№ 1386
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20225300501181 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от ГПК
Образувано по въззивна жалба подадена от Т. С. Г., ЕГН **********,
против решение № 624 /25.02.2022г.,постановено по гр.д.№16157/2021г. по
описа на ПРС в частта, с която упражняването на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца С. Т.ов Г., ЕГН ********** и М. Т.ов Г.,
ЕГН **********, са предоставени на майката В. Д. Г., ЕГН ********** и
бащата Т. С. Г., ЕГН **********, е осъден да заплаща издръжка в размер от
по 250 лв. месечно за всяко от децата Д. Г. и С. Г. и 350лв. месечно за детето
М. Г..
Във въззивната жалба са изложени съображения, че определеният от
първоинстанционния съд размер на издръжката е непосилен за заплащане от
бащата, тъй като работата му като автомонтьор е намаляла драстично и
трудно изкарва средства за собственото си нормално
съществуване.Жалбоподателят посочва, че детето С. от около два месеца
живее при него ,а детето М. е споделило, че иска да живее при него, тъй като
не харесва мъжа, с който съжителства майка му , тъй като се държи грубо и
неуважително спрямо него. Жалбоподателят поддържа, че средата в която
живеят децата е силно влошена, към тях се проявява небрежност, неуважение
и не се полагат грижи.
Искането към въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца С. Т.ов Г., ЕГН
1
********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, бъдат предоставени на бащата Т.
С. Г., ЕГН **********, евентуално въззивният съд да намали размера на
дължимата от бащата издръжка до размер на сумата от 260 лева за детето М.
Г. и 230 лева-за децата Д. и С..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата В. Д. Г., ЕГН **********, с който се взема становище за
неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
С решението в обжалваната част Пловдивският районен съд се е
произнесъл в процес за прекратяване на брака поради развод , по предявени
искове от съпругата В. Д. Г., ЕГН **********, против съпруга Т. С. Г., ЕГН
**********, с правни основания чл.59 , ал.2 , вр. ал.3, ал.4 и ал.6 от СК .
Решението не е обжалвало и е влязло в сила , в частите , с които бракът
между страните е прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на съпруга Т. С. Г., ЕГН **********, ползването на
семейното жилище е предоставено на съпругата и е постановено след
прекратяване на брака същата да носи брачното си фамилно име. Решението
не е обжалвало и е влязло в сила и в частта , с която родителските права по
отношение на непълнолетното на страните дете Д. Т.ов Г.,ЕГН:**********, са
предоставени на майката и е определен режим на лични отношения с бащата.
Така спорът пренесен пред въззивната инстанция е само досежно
родителските права по отношение на две от децата на страните С. Т.ов Г.,
ЕГН ********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, както и размерът необходим
за издръжката на трите деца.
От фактическа страна e безспорно между страните и документално
установено по делото, че са родители на ненавършилите пълнолетие деца Д.
Т.ов Г., роден на 20.04.2006 г.; М. Т.ов Г. , роден на 31.07.2007г. и С. Т.ов Г.,
роден на 11.06.2010г. Д. през учебната 2021/2022г. е ученик в 9-ти клас в
Професионална гимназия по битова техника, М. през учебната 2021/2022г. е
ученик в 8-ми клас в Професионална гимназия по механотехника, град
Пловдив, а С. през учебната 2021/2022г. е ученик в ОУ „***“,село Б..
М. страда от болестта на фон Вилебранд- вродено нарушение на
коагулацията /кръвосъсирването/, с преживян мозъчен кръвоизлив в
неонаталния период. Заболяването е довело до хиперкинетично разстройство
на поведението у детето, изразяващо се в психомоторна напрегнатост, трудно
задържане на едно място, нарушение на внимание и концентрация,
когнитивни и обучителни затруднения , поведение на противопоставяне и
опозиция, като с ЕР на ТЕЛК на детето са определени 50% вид и степен на
увреждане , без чужда помощ.
2
Безспорно е установено по делото , че родителите и децата са живели
заедно в семейното жилище, находящо се в село Б.. От края на месец юни
2021г. родителите са разделени, като бащата е напуснала семейното жилище
и се е установил да живее в град Варна, като децата останали да живеят при
своята майка. Към настоящия момент бившите съпрузи живеят в едно
населено място- село Б., в домовете на своите фактически съжители.
От приетия в първоинстанционното производство социален доклад се
установява,че В. Г., съжителят й Д. В. и двете деца М. и С. живеят в
двуетажна къща в с. Б., собственост на Д. В.. Жилището разполага с уреди и
необходими за функционирането на домакинството, като се поддържа добра
хигиена.
Т. Г., съжителката му В.Н. и дъщеря й от предходен брак, обитават етаж
от къща в с.Б., наследствена собственост на Н.. В жилището се поддържа
добра хигиена, като се състои се от детска стая, спалня, кухня и санитарни
помещения.
Детето Д. Г. живее при баба си по майчина линия в двуетажна къща в
с.Б., собственост на ищцата, като поддържането на домакинството е
ангажимент на бабата.
В. Г. е трудово ангажирана, като се занимава с транспортиране на
работници на "Електро апаратурен завод"- гр. Перущица и шивашки цех,
намиращ се в същото място. Получава трудово възнаграждение около 2260
лв. месечно. Г. отдава под наем и промишлени помещения в с. Б., като
получава месечен наем от 600 лева. В. Г. е обект на социално
подпомагане,като получава месечна помощ за отглеждане на дете с уврежда
по чл.8 д, ал.1 от ЗСПД в размер на 350 лв., както и месечни помощи за деца
по чл. 7/1/ от ЗСПД в размер на 90 лева. Съжителят на майката-Д. В. работи
като шофьор на камион тип "ТИР". Получава трудово възнаграждение в
размер на 2400 лв. месечно.
Т. Г. е безработен, не е регистриран в Дирекция "Бюро по
труда.Съжителката му също е безработна, ангажирана с обгрижване на
домакинството.
От постъпилата по делото справка от ТД на НАП гр. Пловдив се
установява, че до 01.07.2021г. ответникът е работил по трудов договор в
„Монкрейд“ ЕООД,гр.Перущица, с основно трудово възнаграждение в
размер от 305 лева.Притежава лек автомобил „Ауди“, както и земеделска
земя в с.С..В. Г. е собственик на недвижим имот-земя и сграда в с.Б.,ул.“***.
От представената във въззивната инстанция от жалбоподателя
медицинска документация е документално установено по делото, че на
04.06.2022г. на детето М. Г. е извършен медицински преглед и образно-
диагностично изследване в отделението по образна диагностика при УМБАЛ
„Св.Георги“ЕАД-Пловдив, като медицинските специалисти са констатирали:
оточен ляв горен крайник , ограничени и болезнени пасивни и активни
движения , без данни за травматични промени.
От постъпилата по делото справка за съдимост на Т. Г. се установява ,
че с одобрено на 28.08.2017г. от РС-Пловдив по НОХД№5541/2017г.
споразумение, Т. Г. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, изразяващо се в това,че на 11.08.2017 год. на път между
3
с.Б., обл. Пловдив и м.***, обл.Пловдив, е управлявал моторно превозно
средство – мотоциклет м. „Ямаха“, с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда, а именно 1,83 на хиляда, установено по надлежния ред , за
което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.
От показанията на разпитания в първоинстанционното дело свидетел М.
И., вуйчо на ответника, се установява, че страните по делото са разделени от
лятото на 2021г. , като племенникът му напуснал семейното жилище и се
установил да живее при приятелката си ,с която поддържал извънбрачна
връзка.Преди раздялата на страните ответникът посягал на съпругата си, като
свидетелят я бил виждал със следи от побой и куцаща. На уговорена с децата
среща , баща им бил видимо пиян и те си тръгнали.И трите деца са ученици ,
като майката много трудно се справя сама с грижите за тях. Детето М. има
здравословен проблем и постоянно посещава лекари, приема лекарства и
грижите за него са непрестанни .Всяко едно нараняване на детето е свързано с
незабавна медицинска намеса, защото може да е фатално за него. Според
свидетеля майката е добра домакиня ,винаги приготвя на децата храна и те са
много привързани към нея.
За родителския капацитет на родителите въззивният съд доби лични и
непосредствени впечатления след изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6
СК, като и двамата родители изявяват желание да се грижат за децата.
В. Г. заявява пред съда, че съпругът й ги напуснал на 20 юни 2021 г. ,
като се появил отново след нова година, а тъй като била жестоко пребита от
него и с оглед заплахите, които той й отправил , заедно с децата С. и М. се
преместили да живеят в къщата на съжителя й Д. В.. Големият им син
останала да живее при майка й в същото село.Според обясненията на ищцата
детето М. има проблеми със съсирването на кръвта,поради което се нуждае от
специални грижи, посещава център „О. Скобелева“ два пъти седмично ,
психолог и психиатър.Майката не ограничава децата да общуват с баща си.
М. от 4.06.2022 г. живее при баща си,като С. е живял един месец при баща си
и пак се върнал в дома на майка си,защото учителката се оплакала, че не учи
и бяга от училище.Според обясненията на ищцата, мъжът, с когото живее, е
на 57 години, няма деца и приема нейните деца като свои. Във връзка с
представената медицинска документация обяснява, че семейство съседи им
били на гости с децата си. Децата ги залели от терасата с вода , тогава Д. В.
се качил да провери какво се случва горе. М. избухнал и тогава Д. В. му
ударил шамар.След това детето отишло при баща си без видими
наранявания.
Според обясненията на Т. Г. същият не работи , живее в дома на своята
приятелка в с. Б.. Тя е на 39 г. , има 7-годишна дъщеря от предходен брак,
която живее при тях. Съжителката му също не работи, тъй като е бременна и
очакват дете. Детето М. се установило да живее при тях на 04.06.2022 г. ,
като им обяснило , че било бито от съжителя на майка му. Детето имало
охлузвания по ръката, лицето, рамото и оток на лицето. Тъй като детето
получава вътрешни кръвоизливи, бащата се обадил на спешна помощ. Според
обясненията на ответника съжителят на ищцата е шофьор на камион и когато
не е на работа употребява алкохол. Детето С. не се е оплаквало от проява на
лошо отношение.
4
Изслушано от въззивния съд детето С. Г. обяснява, че е на 11 години ,
ученик съм в V-ти клас в ОУ „***“ , с. Б..Детето заявява, че два месеца е
живяло при баща си, но отново се е върнало да живее при майка си , тъй като
баща му не разполага с достатъчно парични средства,а майка му има по-
голяма възможност и му купува повече неща. Посочва, че съжителят на майка
му се отнася добре с него. Баща му живее с леля В., която се държи добре с
него, има момиченце и сега е бременна.Детето заявява,че иска да живее при
баща си , тъй като той не лъже и изпълнява обещанията си. Посочва, че
мъжът , с когото майка му живее, е ударил М..
Изслушано от въззивният съд детето М. Г. заявява , че иска да живее
при баща си.Посочва, че майка му и мъжът, с когото тя живее, употребяват
алкохол и пушат в стаите.Заявява, че се страхува от съжителя на майка си и
разказва за случай ,при който той го бил държал за ръцете, а майка му го била
удряла , както и за скарване между двамата , при който мъжът го бил хвърлил
на земята и му ударил шамари.След този инцидент детето отишло да живее
при баща си, като майка му отказала да му даде дрехите и телефона, като му
спряла и картата. Жената, с която баща му живее, се държи много добре с
него и в нейния дом има създадени правила за лягане и прибиране в къщи.
Възивният съд на основание чл. 59, ал. 6 от СК изслуша и
фактическите съжители на страните- В. н. Н. и Д. Б. В..
В. н. Н. –заявява пред съда, че е на 39 г. ,не работи , има 7-годишна
дъщеря от предходен брак, която живее при нея.С Т. живеят заедно от около
година, в наследствена къща в село Б., като ползват три от стаите.Т. работи
като автомонтьор и получава около 2000 лева месечно. От 04.06. М. живее
при тях , защото не се разбират със съжителя на майката, като детето им
споделило, че той злоупотребява с алкохол.Бащата на детето също употребява
алкохол, когато е с приятели и вечер по 1-2 бири.Пред съда Н. заявява, че е
съгласна да се грижа за децата на Т. и те да живеят в нейния дом.Твърди,че
обичат децата и през месец август с Т. очакват да се роди и общото им дете.
Пред съда Д. Б. В. заявява, че с В. Г. живеят заедно от началото на
годината, в неговия дом в. с.Б..Посочва,че той няма деца и е приел децата на
В. като свои.Първоначално са живели заедно с трите деца на ищцата , но М.
отишъл да живее при баща си , тъй като се скарали. М. искал да кара мотор, а
нямал книжка и Д. В. не му разрешавал. Бащата на М. му разрешава да кара
мотор и затова отишъл да живее при него.Д. В. заявява пред съда,че е
шофьор по професия и си позволява да употребява алкохол , когато на
следващия ден няма курс , а В. пие по една чаша вино на вечеря. Отрича да е
удрял М. , като били в близки отношения и дори е вземал детето със себе си
на курсове. Заявява, че е съгласен децата да живеят при него,както и че му е
мъчно за М. , който трябва да пие лекарства всеки ден и не трябва да ги
спира.Посочва, че с майка му са купили всичките лекарства, но откакто е при
баща си детето не ги пие.
Според заключението на вещото лице клиничен психолог О. Д. по
приетата във въззивното производство съдебно психологична експертиза
липсва взаимодействие между родителите, като контактите им са прекъснати
независимо от това, че са родители на три деца. Според експерта майката на
децата е отговорна и компетентна. Правеща възможното в рамките на
възможностите си , да удовлетворява потребностите на децата си. Задачата,с
5
която се справя успешно, предвид развитието на децата и техните
индивидуални особености. Майката има родителски капацитет изразяващ се в
правилното разбиране на комплексните нужди на децата и практически
умения в прилагането на грижите за всяко едно от тях, отчитайки
спецификата им. В полагането на грижи за удовлетворяване както на
базисните, така и на емоционалните, тя успява да балансира
удовлетворяването на разумните потребности със задължението на родителя
да възпитава и ако е необходимо да ограничава неразумните желания, дори с
цената на временно неодобрение от страната на децата. Родителският
капацитет на бащата е сведен до бланкетни декларации за потребностите на
децата в момента на виждания за тяхното евентуално бъдеще. Бащата е
склонен да пренебрегва възпитателските функции на родителя в полза на
установяване на доверителна връзка с децата. Няма данни за практическите
му умения и детайлно познаване на особеностите на всяко децата,
включително здравните.
Най-голямото дете Д. е възпитано в дух на съпричастност н
добронамереност. Изцяло подкрепящо майка си, без да минава границата на
отхвърляне на бащата заради поведението му в миналото. Д. демонстрира
преждевременна зрялост и отговорност, има собствено мнение по въпросите
свързани проблемите на семейството и конфликта на родителите.
Детето М., поради здравословни проблеми още от най-ранна детска
възраст, има когнитивни дефицити, което от своя страна се отразява на
характеровите му особености: импулсивно опозиционно поведние,
провокативност и в отделни моменти повишена агресия.Майката е тази, която
полага грижи за провеждането на нужните изследвания на детето, приема на
изписаните лекарства, взаимоотношенията с лекарите и административния
персонал. Търси и намира възможности за допълнително обучение на детето.
Най-малкият - С., е изградил силна връзка с братята и родителите си.
Дължимо на малолетието, по детски наивен, със собствените си желания и
интереси и едновременно с това е лоялен. М. и С., на основата на различни
фактори са по-егоистични, в стремежа си на удовлетворяване на собствените
потребности извън баланса на семейните интереси. Дължимо на възрастта,
лесно внушаеми. Предвид силната връзка между децата, не е препоръчително
те да бъдат разделяни.
Според експертното заключение родителската компетентност на
майката надвишава тази на бащата. Тя дава възможност да се предположи с
голяма степен на увереност, че интереса на децата ще бъде по-добре защитен,
когато те са определени за отглеждане от нея. Това заключение не отрича, че
бащата обича децата си и искрено желае да играе важна роля в живота им, да
се грижи за тях. Ефективността на полаганите от него усилия зависи от
възможности, компетентности и нагласи. При майката те са по-развити и
целенасочено прилагани във времето до сега. Като дефицити ограничаващи и
родителския капацитет могат да бъдат посочени липсата на родителско
сътрудничество и нежеланието за осъществяване на ефективно обсъждане с
другия родител въпросите касаещи отглеждането и възпитанието на депата.
Независимо от тази забележка и общият за двамата родители дефицит -
липсата на ефективно родителско сътрудничество, майката демонстрира по
систематизиран, целенасочен, с готовност за адаптиране, подход към нуждите
6
на децата и предпоставките за тяхното развитие и успешна социална
адаптация в бъдеще.
Според обясненията на вещото лице дадени при изслушването му в
съдебно заседание на 14.09.2022г., децата не трябва да се разделят,а трябва да
останат да живеят заедно. Те са много близки като братя и като приятели,
макар че С. се закача с М., а последният е по-агресивен.Пред съда вещото
лице заявява,че е запознато със здравословните проблеми на М. още от
неговата ранна възраст, когато майката потърсила специализирана помощ и
го довела на лечение в психодиспансера, тъй като страда от когнитивен
дефицит. Според експерта М. не е лошо дете, но заболяването му е такова, че
е предизвикателен. Моториката при него с оглед заболяването му е по-бърза,
защото мозъчните вълни протичат по-бавно. Много често детето може да
преекспонира,често проявява агресия.Според експерта майката е чудесен
родител и упражнява родителските права не само като базови изисквания , а
много отговорно. Майката е много взискателна спрямо децата, изисква децата
да се занимават с нещата в къщи, да помагат, да поддържат хигиенни навици ,
а те не харесват строгия контрол. Според експерта родителският капацитет на
бащата е почти сведен до нула. Той декларира само желанията си- иска
децата да бъдат добри, да имат висше образование, но не предприема
действия.
От съвкупната преценка на така събраните по делото доказателства
съдът намира, че в интерес на децата е същите да живеят при майката , като
родителските права да бъдат упражнявани от нея.
В ал. 4 на чл. 59 СК са изброени критериите, спрямо които съдът
преценява на кого да възложи упражняването на родителските права -
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и
отношение на родителите към децата, желанието на родителите, привързаност
на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможност за помощ
от трети лица, социално обкръжение и материалните възможности, като
изброяването е примерно, а не изчерпателно. Такова е изброяването и в
ППВС № 1/ 1974 г., тъй като съдът може да вземе предвид и други,
непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по
отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява
родителските права. Изброените в ППВС № 1/ 1974 г. обстоятелства са
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето (по смисъла на пар. 1 т. 5 от Допълнителната разпоредба на
Закона за закрила на детето) и съдът дължи обсъждането им и излагане на
мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите. Т.е. съдът
следва да следи служебно за най-добрия интерес на детето, като в този смисъл
да преценява всички относими обстоятелства при произнасяне относно
родителските права.
Съвкупното обсъждане на така установените по делото обстоятелства
сочат, че най-добрият интерес на децата ще бъде задоволен, ако останат да
живеят при своята майка и на нея бъде предоставено упражняването на
родителските права. И двамата родители имат желание да отглеждат децата
си,но при преценка на релевантните и посочени по-горе критерии, спрямо
които съдът преценява на кого да възложи упражняването на родителските
права, майката има приоритет. Съдът не е длъжен да се съобрази и с
7
предпочитанията на децата при кого от двамата родители да останат да
живеят, ако приеме, че техният най-добър интерес налага друго решение.
В процесния случай по делото е безспорно установено, че майката е
полагала непосредствените грижи за децата от фактическата раздяла на
съпрузите през месец юни 2021г. до 04.06.2022г., имала е отношение към
образованието им,здравословното състояние, задоволявала е нуждите им от
спокойствие и близост. През този период бащата не е проявил сериозен
интерес към нуждите на своите деца и към задоволяване на техните духовни,
здравословни и материални потребности, не е давал и средства за тяхната
издръжка.
Същевременно от приетата без резерви от страните съдебно
психологична експертиза по делото е категорично установено , че майката е
отговорен и компетентен родител. Притежава родителски капацитет , познава
комплексните нужди на децата, удовлетворява разумните им потребности и
ограничава неразумните желания, с цената на временно неодобрение от
страната на децата.Същевременно бащата не притежава родителски
капацитет. Същият не е в състояние да обгрижва ежедневно децата и да ги
възпитава. Това заключение не отрича, че бащата обича децата си и искрено
желае да играе важна роля в живота им, да се грижи за тях. Разбиранията му
обаче за ролята на родителя се свеждат само до декларации и добри
намерения. Същевременно установеното по делото осъждането на бащата за
извършено от него престъпление, макар да не го прави по-малко грижовен
родител, създава отрицателен нравствен облик и е лош пример за децата.
По делото е установено също,че майката притежава собствено жилище,
в което живее голямото на страните дете, заедно с бабата по бащина линия, а
в жилището,което ищцата обитава в момента, собственост на нейния
фактически съжител, са осигурени нужните условия за отглеждане на
децата. Същевременно бащата не би могъл да осигури нужните условия за
тяхното отглеждане. Същият не притежава собствено жилище и не може да
разчита постоянно на свои близки, които да го подпомагат в отглеждането на
децата.
Обстоятелството , че на 04.06.2022г. е имало конфликт между детето М.
и съжителят на неговата майка , не може да се свърже с недобра грижа на
майката и липса на заинтересованост от нейна страна. В тази връзка по делото
не се доказа майката, да се е дезинтересирала от детото М. Г., нито с
поведението си да е застрашила неговите интереси или да не е положила
дължимата родителска грижа за възпитанието или отглеждането му.
Напротив по делото е категорично установено, че майката полага адекватни
грижи за детето, има необходимия родителски капацитет да се грижи за
неговото възпитание и отглеждане, грижи се и за неговото физическо и
психично здраве, за провеждането на нужните изследвания на детето, приема
на изписаните лекарства, взаимоотношенията с лекарите и административния
персонал. Търси и намира възможности за допълнително обучение на
детето.Освен това пред съда съжителят на ищцата демонстрира топло
отношение към децата, желание и готовност да се грижи за тях като за свои.
По делото е установено също, че майката не ограничава по никакъв
начин контактите на децата с бащата, които живеят в едно населено място и
непрекъснато общуват по между си. Така демонстрираното от страна на
8
майката отношение и желание да бъде съхранена връзката между децата и
техния баща, , свидетелства и за нейния висок родителски капацитет.
Изхождайки от гореизложеното настоящата инстанция приема, че
следва упражняването на родителските права по отношение на децата да бъде
предоставено на майката. Настоящият състав на съда намира,че не е в интерес
на децата да бъдат разделяни едно от друго, в който смисъл е и заключението
на вещото лице клиничен психолог. Съгласно задължителните указания,
дадени в ППВС № 1/74 г., раздел III , по правило децата следва да се
отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини,
като например голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и
привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо
единия родител и т.н. Събраните по делото доказателства не установяват
важни причини от рода на посочените в Постановлението. Предвид възрастта
на децата,техния пол, липсата на важни обстоятелства, които налагат децата
да живеят разделени и желанието на майката да се грижи за тях, то
родителските права по отношение и на двете деца следва да се предоставят на
майката.
По изложените съображения, решението в частта, в която родителските
права са предоставени за упражняване на майката, като правилно и
обосновано следва да бъде потвърдено.
По отношение на размера на издръжката, разпоредбата на чл. 143, ал. 2
СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. По отношение на ненавършило пълнолетие
дете правото да получи издръжка е безусловно. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на
минималната работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в
страната е 710 лв. определена с ПМС № 37/24.03.2022 г., поради което следва
да се приеме, че минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от
един родител е в размер на 177,50 лв.
В конкретния случай трите деца на страните са съответно на 16;15 и 12
години. По отношение на децата Д. и С. не се установи по делото наличие на
изключителни нужди, поради което съдът приема, че те се нуждаят от
обичайните за деца на тяхната възраст средства отглеждането им съответно
за храна, облекло, обувки, консумативи, медикаменти за лечение . По делото
е безспорно установено влошеното здравословно състояние на детето М., като
съдът приема, че за лечението му и подобряване на здравословния му статус,
се нуждае от периодично медицинско проследяване и адекватно лечение,
специален двигателен и адекватен хранителен режим.Горното обосновава
извод, че са налице изключителни нужди на детето, налагащи присъждане на
издръжка над обичайната за възрастта му.
Така с оглед интересите на децата,тяхната възраст, необходимост от
конкретни грижи, съдът намира, че за месечната издръжка на Д. и С. са
необходими по 450 лева, от която сума бащата следва да заплаща по 250 лева
на всяко дете, а за месечната издръжка на М. са необходими 650 лева , от
която сума бащата следва да заплаща по 350 лева.Останалата сума следва да
допълва майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на децата. Родителят, комуто е предоставено упражняването на
9
родителските права, следва да поеме по-малък размер от общата месечна
издръжка на децата, доколкото той дава част от издръжката в натура. Поради
това бащата следва да осигурява по – голямата месечна сума за издръжка на
децата. Съдът съобрази така определения размер на издръжката с
обстоятелството, че и двамата родители са трудоспособни. Липсват
твърдения бащата да е препятстван да реализира доходи поради заболяване
или други причини.Тук следва да се отбележи и тълкуването, дадено в т.11 от
ППВС № 5/1970 г., според което не се освобождават от задължението за
издръжката лицата, които неоправдано не работят, макар и да са
трудоспособни.
Следователно постановеният от първоинстанционния съд размер на
месечна издръжка от 350 лева за детето М. и от по 250 лева за децата Д. и С.,
е правилно определен, поради което решението на първата инстанция, в тази
обжалвана част също следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
При този изход на правния спор жалбоподателят следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата направените по делото разноски в размер от 800
лева.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 624/25.02.2022г.,постановено по гр.д.
№16157/2021г. по описа на РС Пловдив, III бр.с., в обжалваната част, с която
упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие
деца С. Т.ов Г., ЕГН ********** и М. Т.ов Г., ЕГН **********, са
предоставени на майката В. Д. Г., ЕГН ********** и бащата Т. С. Г., ЕГН
**********, е осъден да заплаща издръжка в размер от по 250 лв. месечно за
всяко от децата Д. Т.ов Г., ЕГН ********** и С. Т.ов Г., ЕГН **********, и
350лв. месечно за детето М. Т.ов Г., ЕГН **********.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Т. С. Г., ЕГН **********, да заплати на В. Д. Г., ЕГН
**********, сумата от 800 лева -разноски по делото пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10