МОТИВИ  към Присъда № 12/ 09.03.2017 г. по НЧХД  № 189/ 2017 г. по описа на РС – Кубрат 

           С тъжба вх. № 1359/ 26.06.2015 г., частният тъжител М.О.М., ЕГН ********** ***,  е обвинил подс. М.Х.М., ЕГН ********** ***, и подс. А.Х.М., ЕГН ********** ***, в това, че  на 01.01.2015 г. в съучастие, като съизвършители, в питейно заведение – ресторант, в центъра на с. Звънарци, му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота,  извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в контузии в областта на лицето – охлузване на носа и счупване на носните кости; кръвонасядания под дясната очна ябълка, с което са осъществили състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

           За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от престъплението, предявява, на основание чл. 45 ЗЗД и по реда на чл.84 от НПК, срещу посочените подсъдимите  граждански иск – моли за солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение в размер на 5 000.00 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.01.2015 г., до окончателното изпълнение. Претендира присъждане на разноски.

Повереникът на тъжителя поддържа обвинението и моли подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършването на престъплението, както и да бъде уважен предявения граждански иск.

По делото е приет за съвместно разглеждане предявения граждански иск.

Подсъдимите М.Х.М. и А.Х.М., чрез процесуалния си представител отрича да са нанасяли удари на тъжителя, моли подсъдимите да бъдат оправдани по повдигнатите им обвинения, както и за отхвърляне на предявения срещу тях граждански иск.

Първият от тях – М.Х.М., се явява лично в о.с.з. по делото от 28.09.2016 г.,  и като признава, че на 01.01.2015 г. в първите часове на деня, празнувайки настъпилата нова година, до призори, заедно със семейството на брат му А.М., и със семейството на техния братовчед - тъжителя М.М., са били в едно заведение – дискотека, находяща се в центъра на с. Звънарци, макар и в различни негови помещения; че имат стари фамилни спорове за наследство и конфликти във връзка със същото, отрича да са се сбили с него, да са му нанасяли удари с ръце и/или крака; да са ходили до масата на тъжителя и съпругата му; да е изричал закани, че го бие, защото „нА. знаеш, че аз съм ненормален, луд”.  Твърди, че тъжителя, макар и настанен на друга маса и друго обособено помещение от заведението, е ходил при тях на два пъти; бил много „почерпен”, едвам стоял на краката си; отправял към тях обидни думи и обвинения – „тази къща не е твоя, тези ниви не са ваши”, посегнал да го удари, при което, за да го предпази, брат му – подс. А.М., блъснал М.М., който паднал на пода до тяхната маса. След това собственикът на заведението изкарал навън М.М..

Вторият от тях - А.Х.М., се явява лично в о.с.з. по делото от 07.12.2016 г., и като признава, че на 01.01.2015 г. в първите часове на деня, празнувайки настъпилата нова година, до призори, заедно със семейството на брат му М.М., и със семейството на техния братовчед - тъжителя М.М., са били в едно заведение – дискотека, находяща се в центъра на с. Звънарци, макар и в различни негови помещения; че имат стари фамилни спорове за наследство и конфликти във връзка със същото, отрича да са се сбили с него, да са му нанасяли удари с ръце и/или крака. Твърди, че докато тъжителя отправял към него обидни думи и обвинения че къщата му не е негова, а е наследствена, се приближил до тях брат му М.. М. посегнал да удари М., поради което и за да го предпази, той блъснал тъжителя М.М., който паднал между масите. Собственикът на заведението – посочен като М., извел М.М. навън.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Подс. М.Х.М. е на 41 години, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,  безработен.

            Подс. А.Х.М. е на 45 години, български гражданин, неосъждан, безработен.

            Между страните не се спори, че са в родствени отношения – деца са на двама братя; личните отношения между семейства им са влошени, поради спорове за наследство върху възстановени земеделски земи.

           Тъжителят със съжителката си – св. Т.Р., гостувА. в дома на родителите му в с. Звънарци за новогодишните празници.  Още на 31.12.2014 г. – преди полунощ, отишли да празнуват в находящото се в центъра на селото заведение – дискотека. В основната зала на заведението видели подсъдимите, придружавани от съжителките си, също да празнуват. Настанили се на маса във вътрешна – по – малка стая, част от заведението. Били на една маса с други хора от същото селото и от съседното село – Цар Калоян. Половин час след полунощ хората от тяхната маса си тръгнА., а те двамата останА. сами. След известно време при тях дошъл подс. А.М., седнал и братовчедите започнА. да си говорят. Около час по – късно дошъл и другия брат – подс. М.М.,  и разговорът прераснал в сбиване – подс. М.М. още с идването си ударил с юмрук по главата братовчед си М., в следствие на което той паднал на пода. Заедно подсъдимите продължили да му нанасят удари с ръце и крака по цялото тяло. Св. Т.Р. се опитала да помогне на М., но била изблъскана от подсъдимите, които заявили, че нямат работа с нея. Видно от показанията на св. С.Е., който също празнувал в заведението със свои приятели, той лично е възприел, че на масата на М. е седнал братовчед му А. и разговарят; движел се из заведението, когато бил повикан от „жената” на подс. М.М. с думите: „Ела да ги разтърваш, защото ще го убият !”Влязъл в помещението и видял подс. М.М. да удря с юмруци и ритници, намиращия се на пода М.М.. Ударите попадА. по цялото тяло на тъж. М.. Успял да отстрани подс. М.М. от М.М.. Видял в близост и брат му – подс. А.М., видял и съжителстващите с тях жени много уплашени и притеснени. Изправил тъж. М. от земята и подпомогнат от други хора, вкл. и от собственика М., го извел от заведението. От показанията на св. Ф.А., се установява, че също е бил в заведението и лично е възприел подсъдимите – братята А. и М.М. да се бият с М., който бил паднал на земята. Лично той е отстранил подс. А. от съборения на земята М.М., докато подс. М.М. продължавал да нанася удари по тялото на М.М.. Познавал жената на подс. М.М. и я чул да вика към другите хора: „Разтървайте ги, да не се убият, ще се убият!” М.М., макар и повален на земята, се опитвал да се брани, крещял и викал срещу тях. 

           Изведен навън, тъжителя, заедно със св. Т. Р., се отправил към дома на родители си. След като се прибрА. се свързА. по телефона с брат на тъжителя – св. Р.О.М., информирА. го за случилото се и той отишъл в дома им. Видно от показанията му, тъж. М.М. се чувствал много зле -  изпитвал болки в областта на главата и лицето, както и в областта на ребрата,  не можел да стигне до тоалетната сам. Разказал му как докато той разговарял с братовчед им А. спокойно и в опити да помирят фамилията, се намесил другия им братовчед – М., който с идването си при тях се нахвърлил да го бие, повА.л го на земята, след което и двамата братя – М. и А., продължили да му нанасят удари с юмруци и ритници по цялото тяло. Изчакал да се съмне и към 07.00 часа тръгнА. за болница в гр. Русе, където го прегледА., изследвА., предписА. му мехлем и обезболяващи. На сутринта носът му бил подут и зачервен, след два дни посиняло цялото му дясно око. Поради влошеното здравословно състояние на брат му М., свидетеля цяла седмица, всяка вечер преспивал в дома на родителите им, за да му помага.  Брат му продължил да „тегли” и след това в продължение на около месец, като започнал сам да се предвижва след 20-тия ден от побоя.

           Изслушаните и приети основна и допълнителна съдебномедицинска експертиза обобщава представените по делото писмени доказателства – Съдебномедицинско удостоверение № 9007/ 2015 г. на ОСМ при МБАЛ -  Русе, Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 17/ 01.01.2015 г. при МБАЛ -  Русе, резултат от рентгеново изследване на името на М.М. от 05.01.2015 г., Амбулаторен лист № 4/ 05.01.2015 г., Амбулаторен лист № 11/ 05.01.2015 г. и дв. на специА.сти – хирург и УНГ, работещи в МБАЛ -  Русе,  и вещото лице дава заключение, което съдът приема, че в резултат на нанесен му побой тогава 40-годишния М.О.М. е получил описаните при първоначалния му преглед увреждания – счупване на носни кости; охлузване на носа; малки подконюнктивални кръвоизливи във видимата част на склерата на дясна очна ябълка;  че същите са причинени от твърд/и, тъп/и или тъпоръбести предмети и могат да бъдат получени от удари с юмрук / юмруци и ритници; описаните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето на пострадА.я М.М., неопасно за живота му. 

          Допълнително обсъдените по искане на тъжителя от вещото лице медицински документи – Лист за преглед на пациент в спешно отделение № 17/ 01.01.2015 г. при МБАЛ -  Русе и Резултат от рентг. Изследване от 01.01.2015 г., не съдържат информация за увреждания – фрактури на ребра, двустранно, в дясна гръдна половина на гръден кош, което не изключва верността на твърденията на тъжителя, че той, в следствие на нанесените му удари с юмруци и крака,  е изпитвал в последствие болки по цялото тяло, вкл. и в областта на гърдите. За нА.чието на тези му страдания са нА.це гласни доказателства – показанията на св. Т. Р. и на св. Р. М., но същите не са от значение с оглед съставомерността на деянието по чл. 130, ал.1 НК.

          Съдът намира за безспорно установено авторството на подсъдимите М.М. и А.  М. в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 НК  против здравето и личността на тъжителя М.М.. По делото се събраха доказателства, по своя характер преки – показания на свидетели очевидци, които разгледани последователно и в тяхната взаимовръзка обосновават като единствено възможен и небудещ съмнение извод, че именно подсъдимите – в съучастие, като съизвършители, са автори на престъплението по чл.130, ал. 1 НК, в което са обвинени от тъжителя.

         Безспорно по делото се установи, че на посочената дата подсъдимите са нанесли побой на тъжителя. В този смисъл показанията на разпитаните свидетели С.Е., Ф.А. и М.А. са категорични. Преди две години – на 01.01.2015 г., около 04.00 часа,  в тяхно присъствие подсъдимите са нанесли побой над тъжителя с юмручни удари и ритници.  Показанията на тези лица, без родство със сраните, са в подкрепа на показанията на св. Т. Р., съжителстваща на семейни начала с тъжителя, и на св. Р. М., негов брат. Първата от тях е присъствала на инцидента от началото да неговия край, предизвикан от намесата на посочените по – горе свидетели, които отстранили подсъдимите от паднА.я на пода пострадал М.М., а втория, непосредствено след инцидента, е възприел разказа за случилото се на своя брат.

         Съдът не дава вяра на показанията на св. Ф.М., която като съжителка на подс. М.М. е присъствала в питейното заведение, но отрича изобщо той и брат му да са приближавА. М.М., да са ходили при него на масата му, да са го удряли и ритА., въпреки показанията на св. С.Е. и Ф.А., че тя също е викала за помощ околните, за да бъде преустановен боя между братовчедите и за да не стигне до убийство. Нейните показания се дават единствено, за да потвърдят защитната теза на съжителя й и на неговия брат.

Подсъдимите са действА. при пряк умисъл – съзнавА. са общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици и са целели настъпването на такъв вредоносен резултат. СъзнавА. са опасността от увреждания, които може да получи тъжителя при нанесените му удари с юмруци и ритници, но водени от желание за саморазправа и насилствено разрешаване на наследствени имуществени отношения между техните родители, са искА. този резултат. Едва намесата на свидетелите св. С.Е. и Ф.А. е довела до преустановяване на побоя над тъжителя. ДействА. са в съучастие, с общност на умисъла, поради което е без значение дА. всички увреди се дължат на удари, които е нанесъл инициатора – подс. М.М., или на тези, нанесени от брат му – подс. А.М..

С  чл. 20, ал. 2 НК е изяснено, че престъплението се извършва от този, който участвува в самото изпълнение на престъплението. В процесния случай и двамата, видно от показанията на св. св. С.Е. и Ф.А., са нанасяли удари с юмруци и ритници по главата и тялото на тъжителя. Съдът приема за неоснователен доводът на защитата на подс. А.М., че той не е участвал в побоя, за да нанася удари по тялото на пострадА.я, а е участвал, за да предотврати побоя. Съдът приема за установена по несъмнен начин нА.чността на конкретен общ умисъл на подсъдимите да накажат своя братовчед, който поддържа претенциите на баща си към претендирано от техния баща имущество, като обединяващ момент на съизвършителството. Това означава, че всеки при осъществяването на своята проява съзнава, че участвува в изпълнението на престъплението заедно с другия извършител, и иска или допуска настъпването на престъпните последици.

           Предвид изложеното, съдът признава подсъдимите за виновни в извършване на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това че на 01.01.2015г. в село Звънарци, Разградска област, в съучастие – като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на М.О.М. ***, изразяваща се в контузии в областта на лицето – счупване  на носни  кости, охлузване на носа, малки подконюнктивални кръвоизливи във видимата част на склерата на дясна очна ябълка, причинили  временно разстройство  на здравето, не опасно за  живота на пострадА.я.

          Тъй като, видно от приложените по делото Справки за съдимост № 278 и 279/ 16.11.2016 г. на РС – Кубрат, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ характер и за престъплението по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, съдът приема че са нА.це условията по чл.78а от НК, поради което освободи подсъдимите от наказателна отговорност и им наложи административно наказание глоба в минималния размер от 1 000.00 лева. Това наказание съдът намира за съответно на извършените от подсъдимите деяния, и счита, че същото ще въздейства предупредително и възпитателно върху подсъдимите.

          По гражданския иск:

          Гражданският иск за обезщетяване на претърпените болки и страдания от престъплението по чл.130, ал.1 НК е доказан по своето основание. Деянието на подсъдимите представлява непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Същата разпоредба задължава причинителите – в съизвършителство, на непозволеното увреждане да обезщетят пострадА.я в условията на пасивна солидарност. Съдът, отчитайки тежестта на увреждането и причинените от него болки и страдания, характеризиращи се с продължило около 1 месец възстановяване, относно счупването на носните костици, приема че за репариране на причинените неимуществени вреди претендираната сума от 5 000.00 лева е завишена. Съобразявайки се с най – тежкото увреждане и съобразно правилата на чл.52 ЗЗД, съдът определя обезщетението в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева. Искът в останалата част следва да отхвърлен като неоснователен и недоказан. Искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението, считано от датата на непозволеното увреждане е основателно и следва да се уважи.

          Подсъдимите следва да заплатят  държавна такса от по 50.00 лева всеки от тях.

           Причини за извършване на престъплението – слаби морално-волеви задръжки и неуважение към телесната неприкосновеност на другите.

           Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.

                                                                  Районен съдия: