№ 86
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
Членове:Александър Ангелов
Илиана Станкова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514769 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена на 11.11.2021 г. от Х. ЕВ. Д. длъжник по изпълнителното
производство по изп.дело № 20148410412251/2014 г. на ЧСИ Н.М., рег. № 841 срещу
постановление от 27.10.2021 г., с което е отхвърлено искането й за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В жалбата се излагат
доводи, че последното извършено изпълнително действие е на 28.11.2014 г., като след него в
период от 2 години други изпълнителни действия не са предприети, поради което срокът е
изтекъл на 28.11.2016 г., което е довело до т.н. „перемпция“ на изпълнителното
производство по право, а последващите действия не следва да бъдат зачитани. Твърди
договор за цесия, сключен с цесионера „К.И.И.“ БГ, да не му е съобщен, поради което не са
били налице необходимите предпоставки за конституиране на това дружество като
взискател, от тук и действията му като такъв не следва да бъдат вземани предвид. Моли
обжалваното постановление да бъде отменено.
Взискателят „К.И.И. БГ“ ЕАД оспорва жалбата. Твърди, че давността е прекъсвана и
със следните други действия – изпращане на нова покана за доброволно изпълнение и
насрочване на опис на движими вещи на 11.07.2016 г. и изпращане на нова покана за
доброволно изпълнение и насрочване на опис на движими вещи на 11.02.2017 г., които
покани са били нередовно връчени на длъжника.
В мотиви си, Н.М., рег. № 841 сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че освен по
искане на взискателя е предприел и изпълнителни действия въз основа на възлагането му на
основание чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че фактическото извършване на опис на движими вещи, за
който насрочване се съдържа в изпратените две покани на 11.07.2016 г. и 06.02.2017 г. не е
извършено, тъй като поканите не са редовно връчени по причина на длъжника, което е
осуетило реализирането на този изпълнителен способ. Твърди да липсва бездействие от
1
страна на взискателя, тъй като в хода на изпълнителното производство било установено, че
липсва друго имущество върху което да бъде насочено изпълнението и единственият
способ, който е могъл да се приложи, при редовно връчване на ПДИ, е бил описът на
движимите вещи на адрес на длъжника.
Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя „БНП П.П.Ф.“
ЕАД от 11.11.2014 г., с която на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено да определи начина на
изпълнението.
На 28.11.2014 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорни
съобщения до 8 банки „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“
АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Обединена българска банка“ АД, „Общинска банка“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД. В отговор на
„Централна кооперативна банка“ АД е посочено, че няма наличност по сметката на
длъжника в банката, в този на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, че запорът е наложен. От
останалите банки отговор не е постъпил по изпълнителното дело.
На 06.07.2016 г. частният съдебен изпълнител е извършил справка за регистрирани
трудови договори на длъжника, от която е видно, че същият получава трудово
възнаграждение в размер на 92,00 лева и е изпратена нова покана за доброволно изпълнение
до длъжника, която отново е връчена.
На 11.07.2016 г. е насрочен опис на движимото имущество на длъжника на адрес гр.
София, ж.к. ****, като съобщението за извършването му до длъжника, обективиран в
изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника не са връчени на последния
редовно, поради не откриването му на адреса му.
На 02.02.2017 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „К.И.И. БГ“ ЕАД, в
качеството му на цесионер на процесното вземане, с искане за конституирането му на
основание чл. 429 ГПК и за насрочване и дата и извършване на опис на движимите вещи на
длъжника. Към молбата е представено уведомление до длъжника за извършена цесия, което
не е връчено редовно на длъжника.
На 19.07.2017 г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до длъжника, която
е отново нередовно връчена.
С молба от 01.08.2017 г. новоконституираният взискател е поискал извършването на
запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и извършването на справка за
други банкови сметки на длъжника. Със съобщение от 02.08.2018 г. до длъжника Х.Е. Д.
договорът за цесия е съобщен, както и е наложен запор на трудовото й възнаграждение в „Д.
търговия с обувки“ ЕООД – съобщение връчено на 16.08.2018 г. Видно от отбелязването на
гърба на изпълнителния лист на 09.10.2018 г. е налице постъпване на частично плащанe,
както и почти ежемесечно от 11.01.2019 г. до 11.10.2021 г.
На 05.06.2020 г. и на 02.06.2021 г. от взискателя са направени искания за извършване
на нова справка за работодател на длъжника и налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, както и за насочване на изпълнението върху движимите вещи на длъжника.
2
На 27.09.2021 г. от длъжника Х. ЕВ. Д. е направено искане за извършване на справка
по изпълнителното дело, а на 18.10.2021 г. – молба от същата за прекратяването му поради
това, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия за период от две
години.
На 27.10.2021 г. е постановен отказ за уважаване на молбата за прекратяване на
изпълнителното дело.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не
конститутивно действие. Прекратяването на изпълнителното дело обаче не води само по
себе си, нито до погасяване на вземанията, за събирането на които е било образувано делото,
нито е пречка за започване на нов изпълнителен процес за събиране на същите вземания. В
този смисъл са разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ако длъжникът счита, че вземанията обективирани в изпълнителния титул
не съществуват, той разполага с възможността да проведе исково производство по чл. 439
ГПК. Съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния титул и не може да подлага на
преценка съществуването на вземането, докато титулът не бъде обезсилен или не бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е установено несъществуването на
вземането. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК, решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. №
1747/2020 г. по описа на ВКС, ІV ГО, е даден отговор на материалноправните въпроси за
правното значение на подаването на молба за образуване на изпълнително дело, на искането
за провеждане на определен изпълнителен способ, на предприемането на действия по
осъществяването на изпълнителния способ, както и на прекратяването на изпълнителното
дело на основанията по чл. 433, ал. 1, т. 1 - 8 ГПК и образуването на ново изпълнително дело
за прекъсването на давността. В решението е прието, че перемпцията очевидно не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, най-малкото защото през това време
може да се е осъществявал поисканият предходен изпълнителен способ, а преди неговият
край не може да се прецени със сигурност, има ли нужда от друг способ (може да не се
постигне желаната висока цена, може да се присъединят кредитори и др.). Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ и извършените изпълнителни действия
се явяват законосъобразни. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата
авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила
по воденото на изпълнителните дела.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, основано на ненадлежност на
изпълнителните действия поради липса на съобщаване на цесията.
Правилото на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, че прехвърлянето има действие спрямо спрямо
длъжника от деня, когато то му бъде съобщено от цедента, цели да го предпази от плащане
3
на ненадлежен кредитор. От значение за легитимацията на цесионера като кредитор –
частен правоприемник на вземането е наличието на договор за цесия, с който той се
легитимира, като съобщаването на цесията може да стане и от частния съдебен изпълнител в
хода на изпълнителния процес, какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Х. ЕВ. Д. длъжник по
изпълнителното производство по изп.дело № 20148410412251/2014 г. на ЧСИ Н.М., рег. №
841 срещу постановление от 27.10.2021 г., с което е отхвърлено искането й за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4