МОТИВИ
по АНД № 2306/2019 г.по описа на ПлРС:
С постановление от
04.11.2019 г. прокурор при Районна прокуратура – гр. Плевен е установил,
че са налице основанията на чл.78а от НК по образуваното срещу И.М.А. ***, досъдебно
производство № Д-466/2019г. по описа на РП-Плевен за извършено престъпление по чл.313,
ал.1 от НК и е направил предложение пред
Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на И.М.А. ***, ЕГН ********** от
наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание за това, че на
18.01.2017г. в гр. Плевен потвърдил неистина в писмена декларация – декларация
по чл.160 от ЗДвП, която по силата на Закон за движение по пътищата се дава
пред орган на власт – *** за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Подсъдимият редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание и с процесуалния си представител адвокат по пълномощие – адв. Т.К. от
***. Подсъдимият А. заявява, че разбира обвинението, признава се за
виновен и съжалява за извършеното деяние. Молят
съда да бъде съобразено предложението на РП-Плевен, както и да му бъде наложено
минимално като размер административно наказание глоба.
Районна прокуратура –
Плевен, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На подсъдимия И.А. било издадено СУМПС №***, валидно
до 22.10.2025г. На 18.01.2017г.
подсъдимият И.А. се явил при св. И.А.А., ***. А. бил призован от полицейския
служител във връзка с процедура по отнемане на Свидетелството му за управление
на МПС, с оглед наложена санкция „Лишаване от право да управлява МПС“ за
определен срок. Подсъдимият А. заявил на полицейския служител, че изгубил
свидетелството си за управление на МПС и контролен талон. Подписал Декларация
по чл.160, ал.1 от ЗДвП, която се дава за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства. В нея подсъдимият А. декларирал, че издаденото му свидетелството
за управление на МПС е изгубено. Комплекта с документи за А. бил изпратен в ***,
където бил прегледан от св. В.Т.К., полицейски служител от сектора и
свидетелството за управление на МПС било обявено за невалидно-изгубено.
На 30.12.2018г. на подсъдимия И.А. бил издаден АУАН
№010291/2019г. от служител на *** и с акта било иззето свидетелството му за
управление на МПС №***. Свидетелството било изпратено в ***, където било
установено, че то е невалидно, с оглед заявеното от притежателя му, че е
изгубено. По случая било образувано и проведено настоящото досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното
производство показания на свидетелите В.Т.К. и И.А.А., от които се установява в
конкретика извършеното от подсъдимия деяние, които съдът кредитира като
обективни и кореспондентни с ценените от него писмени доказателства, находящи
се в досъдебно производство № 466/2019г. по описа на РП-Плевен, прочетени по реда
на чл.283 от НПК в съдебно заседание и приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът цени и
назначената в хода на ДП съдебно-почеркова
експертиза, от която се установява, че подписът в Декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП
от 18.01.2017г. в графа ,,Подпис“ е положен от подсъдимия И.А..
При така приетата
фактическа обстановка, съдът счита, че с деянието си подсъдимия И.М.А. ***, ЕГН
********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.1 от НК. За извършеното престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години или глоба от сто до триста лева,
същият не е осъждан /реабилитиран/ и не е освобождаван към момента на деянието
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК/изтекли са 5 г. от влизане в сила на
последното/ и в тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. При определяне размера на наказанието – глоба в полза на държавата в
размер на хиляда лева, Съдът съобрази доброто му процесуално поведение в хода
на ДП и признанието на вината, с което е съдействал за изясняване на обективната
истина.
Поради описаното Съдът
прецени да определи и наложи посоченото по-горе административно наказание при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отегчаващи такива не
намери.
На основание чл.189,
ал.3 от НПК подсъдимия И.М.А., със снета по-горе самоличност е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Плевен направените деловодни разноски в
размер общо на 79,72 лева.
По така изложените
съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: