Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание
на двадесет и първи февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: М.
КУЗМАНОВА
при
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7567/2016
г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.49 вр.
с чл.45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищците твърдят в ИМ,че са наследници на Х. Х.
починал при лечението провеждано от служители в УМБАЛ ,,Царица Йоанна – И.“
ЕАД.Извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при
твърдения за неправилното лечение по неправилно поставена в болницата диагноза.
Загубата на съпруга и бащата причинява на ищците страдания, които те оценяват в
размер на сумата от 50 000,00 лева за всеки от ищците, която считат, че следва
да бъде заплатена от ответника, като възложител на работата на медицинския
персонал неположил дължимата грижа за лечението на починалото лице. Сочат, че
приживе наследодателят им е бил страна по два договора за потребителски кредити:
първия -от 08.05.2013г. сключен с „У.К. К.Ф.“ АД и втория- от 08.08.2012г.
сключен с „Ю.Б.“ АД, по които след смъртта му като наследници са заплатили общо
сумата от 24 240,60 лева, която сума считат, че следва да им бъде възстановена
от ответното болнично заведение. Претендират законната лихва и разноските за
делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
УМБАЛ,,Царица Йоанна – И.“ ЕАД, депозира отговор, с който оспорва исковете.Твърди,
че при лечението на наследодателя са спазени добрите медицински практики при
лечение на пациента от служителите на болницата. Твърди се съпричиняване от
страна на пострадалото лице, което не е изпълнявало предписаното му от друго
болнично заведение лечение. Оспорва се причинно следствената връзка между
вредите и поведението на служителите на болницата, както по отношение на
смъртта на Х. Х., така и по отношение на претендираното обезщетение за
твърдените имуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Видно от приложените по делото болнични листове Х. Х. е страдал от
обострена язва на дванайсетопръстника.
На 09.08.2013г. Х. Х. е
приет в УМБАЛ „Царица Иоанна - И.” ЕАД, оплаквания за
болки в корема и гадене. Приет е с диагноза „остър панкреатит“. След проведени
изследвания му е поставена диагноза „карцином на панкреаса“, а като
придружаващи заболявания са отбелязани „пилорна стеноза“ и „дуоденална язва Проведено
е консервативно лечение със спазмолитици. По данни от епикризата болният е с трудно
повлияван болков синдром, като в рамките на болничния си престой болките му не се
повлияват от провежданото лечение.
На 17.08.2013 г. Х. Х. колабира.
Прехвърлен е в спешно отделение, където се пристъпва към реанимационни
мероприятия. По спешност е направена фиброгастроскопия, където не е установен
източник на активно кървене. На 19.08.2013г. поради подтиснато дишане и
сърдечна дейност болният е преведен в 01.15 ч. в централна реанимация в терминално
състояние, без съзнание и рефлекси, след което е интубиран оротрахеално и
вентилиран. На този етап е установено остро масивно стомашно кървене. На
19.08.2013г. в 02.20 ч. е регистрирана смъртта на Х..
На 19.08.2013г. е извършена
аутопсия. Патологоанатомичната диагноза е: „хронична обострена калозна язва с
препилорична локализация“. Руптурирал артериален кръвоносен съд в язвеното
дъно. Пенетрация към панкреаса. Дилатация на стомаха. Масивен кръвоизлив в
лумена на стомах, тънко и дебело черво с обем 3л.”. В Аутопсионен протокол № Н
322-/2013г. на УМБАЛ „Царица Йоанна-И.” ЕАД, е посочено, че „Непосредствена
причина за смъртта е масивният стомашно- чревен кръвоизлив и посткръвната
анемия”.
Вещите лица проф.д-р Г. и д-р Ю.Й.
са изготвили първоначално еденични експертизи, а впоследствие основна и допълнителна КСМЕ, приети по делото.
От заключението на основната и
допълнителната КСМЕ изготвени от вещите
лица проф. д-р Н.Г. и д-р Ю.Й. се установява, че на първо място при
постъпването на пациента в И. същия е неправилно диагностициран. Същевременно с
оглед обективното състояние на пациента, както и с оглед на медицинските
стандарти е провеждано единствено симптоматично лечение, като въобще не са
обсъждани индикации за оперативно лечение. Има серия от допуснати пропуски при
диагностиката, провеждането на лечението, определянето на компетентни лица,
които да го извършат за целия период - от постъпването на пациента до момента
на смъртта. Постъпването на болният през м. август при летният недостиг на
кадри не извинява допуснатите пропуски при диагностицирането и лечението.
Вещите лица считат, че би могло след постъпването на Х. в И. и при прецизна
диагностика да бъде предприета дейност по лечение, в т. ч. и хирургична намеса
(животоспасяваща операция), в който и да е момент от болничния престой, така че
да се избегне леталният изход. В.л. д-р Й. е изразил особено мнение в основната
КСМЕ, обосновавайки се медицински с „най
близката диагноза“, с организацията на лекарите в болниците „през летния сезон“,
подходът към лечението в момента, лаконично е посочил, че би следвало да се
извърши ехография на панкреаса, както
и че болките могат да се свържат и със язвата на дванайсетопръстника. Вещите
лица са единни в заключението по допълнителната КСМЕ.
В с. з. на 21.02.2019 г. в. л.
проф. д-р Г. допълва, че съгласно медицинската документация въз основа на която
е изготвена експертизата има данни за отваряне на корема с „ една лапаротомия, т.е. в първата седмица, с диагностична и
лечебна цел, тъй като диагнозата е била неопределена, грешна по принцип,
започваща още от Перник и продължаваща в И.…“. Вещите лица са категорични,че
болният още при постъпването си е съобщил за стара язва на дванайсетопръсника и
тази диагноза е била подценена, въпреки непрестанните оплаквания на пациента. Проф.
д-р Г. е категоричен, че ако пациента е бил опериран, той щял да живее. Обяснява, че не само кървенето би било причина
за операция. „…През цялото време на болничния престой се говори за един тумор,
а болката персистира през целия този период. Извършва се единствено
симптоматично лечение, а никой не е помислил за цялостното лечение на процеса.
Това не е добра клинична практика. Клиничните оплаквания на пациента, когато са
го приели в И. могат да се дължат и на остър панкреатит, но той е следствие,
той не е причина и би могло да се установи, ако беше опериран. Тук не става
въпрос за обикновена язва, а за усложнена язва, което не е дооценено и това е
основното в грешката в диагностиката…“.
От показанията на свидетелите –
лекарите Г. –дежурен по време на колабирането на пациента, Д. –главен асистент
и хирург в Клиниката по хирургия подписал епикризата,който посочи, че болния е
бил приет „с нещо около панкреаса и с данни за кървене“ и К. - отговарящ за 6 стая в която е бил настанен
болния при приемането му се установи: въпреки че болния е сочил непрекъснати
болки, лечението му е било без проследяване, диагнозата не е била обсъждана на
визитациите, не е била променяна, след поставянето й от лекуващия лекар- д-р
СОТИРОВ. Всеки от свидетелите обаче се е запознал с аутопсионния протокол.
От показанията на св.А. –сестра
на починалия, преценени по реда на чл. 176 ГПК е видно,че ищците са били наясно
с тежката и объркана диагноза на техния наследодател и този факт е бил доведен
до знанието на лекаря (д-р Согиров) от болницата, който лично е приел болния. Ищците тежко
понесли смъртта на техния съпруг и баща, променило живота и здравето им.
Личните и преки впечатления на свидетелката кореспондират изцяло с останалите събрани
по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Искът е с
правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 ЗЗД против ответник –лечебно заведение,чиято
гаранционно обезпеечителна отговорност
цели да се ангажира за вреди от противоправното и виновно поведение на лекари при или по повод възложена
работа по оказване медицинска помощ и други медицински дейностти по повод
Закона за здравето(ЗЗ).Тази отговорност възниква и в случай на установяване
лични виновни действия на лекари при и по повод на възложена работа по оказване на медицинска помощ или други
медицински дейности по ЗЗ по отношение на лица (пациенти),постъпили на лечение и
на които са извършени определени медицински дейностти. Законодателят е
предвидил и случаите, когато тази отговорност не възниква: тогава, когато
обстоятелството обусловило увреждането и
причинната връзка между него и вредата
са непредвидими и неизбежни.
Медицинската дейност е професионална
дейност, която съгласно чл. 81,ал.2 ЗЗ се гради на основни принципи като:
своевременност, достатъчност и качество и се осъществява съобразно разпоредбите
на чл.79 – 80 ЗЗ чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика
методи и технологи, като качеството се основава на
медицински стандарти, приети по реда на чл.6,ал.1 Закона за лечебните
заведения(ЗЛЗ) и приетите Правила за добра медицинска практика на осн. чл. 5
т.4 ЗСОЛЛДМ. В редица решения в практиката на
ВКС е застъпено разбирането, че лекаря като съответен специалист носи
отговорност да предложи и осъществи адекватно лечение, съобразено с
медицинските стандарти, добрите практики и да съблюдава правата на пациента.
Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да получи адекватно на
заболяването и състоянието му леченние и всяко несъвместимо с добрата практика медицинско
професионално поведение ще е основание за ангажиране гаранционната отговорност
на възложителя.
Наложеното в съдебната практика
наименование ”медицински деликт” известен още като лекарска небрежност,
лекарска грешка или несъзнателно противоправно поведение на лекаря,
представлява неизпълнение от страна на лекар или друго медицинско лице на
задължението по дейностите в кръга на службата си в съответствие с утвърдените
медицински стандарти, от което са възникнали вреди за пациента. Фактическият състав,
от който произтича вземането за обезщетение, включва деяние (под формата на
действие или бездействие), противоправност на това деяние, вреда, причинна
връзка и вина.
Съобразно изложеното по-горе за
да бъде ангажирана отговорността на ответника
по делото следва да е доказано при условията на главно и пълно доказване от
страна на ищеца, че е налице противоправно поведение и причинна връзка между такова
поведение на лекуващите лекари и причинената
смърт.
Съдът намира, че по делото е установено
противоправно поведение на лекари, противоречащо на утвърдени от медицинската
наука и практика методи и технологии, както и на основните принципи на
медицинската помощ.На първо място от показанията на разпитаните доктори не се
установи нито по време на визитациите, нито след тях да е обсъждано в консилиум
състоянието на болния, напротив установи се прехвърляне отговорността един на друг, доколкото никой от
тях не е бил лекуващ лекар, вписан в медицинската документация. На второ място не е проследено кое е основното заболяване и
кои съпътстващите, при положение, че болният е пристигнал от Перник с цялата си
медицинска документация. На следващо място болният е бил лекуван за туморно
образование, без лекарите да съобразят, че така назначеното лечение не е
овладяло болковия синдром, който напротив се е засилил (персистирал). Заключението
на проф. д-р Г., в КСМЕ като обективно и компетентно, неоспорено от страните
дава основание да се предаде решаваща доказателствена стойност на неговите
изводи, налагащи животоспасяващо
оперативно лечение. В този смисъл и двете вещи лица са категорични, че от 10.30
ч. на 18.08.2013 г.когато едндоскопски е установена
ерозията до 02.30ч. на 19.08.2013 г., тази ерозия не би могла да премине в хроничната
язва, довела до тежкия хеморагичен шок. Наред с това вещите лица са
категорични, че не е отразено в медицинската документация медикаментозно
лечение на язвената болест.
Заключенията на вещите лица са
обосновани не само с медицинската документация по делото но и дадени през призмата на съответните специални знания
в областта на коремната хирургия и гастроентерологията.
Експертизите нямат само теоретичен характер, а отразяват диагностничния и
лечебен процес, в предмета на доказване, като допълнителната КСМЕ дава и
по-детайлни отговори, във връзка с поставените задачи, относно установяване на
състоянието на Х., необходимите оперативни интервенции и необходимите мерки за
съхраняване на живота му, както и документирането на действията на лекуващите
лекари.
Обсъдените изводи в КСМЕ
във връзка с изразената при пациента активна
язва наред с непрекъснатите болки
насочват на извод ,че на пациента не е било проведено адекватно
отговарящо на заболяването му лечение с оглед състоянието му, при положение, че
ноторно известно е, че ответната Болница е с високо ниво на компетентност откъм
специалисти в областта на гастроентерологията и коремната хирургия.
С оглед установената при аутопсията причина за смъртта - масивната кръвозагуба от перфоорирана язва,
проникнала в панкреаса налага се извод, че
най вероятната причина за това усложнение е неадекватната лекарска
реакция вследствие липса на
противоязвена терапия и лечение.
Независимо от непълнотата на
медицинската документация, от заключенията на вещите лица следва извода, че неадекватното предписано от
лекарите лечение: от лекуващия лекар,
отговорния лекар на стаята,дежурния лекар и ръководителя на Клиниката по
хирургия е довело до причиняване на вредоносното състояние – настъпилата смърт.Тези
лекари не само са могли, но и били длъжни
да съобразят и предприемат животооспасяващото – оперативно лечение предвид специалните си знания,
опитност и задължението за професионално дължимото поведение при изпълнение на
дейност, която освен правно
регламентирана е и источник на повишена опастност.
Поради изложеното съдът достигна
до категоричен извод, че е било осъществено противоправно поведение
(бездействие) на лекари при ответника в процеса на диагностицирането
и лечението на пациента Х., при престоя му в лечебното заведение, поради което
са налице предпоставките за възникване на деликтната отговорност за ответната
болница.
Възражението на ответника
за съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е изпълнявало
предписаното му от друго болнично заведение лечение е неоснователно, с оглед
всички събрани по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размерът на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде определен
по справедливост, като се отчитат конкретно установените по делото факти и
събраните доказателства за характера, обема и интензивността на конкретните
вреди. Тяхното проявление се свързва с негативните емоционални преживявания и
социални последици от загубата на много близък родственик – съпруг и баща на
ищците.Съдът оценява преживяната загуба като изключително тежка с оглед
близките и сърдечни отношения между тях.
Отчитайки значителния обем на вредоносните последици и без да бъдат пренебрегнати
и икономическите критерии и константната съдебна практика за подобни случаи, с
оглед прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че ищците следва
да бъдат обезщетени със сумата от по 50 000 лв. всеки от тях или
уважава изцяло предявените искове за неимуществени вреди.
По иска за имуществените
вреди:
Ищцата претендира сумата 24 240, 60 лева, изплатени суми по
потребителски кредити първия сключен през 2012 г. и втория - през 2013 г. Съдът
намира за неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение за имуществените вреди посочения размер, тъй като счита, че не е налице пряка причинно- следствена връзка между заплащането на тази сума от страна на първата ищца и причиняването
на вредите.
По претенцията за лихвата;
На основание чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищците законната лихва, върху присъдения размер на обезщетението,
считано от 19.08.2013 г. -датата на настъпване на вредоносния
резултат, която съвпада с деня на
леталния изход на наследодателя им
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска – 3 649,25 лева, (100 000/ 124 240,60 х 4 533,86) които ответникът
да заплати.
Ответникът е направил разноски –
200 лв. депозит за в.л. и съобразно отхвърлената част на иска съгласно чл. 78,
ал.3 ГПК следва да му се присъдят 39,02 лева (24 240,60/124 240,60 х 200) и
на осн. чл.78 ал.8 ГПК юриск.възнаграждение
което съдът определя на 250 лева или общо сумата в размер на 289,02 лева, които ищците да заплатят.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА УМБАЛ ”Ц.Й.- И.” ЕАД, ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „********, да заплати на основание чл. 49 вр.
с чл. 45 ЗЗД на Н.М.Х. с ЕГН ********** и на Р.Х.Х. с ЕГН ********** и двамата със
съд.адрес адв. Ж.Г. ***, на всеки от тях сумата от
по 50 000 лева, съставляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, от
смъртта на техния наследодател Х. Х. в резултат на неправилно диагностициране и лечение, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 19.08.2013 г.до
окончателното им изплащане и разноски
3 649,25 лева - на основание
чл. 78,ал.1 ГПК като УВАЖАВА изцяло предявените искове.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Н.М.Х. с ЕГН ********** съд.адрес адв. Ж.Г.
***, срещу УМБАЛ „Царица Йоанна - И.”
ЕАД, ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „******** с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за
присъждане сумата от 24 240,60 лева - обезщетение за причинени имуществени
вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.М.Х. с ЕГН ********** и Р.Х.Х. с ЕГН **********
и двамата със съд.адрес адв. Ж.Г. ***, да заплатят на УМБАЛ
”Ц.Й.- И.” ЕАД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:*** 1527, р-н „Оборище”, ул. „********, сумата 289,02
лева, на основание чл.78,ал. 3 и
ал.8 ГПК -разноски и юриск. възнаграждение съобразно отхвърлената част на иска
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: