Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260151 19.04.2021г. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в закрито заседание, в
следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря … като разгледа докладваното от съдията
Маратилов въззивно гр.д.№230 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.437 ал.1-ал.4 във връзка с чл.435 ал.2 т.6,предложение Второ и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Обжалва
се постановление на Частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ № 84 от 09.02.2021г.
постановено по изпълнително дело №220/2015г./ ИД №20158840400220/ по описа на
ЧСИ М. А., с район на действие –Окръжен съд П., с което е оставено без уважение
искането за прекратяване на производството по изпълнителното дело, направено от
пълномощника на длъжника С.Л.-адв.Л.К..
Постановлението
се обжалва в срока по чл.436 ал.1 от ГПК, с въззивна жалба, с вх.№1577 от
16.02.2021г. подадена от длъжника по изпълнението С.Л., чрез пълномощника си адв. Л.К., с
доводи, че жалбата е процесуално допустима като подадена против подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител, като счита, че по същество същата е
основателна. Твърди се, че предмет на
принудително изпълнение е парично вземане, за което първоначално е образувано
ИД №706/2013г. по описа на ЧСИ П.И., с рег.№821, а след това и като ИД
№220/2015т по описа на ЧСИ А.. Счита, че по въпроса дали е налице настъпила
перемция на изпълнението, като основание да се прекрати производството следва
двете изпълнителни производства да се разгледат в тяхната връзка. На първо
място се поддържа, че перемцията предполага непоискване от страна на взискателя
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка, което според жалбоподателя предполага
искане за извършване на конкретни изпълнителни действия, като счита, че
е без значение дали по изпълнението са извършвани или не изпълнителни действия, защото единствено
исканията на взискателя за извършването им пречат на перемирането, съгласно
нормата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и че това поискване е условие за ненастъпване
на прекратяването. Тезата се аргументира и с т.10 от ТР №2/2013г. от 26.06. 2015г.
по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като се акцентира на употребения в ТР
израз “взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия“;
„предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането“, „прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на вземането за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,назначаване
на пазач, насрочването и извършването на продан и други до постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Акцентира на
многократното прекъсване на давността в изпълнителния процес, което е залегнало
и като императивна постановка в цитираното ТР-с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ, като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ също
прекъсва давността както и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Посочва, че прекратяването на изпълнителното производство поради
перемция настъпва по силата на закона /по право/, а съдебният изпълнител само
прогласява вече настъпилото прекратяване при осъществяване на
правнорелевантните факти за това и че извършените след изтичането на
двугодишния срок изпълнителни действия са незаконосъобразно извършени и не
прекъсват погасителната давност по отношение на вземането, като след
перемцията, новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата
на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.Извеждат се в тази връзка два правни извода, че погасителната давност за вземането се прекъсва
с поискването или предприемането на изпълнителни действия по изпълнителното дело
от страна на взискателя, докато за ненастъпване на перемцията на изпълнението е
необходимо да са налице само исканията за извършване на изпълнителни действия,
направени в изпълнителното дело. От тази
изходна позиция жалбоподателят-длъжник по изпълнението поддържа, че взискателя
не е формулирал на нито един етап от изпълнителното производство искане за
извършване на конкретно изпълнително действие, нито е възложил избор на
изпълнително действие по реда на чл.18 от ЗЧСИ на ЧСИ А.. Според жалбоподателя
споменаването на посочената разпоредба в молбата за образуване на
изпълнителното производство не е достатъчно за да се приеме, че е формулирано
изрично възлагане на ЧСИ да определя начина на изпълнение. Счита, че е налице
давност от последното валидно предприето изпълнително действие, което е с дата
18.06.2013г. с налагането на възбрани върху недвижими имоти и са изпратени
запорни съобщения за запори върху банкови сметки на длъжника. Отбелязва се и факта, че на 01.04.2015г. пред ЧСИ И. е депозирана
от взискателя молба за прехвърляне на делото на ЧСИ А., че същото е получено на
20.04. 2015г. и е издадено постановление по чл.426 от ГПК за продължаване на
изпълнителните действия и завеждане на делото по регистъра на този ЧСИ.
Поддържа, че въпреки това и след
20.04.2015г. не са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ А., доколкото към
тази дата не е съществувала правна възможност за продължаване на изпълнителното
производство от друг съдебен изпълнител по молба на взискателя. Цитира се чл.427
ал.5 от ГПК, уредена за първи път с
изменението на ГПК, ДВ бр.87/2017г. и се освен това предвиденото продължаване
на изпълнителното производство е предвидено като хипотеза само между съдебни
изпълнители от един и същи съдебен район на действие, поради което навежда
извода, че е недопустимо продължаване на едно съдебно изпълнение от единия на
другия съдебен изпълнител.На следващо
място жалбоподателят посочва, че съдебният изпълнител/СИ/ е длъжен да проверява
редовността на молбата за образуване на изпълнителното дело по реда на чл.129
от ГПК и при констатирани нередовности да поиска отстраняването им, като
задължителни процесуални предпоставки за надлежен изпълнителен процес.В тази
връзка акцентира, че ЧСИ А. не е изпълнила задължението си служебно да следи за
редовността на молбата за прехвърляне на производството пред нея.От тази гледна
точка се поддържа, че е проведен
нищожен изпълнителен процес, по който
изпълнителните действия не са породили правните си последици.Твърди се още, че
този ЧСИ не е бил и надлежно натоварен по реда на чл.18 от ЗЧСИ да извършва
изпълнителни действия по собствена преценка. Излага и довод, че взискателят
считано от 18.06.2013г. не е изисквал в период от 2г., считано от 18.06.2013г. извършването на изпълнителни действия,
с които да прекъсне давността. Счита, че молбата, с която е поискано
прехвърлянето на изпълнителното производство е била нередовна и същата е подлежала
на връщане, съобразно изискванията на чл.129 от ГПК поради което счита, че с
нея не е била прекъсвана давността. За този си извод жалбоподателят се позовава
и на т.10 на цитираното ТР като акцентира, че изброените в постановлението на
ЧСИ изпълнителни действия след 20.04.2015г. не са прекъснали давността, поради
което изпълнението било перемирано. Отказът на ЧСИ А. да прекрати изпълнението
се определя като незаконосъобразно.Моли да се отмени постановлението и да му се присъдят
съдебно-деловодни разноски.
Няма
подадени писмени възражения срещу жалбата от насрещната страна-взискателя по
изпълнението В.М.Д. ***.
В
мотивите си /становище/ към обжалваните изпълнителни действия ЧСИ М. А., рег.№884
при КЧСИ, с район на действие Пазарджишки окръжен съд, се поддържа, че жалбата
е неоснователна по същество. Проследява се развитието на изпълнението от
образуването на 12.04.2013г. на изпълнително дело №706/2013г. по описа на ЧСИ П.И.,
до момента, като се акцентира, че още с молбата за образуване взискателят е овластил съдебния изпълнител с правомощията
по чл.18 от ЗЧСИ; че е извършено проучване на
имуществото на длъжника и е на
18.06.2013г. са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки на
всички, находящи се на територията на страната банки, направено е искане за
вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, запор върху МПС на 09.07.2013г., възбрана на
27.08.2013г. на недвижи имот и запор на АГКК от същата дата. Посочено е, че на
10.02.2014г. по молба на взискателя е присъединено вземане за разноски в размер
на 5000лв с последващо уведомяване на длъжника на дата 14.02.2014г. Акцентира
се, че всички тези действия са извършвани по
искане на взискателя и са прекъсвали давността поради което не е изтекъл
двугодишен срок за настъпване на перемция. Оспорва се твърдението за нарушена
местна подсъдност при образуване на делото, като изискването към съдебния изпълнител е въведено считано от 31.10.2017г.,като се изтъква и
факта, че длъжникът често е сменял постоянния си адрес, въпреки заеманата от
него длъжност, поради което счита, че извършените изпълнителни действия от
2013г. валидно го обвързват. По въпроса за продължаване на изпълнителните действия
от ЧСИ А., се поддържа, че прехвърлянето на изпълнението не е нищожно, като се
препраща към разпоредбата на §3 ал.1 от ПЗР на ЗЧСИ, даваща възможност по
искане на взискателя висящо изпълнително производство да бъде продължено от
друг ЧСИ и че в случая взискателят е бил инициатор за продължаването на изпълнението
при друг ЧСИ с оглед на процесуалното поведение на длъжника и смяната на неговия адрес за
ефективно събиране на вземането. Поддържа още, че след прехвърляне на
изпълнението при ЧСИ А. и в съответствие
с чл.18 от ЗЧСИ са направени наново справки за имуществото на длъжника,
насрочен е опис на 11.06.2015г. в дома на длъжника в с.К., гр.С., с.Г. и гр.П..
Акцентира, че овластяването по чл.18 от ЗЧСИ е валидно за целия период на
висящност на изпълнителното производство, а не само пред първоначалния ЧСИ; че
длъжникът е бил надлежно уведомяван за извършването на изпълнителните действия
и че по негово искане от 11.06. 2015г. не е извършен опис на движимите и
недвижимите вещи с които последният вече се е разпоредил. Посочват се и
изпращани нови съобщения за изпълнение на наложен запор до Община Л., на 07. и
на 28.06.2016г. и постъпил отговор от третото задължено лице за невъзможност да
бъдат превеждани суми по изпълнителното дело. Посочва, че на дата 27.03.2018г.
е наложен запор и насрочен опис на притежаваното от длъжника регистрирано лично
огнестрелно оръжие, а на 26.07.2017г.
взискателят е поискал извършване на ново
имуществено проучване на длъжника и
налагане на запори върху възнаграждението му и други вземания, като на
28.08.2020г. взискателят отново е поискал извършването на изпълнителни
действия, на 09.11.2020г. са вписани
възбрани върху недвижими имоти и нов запор върху притежаваното личното
огнестрелно оръжие. Обобщава, че не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК тъй като последователно в хода на
изпълнението взискателят е искал извършването на изпълнителни действия, както и
с оглед овластяването по чл.18 от ЗЧСИ подобни действия прекъсващи давността са
предприети от ЧСИ. Допълва , че за времето от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. съгласно чл.3 т.1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение давност не е текла, поради
спирането на сроковете. Моли да се потвърди обжалваното постановление.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява
се, че на 12.04.2013г. пред Частен съдебен изпълнител П.И., рег.№ 821 при КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд гр.Пловдив, е постъпила молба от взискателя В.М. Д., ЕГН-**********,*** чрез пълномощника си
адв. В.Д. *** с искане да бъде образувано изпълнително дело против
длъжника С.Н.Л., ЕГН-**********, с адрес *** за принудително събиране на
парично вземане от 62000евро и 4525.23лв разноски по издаден на взискателя
изпълнителен лист от Районен съд гр.София от 28.02.2013г. по гр.д.№6986/2013г..
Във връзка със събиране на вземането взискателят е поискал да се направи проучване
на имуществото на длъжника като за целта ЧСИ се ползва от разпоредбата на чл.18
ал.1 от ЗЧСИ, според която по
възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с
изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Молбата с така
направеното искане е напълно редовна тъй като е налице възлагане от взискателя
на ЧСИ да извършва всички предвидени в разпоредбата на чл.18 от ЗЧСИ действия
по изпълнението-същински и несъщински, като нормата не предполага изрично
посочване от взискателя кои точно
действия има право да предприеме ЧСИ по възлагането, доколкото всичко това е предоставено на неговата
суверенна преценка. Според приложена по делото справка от регистъра-база данни „Население“
от 15.04.2013г. длъжникът има постоянен
адрес *** посочен и в изпълнителния лист, от 2006г., а настоящият му адрес е
в с. К., общ.Л., обл.П., от 22.12.2010г.
Изпълнителното производство е образувано въз основа на резолюция на ЧСИ на дата
12.04.2013г. с №20138210400706. На дата 18.06.2013г. са изпратени запорни
съобщения от ЧСИ до 29/двадесет и девет/ банки със седалище в гр.София за
налагане на запори върху всички сметки,
банкови сейфове и касети, вземания на длъжника в негови сметки, запорно
съобщение до Търговския регистър за налагане на запор върху дружествени дялове
от капитала на „Хигия-МЛ“ООД, седалище в гр.П., като запорите са получени от третото задължено лице в
периода 19.06.2013г.-16.09.2013г. На 19.06.2013г. е вписана и възбрана върху
недвижими имоти в Службата по вписванията гр.П. с вх.№5369, дв.вх. регистър
5369 върху 18 /осемнадесет поземлени имота/, в землища на населени места от
област П.-с.Г. и в с.К.. Две запорни съобщения до банки „Търговска банка“ АД, “Креди
Агрикол България“АД са връчени на 19.06.2013г. а на 24.06.2013г. е връчено и на
„Ситибанк Н.А.-Клон София. Запорното съобщение за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение по местоработата на длъжника, е получено в Община Л.
на дата 24.06.2013г.. От „Банка ДСК“ ЕАД е постъпил отговор до ЧСИ от
24.06.2013г./л.240/, че е наложен запор по сметката на длъжника с уточнение, че
запори са наложени за задължения на длъжника и към други три физически лица. Подобен отговор е постъпил
от „Общинска банка“ АД за
наложен запор и за налични други два
запора за вземания по други изпълнителни
дела. На 24.06.2013г. е наложен запор и в Fibank Първа инвестиционна
банка върху сметката на длъжника, която към момента е без авоар.Запор е наложен
и в ОББ АД-на дата 26.06.2013г. с
указание, че има наложени запори и по други изпълнителни дела, както и наложен
запор на 20.06.2013г. в „Юробанк
България“ АД. От МКБ „Юнионбанк“ АД е
постъпил отговор при ЧСИ, че в банката няма открити сметки, вложени средства и
трезори, суми за доверително управление на името на длъжника Л.. За открита
разплащателна сметка и наложен запор на 02.07.2013г. съобщава „Инвестиционна банка“ АД до ЧСИ .Наложен е
запор върху МПС в КАТ-П. на 12.07.2013г.-л.284, съобщен на длъжника на
12.07.2013г. /л.286/. Запорите не са вдигнати от ЧСИ. От Община Л. е постъпил на 10.07.2013г. отговор на запорното съобщение,
до ЧСИ И., според което от трудовото възнаграждение на лицето не може да се
удържат вноски поради съществуващ предходен по време друг запор върху същото
вземане на длъжника. Въпреки този отговор запорът също не е вдигнат или отменен
от страна на ЧСИ. Вписана е по искане на ЧСИ И. възбрана на 28.08.2013г. в Службата по вписванията
гр.П./вх.№7474/ по отношение на търговски офис Б с избено помещение в УПИ-№533
в кв.376-А по плана на гр.П., която също не е вдигната/л.311/. На 10.02.2014г. е присъединено по изпълнителното дело и друго
вземане на същия взискател срещу същия длъжник представляващи разноски в размер
на 5000лв по издаден изпълнителен лист-л.327 и 328.
На 01.04.2015г. взискателят В.Д., чрез пълномощника си адв. Р.А. е поискал на основание чл.427 ал.2 изр. Първо и Второ от ГПК, /редакция бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., действала до 26.10.2017г., която предвижда, че взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител, като след налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите/, изпълнителното дело да бъде прехвърлено по подсъдност в друг съдебен район-Окръжен съд П. при ЧСИ М. А. за продължаване на действията по принудително изпълнение върху движими и недвижими вещи, собственост на длъжника, предвид на установените данни от направените справки и наложени възбрани според които длъжникът притежава недвижими имоти в съдебния район на Окръжен съд П.. Така направеното искане е резонно, процесуално допустимо, в съответствие с процесуалния закон е и е основателно, защото от една страна в този съдебен район се намират движимите или недвижимите вещи на длъжника /чл.427 ал.1 т.1 от ГПК, редакция 2008г./, върху които е насочено изпълнението. Молбата е уважена от ЧСИ И. и е разпоредено прехвърляне на изпълнителното дело на посочения ЧСИ при ОС-П.. До момента на прехвърлянето на изпълнителното дело няма събрани суми по изпълнението от длъжника, както и няма направен отказ на взискателя В.Д. от извършеното по реда на чл.18 от ЗЧСИ възлагане на частният съдебен изпълнител да може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. С постановление от 20.04.2015г. и на основание чл.426 от ГПК ЧСИ А. е продължила изпълнителните действия по изпълнителното производство под нов номер ИД №20158840400220 с взискател В.Д. и длъжник С.Л. за принудително събиране на процесната сума, предмет на издадените изпълнителни листове. По новото изпълнително дело е насрочен от ЧСИ А. опис на недвижими вещи в с.К. и с.Г., обл.П. върху които е наложена възбрана от предишния ЧСИ от дата 19.06.2013г., за дата 11.06.2015г.,/ в рамките на двугодишния срок от налагането на възбраната върху тях/ за което е уведомен длъжника на 14.05.2015г.,като в деня на описа от длъжника чрез пълномощника му е постъпила писмена молба /л.112/ според която процесните недвижими имоти са продадени, включително и търговски обект фотоателие и че се касае за чужди имоти, за което длъжникът представя и информация. Въпреки това описът е извършен /л.122 и следващите/ само по отношение на Офис-Б част от търговски обект в гр.П., ул.“Д. Петков“ №1 ведно с избено помещение, в отсъствие на страните по изпълнението, като възбраната върху него е наложена на 28.08.2013г. Описът не е обжалван от длъжника по реда на чл.436 от ГПК. На 03.06.2016г./л.348/ е изпратено ново запорно съобщение до Община Л. за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получено на 07.06.2016г., като искането е направено от взискателя по изпълнението/03.06.2016г.-л.149/, заедно с искане за налагане на възбрани върху недвижими имоти притежавани от длъжника. Изпратено е и второ запорно съобщение до Община Л. от 23.06.2016г., получено на 28.06.2016г., на което е отговорено на дата 30.06.2016г. /л.152/ от третото задължено лице, че фактите не са променени от отговора на първия запор за вземането на взискателя Д., и не може да се превеждат суми поради наложен първи по време запор от друг кредитор. На дата 26.07.2017г. взискателят е поискал да се извърши актуална справка за регистрираните от длъжника трудови договори и му се наложи запор върху трудовото възнаграждение както и запор върху други вземания, за което е изпратено ново уведомление на 26.07.2017г. и напомнително писмо от 20.10.2017г. до трето лице Община Л., запорни съобщения до Инвестбанк и ПИБ АД от същата дата,като на 26.10.2017г. е наложен запор в Инвестбанк /л.162/, Постъпил е отговор от банката от 26.10.2017г., че на длъжника са наложени по псметките му предходни запори. Наложен е и запор в ПИБ АД от 31.10.2017г./л.165/ Във връзка с установено притежавано от длъжника огнестрелно оръжие на 27.03.2018г. е разпоредено от ЧСИ да се насрочи опис на оръжието, като същевременно са изпращани на 28.03.2018г. съобщения до Общинска банка АД, до Юробанк България АД, до ОББ АД, до Банка ДСК ЕАД и Общинска банка за номера на прехвърленото изпълнително дело /стар и нов номер/ и по коя сметка следва да се превеждат постъпващите от запорите суми, като е постъпил отговор от „Банка ДСК“ ЕАД който е с идентично съдържание с отговора изпратен първоначално на ЧСИ И.. С молба от 26.06.2019г. /л.177/взискателят е поискал да се извърши справка за трудови договори на длъжника и за налагане на запор и за запор върху регистрирани банкови сметки в ПИБ. С молба от 28.08.2020г. /л.1 от том ІІ/ взискателят е поискал да се извърши опис на движими вещи на постоянния адрес на длъжника, в гр.П., бул.“България“ №18, ет.3, ап.15, на който е регистриран от 04.04.2019г..По делото е вписана възбрана върху недвижим имот, находящ се в град П., на ул.Г.Б.“ №12, поземлен имот и сграда, на дата 13.11.2020г. с вх.№7493, вписана на 13.11.2020г.-л.93; втора възбрана на УПИ парцел VІ-543,544 в кв.64 по плана на с.К., обл. П.-от 03.12.2020г.-л.105; запор върху огнестрелно оръжие на длъжника от 22.01.2021г.-л.111; насрочен опис за 16.02.2021г. за УПИ-то в с.К. и на ПИ с идентификатор 55155.501.241 ведно със сградите в него, в гр.П..
Преди извършването на описа по изпълнителното дело е постъпила писмена молба от 04.02.2021г. вх.№1251/л.147-л.148/ с която се възразява по изпълнението с довод за настъпила перемция на изпълнението поради което е направено искане за прекратяване на изпълнителното производство. В молбата се признава и не се оспорва факта от длъжника, че по първото изпълнително дело по силата на възлагане от взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ, ЧСИ И. е изпратил запорни съобщения до банки, запор върху дружествени дялове в капитала на „Хигия –ЛМ“ ООД, наложен в Търговския регистър на 26.05.2013г., като до 01.04.2015г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, а след прехвърлянето на изпълнителното дело и постановеното продължаване, първото изпълнително действие е от 03.06.2016г.-изпратено запорно съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при Община Л. и че за периода 18.06.2013г. до 03.06.2016г. не са извършвани никакви валидни други изпълнителни действия и че перемцията е настъпила на 18.06.2015г., като последващите изпълнителни действия са наложени в края на 2020г.-запор върху огнестрелно оръжие „Берета“, възбрани върху 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 55155.501.241 по КП на гр.П. и върху 1/8 ид.ч. от ПИ 544 заедно с ПИ 543, съставляващи УПИ-VІ-543,544 в кв.64 по плана на с.К.. Като втори аргумент се изтъква, че перемцията е изтекла от дата 03.06.2016г.- изпращането на запорно съобщение до Община Л. до датата на налагане на запор върху огнестрелното оръжие-2020г. и възбраните върху описаните имоти също са изминали повече от 2г., предвид на което се моли да се констатира прекратяването на изпълнителното производство.
За да остави без уважение искането на длъжника
по изпълнение за прекратяване на производството, ЧСИ М. А. в Постановлението
си №84 от 09.02.2021г. ,след като е
проследила цялостното развитие на изпълнението от момента на образуването на
първото изпълнително производство на 12.04.2013г. под №703/2013г. на ЧСИ И.,
овластяването на ЧСИ от страна на взискателя по реда на чл.18 от ЗЧСИ
извършените действия по проучване на имуществото на длъжника, налагане на
запори от 18.06.2013г. във всички търговски банки в страната, искане за
вписване на възбрана, наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
връчена ПДИ на 25.06.2013г.,запор на МПС 09.07.2013г. възбрана върху недвижим
имот на длъжника на 27.08.2013г., запор върху СГКК от същата дата, присъединеното
вземане от 10.02.2014г. за разноски с уведомление на длъжника на 14.02.2014г., които
изпълнителни действия са поискани от взискателя и прекъсват давността за
перемция. Посочено е още, че след
прехвърлянето на делото по искане на взискателя на ЧСИ А. на 17.04.2015г. и образуването му под нов номер ИД№220/2015г., са извършени
отново справки за имущественото положение на длъжника, уведомен за
продължаваното изпълнение, насрочен опис за 11.06.2015г. на движими вещи в дома
на длъжника и неизвършен по искане на длъжника представил документ за
разпоредителни действия с имотите по справките на СВ-П., с което също е прекъсван срока за перемиране;
изпратени нови съобщения до Община Л. от 07. и 28.06.2016г. за изпълнение на
наложения запор изх.№6834 от 03.062016г. и №7765 от 23.06.2016г. на които
Община Л. като работодател на длъжника е отговорила, че не е в състояние да превежда суми. Отразено е, че на 29.06.2016г. е получено от ЧСИ А. писмо, изпратено от ОДМВР –П. за налично огнестрелно оръжие при длъжника
върху което е наложен запор и е насрочен опис за 27.03.2018г.; поискано
от взискателя ново имуществено проучване
на длъжника от взискателя с молба от
26.06.19г., както и налагане на запори върху възнаграждението му и други вземания. Поискано е от взискателя извършване
на нови изпълнителни действия на 28.08.2020г. Ново проучване е извършено за
притежавани нови недвижими имоти, събрани писмени документи-справки,
удостоверения и други,като на 09.11.2020г. са вписани и възбрани върху
недвижимите имоти, негова собственост по наследяване и е наложен нов запор
върху притежаваното оръжие. Предвид изложеното ЧСИ е направил извод, че
изброената хронология не води до
извода,че са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК тъй като
последователно в хода на изпълнението взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а и с оглед
овластяването по чл.18 от ЗЧСИ подобни действия прекъсващи давността са
извършени от ЧСИ. Като съображение е изложено спирането на сроковете по изпълнителни дела на основание чл.3 т.1
във връзка с чл.5 ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и че този
срок също следва да бъде съобразен. Предвид изложеното ЧСИ е оставил без уважение искането на длъжника
по изпълнението за прекратяване на
производството.
Тези доводи напълно се споделят от въззивната
инстанция.
В допълнение и предвид доводите изложени във
въззивната жалба, Пазарджишкият окръжен съд намира за необходимо да допълни и
следното:
Перемцията като правен институт водещ до
възможността принудителното изпълнение да бъде прекратено поради констатирано
бездействие от страна на взискателя, изразяващо се в непоискване в продължение
на две години да бъдат извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия, е познат още от отменения ГПК от 1952г.
Предвид на обстоятелството, че в изпълнителният процес погасителната давността
се прекъсва многократно, в частност и посочения двугодишен срок за настъпване
на перемция, с всяко отправено от взискателя
искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнително действие, респективно
извършването на такова и съобразно
разпоредбата на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ предвиждаща възможността за предприемане на изпълнителни действия и определяне на конкретен изпълнителен способ
от ЧСИ по възлагане на взискателя, и то при възлагането ,каквото в случая е
налице, взискателят няма процесуално задължение да иска и да посочва конкретен изпълнителен способ на ЧСИ, който
да бъде приложен в хипотеза на такова възлагане, освен ако взискателя отмени
едностранно това възлагане. При възлагане
от страна на взискателя извършването на действия от ЧСИ, последният е длъжен да предприема едни или други изпълнителни
действия минимум в рамките на до две календарни години, под угрозата, че при
по-продължително бездействие и неизвършване на такива действия делото следва да
се прекрати поради перемирането му.
По въпроса
при какви условия и кога настъпва
перемцията има постановена съдебна практика по чл.290 от ГПК, съгласно която
перемцията не настъпва, ако след поискването на един изпълнителен способ, в
продължение на две години взискателят не е поискал нов изпълнителен способ,
най-малкото поради това, че през това време може да се е осъществявал
поисканият предходен изпълнителен способ. В хипотеза на предприет по реда на
чл.18 от ЗЧСИ от ЧСИ изпълнителен
способ, който не е приключил в рамките на две години, а продължава и над този
срок, няма основание той да предприема друг изпълнителен способ , ако такава
нужда не е налична. В този смисъл новата давност започва да тече от последното
й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Институтът на перемцията, който е различен от института
на погасителната давност по ЗЗД както и по правни последици, предполага
изпълнителен процес без да го изключва, доколкото перемцията предполага неудовлетворена нужда от принудително
изпълнение, но въпреки това следва да бъде зачетена от съдебния изпълнител.
Съдебната практика сочи, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, респективно по чл.18 от ЗЧСИ сам да го приложи без изрично искане от
взискателя, поради подчинението си на наличния изпълнителен лист, намиращ се у
него, като единствената правна последица от перемцията е, че следва да образува
ново изпълнително дело по новия изпълнителен способ, но дори да не е образувано
ново дело той е длъжен да приложи новия изпълнителен способ. Във връзка със
съпоставката на перемцията с погасителната давност по чл.116, буква“в“ от ЗЗД и
посоченото в т.1 на ТР №2/2013г. на ВКС ОСГТК, за многократното прекъсване на
давността в изпълнителния процес с
предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ, както и че налагането на запор или възбрана в изпълнителното
производство, съставлява насочване на изпълнението върху отделен имуществен
обект на длъжника, което прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес като длъжникът започва да търпи
ограничения в правната си сфера, то по отношение на перемцията е постановено,
че тя е без правно значение за прекъсването на давността и че перемцията
е имала значение при действието на
Постановление №3/1980г. на Пленума на ВС, тъй като до обявяването му за
загубило сила, новата давност е започнала да тече от прекратяване на
изпълнителното дело по перемция. Пак там /решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по
гр.д.№1747/2020г., Четвърто г.о./ е
постановено, че двугодишният срок за перемция започва да тече от първия момент
в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно, примерно при
постигнато споразумение между страните/, тоест осъществяването на всички
поискани способи е приключило /успешно или неуспешно/ или поисканите не могат
да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря. В този смисъл Върховният касационен
съд разсъждава, че насочването на
изпълнението върху недвижим имот за
налагане на възбрана върху имота следва да се счита за предприето от датата на
вписването й в съответната Служба по
вписванията; че налагането на запор върху трудовото възнаграждение е предприето
с връчване на съобщение за налагане на запора съгласно чл.450 ал.2 от ГПК, като
заключава, че когато и да е поискано и
предприето това изпълнително действие/възбрана и запор/ съдебният изпълнител е
бил длъжен да го осъществи в рамките на изпълнителното дело или в образувано
отделно производство като насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана прекъсва давността, като за перемцията и необходимостта от
образуване на ново дело е от значение кога е направено искането-преди или след
изтичането на срока на перемцията.
В случая всички изпълнителни действия са
извършени в рамките до изтичането на
двугодишния срок за настъпването на перемцията.
Така след образуването на първото изпълнително
дело №706/2013г. по описа на ЧСИ И. на 12.04.2013г., същата година са наложени
възбрани и запори, като най-късно по време е възбраната от 27.08.2013г., а последния запор е от 09.07.2013г. Двугодишният срок
за перемцията е започнал да тече от посочените две дати и е изтекъл на 27.08.2015г. /за възбраната/. Към
този момент делото е висящо пред новия ЧСИ, като е насрочен опис на
11.06.2015г. и същият е частично извършен или от 11.06.2015г. е започнал да тече нов двугодишен срок за перемция. В
рамките на новия двугодишен срок са направени искания за изпълнение на
наложения запор, което по същество представлява искане за нов запор върху трудовото възнаграждение от 03.06.2016г. и от 23.06.2016г., но
изпълнение не е последвало поради липса на секвестируем размер на трудовото
възнаграждение на длъжника, в какъвто смисъл е и отговора на третото задължено
лице-Община Л.. От посочената дата е започнал да тече нов двугодишен срок за
перемция. При установени налични данни за притежавано от длъжника огнестрелно
оръжие е наложен запор и насрочен опис от
27.03.2018г.,тоест от 27.03.2018г. е започнал да тече нов
срок на перемцията. Срокът за перемция започнал да тече на 23.06.2016г. е прекъснат с отправено искане на взискателя на 26.07.2017г.
за налагане на нов запор върху възнаграждения и банкови сметки. На 26.06.2019г. искането за запор и други
възнаграждения е подновено и е наложено.
От налагането е започнал да тече нов двугодишен срок, който е прекъснат от 13.03.2020г.
до 13.07.2020г. съгласно чл.5 ал.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение. На 09.11.2020г. е наложена възбрана и е
насрочен опис за 16.02.2021г. Налага
се извода, че от момента на образуване на изпълнителното производство и до
момента не е налице изтекъл пълен двугодишен период от
време през който взискателят да не е поискал извършването на изпълнители действия,
респективно ЧСИ да не е предприел такива по своя инициатива предвид възлагането
по чл.18 от ЗЧСИ по повод на изпълнението. Следователно няма основание да се приеме,
че е налице настъпила перемция на изпълнението, което да е основание за
прекратяване на изпълнението.
Въззивната инстанция не споделя доводите развити във въззивната жалба.
Както се посочи разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК следва да се тълкува в
смисъл, че перемция е налице не само когато взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия, но и когато такива не са извършени от ЧСИ в хипотеза
на възлагане от страна на взискателя извършването на изпълнителни действия
от ЧСИ по реда на чл.18 от ЗЧСИ.
Възлагане извършването на изпълнителни
действия е способ за прехвърляне от взискателя на ЧСИ отговорността и
задължението по принудителното изпълнение и даването му на пълна свобода какъв
изпълнителен способ да приложи с оглед на конкретните обстоятелства, като в
тази втора хипотеза ЧСИ следва да предприема и извършва успешни или неуспешни /
без това да е по вина на взискателя/ изпълнителни действия по своя преценка
минимум в срок по-кратък от две години. Прехвърлянето на изпълнителното дело е
направено в съответствие с процесуалния закон и няма допуснато процесуално
нарушение по съображенията изложени по-горе. Освен това възлагането на действия
на ЧСИ от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ касае целия изпълнителен процес, освен
ако не е обвързан от взискателя с конкретен по-кратък срок или до определен момент
от развитието на изпълнението и всеки ЧСИ, предходен или следващ в зависимост
от прехвърлянето на изпълнителното дело
и с оглед компетентността си следва да извърши изпълнителни действия,
освен ако изрично откаже да му бъдат възложени такива действия от взискателя,
или последният /взискателят/ сам оттегли възлагането им по чл.18 от ЗЧСИ. В
случая такива данни не са налице, поради което ЧСИ в рамките на предоставената му
компетентност е осъществил процесните
изпълнителни способи. Няма основание за приемане, че молбата на взискателя за образуване
на изпълнителното производство е нередовна и подлежаща на връщане, което да
влече след себе си порочност на извършените
изпълнителни действия, които освен това не са атакувани от длъжника по
реда на чл.436 във връзка с чл.435 от ГПК като незаконосъобразни и да се иска
тяхната отмяна, поради което същите следва да бъдат зачетени. Останалите развити доводи касаят въпроси за
погасителната давност, която обаче не е предмет на настоящото производство
доколкото спорният въпрос е досежно наличието или липсата на настъпила перемция
по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК като основание за прекратяване на изпълнението
по процесното изпълнително дело.
Предвид изложеното жалбата следва да се остави
без уважение като неоснователна и се потвърди обжалваното постановление.
Водим
от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Постановление №84 от 09.02.2021г. на Частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. А., № 884 при КЧСИ, с район на действие –Окръжен съд
П., постановено по изпълнително дело №220/2015г./ ИД №20158840400220/ по описа
на същия ЧСИ, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, направено от пълномощника на
длъжника С.Л.-адв.Л.К..
Решението
е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.