ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 259
гр. ХАСКОВО, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито заседание на петнадесети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
като разгледа докладваното от ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600437 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXII, вр. чл. 249 ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при РП - Хасково -ТО - Харманли, против
протоколно определение от 07.06.2022г. постановено в проведеното на същата дата
разпоредително заседание по НОХД № 195 / 2022г. по описа на РС-Харманли, в частта с
която съдебното производство е прекратено и делото върнато на РП-Хасково-ТО-Харманли,
за отстраняване на допуснати на досъдебното производство и конкретно в обвинителният
акт, съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, засегнали правото на
защита на подсъдимите, посочени в мотивната част на определението. В частта с която е
констатирана очевидна фактическа грешка относно фамилното име на подсъдимия А.,
определението не е протестирано.
Против протеста е постъпило възражение от защитника на подсъдимите, в което се излагат
доводи за правилност, обоснованост и законосъобразност, на протестираното определение.
Хасковският окръжен съд, като се запозна с атакуваното определение, материалите по
делото и съобрази изложените в протеста и възражението против него доводи намира, че
протеста е допустим, но не изцяло основателен:
Съдебното производство по НОХД № 195/2022г. по описа на РС – Харманли, е образувано
по обвинителен акт на РП - Хасково - ТО - Харманли, изготвен по д.п. № 433/2021г. на РУ-
МВР - Харманли. С обвинителният акт против подсъдимите: П. А. Р., А. П. А. / неправилно
посочен в диспозитива на обвинителния акт с фамилното име Р., която очевидна фактическа
грешка е констатирана от първата инстанция/, Б. А. М. и Д. Х. П. - четиримата от *****, е
повдигнато обвинение и са предадени на съд за две продължавани престъпления по чл.167
1
ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, сочени като извършени в гр.С. от всеки от тях самостоятелно -
първото на неустановени дати през месец октомври 2019г., второто в периода от края на
месец март 2021г. до 11.07.2021г. за първите двама - Р. и А., а за М. и П. - в периода от края
на месец март 2021г. до 04.04.2021г.
Не се споделя от въззивния състав, приетото от първата инстанция, че при едновременното
излагане в диспозитива на обвинението на двете алтернативни форми на изпълнителното
деяние по чл.167 ал.2 от НК- „предложи“ или „даде“, се нарушава правото на защита.
Правилно относно разграниченията на двете форми на изпълнителното деяние на
цитираното престъпление, първоинстанционният съд е приложил по аналогия разрешенията
дадени в т.р. № 1/2021г. на ОСНК на ВКС,касаещо престъплението „подкуп“. В случая
обаче повдигнатите на подсъдимите обвинения по чл.167 ал.2 от НК, са за продължавано
престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. При това положение и доколкото
продължаваното престъпление е едно, няма пречка отделните деяния които го формират, да
осъществяват и двете форми на изпълнителното деяние по чл.167 ал.2 от НК. За
ненарушаване правото на защита е необходимо единствено в обстоятелствената част на
обвинителният акт да са изложени фактически твърдения за отделните деяния, формиращи
всяка от формите на изпълнителното деяние по чл.167 ал.2 от НК включени в
продължаваното престъпление, на което при прочитът му обвинителният акт отговаря.
Предвид изложеното за продължаваното престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, не се
споделя и приетото от първата инстанция за допуснато нарушение на правото на защита на
подсъдимите Р. и А., чрез повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.167 ал.2 вр.
чл.26 ал.1 от НК, твърдяно като извършено в периода от края на месец март 2021г. до
11.07.2021г. В случая в обстоятелствената част на обвинителният акт са изложени в
достатъчна степен фактически твърдения за отделните деяния които според обвинението
формират това продължавано престъпление, в чието извършване двамата подсъдими
поотделно са обвинени и е абсолютно ненужно същите отделни деяния, да се преповтарят
отново в диспозитива на обвинението.
Споделят се обаче доводите на първата инстанция, относно приетото за първото повдигнато
на подсъдимите обвинение по чл.167 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, сочено като извършено на
неустановени дати през месец октомври 2019г. Тук съвсем правилно от първата инстанция е
преценено, че липсата в диспозитива на обвинителният акт, на крайна дата на
инкриминираната дейност формираща според обвинението това продължавано
престъпление, е довело до нарушаване правото на защита на подсъдимите. Последното е
така защото времето на деянието е съществен елемент от обективната страна на
престъплението и липсата му е винаги съществено отстранимо нарушение на правото на
защита по смисъла на т.р. № 2/02г. на ОСНК на ВКС, обосноваващо връщане на делото на
прокурора за отстраняването му. В случая допуснатото нарушение не може да бъде санирано
от това, че в обстоятелствената част на обвинителният акт се съдържат фактически
твърдения, че тази инкриминирана деятелност е извършвана от подсъдимите най-късно до
27.10.2019г. След като крайния период е този според прокурора, е следвало да бъде отразен
2
в диспозитива на повдигнатото обвинение, а не липсата му да създава неяснота в
последното, засягаща правото на защита на подсъдимите.
Съвсем правилно е и констатираното от първата инстанция противоречие, между
обстоятелствена част и диспозитив на обвинителният акт, представляващо също съществено
отстранимо процесуално нарушение, засегнало правото на защита на подсъдимите и
възможността да разберат в какво точно са обвинени. До нарушението се е стигнало понеже
чрез изложените в обстоятелствената част на обвинителният акт фактически твърдения, за
случаите в които, от част от дадените от подсъдимите, на свидетелите /изброени пак в
обстоятелствената част на акта и в определението на първата инстанция/ суми, последните
следвало да дадат и на други лица, за да гласуват за определен кандидат или политическа
партия и включването и на тези суми в повдигнатото на подсъдимите обвинение, е
извършено смесване на обективните признаци на два отделни фактически състава по глава
III от особената част на НК, като в този смисъл е и константната съдебна практика.
Действително единствено прокурора преценя на кое лице какво обвинение да повдигне и
съдът не може да му дава указания в тази насока, но съгласно чл.246 от НПК при изготвяне
на обвинителният акт, изложените в обстоятелствената му част фактически твърдения,
следва да са съответни на дадената в диспозитива правна квалификация, а не да се създава
неяснота между двете до степен правеща невъзможна разбирането на обвинението от страна
на подсъдимите, както е в настоящия случай. Това е така защото подсъдимите се защитават
както по фактическото, така и по юридическото обвинение, вменено им с обвинителният
акт. В случая създалата се неяснота е засегнала правото на защита на подсъдимите и
възможността да разберат в какво точно престъпление са обвинени, което е съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК.
Поради изложеното е създадена и неяснота за правното положение на въпросните
свидетели, която е поставена от защитата на обсъждане пред първата инстанция. Тук следва
да се посочи, че приетото от последната досежно приложението по аналогия на
разрешенията в т.р.№ 1/2021г. на ОСНК на ВКС относно престъплението „подкуп“ и
възможността за осъществяването му чрез трето лице, е ирелевантно. Това обаче не
означава, че изводът на първата инстанция за допуснатото съществено отстранимо
нарушение на процесуалните правила, обосновало също връщането на делото, е неправилен.
Ето защо и доколкото протеста не е изцяло основателен, а обжалваното определение като
краен резултат е правилно, то следва да бъде потвърдено, като се съобрази изложеното в
настоящото.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.06.2022г. постановено по НОХД №
195/2022 г. по описа на РС – Харманли, за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на РП - Хасково - ТО - Харманли.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4