Решение по дело №1327/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по реда на глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107 ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).

Образувано е по жалба от „Нишикли Травел“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Н. и със съдебен адрес – [населено място], [улица], етаж 2, чрез адвокат Г. С. от АК – Стара Загора, против точка 1 от заповед № РД - 14 - 3618/06.08.2024 година на изпълняващ длъжност началник на областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас (ООАА) в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА).

С оспорената точка 1 от заповедта, на основание чл. 106а ал. 1 т. 3 буква „б“ и ал. 2 т. 2 от ЗАавтП, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен № [рег. номер] и свидетелство за регистрация част ІІ с № ********* на МПС автобус, [Марка], модел „Туризмо 15 РХД“ от категория М3, собственост на „Нишикли Травел“ ЕООД – до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното нарушение.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Заявява, че в конкретния случай не става въпрос за международен превоз на пътници по редовна автобусна линия по маршрут Слънчев бряг – Истанбул, тъй като такава не съществува и дружеството не притежава разрешение за извършване на превоз на пътници по нея. Твърди, че нарушението, за което е наложена ПАМ, предвид посочения час в АУАН, няма как да е осъществено по редовна автобусна линия, тъй като от представените маршрути и времеви графици за двете редовни линии се установява, че автобусите тръгват и пристигат в [населено място] в часове, които не съвпадат с часа на проверката и установяване на нарушението. Счита, че в случая не е бил налице и случаен превоз на пътници, както е посочено в процесната заповед, а се касае за индивидуални пътници, всеки един от които е заплатил определената цена за пътуването си. Иска се отмяна на точка 1 от заповедта.

Ответникът оспорва жалбата в писмено становище. Представя административната преписка. Допълнително прави възражение за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес – наложената глоба е заплатена, а СРМПС и регистрационната табела са върнати на дружеството.

След като съпостави доказателствата по делото и твърденията на страните, съдът достигна до следната фактическа обстановка.

На 06.08.2024 година в [населено място], път І-9, до база „Пътни строежи“, в посока ГКПП Малко Търново, била извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове. Проверката била извършена от екип в състав: С. Д. С. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас и П. К. Р. – инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас. В хода на проверката било установено, че водачът В. А. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], община Ветрино, област Варна, [улица], извършва превоз на пътници (10 броя) по редовна автобусна линия под формата на случаен превоз на пътници, видно от 4 броя билети за пътуване, предоставени от водача (лист 27 - 28) и декларация от Р. К. - пътник в автобуса по време на този превоз (лист 26), с моторно превозно средство автобус [Марка], модел „Туризмо 15 РХД“ с регистрационен № [рег. номер] от категория М3. Прието е, че с тези си действия водачът е нарушил разпоредбата на чл. 96а ал. 3 предложение 1 от ЗАвтП, за което служители на ИААА са му съставили АУАН № 749/06.08.2024 година (лист 25).

На проверяващите е била представена и Интербус книжка № 3003459 с пътнически ведомости за международните случайни автомобилни превози на пътници с автобуси, съставена в съответствие с член 6 и член 10 от Спогодбата за международни случайни превози на пътници с автобуси – Спогодбата ИНТЕРБУС, съгласно която на дата 06.08.2024 година по маршрут от к.к. „Слънчев бряг“ до Истанбул са пътували 10 броя пътника (лист 29 – 33).

Предвид констатираното нарушение, ответникът издал заповедта, оспорена в настоящото производство. В мотивите той приел за установено, че водачът на МПС с регистрационен № [рег. номер] е извършил превоз на пътници по редовна автобусна линия под формата на случаен превоз на пътници, видно от Интербус книжка с № 3003459 с пътническа ведомост № 12 представените от пътниците билети и представената от пътника Р. К. декларация. Наред с това в мотивите на заповедта е било посочено, че същата се издава предвид фактическите констатации по акта за установяване на административно нарушение (лист 22 - 23).

За свалянето и отнемането на предната табела с регистрационен № [рег. номер] и свидетелство за регистрация част ІІ с № ********* на процесния автобус, собственост на „Нишикли Травел“ ЕООД бил съставен протокол от 06.08.2024 година от инспектор в областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас (лист 34).

Заповедта е получена от „Нишикли Травел“ ЕООД на 08.08.2024 година, съгласно известие за доставяне на лист 39, страница 2 от делото.

С жалбата пред настоящата инстанция са представени разрешително № **********/12.12.2022 година за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено на „Нишикли Травел“ ЕООД за извършване на превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут: Силистра – М. Т./Дерекьой – Истанбул и на територията на Република България: Силистра – Разград – Шумен – Бургас – М. Т. и обратно до 15.11.2027 година (лист 7), ведно с разписание на маршрута на линията и работен график на персонала (лист 8); разрешително № **********/12.12.2022 година за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, издадено на „Нишикли Травел“ ЕООД за извършване на превоз по редовна, сезона, международна автобусна линия с маршрут: Добрич – Малко Търново/Дерекьой – Истанбул и на територията на Република България: Добрич – Варна – Бургас – Малко Търново и обратно до 15.11.2027 година (лист 10), ведно с маршрут времеви график (лист 11); лиценз № 0470 за международен автобусен превоз на пътници за чужда сметка или срещу възнаграждение на „Нишикли Травел“ ЕООД, с валидност от 01.01.2017 година до 31.12.2026 година (лист 12).

В хода на съдебното производство от ответника е представено наказателно постановление № 22 - 0001899/24.09.2024 година, издадено въз основа на съставеният АУАН № 749/06.08.2024 година, с което за нарушение и на основание чл. 96а ал. 3 предложение 1 от ЗАвтП на водача В. М. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева, с отбелязване за влизане в сила на 25.09.2024 година, ведно с разписка за заплатена сума от 400 лева (лист 51).

От ответника е представено и писмо от началник ООАА – Бургас с регистрационен № РД - 14 - 3618/8/25.09.2024 година до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД – Варна на МВР, с което се уведомява, че основанието на ЗППАМ № РД - 14 - 3618/06.08.2024 година е отпаднало и отнетите табела и СРМПС са върнати на 25.09.2024 година (лист 52). С писмото, с което са представени тези доказателства, е направено искане от ответника, жалбата на „Нишикли Травел“ ЕООД да бъде оставена без разглеждане, тъй като правният интерес от съдебно обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятните правни последици или постигане на благоприятни правни резултати, а в случая неблагоприятните последици са отпаднали след заплащане на глобата.

Предвид така установените факти, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от лице, което е адресат на акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147 ал. 1 от АПК.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на ответника, че жалбоподателя вече няма правен интерес от обжалването, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане. Действително, наложената ПАМ е прекратена след заплащане на глобата, наложена на водача, но мярката е породила действие в периода 04.08.2024 – 25.09.2024 година (един месец и двадесет дни), през който дружеството – жалбоподател е било лишено от възможността да използва автобуса си. За него от ПАМ са възникнали преки и непосредствени неблагоприятни последици, дотолкова доколкото МПС не е било използвано във връзка с издадения лиценз за превози. „Нишикли Травел“ ЕООД е обжалвало мярката в законоустановения срок и при установяване на основателност на оспорването би имало право да претендира обезщетение по реда на ЗОДОВ за цитирания период. Затова, съдът приема, жалбата е процесуално допустима, въпреки че, след образуване на съдебното производство, ПАМ е прекратена поради заплащане на глобата, наложена с НП на водача.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 107 ал. 1 от ЗАвтП. От приложената заповед № РД-01-67/29.02.2024 година на изпълнителния директор на ИААА се установява, че на началниците на областните отдели са делегирани правомощия за издаване заповеди за налагане на ПАМ по чл. 106 и чл. 106а ЗАвтП (лист 43).

В административното производство не са допуснати процесуални нарушения.

Заповедта съответства на изискванията на форма на административния акт по чл. 59 ал.2 от АПК. Нормата на чл. 106а ал. 1 ЗАП не предвижда възможност на административния орган да извършва преценка относно целесъобразността от налагане на мярката, а изисква налагането  във всички случаи, когато бъдат установени посочените предпоставки.

Обжалваната заповед е материално незаконосъобразна.

Съгласно чл. 106а ал. 1 т. 3 б. „б“ и ал. 2 т. 2 от ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - т. 3 временно спиране от движение на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници по автобусни линии под формата на случаен или специализиран превоз, превоз за собствена сметка или таксиметров превоз - до заплащане на наложената с наказателно постановление глоба за извършеното нарушение. Налагането на принудителните административни мерки по ал. 1 се осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането  заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и свързаните с извършвания превоз документи - в случаите по ал. 1, т. 3, букви "а" и "г".

Жалбоподателят поддържа, че извършеният на процесната дата превоз на пътници е случаен превоз на пътници. Това твърдение не се установява от доказателствата по делото.

Според § 1 т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 година за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11), „случайни автобусни превози до страни, които не са членки на Европейския съюз" са превозите на предварително съставена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия и могат да бъдат: а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също превозно средство се използва за превоз на една и съща група пътници през цялото пътуване и ги връща до отправния пункт; отправният пункт е разположен на територията на договарящата се страна, в която е регистрирано лицето по чл. 2, ал. 1; б) превоз от вида "пълен-празен" - при който пътуването в права посока се извършва с пътници, а пътуването в обратна посока - без пътници; отправният пункт е разположен на територията на Република България; в) превоз от вида "празен-пълен" - при който празният курс е в права посока, като всички пътници се качват от едно и също място, доколкото е изпълнено едно от следните условия: ва) пътниците съставляват група на територията на друга договаряща се страна, различна от територията на Република България, или където се качват пътниците по силата на договори за превоз, сключени, преди да пристигнат на територията на другата договаряща се страна, и се превозват до територията на Република България; вб) пътниците са предварително превозени от лицето по чл. 2, ал. 1 при условията, предвидени за превоз от вида "пълен-празен", до територията на договарящата се страна, където те отново се качват и превозват до територията на Република България; вв) пътниците са поканени да пътуват до територията на друга договаряща се страна, като пътните разноски се поемат от лицето, изпратило поканата; пътниците трябва да съставляват еднородна група, която да не е съставена само с оглед конкретното пътуване и се превозва до територията на Република България.

Съгласно § 1 т. 2 от Наредба № 11, „предварително съставена група" е група, при която лице отговаря за нея и е поело задължение да сключи договора или да заплати за превоза.

От данните по делото не се установява лицата, превозвани в автобуса, да отговарят на критерия по § 1 т. 2 от Наредба № 11. Не се установява и те да са предварително съставена група и за нея да отговаря определено лице. При тези фактически данни не се доказват твърденията на жалбоподателя за случаен превоз на пътници.

Не се установява, обаче, и твърдяното от административния орган, че превозът на пътници на процесната дата е бил такъв по редовна автобусна линия, но под формата на случаен превоз на пътници.

В мотивите на заповедта е посочено коя е тази редовна автобусна линия, по която е счетено, че е бил извършен превозът на пътници (от к.к. „Слънчев бряг“ до Истанбул). За наличие на редовна автобусна линия съдът прави извод не въз основа на обстоятелствената част на заповедта, а въз основа на приложеното по делото издадено в полза на жалбоподателя разрешително за международен превоз на пътници с маршрут Силистра - М. Т./Дерекьой – Истанбул (а на територията на страната Силистра – Разград – Шумен – Бургас – Малко Търново). Ако това е редовната автобусна линия, която административният орган е имал предвид, то остава неясно как тя е обвързана с процесния превоз от гледна точка на часовия график на тази автобусна линия. Видно от този график (лист 11), времето на тръгване от Шумен е в 11:00 часа, като пристигането в Бургас е в 13:45 часа (в обратната тръгването от Малко Търново е в 13:45 часа, а пристигането в Бургас - в 15:00 часа), докато проверката на превоза в Бургас е в 07:46 часа.

Наредба № 11 регламентира и двата вида международен превоз на пътници – превоз по автобусна линия – чл. 34 и следващите, и случаен превоз – чл. 52 и следващите, но в случая не се установява случаен превоз на пътници по смисъла на законовата дефиниция нито наличието на редовната автобусна линия, коментирана по-горе в мотивите и в този смисъл материалният закон – чл. 106 ал. 1 т. 3 б. „б“ от ЗАвтП е неправилно приложен.

На основание изложените мотиви, обжалваният акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № РД-14-2091/14.05.2024 година, издадена от началника на областен отдел „Автомобилна администрация“ - Бургас към ИА „Автомобилна администрация“ в частта по т.1. - спиране от движение чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. № [рег. номер] и свидетелство за регистрация част II с № ********* на МПС „Мерцедес Туризмо 15 РХД“.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.