Присъда по дело №291/2012 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ към ПРИСЪДА №1/11.01.2013г.

постановена по НОХД №291 по описа на

Силистренски окръжен съд за 2012г.

 

 

         Подсъдимите М.В.И. и М.Г.Г. са предадени на съд, първият за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 във вр. чл.199 ал.1 т.4 във вр. чл.198 ал.1 НК във вр. с чл.20 ал. НК и чл.29 ал.1 б.”б”НК, а вторият –за престъпление по чл.199 ал.2 т.2 вр. чл.198 ал.1 и чл.20 ал.2 НК, за това, че на 02.07.2012г., в с.Калипетрово, обл.Силистра, в съучастие като съизвършители, а И. и в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл.6 НК, в частен дом в същото село на ул.”Илинден”№45 ап.11, са отнели чужди движими вещи- преносим компютър марка „НР” модел DV 8000, мобилен телефон Нокия 2700С , мобилен телефон Нокия 500, на обща стойност от 720лв, от владението на Г.М.М., с намерение противозаконно да ги присвоят, като са употребили сила и умишлено са я е умъртвили.

         В качеството на частен обвинител и граждански ищец в процеса е конституиран наследника на починалата – Г.А., представляван от настойника Н. А.. Приет е за съвместно разглеждане предявеният граждански иск поотделно срещу всеки от подсъдимите за сумите от по 150 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на непозволеното увреждане, ведно със законната лихва от датата на деликта, до окончателното погасяване на задължението. Претендират се и  направените по делото разноски.

         С цел избягване на разпита на малолетния пострадал от деянието пред подсъдимите, делото е насрочено по реда на гл.ХХVІІ НПК. В съдебно заседание защитниците на подсъдимите молят за провеждане на диференцирана процедура по чл.371 т.2 НПК. След прочитане на ОА и двамата подсъдими признават изцяло фактите от ОЧ на ОА и дават съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Тези самопризнания не бяха одобрени от съдебният състав, тъй като самопризнанията, в частност извършването на убийството не се подкрепят от доказателствата по делото. Единственият относим към това деяние факт намира отражение в едно единствено изречение в ОА-„към него /обв.Г./ се присъединил и обв.И., като двамата дърпали и стягали въжето”. Този факт се съобщава единствено в показанията на св.Г.А., пред когото подс.Г. е разказал за случилото се, но в килията е присъствал и св.О., чиито показания не потвърждават този факт. О. е заявил, че убийството е извършено от подс.Г., сам. От друга страна е налице и оговор- подс.И. прехвърля вината върху Г., а подс.Г. от своя страна сочи като извършители-И. и трето лице /за което не е установено участие в деянието/. Като се имат предвид тези съществени противоречия, както и че на СМЕ не са били поставени съществени и относими към деянието въпроси, извън причината за смъртта и установените увреждания, съдът намери, че изразеното от двамата подсъдими признание на фактите не се подкрепя от доказателствата по делото и не одобри тези признания.

         Съдебното производство се проведе по реда на чл.371 т.1 от НПК, като всички страни изразиха съгласие да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения, което е одобрено по реда на чл.372 ал.3 НПК. Съдебният състав не намира процесуална пречка за провеждане на това производство, след като преди това не е допуснал такова по чл.371 т.2. Преди началото на съкратеното следствие съдът е длъжен, да разясни на подсъдимите правата им по чл.371, което е и сторил. Разпоредбата на чл.372 задължава съда да разясни правата и последиците при провеждане и на двете процедури, което означава, че съдът не е длъжен първоначално да обяви по кой ред се движи следствието, а едва след изслушване на страните да стори това, което не ограничава възможността за провеждане на другата процедура по гл.ХХVІІ. При двете производства съдът не извършва една и съща преценка, поради което и липсва пречка при отхвърляне на едната процедура, да бъде извършена другата такива, ако са налице процесуалните предпоставки за това.

         Подсъдимите не дават обяснения по обвинението.

С оглед изясняване на това колко лица са участвали при причиняване на смъртта на жертвата, използваното средство и механизма на причиняване на множеството нанесени увреждания, съдът назначи допълнителна СМЕ, като заключението бе дадено в съдебно заседание.

………………………………………………………….

В съдебно заседание, представителят на държавното обвинение поддържа така повдигнатите обвинения, като счита, че същите са доказани от обективна и субективна страна. За подс.И. е налице и квалифициращ признак опасен рецидив изводим от осъжданията по пункт 2,3,4, и 5 от свидетелството за съдимост, налице са повече от две осъждания и наказанията са изтърпявани ефективно. Моли за постановяване на осъдителна присъда, като на подс.И. предвид направеното самопризнание да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, а на подс.Г. при наличие само отегчаващи вината обстоятелства да се наложи наказание доживотен затвор. Счита, че гражданският иск следва да бъде уважен по справедливост.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа обвиненията. Застъпва мнение за прилагане на закона с цялата му строгост, за да се разбере, че не може заради два телефона и един лаптоп да се отнеме човешки живот, не може да се убие една жена и да се остави детето й само. Излага аргументи, че допълнителната експертиза категорично установява авторството на двамата подсъдими. Моли за постановяване на осъдителна присъда. Моли се гражданския иск да бъде уважен в пълния размер, като се присъдят и разноските за самолетен билет в двете посоки.

Защитникът на подс.И. заявява, че подзащитния му е виновен и не оневинява действията му, но при определяне на наказанието следва да се вземат предвид направените в началото на разследването самопризнания, желанието му да съдейства за разкриване на истината по делото и по-ниската степен на участие при причиняването на смъртта. Излага съображения за оценката на самопризнанието в други държави. Първото предвидено алтернативно наказание- лишаване от свобода от 15 до 20 години е достатъчно голямо и при налагането му подсъдимия ще има достатъчно време за размисъл и преоценка на поведението си. Моли за налагане на наказание лишаване от свобода в справедлив размер. Гражданският иск следва да се уважи в справедлив размер, по отношение на разноските по делото- предоставя на съда.

Представителят на подс.Г. намира за доказан на фактическия състав на престъплението по чл.19 НК, не отрича вината и на подзащитния си, но намира, че невъзможността да направи преценка за това кое е добро и кое лошо е на цялото общество. Не е съгласен с поисканото от прокуратурата наказание, основано на това, че Г. е  бил водещ в извършването на престъплението, че не е съдействал и че са налице негативни данни за личността му в психиатричната експертиза. Релевира доводи свързани с лъжесвидетелстване на свидетелите О. и Г., именно твърдението, че Г. е извършил сексуален акт с трупа на пострадалата, го е мотивирал да направи опит за самоубийство, а и поради това не съдействал на разследването. Свидетелите лъжесвидетелстват, защото няма изнасилване на пострадалата. Излага подробни съображения, че не Г. е водещ в извършване на престъплението. Намира за правилно искането на прокуратурата относно наказанието на И., но това, което следва да бъде наложено на Г. следва да е в по-нисък размер, да съответства на целта на закона и на съпричастността към извършеното.По отношение на гражданския иск, споделя казаното от защитника на И..

В последната си дума подс.И. изрази съжаление и заяви, че няма какво да каже.

         Подс.Г. изразява съжаление и моли за ниска присъда.

 

         Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

В ранните часове на 02.07.2012г., в ромската махала в с.Калипетрово двамата подсъдими се срещнали. Обсъждали са това, че Г.М., по прякор „Дадата”, занимаваща се с продажба на цигари без бандерол, притежава много пари и ценности. Около 01.00 часа двамата се качили на 4 етаж в жилищен блок, където живеела М. Започнали силно да блъскат по вратата. Спящият по това време св.Г.А. се събудил от шума, видял как майка му отключила входната врата и чул гласа на подс.И., когото познавал отпреди, да казва „дай една кутия цигари”. Чул е и какво е отговорила майка му „Милане, няма да ти дам цигари, защото нямаш пари”, при което И. заканително е отговорил „аз тебе ще те оправя!”. След този разговор пострадалата е заключила входната врата и си е легнала. След около половин час свидетелят отново е чул шум пред вратата.

Подсъдимите решили да проникнат в жилището. Върнали се в дома на И., откъдето са взели червено въже. Снабдили се и с ръкавици. Решили да проникнат през необитаем апартамент на петият етаж. Същият нямал входна врата. Така от терасата на този апартамент, подсъдимите са слезли на терасата на дома на пострадалата и през отворената й врата проникнали в жилището.  Влезли в хола, където жертвата спяла на ъглов диван до прозореца. Започнали в тъмнината да търсят из вещите пари и злато. От шума М. се събудила. Подсъдимият И. се нахвърлил върху нея и се опитал да я удуши с въжето, но не успял тъй като жертвата оказала съпротива, а и е била с доста добро телосложение. Подсъдимият Г. нанесъл удар с юмрук в областта на главата. На жертвата са били нанесени множество подобни удари, възможно е да е удряна и в повърхността на холната маса, разположена пред дивана. Устата й е била запушвана, а ръцете блокирани. След като по този начин е била сломена съпротивата й, е постановено за втори път въжето върху шията й, при което жертвата е била удушена.

Подсъдимите оправили дрехите на трупа и го завили със завивката. От помещението взели лаптоп, мишка, два телефона Нокия и кабели, след което излезли през входната врата оставяйки я отворена.

В предоставен от И. куфар поставили лаптопа, мишката, кабелите и единия телефон, който Г. скрил в мазата на блока. Докато Г. укривал вещите, И. ангажирал освободено току- що такси. С него двамата се придвижили до гр.Силистра. В шахта изхвърлили въжето и другия телефон, освободили се и от ръкавиците. Влезли в бензиностанция ОМВ в 04.01 часа, където са заснети от охранителните камери как вървейки един след друг, първо Г., а след него И., се отправят към хладилна витрина. Г. взел две бири. След като ги изпиват, всеки един поотделно се прибира в с.Калипетрово с такси.

В същото време малолетния А.се събудил, за да отиде до тоалетната и видял, че входната врата е отворена.Отишъл при майка си, която лежала покрита с чаршаф, побутнал я в тъмното и след като не помръднала, се уплашил и веднага слязъл до дома на съседите като помолил за помощ св.Е.Двамата се качили в апартамента, видели, че езикът на пострадалата е изваден навън, разбрали, че е мъртва. Установили липсата на лаптопа, телефоните и портмонето. Върнали се в апартамента на Емин, а тя е сигнализирала на МВР.

При извършеният оглед на местопроизшествие е установено, че трупът на жертвата е покрит с чаршаф. Тялото е намерено върху ъглов диван, по гръб, с глава върху възглавница, с ръце прибрани до тялото и изпънати крака. В областта на шията са установени две странгулационни бразди.  Под тила на трупа са намерени и иззети червени нишки с вълнообразна форма. Открити и иззети са кутия от телефон нокия-500 и дактилоскопни следи.

Извършен е оглед на шахта разположена по ул.”Вапцаров”№1, срещу вход А, в която е намерен и иззет моб.телефон Нокия 2700С.

От жилищата на И., при извършените претърсвания и изземвания, одобрени от СОС по реда на чл.161 ал.2 НПК са иззети: -от дома му- 2 въженца, червени на цвят, с дължина 68см и 87см, а от терасата бяло плетено въже с дължина 122см.;  от дома на леля му-газов пистолет, дънки, тениски, чорапи и хавлия.

Подс.И. доброволно е предал мобилният си телефон, но при огледа на същия е установено, че датата и часа не са сверени.

Подс.Г. също е предал доброволно ползвания мобилен телефон, както и дрехите с които е бил облечен –анцуг Пума-бял, бяла фанела с къс ръкав и гугла. С такъв протокол е предал и куфара, в който са били поставени-лаптоп, телефон, мишка, кабели.

При огледа на преносимия компютър са открити и иззети дактилоскопни следи.

Майката на Г. е предала доброволно  сив суитчър с бели ръкави.

Като ВД по делото е приобщен и СD/компактдиск/, съдържащ видеофайлове от системата за видеонаблюдение на бензиностанция ОМВ.

Извършен е оглед на телефон Нокия 500 и на кутията за такъв вид телефон, иззета при оглед на местопроизшествие, при който е установено, че имейят на двете веществени доказателства съвпада.

При огледите на преносимият компютър, предаден от подс.Г., е установено, че на задната му страна, върху стикер е изписан ръкописен текст със синя химикална паста - „Г.; **********;80лв”. Иззети са й дактилоскопни следи.

Назначена е химическа експертиза, която дава заключение, че е налице сходство между намерените на местопроизшествието нишки и нишките от иззетите 2бр.въжета при претърсване в дома на И., по отношение на цвят, външен вид, отнасяне към различни реактиви, образуване на стопилки при горене, морфологичен строеж и произход-синтетични полиамидни влакна.

СМЕ на ВД не е установила наличие на сперма във влагалището на жертвата.

От заключенията на дактилоскопните експертизи е видно, че няма идентификация между годните следи иззети при оглед на местопрестъплението и дактилоскопните отпечатъци на М.И., М.Г. и А.А. Дактилоскопните следи иззети при оглед на ВД-преносим компютър марка „НР” са идентични съответно с отпечатъците от левия показалец, левия среден и левия безименен пръст на М.Г..

СПЕ на малолетния свидетел Г.А. дава заключение, че той е със съответно за възрастта психофизиологично и интелектуално развитие. Не страда от психично заболяване и няма недостатъци, които да  възпрепятстват възможността правилно да възприема и възпроизвежда факти. Може да дава достоверни сведения.  Препоръчва се разпита му да се извършва без присъствие на подсъдимите.

Заключенията на СПЕ на двамата подсъдими, са че и двамата не страдат от психично заболяване, към момента на извършване на деянието И. и Г. не са били в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което би ги лишило от възможност да разбират свойството и значението на извършеното. Двамата подсъдими са могли да ръководят постъпките си по разумни подбуди и правилно да преценяват възможните последствия от тях. Върху тези изводи не влияе обстоятелството, че Г. е с личностова абнормност с черти на дисоциален и емоционално нестабилен тип.

Ценовата експертиза е определила стойността на отнетите вещи в размер на 720лв.

СМЕ е установила следното при огледа и аутопсията на трупа: хоризонтално разположени две странгулационни бразди на шията опасващи предната и двете заедно-странични повърхности, прекъсващи се в задната шийна област и с ход назад и надолу към гърба, ожулвания в крайните части на браздите, подобни на вид охлузвания в дясна скулна област и в ляво на нивото на външния очничен ръб, оток, кръвонасядане и две охлузвания на горен десен клепач и на дясна вежда, кръвонасядане под ляво око, две кръвонасядания под устните ъгли, кръвотечение от двата слухови прохода, две кръвонасядания по предно-външната повърхност на ляво рамо, език между зъбите, кръвоизливи по очните лигавици, кръвоизливи подплеврално на белите дробове, оток на мозъка и белите дробове, остър кръвен застой във вътрешните органи, тъмна течна кръв в сърцето и съдовете. Според заключението на тази експертиза, непосредствената причина за смъртта е механична асфикция поради загърляне, видно от двете хоризонтално разположени странгулационни бразди на шията, прижизнено причинени, от общата трупна картина на бързо настъпила смърт, както и поради липса на друга причина за смъртта. Установените механични увреждания по лицето, тялото и меките черепни покривки са прижизнено причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи предмети и повърхности и може да бъдат получени в резултат на удари с юмруци, твърди предмети, стискане с пръстите на ръцете. Тези увреждания и наличието на двете странгулационни бразди свидетелстват, че пострадалата е оказала съпротива при загърлянето. При огледа на входа на ВПО и входа на влагалището не са установени следи от механични увреждания.

От заключението на допълнителната СМЕ е вино, че положението на трупа заварено при огледа не е положението при което е настъпила смъртта, като тялото най-вероятно е преместено. Намереното въже съответства по размер и вид на тези две странгулационни бразди, които са установени при огледа и аутопсията на трупа. Освен видимите следи по лицето  има и множество сравнително масивни кръвонасядания, по вътрешната повърхност на меките черепни покривки, т.е. между кожата на главата и черепните кости. Такива кръвонасядания са установени в челните, в слепоочните, в тилните области на главата, което свидетелства за нанесени множество силни удари в областта на главата, чието нанасяне предхожда момента на настъпване на смъртта. Тези наранявания са причинени най - вероятно с цел пострадалата да бъде приведена в безпомощно състояние или състояние, в което крайния резултат, а именно загърлянето да бъде доведено до край. По ниско разположената бразда на шията има неравен ход. Имайки предвид уврежданията от вътрешната страна на кожата на шията, а именно масивни кръвонасядания около щитовидния хрущял и в меките тъкани в дълбочина на шията експерта приема, че най - вероятно това е първия опит за загърляне. При това първо загърляне, най – вероятно лицето не е успяло да осъществи замисъла си, което е наложило впоследствие нанасянето на побой, за който свидетелстват множеството механични увреждания основно в областта на лицето и главата. Двете коси линеарни охлузвания, които наподобяват по вид странгулационните  бразди може да са причинени при опита да бъде поставено въжето на шията. При неговото затягане и съответно когато пострадалата е била в състояние да оказва съпротива, просто то е попаднало в тези части и затова има такива охлузвания подобни по вид на самите бразди. Овалните кръвонасядания по двата устни ъгъла е възможно да са причинени при опит да се затвори устата, в момента в който жертвата е оказала съпротива. Най – вероятно е правила опити да вика. Странгулационната бразда, която е в горната част на шията е високо разположена и е равна, хоризонтална. При нейното причиняване в момента на силното стягане на шията с това въже е настъпила и асфиксията. Белег за борбата за живот и глътка въздух, който се наблюдава при много случаи както на обесване, така и на загърляне, е именно разкъсване на тъпанчевите мембрани с кръвотечение от ушния проход. Кръвонасяданията по лигавичните повърхности на клепачите по плевралните повърхности на белите дробове също свидетелстват за  механична асфиксия и изразяват именни тези напъни, сетни усилия да може да бъде поет кислород. Всички тези действия, довели до причиняване на механичните увреждания са били със значителна продължителност и не се изключва възможността при причиняване както на следите на загърляне, така и на механичните увреждания по главата да е участвало повече от едно лице. При асфиксия, в продължение на минимум 4 минути, без кръвоснабдяване, човек изпада в мозъчна смърт. В този случай, най – вероятно този процес е бил доста по продължителен. Хронологично първо е причинена неравната бразда, след това най – вероятно е нанасянето на побоя до окончателното загърляне, което е втория път и това е по - високо разположената, равната по обиколката на шията бразда. Възможно е от самото начало участието на второ лице. При подобен род насилствена смърт, лицето прави опити да вкара пръсти между странгулационната бразда или нанася някакви наранявания на извършителя си. В този случай, такива защитни наранявания, най – вече по горните крайници, не са установени, което може да се обясни с евентуално задържане на ръцете от едно лице и съответно извършване на странгулацията от друго лице. При извършване на странгулация са необходими две ръце на едно лице, като разположението на тялото му, в този случай, е зад гърба на жертвата. И двете странгулационни бразди са нанесени по този механизъм, когато лицето са намира отзад тялото на жертвата. Малко вероятно е такива по вид механични увреждания да бъдат причинени от натиск или удари на лицевата част на главата във възглавница. По вероятно е те да бъдат причинени от удари от ръбести предмети, каквито могат да бъдат юмруци.  Не са установени охлузвания в резултат на протриване на кожата към по-груба повърхност. Самия вид на двете странгулационни бразди е идентичен, така че е възможно с едно и също средство да бъдат причинени.  Със сигурност смъртта е настъпила след второто загърляне.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

 

         Описаната фактическа обстановка се установява от прочетените по реда на чл.373 ал.1 НПК протоколи за разпит на свидетели и експертни заключения, от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, протоколи за оглед, претърсване и изземване, за доброволно предаване, за оглед на ВД и от заключението на назначената в съдебното производство допълнителна СМЕ.

         Заключенията на назначените по делото експертизи са пълни и ясни. Същите са изготвени от вещи лица, в рамките на тяхната компетентност, дават задълбочен отговор на поставените им въпроси, поради което липсват всякакви съмнения относно тяхната обоснованост и поради това съдът ги възприема изцяло.

         Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите –Д., А., Г.А., К., Н.Е., Г.Е.. Макар и малолетен, А. може правилно да възприема и възпроизвежда факти и да дава достоверни сведения за тях. Показанията на тези свидетели са добросъвестни, логични, взаимодопълващи се и непротиворечиви, наведените с тях факти и обстоятелства се подкрепят от останалите доказателства по делото.

Показанията на св.С.Г. нямат връзка с повдигнатото обвинение.       

         На внимателен анализ се подложиха показанията на св.О. и св.А., предвид условията, при които те са възприели относими по делото факти/следствен арест/ и поради това, че установяват извънпроцесуално самопризнание от подс.Г. и са източник на производни доказателства.

 Липсват противоречия относно твърденията по отношение на осигуряване на въже, ръкавици, начина на влизане и излизане в и от дома на жертвата, съприкосновението с нея преди деянието, вида на откраднатите вещи, поради което съдът ги възприема изцяло. Действително няма как тези свидетели да знаят такива подробности по делото, освен ако не са им били разказани, както твърдят самите те от подс.Г., а и откритите веществени доказателства, местата, на които са установени,  потвърждават изложените от свидетелите факти. Обстоятелствата относно първото съприкосновение с пострадалата се потвърждават и от показанията на св.А., а заключението на СМЕВД установява сходство на въжето от дома на И. и нишките открити и иззети под тялото на жертвата.

         В показанията си О. и А. съобщават, че са отнети пари и злато, която версия разследващите органи лековерно са отхвърлили като недоказана. За липсата на портмоне съдържащо сума от 100лв съобщава и детето на жертвата. Тези показания са проверени единствено с разпита на св.С.Г./вуйчо на М./Г./, на когото се твърди, че братът на подс.Г. е предал златни ценности. Лековерно е да се очаква при разпит свидетеля той сам да се признае за виновен-например за вещно укривателство или да уличи в престъпление близък родственик. Неизвършването на адекватни първоначални действия по разследването във връзка с това обстоятелство, възпрепятства съда да прецени дали действително са били отнети такива вещи и поради това достоверността на показанията на тези свидетели в тази им част не може да бъде проверена.

Показанията на св.А. относно укриването на вещите в куфара, изхвърлянето на други в шахта, посещението в бензиностанция ОМВ, предвижването с таксиметров автомобил, се допълват от показанията на св.Д., потвърждават се от записа на охранителната камера, както и от извършването следствени действия, при които са открити и иззети отнетите вещи, поради това и няма причина в тази им част да не бъдат ценени.

Макар и безпротиворечиво двамата свидетели да твърдят, че подс.М.И.  е извършил полово сношение с жертвата, този факт категорично е отхвърлен от СМЕ, според която липсват механични увреждания в областта на влагалището и от СМЕВД, която не установява наличие на сперма във влагалището, поради което съдът не кредитира тази част от показанията им и не приема за установен сочения факт.

Установява се противоречие в пресъздаването на убийството на жертвата. Свидетелят О. твърди, че М. сам е сложил примката върху пострадалата и сам я удушил, като и я натискал към възглавницата. Според показанията на св.А., след като жената се е събудила М.И. е скочил върху жената, но не успял да и сложи въжето, но М.Г. и ударил юмрук в главата, взел възглавница, сложил я на главата и едновременно хем я натискал, хем с И. едновременно дърпали въжето. Вещото лице не отрича категорично използването на възглавница, калъфката и не е от такава материя, която да причини охлузвания. Но като се има предвид, че положението на загърлящия е зад тялото на пострадалата, а за затягане на примката са необходими две ръце, то няма как да бъде поставена възглавница върху лицето й от същото лице, поради което съдът не дава вяра на показанията на О. в тази им част. Съпоставяйки показанията на А. със заключението на допълнителната експертиза, съдът намира, че показанията му обясняват наличието на две странгулационни бразди, едната от които неравна / първата по време причинена/ и част от механичните увреждания. Твърдението, че при причиняване на смъртта на жертвата са участвали и двете подсъдими лица се потвърждава и от заключението на допълнителната СМЕ. Видно е, че  показанията на А.   не са изолирани и макар да пресъздават признание на подс.Г., то те се потвърждават от други доказателства по делото, поради което съдът в тази им част ги кредитира, но с уточненията направени от вещото лице.

 

 

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

 Въз основа на извършения анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите  М.И. и М.Г. са извършили в съучастие като извършители вмененото им престъпно деяние, което изпълва престъпния състав, ситуиран в разпоредбата чл.199 ал.2 НК.

Това е съставно престъпление, чието изпълнително деяние се състои от две действия –принуда прераснала в умъртвяване на жертвата и отнемане на вещите предмет на престъплението. Събуждането от сън на жертвата е прекъснало процеса на търсене и отнемане на вещите на мястото на престъплението и това е насочило извършителите към употребата на принуда. Подсъдимите не са използвали предварително взетото въже за да завържат пострадалата, не са направили опит да й запушат устата или да и вържат очите, а моментално са преминали към поставяне на въжето на шията й, с цел умъртвяване. Първият неуспешен опит за това е довел до нанасянето на меко казано побой с цел сломяване на съпротивата й. Налице са множество механични увреждания, които не са причинени от един удар с юмрук. Процесът е бил продължителен, жертвата е оказвала съпротива, устата й е била запушвана, а ръцете блокирани, докато второто и последно загърляне причинява и целения резултат, а именно смъртта й. Във всички действия след неуспешното първо загърляне са участвали и двамата подсъдими, след което и двамата, предвид телосложението на жертвата, са я поставили на леглото в състоянието в което е била открита и което състояние не е това, в което се е намирала при причиняването на смъртта. Действията на подсъдимите са подчинени на решението за извършване на кражба за осъществяването на която са предприели насилие завършило със смъртта на пострадалата.

Налице е съизвършителство. Убийството на Г.М. е извършено с цел да се отнемат движими вещи- преносим компютър и два мобилни телефона на обща стойност от 720лв. Единият от съучастниците не е позволил оказване на съпротива от жертвата, а другият е причинил смъртта й. След като за загърлянето е необходимо използването на две ръце, дори и да се приеме, че двамата са дърпали и стягали въжето, то верен би бил и извода, че и двамата със свободните си ръце са блокирали ръцете й и са запушили устата й. Това свидетелства и за разпределение на ролите. След убийството, двамата подсъдими са отнели вещите, напуснали са местопрестъплението, укрили са ги и по този начин са установили своя фактическа власт върху тях.

Престъплението е извършено умишлено, с пряк умисъл. Всеки от съучастниците е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението с другия участник в същото и е искал и целял от така съчетаната престъпна дейност да бъдат осъществени всички обективни признаци от престъпния състав-причиняване на смъртта на пострадала при извършване на грабежа.

Съставното престъпление е довършено. Между двете съставни отделни деяния е налице обективно и субективно единство, налице е причинната връзка обуславяща наличието на квалифициран грабеж по възведеното обвинение.

Налице е и квалифициращият признак по чл.199 ал.1 т.4 НК по отношение на подс.М.И.. Престъплението е извършено, след като подсъдимият е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, и двата пъти ефективно. Макар да е наложено ефективно наказание по втората присъда от свидетелството за съдимост - по НОХД 265/06г., то това наказание е групирано по ЧНД №567/07г./определението в сила от 19.9.07г./, с това наложено по присъда 409/07г., по НОХД 253/07г.,  и е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода, като е приведено в изпълнение и наказанието по първата присъда. Така наложеното наказание е изтърпяно на 29.03.2009г. С определение №863 по НОХД 254/10, в сила от 03.12.2010г. са групирани наказанията по НОХД 254/10 и ОХ 945/09г., като е наложено общо наказание в размер на 1 година лишаване от свобода. Същото е изтърпяно на 03.12.2010г. Видно е, че не са изтекли пет години от изтърпяване на наложените наказания, поради което разпоредбата на чл.30 ал.1 НК е неприложима. Деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”Б” НК. Съдът, обаче констатира, че са налице едновременно и двете хипотези на чл.29 НК. Горепосочените осъждания са за престъпления по чл.195 и по чл.196 НК, представляващи тежки умишлени престъпления, наложените наказания са в минималната граница на чл.29 ал.1 б.”а”, а именно – ЛС за срок от една година, изпълнението не е отлагано, но съдът не може да утежни положението на подсъдимия квалифицирайки деянието и по чл.29 ал.1 б.”а”, без съответно процесуално действие на прокурора.

 

 

ПО НАКАЗАНИЕТО:

 

За този вид престъпления законодателя предвижда алтернативни наказания, а именно –лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. При определяне на вида на наказанието съдът отчете младата възраст на подсъдимите и обстоятелството, че въпреки направените от тях признания на фактите, същите не можаха да се възползват от правото си на провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК, не по тяхна вина, поради което наложи наказание по вид лишаване от свобода.

При определяне на размера на наказанието съдът отчете, че и двамата подсъдими са съдействали до някаква степен на разследването по делото, чрез посочване и предаване на важни за разследването веществени доказателства, но не може да се съгласи с това, че подс.И. е оказал пълно съдействие и признание. Всъщност и двамата подсъдими са признавали до някаква степен участието си, но  в изпълнителното деяние кражба, като за употребата на принуда и убийството на пострадалата, са прехвърляли вината за това един върху друг. Не следва да се пренебрегва и факта, че детето –св.Г.А., разпитан при първоначалните следствени действия категорично разпознава по гласа и по обръщението на майка му към среднощния неканен гост именно подс.М.И..

При тези съображения съдът  като взе предвид, че:

- в изпълнителното деяние участието на подсъдимите е равнопоставено- двамата са участвали в подготовката, извършването и укриването на отнетите вещи и изхвърляне на тези послужили за деянието, и

- при наличие единствено на отегчаващи вината обстоятелства, а именно-високата степен на обществена опасност на деянието и тази на подсъдимите - подс.И. е многократно осъждан, за него е налице и опасен рецидив по чл.29 б.”а”, а подс.Г. – макар с не-толкова богато криминално минало, за него е характерно, че е започнал престъпната си дейност като непълнолетен; проявената ловкост при влизането в жилището; причиняването на множество удари на пострадалата, в резултат на които тя е изпитвала значителни болки и страдания, била е в съзнание и е разбирала намеренията на подсъдимите за умъртвяването й; упоритостта при причиняване смъртта на пострадалата и то в собственият й дом; безкрупулността и престъпното самообладание гранището с наглост при извършване на деянието; проявеното пренебрежение към човешкия живот и жестокостта при отнемането му;  приоритетното поставяне на кражбата пред живота на човека; пренебрегване на неприкосновеността на жилището, в което те влизат докато живущите спят; проявения непукизъм след деянието, а именно почерпка с алкохол; користния мотив на престъплението; укриване на откраднатите вещи и прикриване на следите чрез изхвърляне на оръжието на убийството и използваните ръкавици,

определи наказанието на всеки един подсъдим в максимален размер, а именно двадесет години лишаване от свобода.

Следва да се отчете и факта, че дълбокият сън, в който се е намирало и детето на жертвата, го е спасило от подобна участ.

Гореизложените мотиви подкрепят и становището на съдебният състав, че допълнителното смекчаване на наказателното положение на подсъдимите би било проява на неоправдан либерализъм.

Определеното по този начин наказание не би се превърнало в неоправдано възмездие и би изпълнило най-качествено целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 НК, а именно: да въздейства поправително върху подсъдимите и възпитателно и предупредително както по отношение на тях, така и по отношение на другите членове на обществото. Упражнената държавна принуда в този обем е съобразена с принципите за законоустановеност и справедливост, не надхвърля необходимото за поправянето на дееца и не би породила у него и останалите членове на обществото чувство на безнаказаност.

          На основание чл. 61, т. 2 във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, наложените наказания следва да бъдат изтърпяни при първоначален “строг режим” в затвор.

           На основание чл. 59, ал. 1 НК съдът приспадна времето през което спрямо подсъдимите е взета МН”задържане под стража”.

 

ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:

 

За да се ангажира гражданската отговорност на двамата подсъдими за непозволено увреждане, е необходимо наличието на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл.45 ЗЗД. Налице е виновно противоправно деяние, от което са причинени вреди, налице е и причинна връзка между тях. Причинените вреди на ищеца са от неимуществен характер, вследствие загубата на майка му.

Гражданският ищец към момента на деянието е имал навършени 12 години. Той е бил първият който е намерил жертвата. Отивайки да търси помощ, той е възприет от св.Е. като съкрушен и силно изплашен. Един месец след това, той все още не е преодолял травмата от срещата си със смъртта. От СПЕ е видно, че „не говорел не плачел, бил по-разсеян, на погребението стоял отстрани, не отивал до нея..не пита за майка си..спи но се стряска насън”. Видно е, че това е причинило огромна психическа травма в съзнанието му. Майка му е била единствен родител. Сама се грижела за него и макар да е извършвала незаконна дейност, тя му е осигурявала необходимата издръжка, била е единствената му подкрепа, само от нея е могъл да получи майчината обич и ласка. С деянието си подсъдимите са му отнели нещо, което никой не може да възстанови. Оставили са го сирак.

Съобразявайки горното и принципа визиран в чл.52 ал.1 ЗЗД, и отчитайки конкретната неимуществена вреда, изразяваща се в  изключителната мъка и неизмеримата скръб, психическа болка от загубата на майката, тежкото изживяване на неочакваната и преждевременната й смърт, съдебния състав намира, че общественият критерий за справедливост налага изплащане на обезщетение в размер на 200 000лв. По тази причина са уважени предявените претенции за обезвреда в размер на по 100 000лв, които всеки един от подсъдимите следва да заплати на ищеца чрез настойника му, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като иска над тези суми до предявения размер е отхвърлен като недоказан.

 

 

 

ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

         Предвид изхода на делото всеки един подсъдим е осъден да заплати частта от разноските по делото, ДТ върху уваженият размер на ГИ и разноските на ищеца.С оглед доказване на последната претенция са представени писмени доказателства, от които е видно, че са направени и заплатени разноски за самолетен билет в едната посока. С оглед на това, направеното искане за възстановяване на разходите в двете посоки на пътуването до Англия, където ищеца живее понастоящем, е основателно. Предвид на това и съобразно валутния курс на британската лира, съдът определи и каква част всеки подсъдим следва да заплати от стойността на направените разноски.

         С присъдата съдът се произнесе и по въпроса за веществените доказателства.

 

 

         Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.