Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен , 10. 05.
2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански
състав, в публичното заседание на деветнадесети април през двехиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като
разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8771 по описа за 2018 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Постъпила е искова молба от С.Р.С. *** против
ЗД „Б.И.” АД гр. С. . В молбата се твърди, че ответникът е сключил на 27. 05.
2016 год. задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на
автомобилистите по полица №
***, валидна от 27. 05. 2016 год. до 16. 05. 2017 год. за следния автомобил
марка „***”, модел *** с рег. № ***.
Твърди се, че на ***год. около 21. 30 часа в гр. П. на
***на пешеходната пътека до
*** , ***, при управление на моторното превозно средство - лек автомобил
„***”, ***, с рег. № ***, нарушил правилата за
движение по пътищата, не пропуснал
пресичащия по пешеходна пътека от ляво на дясно /от ***към ***/ С.Р.С. и го блъснал. Твърди
се, че вследствие на процесното ПТП С.С. е получил:
-счупване е разместване
в средната трета на костите
на дясната подколенница;
-изкълчване на лявата коленна става;
-възпаление около дясна
раменна става;
-руптура на лява колянна връзка;
-спукана кост на лява ръка.
Твърди се, че след произшествието
на ищеца С.С. е била оказана спешна медицинска помощ в *** гр.П. , където бил приет с нарушена конфигурация на лява
колянна става, заличени реперни точки, невъзможни активни и пасивни движения в същата, с оточна дясна подбедрица, с видима ъглова деформация. Твърди се, че
вследствие на проведени изследвания
и консултативни прегледи със специалисти му е била поставена диагноза
„Фрактура крурис декстра ет лукацио артикулацио
генус синистра». Твърди се, че е било установено и
спукване на дланта на лявата ръка. Твърди
се, че било проведено медикаментозно лечение и в условията
на спешност е била извършена
мануарлна репозиция на луксацията
на лява колянна става и
била поставена гипсова имобилизация на същата. Твърди се, че под спинална
анестезия била проведена и оперативна интервенция на дата 29. 07. 2016 год. - открита репозиция с вътрешна
фиксация на дясна подбедрица.
Твърди се, че пострадалият ищец бил изписан, но поради предно-медиална нестабилност на коляното и оток в коляното му се наложило да потърси лекарска помощ. Твърди се, че ответникът е бил приет в същата клиника, където било установено наличието на оток на коляното и болков синдром, движенията били ограничени и болезнени и имал т.нар. симптом „предно чекмедже”. Твърди се, че това наложило провеждането на
втора операция под спинална анестезия на дата 19. 10.
2016 год.- поставяне на пластика на предна кръстна връзка по техниката Rigit Loop. Твърди се, че след изписването от болницата възстановяването на ищеца продължило в домашни условия, като той се оплаквал от интензивни болки в засегнатите места, бил
неподвижен, на постелен режим, налагало се да ползва
чужда помощ за тоалет, хранене, преобличане. Твърди се, че не е трябвало да стъпва на левия крак, а обема на движение му е бил ограничен до 50 градуса. Твърди
се, че ищецът не можел да
ходи самостоятелно, като
постепенно започнал да става и да се придвижва с помощни средства - патерици, които ползва и към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че ищецът продължава да се движи трудно, с помощни средства,
оплаква се от болки в лявото коляно и десния крак, особено
при крайни градуси на движенията, както и при натоварване. Твърди се, че не е възстановил пълния обем на движение. Твърди се, че
за обезщетяване на претърпените
от ищеца, описани по-горе неимуществени вреди от упоменатото ПТП, ответникът вече
е осъден с влязло в сила
решение, постановено по гражданско
дело № 4479/ 2017 год. по описа на Софийски градски съд, I отделение, 17 състав. Твърди се, че отделно от описаните по-горе болки и страдания, в резултат на причинените му травми от произшествието, ищецът търпи и имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение и медицински
консумативи. Твърди се, че извършените от ищеца С.С. разходи във връзка
с лечението му са в общ размер на 4 148, 56 лв.
Твърди се, че ищецът се е обърнал към ответния
застраховател с молба за определяне и заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи разходи за лечението, но ответникът не е
удовлетворил претенциите на ищеца,
който не е обезщетяван за причинените му имуществени вреди. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 4 148, 56 лв., представляваща обезщетение за причинените на
ищеца имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ЗД „Б.И.”
АД гр. С. ангажира
становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за
установено следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1
от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването
им. По делото страните не спорят относно наличие на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП- ***г., по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използуването
на застрахования автомобил трети лица. Възраженията на ответника са в няколко
насоки: не бил налице деликт /виновно, противоправно деяние, в
причинно-следствена връзка, с което е настъпила вредата/; оспорва се
твърдението че процесното ПТП се дължало на виновно противоправно деяние на
водача на лек автомобил марка
„***”, модел ***с рег. № ***;
твърди се, че е налице съпричиняване на резултата по вина на пострадалия С.С.. Така направените възражения са несъстоятелни. Безспорно по
делото е, че с влязло в сила споразумение от 24. 04. 2017 год. по НОХД № ***
год. по описа на П.
ския районен съд лицето *** е било признато за виновно в това, че на
***год. в гр. П. , на пешеходна пътека
на ***, при управление
на моторно превозно
средство- лек автомобил марка
„***”, модел ***с рег. № ***,
след като нарушил правилата
за движение по ЗДвП /чл. 5 ал. 1 и ал. 2 т. 1, чл. 20
ал. 1 и чл. 119 ал. 1/ по непредпазливост причинил средна телесна повреда на С.Р.С. ***, изразяваща
се в счупване с разместване
в средната трета на костите
на дясната подколенница и изкълчване на лявата коленна става, довело до трайно
затруднено движение на десния крак,
както и нарушено движение на левия
крак- престъпление по чл.
343 ал. 3 б. „а” във вр. с
чл. 1 б. „б” във вр. с чл.
342 ал. 1 от НК. В хода на съдебното дирене от страна на ответното дружество не са
ангажирани никакви доказателства, установяващи съпричиняване на настъпилия
резулат от действията на ищеца, респ. наличието на обстоятелства, които могат
да се квалифицират като случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. При това
положение и предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК във вр. с чл. 413 ал. 2 от НПК съдът приема, че следва да се ангажира отговорността на ответника за
причинените вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото
лице вреди на ищеца. За установяване на размера на причинените на ищеца имуществени
вреди по делото са представени писмени доказателства, които не са оспорени от
ответника. Изготвено е и заключение от вещо лице, което е в насока, че
лечението на получените при ПТП- то травми на ищеца е изисквало значителни
разходи за закупуване на ортопедични метални импланти, превързочни материали и
консумативи, уринатор, подлога, памперси, ортопедична ортеза за долен крайник,
антибиотици, антикоагуланти и други медикаменти. Вещото лице е посочило, че
направените разходи, отразени в представените по делото фактури и фискални
бонове /с изключение на фискален бон за санитарни материали с доставчик „Р.- ***“
ЕООД, за който обаче впоследствие се установи, че е с дата 01. 08. 2016 год., а
не както е неправилно записано в таблицата към исковата молба- 01. 05. 2016
год./ са били нужни за лечението и медицинските грижи във връзка с травмите на
ищеца от процесното ПТП. При тези обстоятелства съдът счита, че искът на С.Р.С.
е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, като върху обезщетението
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски.
Предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът приема, че са налице
условията на чл. 78 ал. 5 от ГПК и размерът на това възнаграждение следва да
бъде намален от 1 200 лв. на 624, 48 лв. /с включен ДДС/.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на П. ския районен съд държавна такса върху цената на иска в размер на 165, 94 лв. и направените
разноски за вещо лице в размер на 180 лв.
По така
изложените съображения П. ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА- на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ- ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***и ***, да заплати на С.Р.С. ***, ЕГН
**********, сумата от 4 148, 56
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на ПТП от ***год., ведно със законната лихва, считано от 03. 12. 2018
год. до окончателното изплащане на сумата.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК-
възнаграждението на пълномощника на ищеца адв. ***от Адвокатска колегия гр. С. от 1 200 лв. на 624, 48 лв.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК- ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***и ***, да заплати на С.Р.С. ***, ЕГН **********, сумата от 624, 48 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА- на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК- ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от ***и ***, да заплати по сметка на П. ския
районен съд сумата от 165, 94 лв.,
представляваща държавна такса върху цената на иска, и сумата от 180, 00 лв., представляваща разноски за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: