Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 204 12.06.2023 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар: Ива Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Галина Динкова
административно дело №56 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.124 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано
е по жалба на П.И.П., ЕГН ********** с адрес ***, против заповед №ЧР-3 от
13.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с която за установени нарушения по смисъла на чл. 89,
ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл на основание чл. 90, ал. 1, т. 1
от ЗДСл на П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
По подробно изложени в жалбата
съображения се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Посочва се, че в хода на образуваното
дисциплинарно производство на жалбоподателя не е представена възможност да
организира своевременно и ефективно своята защита, доколкото сроковете, в които
е следвало да даде своите обяснения, съответно да ангажира относимите към
повдигнатото обвинение доказателства са били твърде къси. Твърди се, че въпреки
направените от него искания не са му предоставени всички материали, събрани в
хода на дисциплинарното производство, като в този смисъл не е бил запознат в
пълнота с основанията за ангажираната спрямо него дисциплинарна отговорност.
Жалбоподателят заявява, че процедурата по изслушване пред ДНО е била формална,
като в хода й не са взети предвид обясненията на П. и липсата на представени от
негова страна доказателства. Твърди се, че в заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание
липсва пълно и ясно описание на извършените от П. нарушения на служебните му
задължения, в т. ч. и обстоятелствата, при които те са извършени. По същество
се оспорват изводите за наличие на извършени нарушения, доколкото установените
факти и обстоятелства се различавали от действителната обстановка.
Жалбоподателят отрича да не е изпълнил възложената му служебна задача във
връзка с изразяване на становище и съответно предприемането на евентуални
действия по обжалване на решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г на заместник
министъра на земеделието и Ръководител на Управляващия орган на Програмата за
морско дело и рибарство 2014-2020, доколкото становище по случая било
предоставено от негова страна устно, а указание за обжалване на решението не
бил получавал. Отделно от това се изтъква, че на 11.05.2022 г. бил командирован
съгласно заповед №КС-158 от 10.05.2022 г. /копие от която представя с жалбата/,
което обстоятелство се е отразило върху натовареността на служителя, а от там и
върху възможността му да обжалва решението в срок, което обжалване впрочем било
извършено от него в първия възможен момент. Акцентира се и върху наличието на
положителна оценка във връзка с проведената междинна среща-част от годишното
оценяване на П.. От жалбоподателя се излагат и доводи за налагане на
дисциплинарното наказание извън сроковете по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. От съда се
иска отмяна на заповед №ЧР-3 от 13.01.2023 г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/.
Ответникът
– изпълнителен директор на ИАРА, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В представени по делото писмени становища от процесуалния му
представител – юриск.Кремена Петрова, оспорва жалбата като неоснователна и
отправя искане същата да бъде отхвърлена. Твърди се, че заповед №ЧР-3 от
13.01.2023 г. е законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената
за това форма, като съдържа фактическите и правни съображения за възприетото по
вид и тежест, респективно наложено дисциплинарно наказание. Излагат се
съображения за издаване на процесната заповед при спазване на предвидените в
чл. 92-96 от ЗДСл специални производствени правила, като се твърди, че
конкретното дисциплинарно наказание е наложено в предвидените за това срокове,
съобразно нормата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Твърди се, че административният акт
съответства на изискванията за форма и съдържание по смисъла на чл. 97, ал. 1
от ЗДСл. Чрез изложени подробни съображения се обосновават като основателни и
доказани изводите на ДНО по отношение наличието на законовите предпоставки за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Оспорва се истинността
на представената от жалбоподателя командировъчна заповед №КС-158 от 10.05.2022
г., доколкото същата не отговаряла на изискванията за изготвянето и отчитането
й.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Към датата на издаване на оспорената
пред съда заповед, с която на П.П. е наложено дисциплинарно наказание
„забележка“, същият е заемал длъжността „главен юрисконсулт“, дирекция
„Административно-правно обслужване и човешки ресурси“ /АПОЧР/ към ИАРА.
Установява се, че за служителя е налична, утвърдена от главния секретар на ИАРА
длъжностна характеристика, с която П. е запознат на 24.08.2020 г. Видно от
възложените му чрез нея преки задължения, жалбоподателят осъществява
процесуално представителство по дела, по които страна е изпълнителният директор
на ИАРА или агенцията, както подпомага юридически работата в дирекция АПОЧР и в
администрацията като цяло, в т. ч. изготвя становища, доклади и пр. Задачите на
главния юрисконсулт се възлагат от директора на дирекция АПОЧР, като в
определени случаи могат да е възлагат от изпълнителния директор и от главния
секретар. При изпълнение на преките си задължения служителят самостоятелно
планира и организира дейността си, като отчита свършеното пред прекия си
ръководител в определените за това срокове. За качествено и срочно изпълнение
на възложените му задачи служителят носи пряка отговорност. Вземането на
решения се основава на вътрешното убеждение на служителя при съобразяване с
нормативната уредба. Чрез изготвянето на становища и предложения подпомага
вземането на решения на по-високо йерархично ниво.
С
докладна записка вх. №Z-8548
от 02.12.2022 г. от главния секретар на ИАРА, изпълнителният директор на
агенцията е бил уведомен, че е налице неизпълнение на служебните задължения от
главен юрисконсулт П.П., доколкото същият не е обжалвал своевременно, както
разпределеното му за работа решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г. на заместник
министъра на земеделието и РУО на ПМДР 2014-2020, така и определение
№1036/30.06.2022 г., постановено по адм. д. №806 по описа на АдмС-Бургас за 2022 г., с което
подадената срещу решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г. жалба е оставена без
разглеждане, като просрочена, а образуваното по нея дело е прекратено.
Във
връзка с тази докладна, очевидно сведена до знанието на служителя, от страна на
последния са представени писмени обяснения с вх. №Z-8548-1 от 12.12.2022 г., в които П.
твърди, че решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г. с вх. № в ИАРА 04-20-397 от
28.04.2022 г. е съдържало резолюция „за становище“, което служителят бил
предоставил. Посочва се също, че с цялата кореспонденция по адм. д. №806 по описа на АдмС-Бургас за 2022 г. е бил
запознат директорът на дирекция АПОЧР и от тази гледна точка с факта на
извършено нарушение на служебните задължения, последният бил запознат най-късно
към 15.07.2022 г. – повече от три месеца, преди съставянето на докладната
записка на главния секретар на ИАРА.
Със
своя заповед №РД-604 от 22.12.2022 г. изпълнителният директор на ИАРА е
образувал дисциплинарно дело срещу жалбоподателя, като е възложил разглеждането
му на функциониращия в агенцията дисциплинарен съвет.
Чрез покана с вх. №Z-34 от 03.01.2023 г. на изпълнителния
директор на ИАРА, на основание чл. 93, ал. 1 от ЗДСл и във връзка с
образуваното срещу него дисциплинарно производство от П.П. е изискано
представянето на писмени обяснения по конкретно формулирани въпроси по повод
твърдяното извършване на нарушения на Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация и длъжностната характеристика, изразяващи се в липса
на качествено и срочно изпълнение на възложена задача – обжалване на решението
на РУО на ПМДР 2014-2020. Въпросите са пряко относими към всички факти и
обстоятелства, свързани с разпределението на служебната задача, даването на
становище по нея, по-късното обжалване на самото решение и липсата на обжалване
на постановено впоследствие съдебно определение, молбата за възстановяване на
срок по адм. д. №806 по описа на
АдмС-Бургас за 2022 г., образуваното производство пред ВАС във връзка с
разпореждането на първоинстанционния съд, с което молбата е върната и пр. С поканата
на жалбоподателя се указва да представи наличните при него съдебни и др. актове
и документи, свързани с образуваната в ИАРА преписка. Видно от отбелязаното
върху нея, поканата е връчена на П. на 03.01.2023 г.
Заведени
с вх. №Z-34-1
от 04.01.2023 г. при ИАРА са налични писмени обяснения от служителя, в които
той отговаря лаконично и непълно на част от въпросите, а относно друга част от
тях препраща към дадените по-рано от него обяснения с вх. №Z-8548-1 от 12.12.2022 г. По отношение
изискваните му съдебни актове сочи, че същите се съдържат в портала за
електронно правосъдие. Отново заявява, че в резолюцията по решението на РУО на
ПМДР 2014-2020 не е посочен начинът за предоставяне на мнение по него, поради
което такова е дадено устно. Отправя се искане за запознаване с материалите по
дисциплинарното производство.
По
делото е наличен протокол от 06.01.2023 г., обективиращ проведеното на
05.01.2023 г. в кабинета на изпълнителния директор на ИАРА изслушване на
държавния служител. Видно от съдържанието му жалбоподателят не посочва нови
факти и обстоятелства, значими за пълното и обективно установяване на
фактическата обстановка по повод на която спрямо него е образувано
дисциплинарното производство. Липсват конкретни отговори на въпросите, свързани
с разпределението на служебната задача и даденото по повод нея становище.
Протоколът, с който П. е запознат /видно от саморъчно положения от него подпис/,
отразява запознаването на служителя с
повдигнатото му обвинение, за какво е и в какво се изразява то.
На
10.01.2023 г. е проведено заседание на дисциплинарния съвет при ИАРА във връзка
с образуваното срещу жалбоподателя производство, протокол от който с вх. №Z-377
от 10.01.2021 е наличен по
делото. След като е изяснил относимите факти и обстоятелства, анализирайки
съдържащите се по дисциплинарното дело материали и е разгледал обясненията и
възраженията на служителя, подлагайки на анализ, съдържащите се в тях твърдения
и аргументи, дисциплинарният съвет е приел за установено, че П.П., при изпълнение
на служебните си задължения виновно е причинил на ИАРА вреди, произтичащи от
бездействие и небрежност, изразяващи се в пропуснат преклузивен срок за
обжалване на административен и съдебен акт от една страна, а от друга липса на
предмет на обжалване пред касационна инстанция – подадена жалба пред ВАС, срещу
разпореждане, постановено по адм. д. №806
по описа на АдмС-Бургас за 2022 г., с което молбата за възстановяване на
срок не е уважена. По този начин при изпълнение на служебните си задължения
служителят не бил защитил интересите на ИАРА и е допуснал финансова загуба,
изразяваща се в заплатена държавна такса пред ВАС в размер на 120.00 лв. П. не
бил изпълнил служебните си задължения грижливо, старателно и отговорно,
респективно изпълнението на задачите не са изпълнение компетентно и в срок. Във
връзка с пропуснатия срок на обжалване е допуснато наличието на задължение в
размер на сумата от 55 161.00 лв., представляваща наложена финансова корекция
на ИАРА. В заключение дисциплинарният съвет е предложил на изпълнителния
директор на агенцията да наложи на служителя дисциплинарно наказание
„забележка“ във връзка с установено нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 2 от ЗДСл.
С
доклад от 11.01.2023 г., председателят на ДС е запознал изпълнителния директор
на ИАРА с становището на съвета, като му е представил всички материали по
образуваното дисциплинарно производство.
С
оспорената пред съда заповед №ЧР-3 от 13.01.2023 г. на изпълнителния директор
на ИАРА, на основание чл. 97, ал. 1 от ЗДСл и чл. 5, т.16 от УПИАРА и предвид
доклада на председателя на ДС, на държавния служител П.И.П. - главен
юрисконсулт в дирекция АПОЧР към ИАРА, за виновно извършени нарушения на чл. 89, ал. и 2, т. 2, 3 и 5 от ЗДСл, е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“ по смисъла на чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл.
В заповедта, детайлно и хронологично са проследени и описани всички действия,
проведени както в хода на образуваното дисциплинарно производство, така и
непосредствено преди него, като подробно са разгледани и анализирани дадените
от служителя обяснения в т. ч. и пред ДНО. Обсъдени са всички факти и
обстоятелства, като за целта е извършен анализ на събраните в хода на
процедурата доказателства. Взети са предвид и дадените от изпълняващия към
месец май на 2022 г. длъжността изпълнителен директор на ИАРА обяснения. В
голямата си част ДНО е възприел и възпроизвел констатациите на ДС, като в
заключение е приел, че държавният служител при изпълнение на службата си е
действал в нарушение на принципите за поведение, въздигнати в чл. 2, т. 3, 6 и
10 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/.
При изпълнение на служебните си задължения П. виновно е причинил на ИАРА вреди,
произтичащи от бездействие и небрежност, изразяващи се в пропуснат преклузивен
срок, ведно със следващите се от това законни последици, както и от действия по
безпредметно касационно обжалване, с което е допуснал финансови загуби за
агенцията. Отново е посочено, че служителят не е изпълнил служебните си
задължения качествено и в срок, и по начин, предоставящ възможност за
проследяемост и контрол върху тях. При определяне на дисциплинарното наказание
ДНО е взел предвид тежестта на нарушението, възникналите последици, формата на
вината /умишлено/ и явно самонадеяно, както и цялостното поведение на държавния
служител, отчитайки, че П. извършва нарушение за първи път.
Заповед
№ЧР-3 от 13.01.2023 г. на изпълнителния директор на ИАРА е връчена на
жалбоподателя срещу подпис на 13.01.2023 г., като жалбата срещу нея е подадена
чрез куриерска пратка №1054378367752 на 27.01.2023 г.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорения акт, както и допълнително представените от
страна на ответника такива.
С
оглед заявеното от ответника оспорване на заповед за командироване с №КС-158 от
10.05.2022 г., съдът на основание чл. 193 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК е
открил производство по оспорване истинността на визирания официален документ,
относно удостоверения в него период на командировка, като на ответника по
делото е указано, че в негова тежест е да установи неистинност на оспорения
документ. Във връзка с така направеното оспорване е изисквано представянето на
допълнително документи относно възлагането, изпълнението и отчитането на
служебната командировка на П.П. за дата 11.05.2022 г. Чрез представено от
ответника по делото писмено становище в крайна сметка не се отрича, наличието
на въпросната командировъчна заповед, доколкото се твърди, че същата е била
регистрирана в информационно статистическата система на ИАРА. От представената
извадка се установява, че заповедта е заведена в 17:03:47 часа на 10.05.2022
г., като е подписана от главния счетоводител. Липсвало обаче възложено
изпълнение по същата, както и последващо отчитане на изпълнението от страна на
наказания служител. Видно от представените копия на пътна книжа, на служебен
автомобил с рег. №А4303 НН действително е било осъществено пътуване до гр. Бяла
на 11.05.2022 г. С оглед събраните доказателства, съдът приема за неоснователно
направеното оспорване на истинността на командировъчна заповед №КС-158 от
10.05.2022 г., досежно отразения в нея период на служебна командировка на П.П.,
доколкото безспорно се установи, че подобна заповед за тази дата е издадена,
съответно регистрирана в информационната система на ИАРА. В този смисъл не е
налице основание документът да бъде изключен от доказателствения материал, като
годно писмено доказателство.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът установява следното:
По допустимостта – жалбата е процесуално допустима, като
подадена от активно легитимирано лице, против годен за съдебен контрол
административен акт в установения за това преклузивен 14-дневен срок и пред
местно компетентния административен съд, като липсват други основания по
смисъла на чл. 159 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
На основание
чл.168, ал. 1 от АПК, съдът е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, какъвто
безспорно в случая се явява процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание.
Заповед №ЧР-3
от 13.01.2023 г., на изпълнителния директор на ИАРА е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗДСл във връзка с чл. 97, ал. 1 и чл. 5,
т.16 от Устройствения правилник на ИАРА, доколкото имено изпълнителният
директор на агенцията се явява органът по назначаване спрямо държавния служител
П.П., заемащ към датата на постановяване на процесната заповед длъжността
„главен юрисконсулт“, дирекция АПОЧР към ИАРА и именно той изпълва със
съдържание правомощията на дисциплинарно наказващ орган по отношение държавния
служител.
Оспорената
заповед е издадена в изисуемата от закона писмена форма - чл. 97, ал. 1 от
ЗДСл, при спазване на
нормативно установените изисквания за съдържанието му. Противно на твърденията
на жалбоподателя, процесният административен акт е
мотивиран в необходимата и достатъчна степен, доколкото в него изчерпателно са
изложени фактическите и правни съображения за упражненото властническо
административно правомощие, свързано с налагането на дисциплинарно наказание на
П.. Съгласно разпоредбата
на чл. 97, ал. 1 от
ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган /ДНО/, като в т. 1–т. 7 на
посочената норма по императивен начин са регламентирани реквизитите, които е
необходимо да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. В
чл. 97, ал. 1, т.
4 и т. 5 от ЗДСл
е предвидено, че заповедта задължително следва да съдържа: описание на
извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени. В случая
е посочено, че служителят не е изпълнил точно вменените му по силата на
длъжностна характеристика служебни задължения, като в тази връзка е нарушил и
принципите, прокламирани в чл. 2, т. 3, 6 и 10 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, като не е обжалвал в срок
административен и съдебен акт, съответно е обжалвал такъв без да е било
необходимо това. Твърдението за липса на посочване на конкретни дати на
извършване не може да се приеме за съществен порок в съдържанието на заповедта
с оглед спецификата на деянието и предвид регламентираните от закона
преклузивни процесуални срокове. Посочени са възприетите от органа елементи от
обективна страна на констатираното деяние, квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина, с оглед на което оплакванията за нарушение на формата са
неоснователни.
Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, като сроковете са преклузивни, а неспазването им погасява
правото на административния орган да наложи дисциплинарното наказание на
провинилия се служител. Нарушението следва да се счита за открито към датата,
когато всички материали по дисциплинарната преписка заедно със становището/ решението на дисциплинарния
съвет бъдат предоставени на ДНО и от този момент той е задължен да направи преценката за
това извършено ли е дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания
да материализира волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно
наказание. В конкретния случай видно от доказателствата по делото всички материали по
дисциплинарното производство са били представени на изпълнителния директор на
ИАРА с доклад от 11.01.2023 г., като именно от този момент следва да започне
броенето на двумесечния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание датира от 13.01.2023 г., като в този смисъл не се явява
издадена извън предвидените преклузивни срокове.
Заповедта е
издадена при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, произтичащи от специалната в случая
регламентация по отношение образуването, провеждането и приключването на
дисциплинарните производства по реда на ЗДСл. Видът на наложеното дисциплинарно
наказание – такова по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, не изисква провеждането на
процедура пред дисциплинарен съвет по смисъла на чл. 96
от ЗДСл., като независимо от това в процесния случай такава е
проведена и в хода й са събрани и анализирани относимите за твърдяната
дисциплинарна простъпка доказателства, като осъществените от дисциплинарния
съвет действия са допринесли за пълното и всестранно изясняване на
действителната фактическа обстановка. Образуването на дисциплинарно
производство спрямо П. е инициирано с нарочна заповед на изпълнителния директор
на ИАРА, който, както вече се каза, се явява и ДНО спрямо жалбоподателя. С тази
заповед е наредено на ДС да образува дисциплинарно дело и да свика съвета за
разглеждане на нарушенията П., описани в докладна записка вх. №Z-8548 от 02.12.2022 г., което, както се
установява по делото, е сторено и за което е съставен протокол на съвета,
обективиращ мотивирано становище относно наличието на основание за
дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на
извършеното нарушение дисциплинарно наказание. ДНО безспорно е взел предвид
дадените пред него писмени и устни обяснения на П., като е съпоставил същите с
установената вече фактическа обстановка. На жалбоподателя е предоставена реална
възможност да се запознае преди налагане на наказанието с всички материали по
административната преписка, както и да даде своите обяснения и да направи
съответните възражения. Несподелимо е, а и се опровергава от представените от П.
писмени обяснения, че не е бил наясно за какво точно нарушение е било
образувано спрямо него дисциплинарно производство. Всъщност не без значение е и
обстоятелството, че служителят като цяло не е съдействал в хода на процедурата,
което негово поведение допълнително е затруднило провеждането й. Спазено е в
случая и изискването, регламентирано в чл.93, ал.1 от ЗДСл за изслушване на
държавния служител.
С
оглед изложеното ДНО е спазил специалното производство за налагане на
дисциплинарно наказание, като е образувал дисциплинарно производство съгласно
разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от
ЗДСл, изяснил е фактите и обстоятелствата относно извършеното
дисциплинарно нарушение и е изслушал държавния служител, взел е писмените му
обяснения и ги е обсъдил преди налагане на дисциплинарното наказание.
Обжалваната
заповед е издадена и при
правилно приложение на материалния закон:
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката
дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти /изложени като мотиви
в акта/, доколко същите запълват конкретен състав за налагане на дисциплинарно
наказание нарушение на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и
размера на наложената дисциплинарна санкция.
Смисълът на
императивните изисквания на специалната норма на чл. 97, ал.
1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл
е да бъдат посочени всички съставомерни от обективна и субективна страна
елементи на деянието /неговото съдържание; формата на вината, време, място и
обстоятелствата, при които е извършено/, по начин, даващ възможност да се
направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение, т. е. заповедта следва
да съдържа описание на всички обстоятелства, които имат значение към
релевантните юридически факти и обосновават наличието на виновно поведение,
квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на някоя от хипотезите на
чл. 89, ал. 2
от ЗДСл. Това от една страна е от значение за правилното извършване
на съдебния контрол за материална законосъобразност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание - дали и доколко с фактически установеното и описаното
в акта по надлежния ред деяние /действие или бездействие/ на наказаното лице се
осъществява определен нормативно регламентиран състав на дисциплинарно нарушение.
Това е от съществено значение и за правилното приложение на материалния закон
при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и
съответствието на наложеното наказание с извършеното нарушение по критериите на
чл. 91 от
ЗДСл. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и
законосъобразно да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е
необходимо да се установи от фактическа страна действие или бездействие на
конкретния служител, което е противоправно, т. е. да е налице обективно
несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, а
от субективна страна да е налице вина на дееца, както и да се прецени
цялостното поведение на служителя по време на изпълнение на задълженията му. С
оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно
наказание, следва същият да установява посочените елементи на дисциплинарната
отговорност и органът да е направил преценка, и да е изложил мотиви за тях.
В случая
претендираното от ответника нарушение се изразява в неизпълнение на служебни
задължения, в т. ч и забавено тяхно изпълнение, както и неспазване на правилата
на чл. 2, т. т. 3, 6 и 10 от КПСДА. Като цяло,
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от
ЗДСл предписва налагане на наказание
на държавен служител, нарушил виновно служебните си задължения. В оспорваната заповед се
твърди от фактическа страна, че служителят не е обжалвал в срок, както решение №МДР-СД-01-39 от
27.04.2022 г. на заместник министъра на земеделието и РУО на ПМДР 2014-2020,
така също
и определение
№1036/30.06.2022 г., постановено по адм. д. №806 по описа на АдмС-Бургас за 2022 г., с което
подадената срещу решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г. жалба е оставена без
разглеждане, като просрочена, а образуваното по нея дело е прекратено. Твърди се също, че
П. е образувал безпредметно производство пред ВАС във връзка с депозирането на
частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което молбата на
процесуалния представител на ИАРА за възстановяване на срок не е уважена. Тази
фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана, видно от наличните по
делото доказателства, вкл. и съдебни актове, а и същата като цяло не се оспорва
от жалбоподателя. В хода на проведеното съдебно производство П.П. не отрече, че
в действителност действията му са били несвоевременни, съответно неефективни,
като напротив – излагат се доводи по-скоро насочени към разкриването на
причините, поради които той не е изпълнил качествени и в срок своите
задължения. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо от наведените
твърдения, чрез които жалбоподателят се домогва до благоприятната за него теза,
че полученото в ИАРА решение за налагане на финансова корекция, не му е
разпределено по начин, от който ясно и категорично да се извлекат указания за
неговото съдебно обжалване, то същият в крайна сметка не отрича да е бил запознат
с решението по съответния ред, респективно да е бил наясно, че е следвало
същото да бъде обжалвано пред компетентния административен съд. Още повече, че все
пак е била подадена жалба до Административен съд - Бургас, изготвена и
подписана от юриск.П., макар и по-късно. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че за пропуснатия срок за съдебно оспорване е повлияла
натовареността на служителя и в частност командировката му на 10.05.2022 г.,
тъй като законоустановеният срок за обжалване на решение №МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г.
на заместник министъра на земеделието и РУО на ПМДР 2014-2020 е 14-дневен,
считано от 28.04.2022 г. В този смисъл отсъствието на П. за един ден не може да
повлияе в такава степен върху натовареността му, че същият да не може и то по
обективни причини да изпълни качествено и в срок служебните си задължения.
Жалбоподателят не успя да се справи с доказателствената тежест и относно това,
че е изразил устно становището си /каквото и да е било то/ досежно възложената
му задача, доколкото по делото не са представени никакви доказателства в тази
насока. Подобна е и ситуацията във връзка с пропуснатия срок за обжалване на определение №1036/30.06.2022
г., постановено по адм. д. №806 по описа на АдмС-Бургас за 2022 г., с което подадената
жалба срещу решение
№МДР-СД-01-39 от 27.04.2022 г. е оставена без разглеждане като просрочена, за което не
се ангажираха никакви доказателства, сочещи наличието на факти и обстоятелства,
възпрепятстващи надлежното изпълнение на служебните задължения на държавния
служител.
Съгласно чл. 2, т.
3, 6 и 10 от КПСДА дейността
на служителите в държавната администрация, какъвто безспорно е и П.П. в качеството му на главен
юрисконсулт в ИАРА, се
осъществява при спазване и
на следните
принципи за поведение: добросъвестност
– грижливо, старателно и отговорно изпълнение на служебните задължения; отговорност – изпълнение на
възложените задачи компетентно и в срок, с цел постигане на висок обществен
резултат и отчетност – осъществяване на дейността по начин, даващ възможност да
се проследяват изпълнението на служебните задължения, резултатите и взетите
решения. В случая се установява, че тези правила за поведение не са спазени от
жалбоподателя, който ги е пренебрегнал и по този начин с бездействието си не е
защитил ефективно интересите на ИАРА. Служителят не е изпълнил и част от
вменените му с длъжностна характеристика задължения, а други е изпълнил със
закъснение, което безспорно представлява нарушение на служебната дисциплина.
Както бе споменато по-горе при
изпълнение на преките си задължения служителят самостоятелно планира и
организира дейността си, като отчита свършеното пред прекия си ръководител в
определените за това срокове, като
за качественото и срочно
изпълнение на възложените му задачи той
носи пряка отговорност. В този смисъл съдът приема, че дори и да е била налице
определена неяснота в процесния случай, жалбоподателят е било наложително да я
отстрани своевременно, както и е било наложително да планира работния си процес
по начин, който да позволи навременното подаване на съответните жалби. Отделно
от това за всички свои действия П. е трябвало регулярно да уведомява прекия си
ръководител, което в случая не е сторено.
Тук е мястото да се
отчете значимостта на фигурата на юрисконсултите в сферата на държавната
администрация и тяхната подпомагаща роля в дейността на държавните органи,
свеждаща се на само до осъществяването на процесуално представителство пред
органите на съдебна власт и други държавни учреждения. Дейността на тези служители
е пряко свързана и с гарантиране на законосъобразното и ефективно осъществяване
на процесите, протичащи в държавната администрация и защита на интересите на
административните органи, а от там и на държавното управление като цяло. От
тази гл. т. неспазването на вменените задължения винаги рефлектира пряко върху
нормалното функциониране на съответния орган на власт, поради което, както е и
в конкретния случай, не могат да се определят като несъществени и маловажни. В
заповедта си ДНО ясно е посочил настъпилите за ИАРА вредни последици от
поведението на служителя, които по характера си категорично не могат да се
определят за малозначителни.
Установеното в случая деяние правилно е
квалифицирано от ДНО като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т.
2, 3 и 5 от ЗДСл, което от своя страна е основание за налагане на
дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т.
1 от ЗДСл -"забележка", по повод установеното виновно
нарушение на служебните задължения от гл.юриск.П.П.. От ДНО са посочени
конкретните нарушени принципи от КПСДА в хипотезата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от
ЗДСл. Отделно от това следва да се отбележи, че посочените норми на чл. 89, ал.
2, т. 2 и 3 от ЗДСл квалифицират нарушението от правна страна, тъй като в
случая в заповедта е конкретизирано какви задължения не е изпълнил П., по какъв
начин те са му вменени, като в този смисъл тяхното неизпълнение пряко води до
нуждата от ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя.
Наложеното наказание е съобразено с
цялостното поведение на жалбоподателя и това е преценено от ДНО. По делото и в
оспорената заповед не са представени, съответно коментирани конкретни
доказателства за предишни дисциплинарни наказания, налагани на П.П., но това не
изключва възможността ДНО да извърши обективна преценка относно поведението на
държавния служител в създалата се ситуация. Съдът не счита, че за релевантна в
случая следва да се приема извършената междинна среща в процеса по годишно
оценяване, доколкото единствено поставената годишна оценка на служителя е
относима към изпълнението на служебните му задължения.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че
са налице материалноправните предпоставки на визираното от ответника правно
основание за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, чийто вид и
размер са правилно определени от страна на ДНО, съобразно изискванията,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл.
Обосновано, в съответствие с установените факти и обстоятелства, доказани по
безспорен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство
доказателства, ДНО е приел, че П.П. е извършил виновно вмененото му
дисциплинарно нарушение, като за това законосъобразно му е наложено и
съответното дисциплинарно наказание.
Данни за постановяване
на заповедта за цел, различна от установената в закона за подобен вид актове –
наказание за извършено дисциплинарно нарушение, не могат да се извлекат от
доказателствата по делото и съдът приема, че оспореният акт не противоречи на
целта на закона. Като постановен от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и
неговата цел, същият следва да бъде потвърден, а подадената против него жалба –
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото основателна е
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът
определя в размер на 100.00 лева, съгласно чл .78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.П. ***, против заповед
№ЧР-3 от 13.01.2023 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 от
ЗДСл на П. е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, разноски за юрисконсулт в
размер на 100.00 лв. /сто лева/.
На
основание чл. 124, изр.второ от ЗДСл решението е окончателно и не подлежи не
обжалване.
СЪДИЯ: