Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на
осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 4999 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на Д.С.Г. за отмяна на неприсъствено решение,
постановено спрямо него, в проведеното на 18.08.2020 г. открито съдебно
заседание по гр. д. № 62652/2019 г. на СРС, 47 състав, с което е признато за
установено, по реда на чл. 422 ТПК, че Д.С.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 638, 27 лв., мораторна лихва в размер на 79,
73 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 11.06.2019 г., 27, 19лева - главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г., мораторна лихва
в размер на 5, 24 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 11.06.2019 г., ведно със
законна лихва от 20.06.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК, по гр. д. № 35289/2019г., по описа на СРС, 47
състав. Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото
и заповедното производство в размер на 75 лв. юрисконсултско възнаграждение, както
и 30, 72 лв. държавна такса в исковото и заповедното производство.
Молителят се позовава на ненадлежно
връчване на препис от исковата молба и на призовката за съдебното заседание,
регламентирани в чл.240, ал.1, т.1 ГПК като основание за отмяна на постановено
неприсъствено решение. Твърди, че е узнал за първоинстанционното производство
едва с връчването на покана за доброволно изпълнение по образувано по молба на
„Т.С.“ ЕАД изпълнително производство. Твърди, че нито заповедта, нито исковата
молба са му били връчени и той не е бил призоваван за открито съдебно заседание.
По този начин е бил лишен от възможността да защити правата си. Също така не е
получил и постановеното неприсъствено решение. Моли съда да отмени постановеното
неприсъствено решение и да върне делото на първата инстанция за ново
разглеждане. Претендира направените за делото разноски.
Ответникът по молбата „Т.С.“ ЕАД не
е депозирал писмен отговор. С молба от 17.02.2022 г. той оспорва „въззивната
жалба“. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по
делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид релевираните
доводи на молителя, възраженията на насрещната страна и съобрази материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В нормата на чл.239, ал.4 ГПК е
регламентирано, че неприсъствените решения не подлежат на обжалване. Ето защо
те влизат в сила от датата на постановяването им. За защита срещу неправилните
неприсъствени решения процесуалният закон е предвидил специален ред - чрез
искане за отмяна по чл.240, ал.1 ГПК или чрез иск по чл.240, ал. 2 ГПК. Независимо
от това, че производството по отмяна на неприсъствено решение по чл.240, ал.1 ГПК се развива пред същия въззивен съд, пред който би подлежало на обжалване
първоинстанционното решение, ако бе постановено по общия ред, характерът на
дейността и правомощията на въззивния съд при отмяна по чл.240, ал.1 ГПК и при
въззивно обжалване съществено се различават. Тази разлика произтича от
обстоятелството, че в производството по отмяна въззивният съд осъществява
контрол за законосъобразност на влязло в сила решение. По правило отмяната на
влезли в сила съдебни актове е допустима само на основания, изрично и
изчерпателно посочени в процесуалния закон (решение № 164/23.07.2013 г. по гр.
д. № 710/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО; решение № 273/18.11.2015 г. по гр. д. № 1365/2015
г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.).
В случая молителят е избрал да се
защити срещу постановеното спрямо него неприсъствено решение по реда на чл.240,
ал.1 ГПК. В тази норма е установен преклузивен срок, в рамките на който
страната, срещу която е постановено неприсъственото решение, може да поиска от
въззивния съд неговата отмяна – едномесечен срок от връчването на
неприсъственото съдебно решение.
До молителя е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № 2551/22.01.2021 г. по изп. д. № 20218560400077 по
описа на ЧСИ Б.Б., с рег. № 856 на КЧСИ, която е връчена лично на длъжника Д.С.Г.
на 11.02.2011 г. Същевременно молбата по чл.240, ал.1 ГПК е депозирана на
15.02.2021 г. Ето защо следва да се приеме, че молбата, с която е сезиран
въззивният съд, е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок,
поради което следва да се разгледат по същество поддържаните от молителя доводи
за ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и на призовката за
насрочено открито съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.240,
ал.1, т.1 ГПК ненадлежното връчване на препис от исковата молба и призовките за
съдебно заседание са основание за отмяна на влязлото в сила неприсъствено
решение.
Софийски районен съд е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.С.Г.. Ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи 638, 27 лв. – главница за доставена и
незаплатена топлинна енергия за имот в гр. София, ул. „*****, мораторна лихва в
размер на 79, 73 лв. за периода от 14.09.2017 г. до 11.6.2019 г., 27, 19лева -
главница за дялово разпределение за периода от 2016 г. до м.04.2018 г.,
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 5, 24 лв.
за периода от 14.9.2017 г. до 11.6.2019 г., ведно със законна лихва от 20.06.2019
г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК,
по гр. д.№ 35289/2019г., по описа на СРС, 47 състав.
С разпореждане от 18.12.2019 г. СРС,
47 състав е постановил да се изпрати препис от исковата молба и приложенията
към нея на ответника. Книжата са изпратени на посочения от ищеца адрес: гр.
София, ул. „*****, вх. А, ет. 5, ап. 3. В разписката към съобщението връчителят
е удостоверил, че е посетил адреса на 20.12.2019 г., на 05.01.2020 г.;
18.01.2020 г. и на 24.01.2020 г. по различно време, но не е открил лице, на
което да връчи документите. Входната врата е била заключена и не е имал достъп
до вътрешността на сградата, поради което на 24.01.2020 г. е залепил
уведомление на входната врата и на пощенската кутия на Д.Г..
Видно от съставената разписката на
27.01.2020 г., в рамките на установения в нормата на чл.47, ал.2 ГПК срок, Д.Г.
лично е получил преписи от исковата молба и от приложенията по гр. д.
62652/2019 г. на СРС, за което е положил подпис, като такъв е положен и от
връчителя. Ето защо разписката за връчване е надлежно оформена.
С определение от 23.04.2020 г. ,
постановено по реда на чл.140 ГПК, СРС, 47 състав, е насрочил делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2020 г. от 09.30 часа.
Препис от определението е изпратен на същия
адрес на ответника. Призовката за насроченото открито съдебно заседание, заедно
с препис от посоченото определение са получени на 11.05.2020 г. от Г.П.– дъщеря
на Д.Г., в качеството й на пълнолетно лице от домашните.
В насроченото за 16.06.2020 г.
открито съдебно заседание се явил единствено пълномощникът на ищеца. СРС е
приел, че ответникът Д.Г. е редовно призован и е дал ход на делото. Констатирал
е, че ответникът не е подал отговор на исковата молба. В края на заседанието
делото е отложено за 18.08.2020 г. от 10 часа, за която дата е приел, че
страните са уведомени. На това заседание е даден ход на делото, като е
постановено неприсъствено решение спрямо молителя.
Предвид обстоятелството, че исковата
молба и приложенията към нея са връчени лично на молителя в канцеларията на СРС,
както и призовката за първото по делото открито съдебно заседание е връчена на
дъщерята на молителя на посочения в исковата молба адрес, се налага изводът, че
оплакванията на молителя за нередовно връчване на препис от исковата молба и
призовка за съдебно заседание са неоснователни. Молителят не оспорва
изявлението си, че е получил исковата молба и не е ангажирал доказателства,
които да го опровергаят. Също така молителят не оспорва, че лицето получило призовката, е
от домашните и е пълнолетно, а се позовава в молбата си, че на адреса живеят и
други пълнолетни лица.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че не са налице предпоставките на чл.240, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на
поставеното неприсъствено решение, поради което ответникът не е бил лишен от
възможността да участва в производството по делото и да защити правата си. Ето
защо депозираната молба за отмяна на неприсъствено решение се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърлена.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по молбата не е подал отговор и не
се е явил в съдебно заседание, следва да се приеме, че същият не е
защитаван в настоящото производство от юрисконсулт, поради което не са налице
предпоставките на чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК и не следва да се ангажира
отговорността на молителя за разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молба вх. № 23011747/15.02.2021 г., депозирана от Д.С.Г.,
ЕГН **********,*** – адв. Й.А., за отмяна на неприсъствено решение, постановено
спрямо него в проведеното на 18.08.2020 г. открито съдебно заседание по гр. д.
№ 62652/2019 г. на СРС, 47 състав,
като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.