РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. Перник, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500170 по описа за 2022 година
при участието на секретаря КАТЯ СТАНОЕВА, като разгледа докладваното от
съдия Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 170 / 2022 г. по описа на Окръжен съд Перник, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано по жалба
ОТ: Х. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ЧРЕЗ адв. М. К.,
ПРОТИВ: Решение № 69/26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа
на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. Е. С.
срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува
изискуемо вземане (изпълняемо право) спрямо ищцата за сумите 3123,03 лева – главница,
представляваща стойност на доставка на топлинна енергия за периода от 12.03.2012 г. до
30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.03.2015 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 508,08 лева – законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен
лист от въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1384/2015 г. по описа
на РС Перник и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 3176/2015 г. по описа на ПРС, и е
образувано изпълнително дело № 2545/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б..
1
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, поради което
моли да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде
уважен, както и да бъдат присъдени разноски за двете инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на извода на
първоинстанционния съд, че в полза на ищеца не е изтекла предвидената от закона
погасителна давност за процесното вземане на ответното дружество. Твърди се, че изп. дело
№ 584 / 2016г. по описа на ЧСИ С. Б. не е надлежно и законосъобразно образувано, тъй като
молбата за изпълнение е подписана от лице без представителна власт, поради което не са
породили правни последици извършените впоследствие изпълнителни действия по него.
Допълва, че по посоченото изпълнително дело на жалбоподателката не е връчена надлежно
покана за доброволно изпълнение, поради което счита, че по него няма извършени валидни
изпълнителни действия спрямо нея. Според жалбоподателката, тъй като по изп. дело № 584 /
2016г. по описа на ЧСИ С. Б. не са извършвани валидни изпълнителни действия, то и не е
прекъсната давността по отношение на процесното вземане и предявеният иск се явява
основателен.
В срока за въззивно обжалване Х. Е. С., чрез адв. М. К., е подала и частна жалба
срещу Определение № 425 от 07.02.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е уважена молбата й за обезпечаване на висящия иск и е
допуснато обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по
изп. дело № 2545/2021г. по описа на ЧСИ С. Б. до приключване на производството по
делото при условията на предоставяне на парична гаранция от Х. Е. С. в размер на 364,01
лева. Жалбоподателката е останала недоволна от определения размер на паричната
гаранция, равняващ се на 10% от цената на предявените искове, като моли същият да бъде
значително намален, тъй като ответното дружество не се нуждаело от гаранция в такъв
висок размер.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна
не е подала отговор на въззивната жалба. Препис от частната жалба не е връчен на
въззиваемия, тъй като към момента на депозирането й паричната гаранция не е била внесена
и обезпечителна заповед не е била издадена.
В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител, моли да
бъде уважена въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения. Моли за
присъждане на направените разноски за двете инстанции. По отношение депозираната
частна жалба, прави изявление, че определената от първоинстанционния съд парична
гаранция е внесена и е наложена обезпечителната мярка, поради което заявява, че не
поддържа частната жалба.
В съдебно заседание въззиваемият не изпраща представител, като с депозирана преди
дата на съдебното заседание молба, оспорва депозираната въззивна жалба и моли да бъде
потвърдено изцяло решението на Районен съд Перник и да му бъдат присъдени разноските в
производството съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
следното:
Жалбоподателят Х. Е. С. е депозирала пред първоинстанционния Пернишки районен
съд искова молба, с която е предявила иск за признаване на установено по отношение на
ответника „Топлофикация – Перник“ АД, че ищцата не дължи на ответното дружество
сумите 3123,03 лева – главница, представляваща стойност на доставка на топлинна енергия
за периода от 12.03.2012 г. до 30.04.2014 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 508,08 лева – законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
2
ч.гр.д. № 1384/2015 г. по описа на РС Перник и влязло в сила съдебно решение по гр.д. №
3176/2015 г. по описа на ПРС, и е образувано изпълнително дело № 2545/2021 г. по описа на
ЧСИ С. Б., поради погасяване на вземането по давност.
В срок ответното дружество е подало писмен отговор на исковата молба, в който по
подробни съображения е изразило становище за неоснователност на иска.
Районният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел, че въз основа на
процесния изпълнителен лист срещу длъжника по него и по молба на ответника с
постановление от 21.03.2016г. е образувано изпълнително дело № 584/2016 г. по описа на
ЧСИ С. Б., по което изпълнително дело на 02.11.2016г. и 06.12.2016г. ЧСИ е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника, а с молба от 27.12.2016 г. взискателят е поискал
налагането на запор върху банкови сметки на длъжницата, какъвто е наложен с
постановление от 11.01.2017 г. С молба от 28.06.2017 г. длъжницата е поискала запорът
върху една от банковите й сметки да бъде вдигнат и е изразила готовност да внася парични
постъпления директно по сметка на съдебния изпълнител, като с молба от 31.07.2017 г.
взискателят се е противопоставил на искането на длъжника за вдигане на запора и е поискал
изпълнителното производство да бъде продължено до пълно погасяване на задължението. С
молба от 02.09.2019 г. пълномощникът на длъжницата е отправил искане до съдебния
изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство, като е посочил, че са налице
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяването му по право. Със съобщение от
следващия ден съдебният изпълнител е съобщил на взискателя, че производството се явява
прекратено поради наличие на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и служебно е
вдигнал наложените запори. На 03.06.2021 г. взискателят е подал молба за връщане на
изпълнителния лист, а след това – за образуване на ново дело въз основа на същия, във
връзка с което е образувано и изп.д. № 2545/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б. по молба от
25.08.2021 г.
Съдът е приел, че доколкото процесното вземане е установено със съдебно решение,
влязло в сила на 19.02.2016 г., погасителната давност за същото е общата 5-годишна, по арг.
от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като между отделните валидно предприети изпълнителни действия,
както и към датата на образуване на второто по ред изпълнително дело и към тази на
депозиране на исковата молба, петгодишният давностен срок не е изтекъл, поради което е
приел, че отрицателният установителен иск се явява неоснователен.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства, Въззивният съд намира от фактическа страна
следното :
Въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.дело № 1384 /
2015г. по описа на Районен съд Перник и след проведено исково производство по реда на
чл. 422 ГПК, приключило с постановяване на решение №1178 от 07.12.2015г. по гр.д. №
3176/2015г. по описа на ПРС, влязло в сила на 19.02.2016г., е прието за установено, че Х. Е.
3
С. дължи на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 3123,03 лева, представляваща стойност
на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 12.03.2012 г. до 30.04.2014 г.,
както и сумата от 508,08 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 12.03.2012 г. до 18.02.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
12.03.2015 г. до окончателното й изплащане.
На 25.02.2016г. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение
№1178 от 07.12.2015г. по гр.д. № 3176/2015г. по описа на РС Перник.
От приложеното по делото копие на изп. дело № 584/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.
се установява, че с постановление от 21.03.2016г. на ЧСИ С. Б. е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от кредитора „Топлофикация – Перник“ АД на
основание горепосочения изпълнителен лист срещу длъжника Х. Е. С., като в същата са
посочени конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.
По изпълнителното дело е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника по реда
на чл. 47 ГПК чрез залепяне на уведомление на 15.06.2016г. С постановления от 02.11.2016г.
и от 06.12.2016г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. С молба от
27.12.2016 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на
длъжницата, какъвто е наложен с постановление от 11.01.2017 г. С молба от 28.06.2017 г.
длъжницата е отправила искане запорът върху една от банковите й сметки да бъде вдигнат и
е изразила готовност да изпълнява задължението си като внася суми по сметка на съдебния
изпълнител. С молба от 31.07.2017 г. взискателят е поискал изпълнителното производство да
бъде продължено до пълно погасяване на задължението, като не е приел предложеният
начин за доброволно изпълнение. С молба от 02.09.2019 г. пълномощникът на длъжницата е
отправил искане до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство,
поради наличие на предпоставките за прекратяването му по право. С постановление от
03.09.2019г. ЧСИ Б. е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК,
като е отбелязал, че последното изпълнително действие по него е извършено на 11.01.2017г.
С молба от 03.06.2021г. взискателят е поискал да му бъде върнат изпълнителният лист.
С постановление от 30.08.2021г. е образувано изп.д. № 2545/2021г. по описа на ЧСИ
С. Б. въз основа на същия изпълнителен лист и след подадена молба от 25.08.2021г. от
„Топлофикация – Перник“ АД, с която взискателят е възложил на ЧСИ С. Б. правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или приравнен на трудов
доход, както и пенсия на длъжника. Със запорни съобщения от 07.09.2021г. са наложени
запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата, както и запори върху банковите й
сметки.
При така направените констатации от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което, наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземане по изпълнителен лист, е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. Но макар и без наличието на висящ изпълнителен процес, правната сфера на
длъжника отново бива накърнена от самото съществуване в полза на кредитора на
изпълнителен титул, материализиращ вземане и възможността за започване на ново
изпълнително производство въз основа на него. Поради тази причина за длъжника се
4
поражда правен интерес да отрече по общия исков ред, предявявайки отрицателен
установителен иск по чл. 124 ГПК, вземането на кредитора спрямо него, въз основа на
фактите, настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание и предявеният иск се явява допустим.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на решението, с което е установено задължението му, а именно погасяването на
вземанията, поради изтекла погасителна давност. С влизането в сила на решението по чл.
422 от ГПК, оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Стабилитетът на решението и преклудирането
на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност
да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието
съществуване е установено с влязлото в сила установително решение. Тези факти са
обхванати от силата на пресъдено нещо и са изключени от съдебна проверка, поради което
настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на решението по чл. 422 от ГПК.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК
е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът
е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
5
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания/. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, като цитираното тълкувателно решение, в частта му, с която се
отменя предходното тълкуване на правната норма, дадено с ППВС № 3/1980 г., се прилага
от датата на обявяването му – 26.06.2015г. и то само по отношение заварените и
образуваните впоследствие изпълнителни производства, а не и към приключилите преди
тази дата.
Предвид изложеното, за да се произнесе съдът по направеното възражение за
настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД, взе предвид следното: Въз
основа на посочения изпълнителен лист, ответникът с молба е инициирал образуването с
постановление от 21.03.2016г. на изп. дело № 584/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. С
постановления от 02.11.2016г., от 06.12.2016г. и от 11.01.2017 г. са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и наложените
запори да не са довели до реално удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело,
тези действия на съдебния изпълнител, възложени му от взискателя, са годни да прекъснат
погасителната давност по отношение на вземането и да обусловят началото на нов 5-
годишен давностен срок. В този смисъл е и т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от
10.07.2017г. по тълкувателно дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „Запорът
се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на
запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на
чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие,
като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е
част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може
да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на
взискателя или не.“
След налагането на запора върху банкова сметка на длъжника със запорно съобщение
от 11.01.2017г. на ЧСИ Б., в продължение на повече от две години взискателят не е поискал
извършването на други изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е
перемирано към 11.01.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона,
въпреки впоследствие издаденото от съдебния изпълнител постановление за прекратяване от
03.09.2019г. (в този смисъл и ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС).
По отношение направените с въззивната жалба възражения, че изп. дело № 584/2016
г. по описа на ЧСИ С. Б. не е надлежно образувано и по него не е връчвана ПДИ на
длъжника, което обуславя неговата незаконосъобразност, следва да се отбележи, че същите
се релевират за първи път във въззивното производство, като на процесуалния представител
на ищцата е била дадена възможност да се запознае с представените пред
първоинстанционния съд като доказателства по делото копия от изпълнителни дела и
своевременно да изрази становище по тях, което същата е пропуснала да направи, поради
което възраженията й се явяват преклудирани.
След перемиране на изпълнителното дело, взискателят „Топлофикация – Перник“
АД, с молбата си от 25.08.2021г. по изп. дело № 2545/2021г., е възложил на ЧСИ С. Б.
правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на запор върху трудов или
приравнен на трудов доход, както и пенсия на длъжника. С това си действие взискателят е
прекъснал давността, тъй като прекратяването на производството на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК не води до погасяване на материалното правно на взискателя да иска
принудително удовлетворяване на вземането си с нов изпълнителен способ, въз основа на
6
същия изпълнителен лист срещу същия длъжник.
Настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено в решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., според което, когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения изпълнителен лист. Ако искането за нов способ е направено, но
изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора,
давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането на действие от
съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е задължително
успешно, вкл. и когато длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от
10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК /, за да се счита давността прекъсната.
Поради което в настоящия случай с подаването на молбата от 25.08.2021г. по изп. дело №
2545/2021г. по описа на ЧСИ С. Б., с искане за налагане на запор, давността се счита за
прекъсната, защото е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия прекъсващи
давността. Наложените запор върху трудово възнаграждение на длъжницата, както и запори
върху банковите й сметки със запорни съобщения от 07.09.2021г. също са действия, които са
прекъснали давността по отношение на вземането на въззиваемото дружество.
С оглед изложеното, въззивният съдебен състав намира, че от датата на влизане в
сила на решението, с което е установено процесното вземане - 19.02.2016г., до датата на
която е предприето последното валидно изпълнително действие по изп. дело № 584/2016г.
по описа на ЧСИ С. Б. – 11.01.2017г., както и от тази дата до датата на молбата за
образуване на изп. дело № 2545/2021г. по описа на ЧСИ С. Б. – 25.08.2021г. и до датата на
депозиране на исковата молба – 24.09.2021г., не е изтекъл 5 – годишният давностен срок за
погасяване на вземанията, поради което отрицателните установителни искове по чл. 439
ГПК се явяват неоснователни.
Достигайки до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, поради което подадената въззивна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По отношение депозираната частна жалба срещу Определение № 425 от
07.02.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа на Районен съд – Перник:
Доколкото в проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника е направил изявление, че определената от първоинстанционния съд парична
гаранция е внесена и е наложена обезпечителната мярка, поради което е заявил, че не
поддържа частната жалба, то настоящият състав намира, че е десезиран по отношение на нея
и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По разноските за производството:
С оглед резултата от обжалването и оставянето без уважение на въззивната жалба,
на осн. чл. 273, във вр. с чл.78, ал. 3 от ГПК, на въззиваемата страна се дължат направените
в хода на въззивното производство разноски.
Въззиваемото дружество претендира разноски в общ размер на сумата от 200.00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за които е представил и списък по чл. 80 от ГПК. На
основание чл. 78, ал.8, вр. с чл.37 от ЗПрП вр. с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащане на
правната помощ, на въззиваемото дружество се определя сумата от 100.00 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на делото и неявяването в открито
съдебно заседание на процесуален представител на въззиваемото дружество.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
7
По изложените съображения СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69/26.01.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г.
по описа на Районен съд – Перник.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба рег. № 3687/25.02.2022г. от Х. Е. С.
срещу Определение № 425 от 07.02.2022г., постановено по гр.д. № 5085/2021г. по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Х. Е. С., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, сумата в размер на 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща сторени в хода на въззивното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8