Решение по дело №5109/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 74
Дата: 15 януари 2018 г. (в сила от 15 януари 2018 г.)
Съдия: Христинка Колева Христова Божкова
Дело: 20171100605109
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                                                                №

 

   гр.София, .....01.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ХРИСТИНКА КОЛЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                                                               ХРИСТИНА НИКОЛОВА

СЕКРЕТАР НЕЛИ ДРАНДАРОВА,

ПРОКУРОР АЛБЕНА ТАРАЛАНСКА,

 

като изслуша доклaдваното от съдия Колева в.н.о.х.д.№ 5109 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С присъда от 29.03.2017г., постановена по н.о.х.д. № 11 168/2015г., по описа на СРС, НО, 115- ти състав, съдът е признал подсъдимия В.Д.Д. за виновен в това, че на 16.02.2015г., в гр.София, в района на бул. „България“ без надлежно разрешително съгласно Закона на контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ държал високорискови наркотични вещества, съдържащи- амфетамин, кокаин, кофеин и левамизол, 3,4 MDMA на обща стойност 139,25 лева, разпределени в три броя, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието с изпитателен срок от три години.

На основание чл. 354а, ал.6 от НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъпланието- норкотичното вещество.

На основание чл.111 от НПК съдът е върнал на подсъдимия електронна везна, сгъваеми палки, газов пистолит, пълнител с боеприпаси за него.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия В.Д. направените по делото разноски в размер на 294,18 лева, както и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия В.Д.- адв.В.Х., в която са изложени доводи, че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при нарушение на процесоалните правила. Поддържа се, че наркотичните вещества са приобщени с протокол за доброволно предаване, който е съставен в нарушение на

Решение по ВНОХД № 5109/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен съсгав, 2стр.

 

НПК. Твърди се, че такова доброволно предаване не е имало, тъй като вещите са иззети от полицейски служител. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова присъда, с която да признане подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на СГП счита жалбата за неоснователна и поддържа, че първоинстанционната присъда е законосъобразна и правилна. Счита, че от събраните доказателства по категоричен начин е установено държането на наркотични вещества от страна на подсъдимия. Поддържа, че мотивите на присъдата са правилни, обосновани и не са допуснати процесуални нарушения. Предлага първоинстанционната присъда да бъде оставена в сила.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия В.Д., адв.Х., пледира, че не е доказано подзащитният му да е държал високорискови наркотични вещества, тъй като същите били намерени в автомобил, който не е собственост на подсъдимия и в него са пътували още две лица. Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена и съдът да постанови нова присъда, с която да признане подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение.

В последна дума подсъдимият В.Д. се придържа към казаното от защитата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен състав, като взе предвид доводите на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна СРС е приел, че на 16.02.2015г., подсъдимият и свидетелите В.И.и Д.Н.се придвижвали с управляван от подсъдимия лек автомобил „Мерцедес“ С ДК № *******. На същата дата около 00,00 часа на бул.”България“ в близост до „Алфабанк“ автомобилът бил спрян за проверка от полицейските служители свидетелите М.Р.и С.И..

При проверката свидетелят С.И. забелязал, че между краката на подсъдимия има хартиена сгъвка, за която се усъмнил, че съдържа наркотични вещества. Подсъдимият и свидетелите В.И.и Д.Н.слезли от автомобила и подсъдимият бил попитан дали притежава забранени от закона вещества. В отговор подсъдимият предал жълта хартиена сгъвка, съдържаща бяло прахообразно вещество, показал оже една жълта сгъвка с бяло прахообразно вещество, която била под гумена изтривалка за краката на мястото на водача. От джоба на якето си извадил полиетиленова сгъвка, в която имало завита жълта таблетка. Пред полицейските служители подсъдимият заявил, че ще предаде доброволно описаните вещества, както и намиращите се в автомобила електронна везна, два броя сгъваеми палки, едни газов пистолет с пълнител и пет броя боеприпаси за него.

Свидетелите М.Р.и С.И. сигнализирали за осигуряване на съдействие от техни колеги за транспортиране на три лица, след което със съдействието на полицейски служител Л.И. и негов колега

Решение по ВНОХД № 5109/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен съсгав, 3стр.

 

подсъдимият и свидетелите И.и Н.били съпроводени до 06 РУ- СДВР, където подсъдимият предал наркотичните вещества, електронна везна, два броя сгъваеми палки, едни газов пистолет с пълнител и пет броя боеприпаси за него.

Досежно значимите за правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието, авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Тези факти са установени по категоричен начин, поради което и въззивната инстанция ги приема за напълно доказани.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства- обясненията на подсъдимия В.Д., показанията на свидетелите М.Р./приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/, С.И. /приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/, В.И./приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/, Д.Н./приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК/, заключенията съдебно-оценителна и физикохимична експертизи, справка за съдимост, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства.

Обосновано съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия, че намерените наркотични вещества не са държани от него, а подписал протокола за превадането им, считайки, че предава електронната везна и другите, иззети от автовобила вещи, като е приел, че се оборват от останалите събрани по делото доказателства и представляват защитна версия.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

На базата на възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е заключил, че подсъдимият В.Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е държал високорискови наркотични вещества, съдържащи- амфетамин, кокаин, кофеин и левамизол, 3,4 MDMA. Наркотичните вещества са под контрол съгласно Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971г., ратифицирана от България и съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и Наредбата за клисифициране на растенията и веществата като наркотични. Доколкото по делото не е установено подсъдимият да е държал високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същите, издадени при реда и условията на чл.32 и чл.35 от ЗКНВП и от органите по чл.16 и чл.18 от същия закон, то правилно и законосъобразно районният съд е приел, че посоченото действие подсъдимият е осъществил незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение за същото.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението във възивната жалба, че протоколът за доброволно предаване е съставен в нарушение на чл.128 от НПК. Действително в протоколите за доброволно предаване е отразено, че са съставени в гр.София, бул.“България“ до „Алфа банк“, а от

Решение по ВНОХД № 5109/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен съсгав, 4 стр.

 

показанията на свидетелите се установява, че са съставени в сградата на 06 РУ- СДВР, но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, още повече, че фактическата процедура не позволява да се съставя протокол на място, ако полицейските служители са двама.

Съдът намери за неоснователно възражението, че не са събрани доказателства относно авторството на деянието. От приложените по делото протоколи за доброволно предаване се установява, че подсъдимият е предал на органите на досъдебното производство наркотичните вещества, електронна везна, два броя сгъваеми палки, едни газов пистолет с пълнител и пет броя боеприпаси за него. В показанията си свидетелят С.И. е категоричен, че подсъдимият сам е извадил всички вещи на задния капак на автомобила, клед което му извършил личен обиск.

Правилни и обосновани са изводите на СРС при определяне на наказанието. Правилно съдът е приел само смекчаващи вината обстоятелства- младата възрас,т невисоката стойност на предмета на престъплението, чистото съдебно минало и оказаното съдействие по време на проверката. В санкционната част на разпоредбата на чл.354а, ал.3, т.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” от една до шест години и глоба от 2 000,00 лева до 10 000,00 лева. Съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с принципа за справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е определил наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и „Глоба” в минималния, предвиден в закона размер. Въззивната инстанция счита, че законосъобразно и справедливо е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Налице са предпоставките за проложение на цитираната разпоредба от НК, тъй като чистото съдебно минало и ниската лична степен на обществена опасност на подсъдимия позволяват да се направи извода, че за да се предизвикат съответни положителни промени в съзнанието му към спазване на законите не е необходимо да изтърпи ефективно наложеното му наказание една година „Лишаване от свобода“. Ето защо, съобразно с целите на наказанието по чл.36 от НК и с приниципа за справедливост при определяне на наказанието, съдът правилно е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Наказанието би допринесло, със своята неизбежност, а не толкова със своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК. Наказването на подсъдимия ще подейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. Налагането на такъв размер „Лишаване от свобода” и „Глоба“ е еднакво необходимо, както за поправяне на подсъдимия и неговото предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.

При извършената цялостна служебна проверка на атакуванато присъда на основание чл.313 от НПК, настоящата въззивна инстанция не установи да са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон или

Решение по ВНОХД № 5109/2017г., СГС, НО, XVI-ти въззивен съсгав, 5 стр.

 

непълнота на доказателства, при постановяването й.

Воден от горното, и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от Софийски градски съд

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.03.2017г., постановена по н.о.х.д.№ 11168/2015г. по описа на СРС, НО, 115- ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване и протестиране.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.