РЕШЕНИЕ
№ 12503
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20221110156214 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
[**********] срещу Г. Й. Г. за установяване съществуването на вземане, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
74185/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с ищцовото дружество за топлоснабден имот –
[**********] находящ се в гр.София, бул.Витоша № 192, вх.Б, поради което през
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. се е обогатил без основание за сметка на
ищеца и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.
Поддържа се още, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за
стопански нужди от [**********] на потребители в гр.София, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по
системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, сградата-етажна собственост,
в която се намира и процесния топлоснабден имот, е сключила договор за извършване
1
на услуга дялово разпределение с [**********] Сумите за процесния имот са
начислявани от ищеца съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ – по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение в сградата. Поддържа, че съгласно чл.40, ал.1 от
глава IV от ОУ купувачите /в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава за сумата по издадената
фактура. Твърди, че в деловодството на ищцовото дружество не е подавано възражение
относно стойността на начислената ТЕ. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
сумата от 2 654,41 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., която не е заплатена и с
която длъжникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от
29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 481,55 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
15.12.2021 г., сумата от 14,84 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.,
с която длъжникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от
29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,84 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за
период от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г. Претендира направените разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника, в който се изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа се
становище, че между страните по делото няма сключен договор за продажба на
топлинна енергия съгласно приетите ОУ, в които се твърди, че са налице
неравноправни клаузи. Поддържа се, че ответникът не е бил обвързан от взетите
решения на ОС на ЕС относно сключване на договор за извършване на услуга дялово
разпределение на топлинна енергия, а протокола е съставен в противоречие с
разпоредбите на ЗУЕС. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 74185/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на заявителя сумите, както следва: сумата от 2 654,41 лева,
представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., която не е заплатена и с която длъжникът неоснователно
се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 481,55 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., сумата от 14,84 лева,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., с която длъжникът неоснователно
се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 29.12.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 2,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г.
както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 03.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 74185/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.1 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 16, том V, рег.№ 7118, дело № 782/2004 г. по описа на к.б., нотариус с район на
действие СРС е, че ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим
имот – [**********]
По делото е приложен списък на потребителите на топлинна енергия в сградата,
в която се намира и имота на ответника, в който фигурира името на последния. Срещу
името фигурира подпис, който не е оспорен по надлежния ред.
По делото са приложени писма от ищеца до ответника относно дължими суми за
топлинна енергия за процесния недвижим имот, без данни за връчването им на
адресата.
По делото са приложени ОУ на ищцовото дружество, действали през процесния
исков период.
Видно от приложения по делото договор от 26.07.2005 г. е, че ЕС, където се
намира и процесния недвижим имот, има сключен договор за извършване на услуга
„топлинно счетоводство“ с [**********]
По делото е приложен договор, сключен между ищеца и третото лице- помагач,
който съдът намира за неотносим към предмета на спора, поради което не го обсъжда.
По делото е приложена индивидуална справка за отопление и топла вода,
изготвена от третото лице-помагач на страна на ищеца за имота на ответника за
отчетен период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
3
в което вещото лице – специалист-топлотехник, въз основа на материалите по делото и
извършените справки е констатирало, че през исковия период топломерите на имотите
в ЕС са отчитани с мобилно устройство, т.е. показанията не се записват върху хартиен
носител. Вещото лице е посочило още, че при годишния отчет през 2020 г. в имота не е
осигурен достъп и е разпределена ТЕ за отопление е по максимален специфичен
разход, по отопляем обем, а разпределената ТЕ за БГВ е по норма за разход. Според
заключението разпределяната ТЕ през процесния период от третото лице-помагач за
процесния апартамент, е в съответствие с нормативната уредба. Вещото лице е
посочило, че технологичните разходи на АС са приспадани от месечните отчети на
топломера. Топломерът, монтиран в АС на процесната сграда, е преминавал
последващи метрологични проверки, касаещи исковия период.
Въпреки констатациите на вещото лице, че ищецът е подал към ФДР имота на
ответника като ап.1, съдът приема, че в случая се касае именно за процесния недвижим
имот – [**********] тъй като отопляемата кубатура е идентична с подписания от
потребител списък на потребителите на топлинна енергия в сградата.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, в което вещото лице, след проверка в счетоводството на ищцовото
дружество е посочило, че размера на неплатените суми за ТЕ по партидата на
процесния недвижим имот, са както следва: 2669,25 лева – главница, в т.ч. сумата от
14,84 лева – главница за дялово разпределение и сумата от 484,39 лева – обезщетение
за забава, в т.ч. сумата от 2,84 лева върху главницата за дялово разпределение.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на
посочената стойност, с която ответникът се е обогатил. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към
ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
4
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС). С оглед предходното,
изложените в писмения отговор и поддържани в хода на производството доводи, че
между страните не е налице договорно правоотношение, съдът намира за неотносими.
В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за
доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния магазин, не се явява спорно
между страните, а и се установява от приложения по делото нотариален акт. Доколкото
основание на иска е настъпило неоснователно обогатяване, за основателността на иска
ищецът следва да докаже действително настъпило обогатяване в патримониума на
ответника. Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета съдебно-
техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда за
обективно и компетентно дадено е, че през 2020 г. в имота не е осигурен достъп и
разпределената ТЕ за отопление е по максимален специфичен разход, по отопляем
обем. Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно доказване на
реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при претенция за
неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно това, с
което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на
обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено
с количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.
Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като
получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното
начисляване на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер
на нормативно предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната
енергия, която неустойка се основава на наличието на договорно отношение между
страните по силата на което потребителят на топлинна енергия има задължението да
осигури достъп до имота. Когато между страните няма подобен договор ответникът
няма и задължение да осигурява достъп до имота си.
С оглед предходното съдът намира, че претенцията не е доказана по отношение
обстоятелството – реално доставено количество топлинна енергия. Разпоредбата на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ предвижда задължението на клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, да заплащат
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. Посоченото задължение възниква при
договорно обвързване в хипотезата на презюмиран договор за доставка на топлинна
5
енергия, който се счита сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване – аргумент от нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая обаче
претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т.е.
източникът на вземане не е договор и в този смисъл правилото на чл.153, ал.6 ЗЕ е
неприложимо. По същите съображения неприложим е и редът за определяне на
количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (в този смисъл са
решение № 2129/13.04.2020 г. по в. гр. д. № 12990/2019 г., решение № 4126/22.06.2018
г. по в. гр. д. № 607/2018 г., решение № 2884/02.06.2023 г. по в.гр.д.№ 6389/2022 г.,
всички по описана СГС).
За да е основателна претенцията основана на нормата на чл. 59, ал. ЗЗД е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че насрещната страна е
ползвала топлинна енергия и нейното количество, т.е. трябва да се установи реално
потребеното количество топлинна енергия след отчет на уредите за дялово
разпределение. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан.
Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът
не е потребил топлинна енергия, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване.
Основателността на исковете за лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Предвид правните изводи за липса на главен дълг следва да
се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за забава.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. По делото няма доказателства за направени от
ответника разноски, поради което съдът не присъжда такива
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. В заповедното
производство също не са представени доказателства за сторени от длъжника разноски,
поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], ЕИК [**********], със седалище и
адрес на управление: [**********] срещу Г. Й. Г., ЕГН ********** искове с правно
6
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1
ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 654,41
лева, представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
29.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 481,55 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
15.12.2021 г., сумата от 14,84 лева, представляваща главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 29.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 2,84 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до 15.12.2021 г., с които
суми ответникът неоснователно да се е обогатил за сметка на дружеството, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
74185/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********] помагач на
страната на ищеца [**********], ЕИК [**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7