РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Пловдив, 18.01.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на 15
декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря Д.Т., като разгледа
докладваното от Председателя адм.
дело № 615 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Н.А.Д., в качеството му на ЕТ ***. от гр.***., ЕИК *********,
срещу Заповед
№ РД-16-133 от 17.02.2016г., издадена от кмета на Район „Централен”, Община
Пловдив, с която, на основание чл.178,
ал.6 във връзка с чл.223,ал.1,т.6 и ал.2,т.2 от
ЗУТ е НАРЕДЕНА забрана за ползване на строеж „Преустойство на
коктейл-бар с приобщаване на два броя помещения“, находящ се в парцел I –
им.237 – ж.к. кв.429/стар/ по плана на Русин махала, с административен адрес
ул.“***, гр.Пловдив, който се ползва без издадени строителни книжа и разрешение
за ползване. Със същата заповед е определен и 14-дневен срок за собственика на
строежа *** за доброволно изпълнение и за възстановяване на помещенията, съгласно
вида им отразен в одобрените проекти към Разрешение за строеж №
337/27.11.2000г.
Жалбоподателят не е доволен от оспорения
административен акт и моли за неговата отмяна като незаконосъобразен.
Възразяват срещу констатациите, че е налице ново вътрешно преустройство. Твърди
да не е налице приобщаване на помещения към обекта. От момента на закупуване на
недвижимия имот и до настоящия момент твърди да го е ползвал според
предназначението му без да е извършвал преустройства. В подкрепа на становището
си представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът, Кмета на Район „Централен” Община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт с., оспорва жалбата и
моли за отхвърлянето й. Представя
писмени доказателства. Претендира разноски.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата
е депозирана до съда чрез общинската администрация на 01.03.2016г. Оспорената
заповедта е връчена на 25.02.2016г. Следователно, 14-дневния срок за обжалване
е спазен.
Жалбоподателят,
в качеството си на извършител на строежа – адресат на оспорения акт, е заинтересовано по смисъла на чл.225а,ал.2 от ЗУТ лице и разполага с право на жалба.
Ето
защо жалбата се
явява ДОПУСТИМА.
По същество:
От
приложената административна преписка се установява, че при спазване на
разпоредбата на чл.225а,ал.2 от ЗУТ за спорния строеж са направени констатации
с Констативен акт № 22 от 16.10.2015г.
Строежът
е описан като –„…приобщени два броя помещения, които в проектната разработка са
показани като чужда собственост. Извършено е вътрешно преустройство без
необходимите строителни книжа, като двете помещения са приобщени към коктейл-бара
и по този начин са придадени към обекта. Едното помещение се ползва като част
от залата за клиенти, а в другото са обособени тоалетни и складова част“. Посочено е, че двете помещения се ползват в
отклонение от одобрените строителни книжа, разрешение за строеж №
337/27.11.2000г. и разрешение за ползване № 290/30.03.2001г.
Връчването
на констативния акт е отбелязано да е направено лично на извършителя на 26.11.2015г.
С
оглед на това съдът приема да е изпълнено изискването на чл.225а, ал.2 от ЗУТ.
Представени
са доказателства за компетентност на органа, издал оспорената заповед, а именно
Заповед № 13ОА556 от 05.03.2013г. на кмета на Община Пловдив.
Не се
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
оспорвания административен акт. Правото на защита на адресата на
административния акт е упражнено в пълнота, както с възможността за съдебно
оспорване, така и още в хода на административната процедура с подаването на възражение
против констативния акт.
Ето защо съдът приема, че не са налице
процесуални основания за незаконосъобразност.
Не се спори, че жалбоподателят е собственик на
санкционирания строеж.
Спори се относно факта на извършване на
констатираното приобщаване и преустройство.
От представените към административната преписка
доказателства се установява, че по отношение на праводателя на жалбоподателя А.К.
Г., продавач заедно със съпругата му Ц.Д.Д.-Г. по договор за покупко-продажба
от 2006г.,с който *** е придобил право на собственост върху спорния
коктейл-бар, е издадено разрешение за строеж № 337/27.11.2000г. с обект
преустройство на магазин за плодове и зеленчуци клон 109 на „Роден плод“ ЕАД в
коктейл-бар, съгласно одобрени проекти на дата 23.10.2000г.
Съгласно Разрешение за ползване № 290 от
30.03.2001г. строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти.
Одобрените проекти са представени към преписката
и видно от тях е, че по технически показатели застроената площ на обекта е
130,67кв.м., като помещенията в съседство, намиращи се в подблоковото
пространство са защриховани и са извън предвиденото преустройство. Единствено в
техническия проект на лист 128 от делото, който обаче не е към одобрената на
23.10.2000г. проектна документация, тези помещения са включени като част от
търговския обект и същия е описан с технически показатели 172,95 кв.м. Не с
тези показатели обаче е одобреният проект и съответно разликата от 130,67 кв.м.
до 172,95 кв.м. в площта на обекта не може да се приеме, че е включена в
предмета на разрешението за строеж, съответно за ползване, доколкото те са
съобразени с одобрените проекти, а те, видно от приложените копия с печат
„одобрявам“, съгласно §3, т.6 от Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, както и съгласно обяснителните записки
към тях касаят единствено и само площ от 130,67 кв.м.
Последното се установява и от заключението на
вещото лице арх.В., което като компетентно изготвено и неоспорено от страните,
съдът кредитира. Според експертното заключение одобреният архитектурен проект
предвижда преустройство, при което обемно-пространствената и архитектурна
разработка се базира изцяло на съществуващата изграденост и се ограничава в
преустройство, ремонт и реконструкция на помещенията, без да се засягат съседни
сгради и имоти. Съществуващите площи се разделят по зоната на собственост –
подблоковото пространство се изолира и не се третира в разработката. Под зона
на собственост в случая следва да се разбира обема на придобитите права, които
видно от представените нотариални актове,приватизационен договор, договор за
продажба на обособена част от общинско предприятие, са относно обект с площ от 135
кв.м.
Според установеното на място от вещото лице,
спорният коктейл-бар е разположен частично в едноетажна масивна монолитна
сграда/пл.№ 237/, изградена на калкан между две четириетажни сгради/пл.№ 236 и
№ 238/ и частично в подблоковото пространство на съществуващата жилищна сграда
с пл.№ 236. От тук и категоричния извод, че обектът е изграден в отклонение от
одорените проекти, респ. разрешение за строеж и разрешение за ползване.
Отклонението се състои в приобщаване на площ от 42,28 кв.м. от подблоковото
пространство на западната страна на обекта, като е увеличена търговската площ
на залата за консумация с около 12 кв.м., а 27 кв.м. са на две нива, преместени
са санитарни възли и е увеличен техния брой, създадено е складово помещение на
второ ниво, осъществени са нови и различни ВК, ЕЛ и ОВ инсталации.
С оглед на така установеното отклонение следва
да се приеме, че констатациите на общинската администрация са правилни.
Несъмнено извършеното представлява строеж по
смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за което не се и спори между страните. Установи се отклонение от разрешеното
строителство, изразяващо се в приобщаването към обекта на площ, която не е
предвидена в строителните книжа.
Този строеж е правилно квалифициран от
административния орган като такъв от пета категория по смисъла на чл. 137,
ал.1, т.5 от ЗУТ.
Не се твърди от жалбоподателите да е налице процедура по узаконяване, а по отношение на възможността за установяване режим на търпимост, предвид обстоятелството,че приобщените помещения са обща част и очевидно от административната преписка е, че не са изпълнени условията на чл.185 от ЗУТ, респ. на чл.56 от ЗТСУ/отм./- липсва съгласие на собствениците, то строежът е недопустим и не са налице предпоставките на § 16, § 127, респ. § 184 от ЗУТ.
Крайното заключение от
изложеното до тук е, че снабденият с надлежните правомощия за това
административен орган, точно е установил релевантните по казуса факти,
съотнесъл ги е с правилните материални и процесуални норми и е постановил един
валиден и законосъобразен административен акт, облечен в изискваната от закона
форма. Спазена в пълнота е целта, която законът преследва с издаването на
актове от категорията на процесния такъв.
По
отношение на разноските:
Констатираната законосъобразност на
административния акт, предполага искането на ответния административен орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение да бъде уважено. С оглед разпоредбата на чл.8,ал.2,т.1 от Наредба № 1/2004г.
същото следва да е в размер на 600 лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.А.Д., в качеството му на ЕТ ***. от гр.***., ЕИК *********,
срещу Заповед
№ РД-16-133 от 17.02.2016г., издадена от кмета на Район „Централен”, Община
Пловдив, с която, на основание чл.178,
ал.6 във връзка с чл.223,ал.1,т.6 и ал.2,т.2 от
ЗУТ е НАРЕДЕНА забрана за ползване на строеж „Преустойство на
коктейл-бар с приобщаване на два броя помещения“, находящ се в парцел I –
им.237 – ж.к. кв.429/стар/ по плана на Русин махала, с административен адрес
ул.“***, гр.Пловдив, който се ползва без издадени строителни книжа и разрешение
за ползване, както и е определен 14-дневен срок за собственика на строежа ***
за доброволно изпълнение и за възстановяване на помещенията, съгласно вида им
отразен в одобрените проекти към Разрешение за строеж № 337/27.11.2000г.
ОСЪЖДА Н.А.Д., в качеството му на ЕТ ***. от гр.***., ЕИК *********
да заплати
на Община Пловдив, район „Централен“
сумата от 600/шестстотин /лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : /П/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ