№ 33424
гр. София, 19.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110160670 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 226, ал.2 , вр. чл. 222 от ГПК.
Подадена е молба от „АСВ“ ЕАД за конституиране като страна по
делото на мястото на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД чрез заместването .
Към молбата е приложен Договор за цесия от 31.01.2024г. и препис
извлечение от Приложение № 1 към същия, от които е видно, че към тази дата
процесното вземане е било прехвърлено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „АСВ“
ЕАД
Съгласно чл. 226, ал. 1 от ГПК Ако в течение на производството
спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход
между първоначалните страни.
Според чл. 226, ал. 2 от ГПК Приобретателят може да встъпи или да бъде
привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател
само при условията на чл. 222 ГПК.
Съгласно чл. 222 ГПК Със съгласието на двете страни встъпилият или
привлеченият в делото може да замести и освободи страната, на която помага.
С оглед горното съдът намира, че не са налице условията за заместване
на страна, каквото искане е направено в молбата на „АСВ“ ЕАД. На първо
място, страна по делото може да бъде заменена единствено от лице
конституирано в производството като трето лице помагач, докато „АСВ“ ЕАД
не прави искане в тази насока. Също така за да бъде извършена замяната, след
като бъде конституирано, следва да получи изричното съгласие на страната по
делото - „Ти Би Ай Банк“ ЕАД/тъй като заповедното производство е
едностранно, така напр. според Определение № 140 от 19.03.2020г. по ч.т.д. №
236/2020г., Т.К., II Т.О. на ВКС/ изразено пред съдебния състав в съответната
форма, каквото не е налице.
В тази хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 1 ГПК,
съгласно която делото продължава хода си между същите страни, независимо
1
от настъпилото последяващо частно правоприемство.
Разпоредбата на чл. 429 от ГПК е ирелевантна за конституирането, тя се
отнася до субективните предели на издадения изпълнителен лист.
Още повече съдът споделя практиката на ВКС, обективирана в Решение
№ 1 от 01.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3228/2015 г., II т. о., ТК: „По въпроса за
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в случаите на настъпило универсално или
частно правоприемство след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са
легитимираните страни в производството, в т.10б от ТР№ 4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК е прието, че при частно правоприемство на страната на
заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след издаване на
заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - това е
общият принцип. Съгласно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК в
хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, при която възможността за снабдяване със
заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка
произтича от особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение,
община), то и неговият правоприемник - универсален или частен - трябва да
притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз
основа на издадения в полза на праводателя му документ; противното би
означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно
изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в него, за които
законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им.
Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на заповедното
производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т. 4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на
подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на
кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1
ГПК, когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на
заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Поради това отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно
обжалване е: когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание
чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на
договор за цесия, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение,
цесионерът, който няма качество банка, не е легитимиран да предяви иска за
установяване на вземането по реда чл. 422, ал. 1 ГПК.“
В случая се намираме в горепосочената хипотеза на частно
правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило след
издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът по който не притежава
качеството банка. Поради това настоящият съдебен състав счита, че ищецът не
би бил легитимиран не само да предяви иска за установяване на вземането по
реда чл. 422, ал. 1 ГПК, но и да замести страната по делото.
Ето защо съдът счита искането за неоснователно и следва да го
отхвърли като такова.
2
Така мотивиран, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. №
209705/26.06.2024г., подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК:..., за заместване на заявителя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3