Решение по дело №117/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 136

гр. Видин, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Трети октомври

през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Росица Славчева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Росица Славчева

Административно дело №

117

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Т.С.И.,*** срещу Решение № 63/04.04.23 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Видин, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2732/23 г., подадена от И., и е потвърдено Разпореждане № С230005-137-0002496/22.03.23 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Видин, ИРМ Видин, с което е отказано погасяването по давност на задължения общо в размер на 2166.48 лв., като неоснователна.

Ответникът, Директорът на ТД на НАП – Видин, чрез упълномощения гл.юрисконсулт, изразява становище за основателност на жалбата, но поради настъпили нови обстоятелства. Счита, че не дължат разноски, тъй като не са причина за завеждане на делото.

След преценка на изложените от страните доводи и събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в 7-дневния срок по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, тъй като Решението е съобщено на 27.04.2023 г., а жалбата е регистрирана с вх. №3983/03.05.23 г. Налице е и правен интерес от съдебно оспорване, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Срещу И. има образувано ИД **********/2005, със задължения по Декларация - образец 6 № 050021702744031/23.03.2017 г., период 01.01.2016г. - 31.12.2016г. и дата на доброволно плащане 02.05.2017г.

В изпълнително дело № **********/2005 са предприети действия по спиране на давността на публични задължени, съгласно чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ДОПК, спрямо задълженията фигуриращи в изпълнителното дело. Публичният изпълнител е приел, че е налице спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК с налагане на запор на МПС на задълженото лице с постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С220005-022-0016603/16.03.2022г., като запора е наложен върху л.а. марка MITSUBISHI, модел КАРИЗМА, рег.№ ВН1940ВМ, рама № XMCLNDA2AWF031848, двигател № 4G93HM9549, година на производство 1997г. със запорно съобщение изх. № С220005-122-0004479/16.03.2022г., получено в КАТ сектор „Пътна полиция" и вписан запор на 18.03.2022г.

C Разпореждане c № C230005-137-0002496/22.03.2023 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране” при териториална дирекция на НАП - Велико Търново, е отказано погасяването по давност на задължения по Декларация обр. 6 № 050021702744031/23.03.2017 г. за период 01.01.2016 г. -31.12.2016 г.

По изпълнителното дело е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220005-022—0016603/16.03.2022 г. и Запорно съобщение № С220005-122- 0004479/16.03.2022 г.

Разпореждането е обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП – Велико Търново, като е направено възражение, че публичният изпълнител е приел, че давността е била прекъсната с издаване на разпореждане за налагане на обезпечителни мерки. Жалбоподателката счита, че давността не е спряна с издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложен запор на лек автомобил, тъй като не е собственик на въпросното МПС. Прилага и договор за покупко-продажба на въпросния лек автомобил, от който да е видно, че същият към датата на издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки тя не е собственик на автомобила.

Жалбоподателката настоява, че всички задължения са погасени по давност с изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК петгодишен давностен срок. Счита, че не са били предприети действия, прекъсващи или спиращи давността, поради което към датата на издаване на обжалваното Разпореждане задълженията не са подлежали на принудително изпълнение. От тези доводи извежда заключение за неправилно приложение на материалния закон

С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки от 29.05.23 година, публичния изпълнител е отменил наложения запор, но не се е произнесъл по претендираната давност.

Спорът в настоящият процес е спирана ли е давността.

По делото е приложена цялата административна преписка по оспорения акт.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспореното Решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК и представлява валиден административен акт. Решението е в изискуемата писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. Означен е издателят му и са отразени направените от него фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, поради което съдът намира формата на акта като такъв за спазена.

Разпореждането на публичния изпълнител също е подписано със саморъчен подпис и съдържа изискуемите реквизити.

Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете на Директора на ТД на НАП – Велико Търново и на публичния изпълнител не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазена е разписаната в ДОПК процедура.

Спорът се състои в това спирана ли е давността по събиране на вземанията.

Съгласно чл. 168, т. 3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл. 173, ал. 1 от ДОПК, което на основание чл. 173, ал. 2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, а по аргумент от противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност-по възражение на заинтересуваното лице. Чл. 171, ал. 1 от ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение/от 01.01.2018 г. в настоящия казус/. Чл. 171, ал. 2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

По делото е установено, че с ПНОМ № С220005-022-0016603/16.03.2022 г. на жалбоподателката са били наложени обезпечителни мерки-запор върху лек автомобил описан по-горе. С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки от 29.05.23 година, публичния изпълнител е отменил наложения запор, тъй като автомобила не е собственост на И..

Именно с наличието на цитираното ПНОМ издателят на процесния административен акт, обвързва спирането на давността за задълженията, позовавайки се на чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК. Съгласно трайната и последователна съдебна практика, която настоящият състав споделя, със налагането на запор върху чужда вещ, запорът не може да породи предвидените в закона последици, съответно същият не може и да спре изтеклата до този момент погасителна давност.

Съобразно гореизложеното, в настоящия случай, давностния срок на процесното вземане е започнал да тече на 01.01.2018 г., като е налице спиране съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, респ. от 13.03.20 година до 13.05.2020 г., след което са продължили да текат и предвид липсата на други предпоставки за спиране, пет годишният давностен срок за всяко вземане е изтекъл в края на месец февруари 2023 г.

Предвид установеното, следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението, с която е направено възражение за погасяване по давност на публичните задължения– 13.03.2023 г. задълженията действително са били погасени. От това следва, че отказът на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане № С230005-137-0002496/22.03.23 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Видин, ИРМ Видин се явява незаконосъобразен. Като е оставил без уважение подадената жалба срещу този отказ, Директорът на ТД на НАП Велико Търново е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Тъй като въпросът не може да бъде решен от съда по същество, предвид естеството на акта, делото следва да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Видин за ново произнасяне по направеното искане с възражение за изтекла погасителна давност.

Разноски не се претендирани.

Предвид изложеното, на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, Административен съд – Видин, II състав,

                                           Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 63/04.04.23 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Видин, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 2732/23 г., подадена от И., и е потвърдено Разпореждане № С230005-137-0002496/22.03.23 г., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Видин, ИРМ Видин, с което е отказано погасяването по давност на задължения общо в размер на 2166.48 лв.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Велико Търново, офис Видин за ново разглеждане и произнасяне по същество съобразно дадените в мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: