ЗА, да заплати на
адвокат К.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 8 506.69- осем хиляди
петстотин и шест лева и шестдесет и девет стотинки, съставляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство и защита
на Л.Б.Л., ответник по гр.дело №1901/18г. на ПОС, в производството по
отхвърления срещу него иск за сумата от 348 834.38лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: