О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2106 24.07.2020година град Бургас
Окръжен съд - Бургас
Трети състав
На двадесет и четвърти юли година
2020
В закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ:1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
въззивно гражданско дело № 1786 по описа за 2020г.,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
вх.№ 1350/15.06.2020г. на РС-Средец от ГД „Гранична полиция“- МВР, Булстат-1290101250014,
с адрес: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, чрез ю.к. Я.Т. с посочен съдебен
адрес *** против Решение № 56/05.06.2020г. по гр.д. № 755/2019г. по описа на РС-Средец,
с което съдът е уважил осъдителни
претенции на Г.В.Г., с ЕГН **********,
съдебен адрес ***, "България" № 77 против ГД „Гранична
полиция“- МВР, за заплащане на сумата от 1614,79 лева, представляваща дължимо
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд от 227,80 часа за периода 06.12.2016г. – 06.12.2019г.,
получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от 06.12.2019г.-датата на подаване на
исковата молба пред съда, до окончателното изплащане, по възникнало между страните служебно
правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „старши полицай-водач
на патрулен автомобил“ в Група за охрана на държавната граница при ГПУ-Средец
към РДГП-Елхово; сумата от 199,53лв.-представляваща сбор от мораторните лихви
върху главниците от момента, в който сумите са станали изискуеми за всяко
тримесечие до датата на завеждане на исковата молба, като е осъдил въззивника
да му заплати направените разноски.
Въззивникът посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемият Г.В.Г., уведомен чрез процесуалния си представител по пълномощие адв.М.Д. *** е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва въззивната жалба, намирайки изложените в нея съображения за неоснователни. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита, че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда, подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.178, ал.1, т.3 КТ, вр.чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Водим от изложеното и на основание чл. 267 ГПК, БОС
О П
Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивна жалба вх.№ 1350/15.06.2020г. на РС-Средец от ГД „Гранична полиция“- МВР, Булстат-1290101250014, с адрес: гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, чрез ю.к. Я.Т. с посочен съдебен адрес *** против Решение № 56/05.06.2020г. по гр.д. № 755/2019г. по описа на РС-Средец, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: