№ 1481
гр. Плевен, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20254430100262 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на П. Д. А. чрез адв. Б.,
срещу ***Твърди се, че на 07.04.2023 г. между **** - Заемодател, от една
страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор
за потребителски кредит № 943808 (по-долу за краткост Договора).
Страните са постигналиспоразумение Заемодателят да предостави паричен
заем в размер на 950.00 лв. (деветстотин и петдесет лева). Определен е размер
на годишен лихвен процент съгласно чл. 1, ал. 3, а именно 36.00 %. Броят на
вноските по кредита е 6 (шест), а крайната дата за издължаване е 07.10.2023 г.
В чл. 1, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на
42.58 %.При сключването на договора, в чл. 1, ал. 9, във връзка с чл. 17 и чл.
27 от договора е предвидено условието за обезпечаване на договора за
паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител, които да
отговарят на предвидените условия в чл. 17 от договора. При непредоставяне
на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на договора, в чл.
27 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 0.9 % (нула цяло и
девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Още с подписването на
1
договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка
за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за
връщане и е в общ размер на 566.41 лв.В изпълнение на задълженията, поети
със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми,
дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и
начислената неустойка за непредоставено обезпечение.
Излага се становище, че видно от приложените писмени доказателства,
страните са сключили валидно облигационно отношение по договор за
паричен заем. Заемателят е физическо лице, което при сключването на
договора за паричен заем е действал извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Ето защо, процесният договор за заем има
характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.
9, ал. 1 от ЗПКлегална дефиниция, а заемателят има качеството потребител по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно, същите следва да бъдат
съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
На първо място, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем
следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. В процесния договор е посочен годишен
процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран -
изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент
на разходите от 42.58 %. В ГПР се включват освен дължимата възнаградителна
лихва, така и всички допълнителни разходи. В случая обаче, тези суми не са
включени в ГПР. В случай че те бяха включени в ГПР, то той би надхвърлял
многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не
следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.
В случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага
предоставянето на обезпечение. Дължимото в тази връзка възнаграждение, е
разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и
изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с
2
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Също така, ГПР
има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона
начин. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК представлява самостоятелно основание по чл. 22 от ЗПК за неговата
недействителност.
Прочитът на клаузите на в чл. 1, ал. 9, във връзка с чл. 17 и 27 от
договора, налага разбирането, че по своето същество неустойката
представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които
посочените клаузи въвеждат за потребителя, са на практика неосъществими за
него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в
сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е
включена в погасителния план към датата на подписване на договора.
Неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не
зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със
задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което
се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което
противоречи на принципа на добросъвестността. Начислената неустойка е
типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща
единствено постигане на неоснователно обогатяване (в този смисъл т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС). С оглед
обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по
погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а
скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК, както е
посочено в изложението по-горе.
Нещо повече, така предвидената неустойка в размер на 566.41 лева,
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП води до извод за неравноправност на клаузата.
Противоречието на процесния договор на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК
дава основание за признаване на целия договор за недействителен съгласно чл.
3
22 ЗПК. Нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 22 ЗПК са императивни
и възможност за отклонение от тях не е предвидено. Съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да
дължи лихва или други разходи по кредита. Ето защо, в случая заемателят
дължи връщане по договора само на получената сума от 950 лева, които вече
са заплатени на заемодателя. Всичко над чистата стойност на получената сума
(главницата) от 950 лева е платено при изначална липса на основание с оглед
недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.
В настоящия случай по безспорен начин се установява характера на
правоотношенията между страните. Ищецът е изпълнил поетите задължения
съгласно договора, като е заплатил на заемодателя всички дължими по
договора суми, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за
непредставено обезпечение. С оглед изложените доводи в настоящата искова
молба, за ищеца съществува правен интерес от предявяване на настоящия иск.
С оглед гореизложените обстоятелства, моли съда, да признае
сключения между ***. Договор за потребителски кредит *** от 07.04.2023 г. за
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и
чл. 19 от ЗПК.
В случай че Договор за потребителски кредит *** от 07.04.2023 г. бъде
прогласен за недействителен, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
да осъдите *** АД да заплати на П. Д. А. следните суми, които са недължимо
платени по Договор за потребителски кредит *** от 07.04.2023 г.:
113.29 лева - договорна/ възнаградителна лихва по чл. 1, ал. 3 от Договор за
потребителски кредит *** от 07.04.2023 г., за периода от 07.05.2023 г. до
07.10.2023 г.;
566.41 лева - неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 1, ал. 9 във вр. с
чл. 17, във вр. с 27 от Договор за потребителски кредит *** от 07.04.2023 г., за
периода от 07.05.2023 г. до 07.10.2023 г.;Законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.С определение от 08.10.2025г. е допуснато изменение по чл.214 от
ГПК за сумата 59,82лв. договорна лихва и 299,14лв. неустойка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
4
са направени доказателствени искания, а предявените искове са оспорени като
неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на 07.04.2023 г. между **** - Заемодател, от
една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан
Договор за потребителски кредит № 943808 (по-долу за краткост
Договора). Страните са постигналиспоразумение Заемодателят да предостави
паричен заем в размер на 950.00 лв. (деветстотин и петдесет лева). Определен
е размер на годишен лихвен процент съгласно чл. 1, ал. 3, а именно 36.00 %.
Броят на вноските по кредита е 6 (шест), а крайната дата за издължаване е
07.10.2023 г. В чл. 1, ал. 4 е посочен годишният процент на разходите, който е
в размер на 42.58 %.При сключването на договора, в чл. 1, ал. 9, във връзка с
чл. 17 и чл. 27 от договора е предвидено условието за обезпечаване на
договора за паричен заем с предоставяне на банкова гаранция или поръчител,
които да отговарят на предвидените условия в чл. 17 от договора. При
непредоставяне на предвидените гаранции в тридневен срок от подписване на
договора, в чл. 27 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 0.9 %
(нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по кредита сума за всеки
ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Още с
подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е
начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е
включена в крайната сума за връщане и е в общ размер на 566.41
лв.Ответникът не е оспорил, че е заплатена договорна лихва в размер на
59,82лв. и неустойка 299,14лв., като е представена справка на л.64 от делото.
В исковата молба ищецът е навел многобройни доводи за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит. Твърдението за нищожност на
договора на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената от
закона форма по чл. 10 ал. 1 от ЗПК е неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра- по един за всяка
5
от страните по договора. Процесният договор за кредит е сключен от
разстояние, като средство за комуникация е интернет и/или телефон. Ищецът
е кандидатствал за кредит по начин, определен в Общите условия, и след
кандидатстването за кредит е получил идентификационен номер.
Сключването на договора е инициирано от ищеца със създаването на личен
акаунт като след попълване на заявката ищецът е получил персонален номер.
С активирането му ищецът е потвърдил заявката си. След одобряване на
заявката на ищеца е изпратен договор, погасителен план и стандартен
европейски формуляр, както и Общи условия. С писмото същия е получил
линк за потвърждение в случай на съгласие, което ищецът е и предоставил.
След запознаване с условията ищецът е активирал линка с въвеждане на
паролата, с което договорът се счита за сключен. Тъй като договорът е
сключен от разстояние съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на подпис на
страните по него. Договорът и приложенията към него са написани на ясен и
четим шрифт, който очевидно е не по-малък от размер 12. Следващото
възражение за нищожност е на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т.
10 от ЗПК и се изразява в това, че ГПР бил посочен единствено като процент
без изрично да са описани и основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК регламентира, че при
сключване на договора следва да се уговори годишният процент на разходите
по кредита, включващ по арг. от чл. 19 ал. 1 от ЗПК общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Въпреки, че в клаузите на
съглашението между страните не е посочено какви компоненти
кредитодателят е включил при формиране размера на годишния процент на
разходите при сключване на договора, последните са изводими от
разпоредбите на закона. В случая съдът счита, че може да се установи
съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на клаузите на
договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата на чл. 19 ал. 1
от ЗПК и тази на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които саизвестни
6
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите
за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Установява се, че в ГПР по формулата, залегнала в
Приложение 1 към чл. 19 ал. 2, ГПР не е включуена неустойката, като ако се
включи, ще надхвърля максимално допустимия размер по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.
Съдът счита, че уговорената неустойка по чл. 27 от договора представлява
обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а обезщетението по
дефиниция не попада в общите разходи и от там не може да се вземе предвид
при изчисляване на ГПР. Основателен е обаче доводът на ищеца, че така
въведената клауза за неустойка е нищожна и като такава не е породила своите
правни последици. Процесната неустойка от договора за потребителски
кредит е предвидена за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение на заема чрез поръчител или банкова гаранция, като е въведен
изключително кратък срок за представяне на тези обезпечения- 3- дневен от
получаване на заемната сума, както и са въведени редица сложни условия, на
които да отговаря поръчителя, в голямата си част несъобразени с конкретния
размер на предоставения заем. Неустойката се начислява за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т. е. неустойката не е
уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, поради което е изключено да се приеме, че размерът й се
получава твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На
практика неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение
на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение
на длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените
му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за
ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението,
но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира,
поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди
на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
7
изпълнение на договорните задължения, като проверката за
кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на
решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и
едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така
въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът
не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение от
потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на
последния последиците от неизпълнението на това свое задължение. Не може
да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението
на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е
определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като
утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално
изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок от усвояване на
сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за
добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от периодичните
вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на кредита.
Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от
която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо
за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство. Претендираната
неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който предвижда забрана
за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза на чл. 27
от процесния договор за кредит, на която ответникът основава претенцията си
за неустойка, се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения
за страните по заемното правоотношение. В заключение може да се обобщи,
че предявеният от отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
8
Както се посочи по- горе, клаузата за неустойка в процесния договор за
потребителски кредит е недействителна, а нищожното правно основание се
приравнява на липса на основание. Оттам платени без основание се явяват
внесените от ищеца суми за неустойка и договорна лихва С оглед на това
исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се явява основателна и
доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените
деловодни разноски в размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение с оглед
чроя на предаваните искове фактическата и правна сложност на делото и че
същото е решено в едно съдебно засадание, като се определи за всеки иск
минимума за възнаграждение, като и разноските за д.т. в размер на 115,19лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК по иска, предявен от П. Д. А.,
ЕГН**********, *****, със седалище и адрес на управление ****, Договор за
потребителски кредит ***/07.04.2023г. поради противоречие с нормите на
ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предложение първо ****, със
седалище и адрес на управление **** ДА ПЛАТИ на П. Д.
А.,ЕГН**********, **** сумата от 59,82лв. договорна лихва за периода
07.05.2023г.-07.10.2023г. и неустойка 299,14лв. за периода 07.05.2023г.-
07.10.2023г., представляващи недължимо платена сума Договор за
потребителски кредит ***/07.04.2023г., ведно със законта лихва, считано от
датата на ИМ 14.01.2025г. до окночателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от ****, да заплати на **** ЕГН **********, сумата от
915,19лв., представляваща направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10