Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2020
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд,
ХVІІІ състав,
в закрито заседание на четвърти
юни 2020 г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1374/2019 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.175 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.
Образувано е по молба на ответника
по спора – Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, за поправка на Решение № 514/23.04.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1374/2019 г. поописа на Административен съд – Варна,
ХVІІІ състав, на основание чл.175 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
В молбата се твърди, че в
решението са допуснати грешки в пресмятането и очевидни неточности при
определяне на размера на годишната данъчна основа и на дължимия корпоративен
данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за данъчен период
/д.п./ 2017 година, както и на размера на лихвите върху установените задължения
за данък върху добавената стойност /ДДС/ по Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ за д.п.м.06.2017 г., в резултат на което с диспозитива на
съдебното решение обжалваният ревизионен акт /РА/ е отменен в по-голяма част от
действително подлежащата на отмяна част съобразно изложените в него мотиви.
Сочи се, че при изчисленията на данъчната основа по ЗКПО за д.п.2017 година
съдът е взел за основа декларирания от ревизираното лице счетоводен финансов
резултат в размер на 34 770,44 лева, вместо декларирания данъчен финансов
резултат в размер на 35 270,44 лева, като по този начин от установения данъчен
финансов резултат са изключени направените от самия ревизиран данъчен субект и
декларирани от него увеличения на финансов резултат със сумата от 500,00 лева,
представляваща разходи за глоби и наказателни постановления, на основание
чл.26, т.6 от ЗКПО. Навеждат се доводи, че при изчисленията на данъчната основа
за посочения данъчен период от съда, тази сума е пропусната да се включи в
размера на увеличенията, в резултат на което е определена данъчна основа в
размер на 263 395,31 лева и корпоративен данък в размер на 26 339,53
лева, вместо действителната данъчна основа, съобразно мотивите на съда за
частична законосъобразност на РА – 263 895,31 лева, и дължим корпоративен
данък в размер на 26 389,53 лева. По отношение на данъчната основа по ЗДДС
за д.п.м.06.2017 г. се аргументира, че в размера на същата не е включен
декларираният от
самото задължено лице ДДС за внасяне за д.п.м.06.2017 г. в размер на 49,75
лева, който не е внесен до датата на издаване на РА и е част от данъчното
задължение за м.06.2017 г., поради което върху тази сума се дължат лихви за периода от 15.07.2017 г. до датата на
издаване на РА. Изтъква се, че дължимата лихва за д.п.м.06.2017 г. следва да е
в размер на 2 817,63 лева, вместо в определения от съда размер от
2 809,93 лева, в който смисъл е и заключението по съдебно-счетоводната
експертиза /ССЕ/. По изложените съображения се отправя
искане за поправка на
допуснатата в мотивите и диспозитива на решение № 514/23.04.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1374/2019 г., грешка в пресмятането на дължимия
корпоративен данък по ЗКПО за 2017 година и на дължимите лихви върху ДДС по
ЗДДС за д.п.м.06.2017 година.
Насрещната по делото – „А.Б.“
ЕООД, гр. Варна, изразява становище за основателност на подадената молба.
Съдът счита, че молбата е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, а по същество я намира
за основателна.
В мотивите на решението съдът е
формирал воля за частична основателност на жалбата на „А.Б.“ ЕООД, гр. Варна
срещу Ревизионен акт № Р-03000318003974-091-001/22.01.2019 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 41/19.04.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП.
При определяне на данъчния
финансов резултат за д.п.2017 година съдът не е взел предвид декларираното от
ревизираното дружество увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата
от 500,00 лева, представляваща разходи за глоби и наказателни постановления,
извършено на основание чл.26, т.6 от ЗКПО, което е потвърдено при ревизията и
не е спорно между страните по делото. Поради тази причина, съдът погрешно е
определил размера на дължимия за д.п.2017 година корпоративен данък по ЗКПО.
Посочената сума в размер на 500,00 лева следва да бъде прибавена към определената
с решението данъчна основа за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за този
данъчен период в размер на 263 395,31 лева. По този начин данъчната основа
за облагане с корпоративен данък по ЗКПО за д.п.2017 година е в размер на
263 895,31 лева /263 395,31 лева + 500,00 лева/. Дължимият върху тази
сума корпоративен данък по ЗКПО е в размер на 26 389,53 лева, върху която,
на основание чл.9 от ЗКПО, чл.1 от ЗЛДТДПДВ, във връзка с чл.175 от ДОПК, се
дължат закъснителни лихви в размер на 2 177,31
лева.
Определените с процесния РА
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2017 г. са в размер на 32 252,48
лева, която сума, освен допълнително установените при ревизията задължения,
включва и декларираният от самото ревизирано лице ДДС за внасяне по справка-декларация
за този период в размер на 49,75 лева. При определяне на задължението за ДДС за
д.п.м.06.2017 г. съдът е изключил декларирания данък за внасяне, което е довело
до неточното му определяне в по-малък размер със сумата от 49,75 лева. С оглед
на това, при определяне на дължимите лихви за д.п.м.06.2017 г. декларираният от
„А.Б.“ ЕООД, гр. Варна и невнесен към датата на издаване на РА ДДС в размер на
49,75 лева следва да бъде включен в главницата, върху която се начисляват
закъснителните лихви за периода от 15.07.2017 г. до 22.01.2019 г. (датата на
издаване на РА), и същата следва да е в размер на 7 341,65 лева.
Изчислените върху тази сума акцесорни задължения за лихви за посочения данъчен
период е в размер на 1 136,01 лева. В същия смисъл е и заключението на
вещото лице по допълнителната ССЕ (л.345 от делото). Тази сума следва да се
прибави към сумата от 1 681,62 лева, представляваща задължения за лихви за
същия данъчен период върху главница от 24 910,83 лева по фактура №
**********/30.12.2016 г., издадена от „А.З.П.“ ЕООД, която е сторнирана в
д.п.м.02.2018 г. (л.120 от адм. преписка и л.295 от делото). Предвид
гореизложеното, задълженията за лихви за д.п.м.06.2017 г. са в размер на
2 817,63 лева (1 136,01 лева + 1 681,62 лева), вместо определения
с решението размер 2 809,93 лева.
Констатираните недостатъци на
съдебния акт представляват очевидна фактическа грешка – грешка при
пресмятането, по смисъла на чл.175, ал.1, предложение второ от АПК и следва да
бъдат отстранени, като на основание чл.175 от АПК следва да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива, като Ревизионен акт №
Р-03000318003974-091-001/22.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 41/19.04.2019
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна
при ЦУ на НАП, следва да се отмени за установените задължения за корпоративен
данък за д.п.2017 г. в размер над 26 389,53 лева до 28 889,57 лева – главница,
и в размер над 2 177,31 лева
до 2 383,58 лева – лихви, както и за установените задължения за лихви
върху начислен ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2017 г. за разликата над 2 817,63
лева до 4 990,57 лева – лихви.
Воден от горното и на основание
чл.175 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът
Р Е Ш И
:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
514/23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 1374/2019 г. по описа на
Административен съд – Варна, ХVІІІ състав, като
вместо: „Отменя Ревизионен акт № Р-03000318003974-091-001/22.01.2019
г……………., в частта, с която в тежест на „А.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, са установени допълнителни задължения за корпоративен
данък по ЗКПО …………………. за д.п.2017 година в
размер над 26 339,53 лева до 28 889,57 лева – главница, и в размер над 2 173,19 лева до
2 383,58 лева – лихви, и задължения за лихви върху установени допълнителни
задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2017 г. за разликата над 2 809,93 лева до 4 990,57 лева – лихви“,
ДА СЕ ЧЕТЕ: „Отменя Ревизионен акт №
Р-03000318003974-091-001/22.01.2019 г……………., в частта, с която в тежест на „А.Б.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ***, са установени
допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО …………………. за д.п.2017
година в размер над 26 389,53 лева
до 28 889,57 лева – главница, и в
размер над 2 177,31 лева
до 2 383,58 лева – лихви, и задължения за лихви върху установени
допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС за д.п.м.06.2017 г. за разликата над 2 817,63 лева до 4 990,57 лева – лихви.“
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: