РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Петрич, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ ХАНТОВА
при участието на секретаря Десислава Домусчиева
като разгледа докладваното от ПЕТЯ ХАНТОВА Административно
наказателно дело № 20231230200489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А. А. Е., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. Петрич, ул. „М.“ №
* против Наказателно постановление № 23-0314-000275 от 22.05.2023 г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в размер
на 2000.00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24 /двадесет и
четири/ месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 12
/дванадесет/ контролни точки.
В жалбата се ангажират твърдения незаконосъобразност на наказателното постановлението,
издадено в противоречие с материално правните норми, установени от българското
законодателство, както и при съществено нарушение на процесуалните такива. Твърди се, че
изложеното в НП не кореспондира с обективната истина. В случай, че е налице
административно нарушени, моли а приложение на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока се иска
се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното Наказателно постановление
№ 23-0314-000275 от 22.05.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ
Петрич, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощения от него защитник,
който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното наказателно
постановление. Претендира разноски.
1
Административно наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич,
редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е изпратена
административната преписка е инкорпорирано становище за потвърждаване на НП.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО – Петрич, не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от проведени
съдебни заседания на 03.10.2023 г., 07.11.2023 г., 12.12.2023 г., и на 13.02.2024 г., разпитани
бяха свидетелите Б. К. И., И. Г. Д. и Н. С. Й.. Изслушани са обясненията на жалбоподателя.
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:
На 30.04.2023 г. в 22:06 ч. в с. П., на ул. „Я.С.“, в района на магазин „Кооп“, в посока главен
път 3-198 жалбоподателят А. Е. управлява собствения си лек автомобил „С.В.“ с рег. №
*****, като при подаден сигнал със стоп-палка по образец и светлинен сигнал с фенерче, не
се подчинява, ускорява и не спира, по радиостанцията е докладвано и предприето
преследване, след опасно шофиране, водачът е бил спрян. Изпробван с техническо средство
„Дрегер 7510“ с фабричен № 0188, който отчел 0,50 промила от издишания въздух. Водачът
е бил поканен да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Драг тест-5000“, с фабричен № ARKH-0042, но отказал да даде проба. Издаден е талон за
медицинско изследване № 126730.
За извършеното от жалбоподателя Е., актосъставителят Б. К. И., в присъствието на
свидетеля И. Г. Д., съставил АУАН Серия GA № 853350/30.04.2023 г., против А. А. Е., в
който възприел горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя в
условията на отказ. В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения срещу
така съставения АУАН.
Въз основа на цитирания АУАН, в кръга на своите правомощия Началник РУ в ОДМВР
Благоевград, РУ – Петрич, издал атакуваното наказателно постановление № 22-0314-
000275/22.05.2023 г., с което възприел, че на 30.04.2023 г. в 22:06 ч. в с. П., на ул. „Я.С.“, в
района на магазин „Кооп“, в посока главен път 3-198 жалбоподателят А. Е. управлява
собствения си лек автомобил „С.В.“ с рег. № *****, като при подаден сигнал със стоп-палка
по образец и светлинен сигнал с фенерче, не се подчинява, ускорява и не спира, по
радиостанцията е докладвано и предприето преследване, след опасно шофиране, водачът е
бил спрян. Изпробван с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № 0188, който отчел
0,50 промила от издишания въздух. Водачът е бил поканен да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Драг тест-5000“, с фабричен № ARKH-0042,
но отказал да даде проба. Издаден е талон за медицинско изследване № 126730, с което
виновно е нарушил чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписаните за
2
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за 24 месеца. На основание Наредба № Iз - 2539/2012 г.от
17.12.2012 г. на МВР били отнети 12 контролни точки.
НП е връчено лично и срещу подпис на жалбоподателя А. А. Е. на 01.06.2023 г., в
законоустановения срок – 15.06.2023 г. е постъпила и разглежданата в настоящото
производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани свидетелите Б. К. И., И. Г. Д. и
Н. С. Й.. Изслушани са обясненията на жалбоподателя.
В показанията си свидетелят Б. К. И., сочи, че съставил АУАН, против жалбоподателя, тъй
като в хода на полицейска проверка отказал да направи проба за наркотични вещества.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя, който отказал да разпише акта.
Издаден му е талон за медицинско изследване. Дал писмени обяснения по случая.
Свидетелят И. заявява, че е направена на водача проверка за алкохол, като пробата отчела
0,50 промила в кръвта, което е в законовите норми. Доведен бил в РУ на МВР, където бил и
задържан със нарочна заповед за 24-часово задържане.
Свидетелят И. Г. Д. заявява, че е свидетел при констатиране на нарушението и при
съставяне на АУАН на жалбоподателя. Изнася идентична обстановка с изложеното от
актосъставителя Б. И.. Заявява, че акта е издаден в присъствието на жалбоподателя,
условията на отказ. Допълва, че нарушителя /жалбоподател/ е направил проба за алкохол, но
отказал да направи за наркотици. Сочи, че проверката е била привечер, в с. П., на ул. „Я.С.“.
В показанията си свидетелят Н. С. Й., сочи, че присъствал при установяване на
жалбоподателя и направената му проверка за алкохол. Сочи, че нарушението е констатирано
около 22:00 ч. в с. П., дрегера отчел алкохол. Изнася, че жалбоподателят бил поканен да
направи и проба за наркотични вещества, но отказал да даде такава. Жалбоподателят А. А.
Е. в обясненията си посочва, че на 30.04.2023 г. след като бил на полето и си свършил
селскостопанската работа, към 20:00 ч. тръгнал да се прибира. В село П. имало събор,
трафика бил засилен и за да се прибера в дома си, минал по ул. „Я.С.“. Не видял стоп-
сигнала от полицейските органи, при което бил последван по път, водещ извън населеното
място. Не след дълго бил спрян и му била извършена проверка за наличие на алкохол.
Пробата отчела 0,5 промила алкохол в кръвта. Отказал да даде кръвна проба и такава за
наркотични вещества. На жалбоподателят бил издаден талон за медицинско изследване.
Същият бил задържан със заповед за задържане по чл.72 ал.1 т.7 ЗМВР, считано от
30.04.2003 година, 20.50 минути и отведен в РУ на МВР – Петрич. Там бил съставен АУАН,
след което му са издадени талон за изследване №126730 (в 22.15 часа) и Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и
наркотични вещества. Задържаният жалбоподател бил отведен бил отведен от органите на
реда във ФСМП – Петрич, където протоколът за вземане на проба е заведен под
№58/30.04.2023 г. в 22,30 часа. Видно от същия, Е. е отказал да даде кръв за алкохол и
3
наркотици и това обстоятелство е удостоверено с неговия подпис и с подписа на
медицинските специалисти и полицейския служител Й..
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр.чл.84
ЗАНН, както и от поазанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира изцяло като
пълни, последователни и изчерпателни, като предвид на противоречията в тях, както и
поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички писмени
доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3
НПК - per argumentum a contrario. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели
кореспондират на писмените доказателства по делото, доколкото всички доказателствени
материали са свързани с изясняването на фактическата обстановка по случая.
Противоречията на целия доказателствен материал по делото с дадените обяснения от
жалбоподателя, съдът намира че се дължат на двойствения характер на обясненията на
жалбоподателя и са по-скоро израз на правото му на защита. В този смисъл са и развитите
подробно доводи на процесуалния представител на жалбоподателя. По делото не се събраха
доказателства в подкрепа на тази защитна теза, дори напротив – същата бе опровергана
категорично от доказателствената съвкупност по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7
от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл.189, ал.1 ЗДвП актовете, с които се
установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в закона. Съгласно чл.189, ал.12 ЗДвП наказателните постановления се
издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
4
случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител – мл.
автоконтрольор при ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, който е действал съобразно
делегираната му компетентност, видно от приобщената по делото длъжностна
характеристика на актосъставителя и Заповед с рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. От същата заповед се извежда и компетентността на
административно наказващия орган- в случая – Началник РУ към ОДМВР Благоевград, РУ
Петрич.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя, се
връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.
В настоящия случай, с оглед обстоятелството, че нарушителят е отказал да подпише акта,
следва да се отбележи, че същият сам се е поставил в положение да не получи препис от
него. При това положение, съдът не споделя възражението му в тази насока, като намира, че
предявяването е извършено редовно, а липсата на връчване не накърнява правото на защита
на наказаното лице, тъй като е резултат от неговото поведение, а никой не може да черпи
права от собственото си виновно поведение. В тази насока е и константната съдебна
практика.
Съдът служебно констатира, че административно-наказателното производство е протекло
при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички законоизискуеми реквизити съгласно
разпоредбита на чл.42 от ЗАНН (досежно констатирането на административното
нарушение), респ. чл.53 от ЗАНН досежно наказателното постановление и по-специално в
отразяването на дата и място на извършване на проверката. Що се касае до часът за
извършената проверка, който от събраните доказателства по делото е бил явно с около час
по-рано (предвид обстоятелството, че лицето е било задържано по реда на ЗМВР към
момента на вписания час), съдът счита, че макар и формално да е на лице нарушение, то
същото не е от категорията на съществените такива, опорочаващи изначално
административно-наказателното производство. И това е така, защото часът на извършване
на нарушението не е задължително изискуем реквизит от съдържанието на АУАН и НП.
По приложението на материалния закон:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение по чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното
нарушение. Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуването на параграф 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП. В параграф 6, т. 25 е дадено легална дефиниция на термина „водач“. От нея следва да
се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
"управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху
същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски
5
служители, са категорични, че именно А. Е. е бил водач на процесния лек автомобил, тъй
като него са спрели за проверка и на него са състави АУАН.
Административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП визира в себе си водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. Отказът на водача да му бъде извършена проверка с
техническо средство и да даде кръвна проба за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози са два различни способа, чрез които се установява наличието на
наркотични вещества или техни аналози. В случая на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП те са употребени именно като две различни алтернативни възможности, които
контролиращият орган следва да предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде
установено дали управлява МПС след или без употреба на наркотични вещества или техни
аналози. Ако водачът откаже само медицинското изследване, но се беше съгласил да му
бъде извършена проверка с техническо средство, тогава той не би осъществил състава на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. Същите изводи следват и при обратната хипотеза, когато проверяваният
водач откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство, но се съгласи да даде
проба за медицинско изследване. По тази причина изброяването на методите, с които се
установява от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози не
представлява две различни хипотези на административни нарушения, а се касае за едно
единствено нарушение, изразяващо се в това, че водачът на МПС е отказал да му бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, независимо по
кой метод.
От събраните по делото гласни доказателства и писмени такива, безспорно се установяват
обстоятелствата, описани като фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП – че Е. е
управлявал процесния лек автомобил, че след спирането му за проверка, при надлежна
покана, достигнала до знанието му, от страна на съответните контролни органи, същият
изрично е отказал да бъде тестван за употреба на НУВ с техническо средство, като не е
изпълнил и предписанието за медицинско изследване. Сам жалбоподателя в обясненията
си казва: „…питаха ме дали ще направя някакъв тест за наркотици…“ /на стр. 56 от
делото/. За пълнота следва да се посочи, че както вече бе отбелязано текстът на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно
и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача по този текст.
В случая, както се установи по делото жалбоподателят, притежаващ качеството водач, годен
субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и е отказал да даде проба за извършване с
техническо средство проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и е
отказал да даде проба за медицинско изследване. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употреба на наркотични вещества и техни аналози, в съставения АУАН за
6
констатиране на употребата на наркотични вещества или техните аналози, актосъставителят
(контролният орган) вписва часа и начина на извършване на проверката, вида, модела,
фабричния номер и показанията на техническото средство или резултата от теста и
номера на Талона за изследване. В настоящия случай, дори водачът да е бил спрян за
проверка около 20:00 ч. – 20:30 ч., когато му е направен тест за наличие на алкохол в кръвта,
правилно АНО в АУАН е вписал 22:06 ч., когато му е бил издаден талона за изследване.
Препис от Акта се връчва на водача по реда на ЗАНН. Посоченото е изпълнено в
конкретния случай. С лабораторно изследване се установява употребата на НУВ, когато
водачът откаже или физическото му състояние не позволява извършване на проверка с
техническо средство. Т. е. както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение водачът
на МПС, отказвайки да бъде изпробван с техническо средство за установяване на НУВ не би
извършил нарушение, ако даде кръвна проба за медицинско изследване. Лабораторното
изследване се извършва въз основа на издаден Талон за медицинско изследване, който се
съставя в 3 екземпляра заедно с АУАН (чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба). В процесния
случай, Талон за медицинско изследване е издаден. Още повече, че има издаден и Протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че това, че водачът е дал проба за
алкохол, не променя горните изводи на Съда.
Съгласно чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която се явява и материална и санкционна норма, на водач
на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
даде кръвна проба за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание
"Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и административно наказание
"Глоба" в размер на 2 000 лв.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно, при
пряк умисъл. Т. е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното
от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Бил е напълно наясно относно факта, че при проверка от надлежните
органи е следвало да бъда установена употребата, респ. липсата на наркотични вещества или
техни аналози в тялото му по някой от начините, предвидени в ЗДвП.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредба № Iз-2539 на МВР правилно са отнети 12
контролни точки, тъй като за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, е предвидено да се
отнемат контролни точки.
Действително в НП не е конкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага
7
санкцията отнемане на контролни точки от талона, но това не представлява съществено
процесуално нарушение. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а
именно отказът на А. Е. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да му бъде
взета кръвна проба за установяване наличие на НУВ, както и точно е посочена санкционната
разпоредба – чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е
предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки,
както следва: т. 3 - за отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или при неизпълнение предписанието за медицинско изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 от ЗДвП) – 12
контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки не е санкция,
която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен
характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-
статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на
контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за
извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от
наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват предпоставки за преквалифициране на
нарушението като маловажно, респективно за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този
смисъл Съдът приема преценката на АНО за съответстваща на закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
Приложената от АНО санкционна норма на чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП съответства на
установеното нарушение. Административните наказания са правилно и законосъобразно
определени както по вида си, така и по размери, индивидуализирани в предвидените от
закона такива – фиксирани за посочените размери. Правна възможност за намаляване на
наложените административни наказания не съществува, предвид фиксирания размер на
санкциите, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето им
под този минимум. Така наложените с обжалваното НП административни наказания за
процесното нарушение, Съдът намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху гражданите.
По отношение на наказанието отнемане на контролни точки, а именно отнемане на 12
контролни точки, настоящият съдебен състав намира, че НП и в тази си част следва да бъде
потвърдено защото отнемането на контролни точки е последица от извършено нарушение на
посочен нормативен акт /в случая на ЗДвП/, фигуриращ с списъка на Наредба № І з -
2539/2012 година.
8
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-
0314-000275 от 22.05.2023 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Благоевград, РУ Петрич, с
което на А. А. Е., ЕГН **********, с адрес в с. П., общ. Петрич, ул. „М.“ № * за нарушение
по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 24
/двадесет и четири/ месеца, като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред Административен
съд – гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
9