Р Е
Ш Е Н
И Е
№116
гр.
Пловдив, 05.08. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесет
и четвърти юли две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН РАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Андрея
Атанасов
разгледа внохд № 156 по описа за 2020 г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по жалба на адв. А.Д. – защитник на подсъдимия А.З.М. против Присъда № 3/24.02.2020 г. по нохд № 195/19 г. по
описа на Окръжен съд Кърджали.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Кърджалийския окръжен съд е признал подсъдимия А.З.М. за виновен в това, че на 17.08.2018г. в гр. Кърджали
при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на стойност 1437,60лв.
от владението на Р. М. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила и на основание чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 НК го
осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален „ строг“ режим.
Съдът приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия, разпоредил се с веществените доказателства и разноските
по делото.
Срещу
присъдата е постъпила саморъчна жалба от подсъдимия, в която се претендира неправилността
й със съображения, че деянието е осъществено от свидетеля А.. Претендира се
връщане на делото за ново разглеждане.
Постъпила
е жалба и от служебния защитник на подсъдимия, като с доводи за липса на
доказателства, че М. е извършил престъплението се иска отмяна на присъдата и
постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и
оправдан.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура предлага жалбите да се оставят без уважение
като неоснователни и присъдата да бъде потвърдена. Сочи, че наказанието е
определено съобразно закона и доказателствата по делото и липсват основания за
намаляването му.
Според
служебния защитник преки доказателства за авторството липсват и това
съображение е изведено от направеното от подсъдимия пред него самопризнание, че
не той е автор на инкриминираното деяние.
Подсъдимият
моли за преразглеждане на делото.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалата
Р. Д. работила като кондуктор в транспортна фирма „ А.Б.“ ООД гр. Кърджали и на
17.08.2018г. била на работа за времето от 13,20 до 22.00 ч. Преди застъпване на
смяна тя получила от работодателя си билети на обща стойност 1236, 20 лв., част
от които на стойност 59,40 лв. продала по време на работа и в чантата си оставила остатъка от
непродадените билети на стойност 1176, 80 лв. След приключване на работа
пострадалата тръгнала към дома си. По пътя се разминала с подсъдимия А.М..
Малко след това около 21.10ч. на пътя до училище „ П.К.Я.“ внезапно пред нея
изскочил подсъдимия и започнал да дърпа чантата й, която Д. носела на рамото
си. За да запази владението си тя легнала на асфалта върху чантата, но подсъдимия
продължил упорито да я дърпа, при което Д. ударила горната си устна и ухлузила
челото и лактите на ръцете си. В резултата на дърпането дръжките на чантата се
скъсали и подсъдимият хукнал с нея, завил зад училището и изчезнал от
полезрението на пострадалата. В чантата си последната носила освен получените
служебно билети и мобилен телефон, дребни лични вещи, документи за самоличност
и сумата от 120 лв.
Виковете
за помощ на Д. били чути от свидетелите М. Д., А. А. И. и Ф.Ч., които се
притекли на помощ и пред тях пострадалата обяснила, че е ограбена.
Междувременно
подсъдимия А.М. извадил от телефона на пострадалата СИМ картата и на нейно
место поставил друга СИМ карта на името на майка му Ф.З.и провел четири
телефонни разговори с близките си.
Два дни
след това подсъдимия споделил на племенника си А. А. И., че той е взел чантата
на Д., показал му я и след като взел от чантата парите я хвърлил в горящата
печка, като предупредил А.И. да не казва на никого и го заплашил, че ще го бие.
Деянието
на подсъдимия било заснето от охранителната камера на фирма „ Н.“ ЕООД и
служителите й предали доброволно на разследващите органи диска със записите,
които били експертно изследвани.
Съдът е приел, че описаната
по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила
по несъмнен и категоричен начин отчасти от обясненията на подсъдимия, както и от
показанията на свидетелите Д., Д., Г.., Д., В., Х., А., К., З.,
И., А. А. И. и Ф.Ч., от заключенията по назначените експертизи, от писмените и
веществените доказателства по делото.
Така приетата от
първоинстанционният съд е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия М., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно инкриминираната му
деятелност.
Правилно съдът е дал
вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал.
Намерил е тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви, но
само дотолкова, доколкото в тях няма съществени противоречия. Отделно от това е
приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за
правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по
реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и
въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в
аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена
съвкупност. Особенно внимание съдът е обърнал на показанията на пострадалата Р.
Д. и на свидетелите А. А. И. и Ф.Ч., както и на полицейските служители Х. Х. и М.С..
Тези показания са били внимателно и детайлно анализирани, били са съпоставени с
останалите събрани по делото доказателства и правилно първата инстанция ги е
кредитирала и включила в обема доказателства, имащи значение за установяване на
предмета на доказване и за правилното решаване на делото. Изложените в тази
връзка съображения са убедителни и изчерпателни, като настоящата инстанция ги
споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря.
Подробно
и детайлно е изследвано от първата инстанция и заключениията по назначените стоково – оценъчна и
видеотехническа лицево - идентификационна експертиза. Аргументирано и
обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно,
обосновано, точно, ясно и от надлежени
специалисти, притежаващи знания в съответните области, поради което настоящия
състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в
съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия. Първоинстанционният съд е кредитирал и включил в доказателствената съвкупност част от тях след прецизен и обстоен анализ, при който не е игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и оправдателните такива. В останалата си част съдът е намерил обясненията на подсъдимия като защитни, с които същият цели да избегне следващата му се наказателна отговорност, чрез прехвърлянето й върху племенника му – св. А. А. И.. Изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени и въззивната инстанция ги споделя напълно.
Окръжният
съд задълбочено е изследвал фактологията, релевантна за обективните и
субективните признаци на инкриминираното деяние. Правните му изводи,
обосноваващи престъпна съставомерност и сочещи на субекта на инкриминираното поведение
са направени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства.
Въззивната инстанция намира същите за логически обусловени, вследствие на
детайлна и безпристрастна, съобразена с изискванията на процесуалния закон,
юридическа оценка на очертаната доказателствена съвкупност и споделя изцяло
предложената аргументация на основния съд относно процесуалната стойност и
тежест на визираните доказателства.
Въз основа на установените
при спазване изискванията на процесуалния закон фактически положения и в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия по обвинението повдигнато му с обвинителния акт. Тези изводи за
приложение на закона се споделят изцяло и от настоящия въззивен състав.
По жалбата на подсъдимия за неправилно приложение на
материалния закон.
Защитата
акцентира върху липса на доказателства, които да сочат подсъдимия като автор на инкриминираното
деяние.
В
мотивите към присъдата първата инстанция е изложила изчерпателно, точно и ясно,
както фактическите, така и правните си
съображения, довели я до извод за виновно поведение на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение.
Правилно първата инстанция е
намерила за установено, че
подсъдимият е употребил
значителна физическа сила за да отнеме чантата с намиращите се в нея вещи,
документи и пари от владението на пострадалата Д., като след отнемането част от
вещите присвоил, а останалата част в стремежа си да прикрие извършеното
унищожил.
Неоснователно е и възражението на
защитата, че автор на деянието е не подсъдимия, а неговия племеник – св. А. А. И..
Показанията на свидетеля А. А. И. дадени на досъдебното производство пред съдия
са изследвани внимателно от първата инстанция и правилно са кредитирани,
въпреки опита на свидетеля да ги промени по време на съдебното следствие, с
оправданието, че при задържането му бил бит от органите на полицията. Отделно
от това, за да даде вяра на тези показания, съдът е съобразил, че те
кореспондират с показанията на свидетеля Ф.Ч. и с останалите доказателства по
делото. Поради това възражението на защитата не може да бъде споделено.
При определяне на размера на
наказанието съдът е отчел всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства и въпреки превеса на отегчаващите такива е проявил една
необоснована снизходителност към подсъдимия като му е определи наказание близко
до минимума. Липсата на протест обаче не позволява на настоящата инстанция да
коригира размера на наложеното на
подсъдимия наказание в посока увеличаването му.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия и съобразно закона
се е разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
При
така установената липса на основания, водещи до отмяна или изменение на
атакуваната присъда, съдът намира, че същата следва да бъде потвърдена.
Предвид
горното и на основание чл. 334, т.6 и 338 от НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 3/24.02.2020 г. по нохд № 195/19 г. по описа на Окръжен съд Кърджали.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.