Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260691 18.11.2020
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесет и осми октомври Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД против М.Н.Ж. и допълнително уточнен иск
за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 147,25 лв.,
от които 50,47 лв. – неплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *** по
договор за мобилни услуги от 03.06.2017 г., дължими за периода 15.11.2017 г. –
14.04.2018 г., и 96,78 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора
за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху сборната главница, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното й изплащане, които суми са част от предмета на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
8993/2019 г. на БРС. Претендира се и присъждане на направените разноски в
исковото и в заповедното производство. В исковата молба се твърди, че на
03.06.2017 г. между страните е бил сключен договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***, с предпочетен абонаментен план „Интернет+ 16,99“, със срок на
действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма, а като лоялен клиент
ответникът е получил и устройство марка Huawei модел
E3372 Telenor 4G CAT4 USB. Твърди се също
така, че ответникът не е платил потребените услуги през периода 15.11.2017 г. –
14.04.2018 г., поради което ищецът е прекратил едностранно сключените с него
индивидуални договори на осн. т. 11 от процесния договор, вр. чл. 75, вр. чл.
19б, б. „в“ от ОУ на мобилния оператор, поради което на ответника е начислена и
неустойка в размер на 96,78 лв. за предсрочно прекратяване на договорите, като
така дължимите суми не са платени до момента.
В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, редовно
призован, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният установителен иск е
с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД,
като същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен, тъй
като същият е недоказан по размер. Към отговора не са приложени писмени
доказателства, не са направени доказателствени искания. В съдебно заседание се
явява процесуален представител на ответника, който е преупълномощен от особения представител, като същият поддържа отговора и моли
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани
доказателства.
След
преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По
делото е представено копие на Договор за мобилни услуги от
03.06.2017 г., сключен между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и М.Н.Ж., за предпочетен номер ***, при абонаментен план „Интернет+
16,99“ с месечна абонаментна такса в размер на 16,99 лв. и предоставено
устройство „Huawei“ модел „E3372 Telenor 4G CAT4 USB“. В договора е
посочено, че първоначалният му срок е 24 месеца и изтича на 03.06.2019 г., като е уговорено, че след изтичането на
първоначалния срок договорът се превръща в безсрочен при стандартните условия
на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от
действието му с едномесечно писмено предизвестие. Посочено е също така, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му по договора или
общите условия към него, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на
която е налице прекратяване, неустойка в размер на сумата на стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока на договора,
а в случаите, когато е предоставено устройство, потребителят дължи и разликата
между цената на предоставеното устройство без абонамент и заплатената от
потребителя цена за устройството в брой или общата лизингова цена по договора
за лизинг. Така сключеният между страните договор е двустранно подписан, като
неговата валидност не е оспорена по делото, поради което следва да се приеме,
че договорът е породил правното си действие.
Като
доказателства по делото са представени дубликати на 4 фактури и едно кредитно
известие, издадени от ищеца на името на ответника през периода 15.12.2017 г. –
15.04.2018 г., в които са фактурирани месечни абонаментни такси в общ размер от
37,79 лв. с ДДС, дължими за периода 15.11.2017 г. – 14.02.2018 г. (след
приспадане на сумата по кредитното известие), ползвани услуги през същия период
в размер на 7,82 лв. с ДДС, както и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за услуги в размер на 96,78 лв. Съдът счита, че фактурите не
представляват доказателство, че фактурираните с тях услуги са били предоставени
от ищеца на ответника, както и за тяхната стойност, още повече, че ответникът е
оспорил иска по размер. Поради това в тежест на ищеца е било указано изрично,
че следва да докаже реалното предоставяне на услугите, както и тяхната стойност,
но ищецът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока (по негово искане
са били допуснати две експертизи, но след това определението за допускането им е
било отменено, поради невнасяне на определените депозити). С оглед на това
съдът намира за недоказано, че ищецът е предоставил на ответника
далекосъобщителните услуги, които са предмет на процесните фактури, т.е. не се
доказа, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7,82 лв.
Не така стои обаче въпросът с
фактурираните месечни абонаментни такси, тъй като по делото се установи
наличието на валидно сключен и действащ към процесния период договор между
страните, по силата на който ищецът дължи заплащане на месечен абонамент в
размер на 16,99 лв., като дължимостта на този абонамент произтича пряко от
договора и не е обвързана от това дали ответникът реално е ползвал предоставени
от ищеца услуги, т.е. дори и услуги да не са били ползвани, абонаментната такса
е била дължима от ищеца ежемесечно по време на действие на договора.
В случая ответникът не твърди и не
ангажира доказателства за плащане на претендираните месечни абонаментни такси
за процесния период, поради което съдът намира, че предявеният установителен
иск е частично основателен – за сумата от 37,79 лв., представляваща дължими и
неплатени от ответника месечни абонаментни такси.
По отношение на претендираната
неустойка в размер на 96,78
лв. съдът намира, че същата не се дължи от ответника, тъй като според съда клаузата на договора,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в
размер на стандартните такси до края на срока на договора, е нищожна на осн.
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Така
уговорена, клаузата за неустойка позволява на доставчика да получи цялата цена
по договора, независимо от това, че след прекратяването му той не предоставя
услуги на клиента, с което се излиза извън присъщите на неустойката функции, а
именно да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Следва също така
да се посочи, че преценката
за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави, следва да се
прави към момента на сключване на договора, а не към последващ момент (в този
смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС),
както и че съдът е длъжен да следи служебно за евентуална нищожност на договора или на
отделни клаузи от него. Освен това е налице трайна и непротиворечива практика
на ВКС, съгласно която уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при
предсрочно прекратяване на договор за услуги, поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите
нрави.
В допълнение към горното съдът намира, че
в случая не се доказа и валидно прекратяване на сключения между страните
договор, което е допълнително основание да се приеме, че ответникът не дължи
процесната неустойка. Видно от приложените по делото Общи
условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на
електронни съобщителни услуги, т. 19б на същите предвижда право за Теленор да
прекрати едностранно индивидуален договор, срочен или безсрочен, в конкретно
посочени хипотези на неизпълнение на договора от страна на потребителя, едната
от които е неплащане на дължими суми след изтичането на сроковете за плащане,
като в настоящия случай ищецът твърди, че процесният договор е бил прекратен от
него именно на това основание. Видно е също така от общите условия, че при
всички останали хипотези, в които се допуска прекратяване действието на
договора, било то от Теленор или от потребителя, същото следва да стане с
отправяне на едномесечно писмено предизвестие, което е в унисон и с нормата на
чл. 87 от ЗЗД, съгласно която развалянето на писмен договор следва да се
извърши с писмено изявление, отправено от изправната до неизправната страна по
договора. С оглед на това съдът намира, че и в настоящия случай валидно
разваляне на договора би следвало да се извърши с едностранно писмено изявление,
отправено от доставчика на услугите до клиента, а не автоматично. Поради това и
при липсата на твърдения и доказателства ищецът да е отправил до ответника
такова изявление преди завеждане на делото, съдът намира, че действието на
договора не е било прекратено предсрочно по вина на клиента, поради което и на
това основание същият не дължи процесната неустойка.
С
оглед на горното съдът намира, че предявеният установителен иск следва да бъде
уважен до размера от 37,79 лв., която
сума представлява част от претендираната от ищеца главница от 50,47 лв., а в
останалата му част искът следва да бъде отхвърлен, включително и по отношение
на претендираната неустойка.
С
оглед частичното уважаване на исковете и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 142,43 лв., представляваща част от
направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство,
съответна на уважената част от иска, както и сумата от 52,61 лв.,
представляваща част от направените от него разноски в заповедното производство.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Ж.,
ЕГН **********,***, дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 37,79 лв. (тридесет
и седем лв. и седемдесет и девет ст.), представляваща дължима сума за начислени
месечни абонаментни такси за периода
15.11.2017
г. – 14.02.2018 г. по сключен между страните Договор за мобилни
услуги от 03.06.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, което вземане е част от предмета на
Заповед № 3973/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8993/2019 г. по описа на РС-Бургас, като в
останалата му част над уважения до предявения общ размер на главницата от 50,47
лв., както и за периода 15.02.2018 г. – 14.04.2018 г., както и по отношение на
сумата от 96,78
лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск.
ОСЪЖДА М.Н.Ж., ЕГН **********,***,
да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата 142,43 лв. (сто четиридесет
и два лв. и четиридесет и три ст.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 52,61 лв.
(петдесет и два лв. и шестдесет и една ст.), представляваща част от направените
от ищеца разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД