Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 14.04.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито
заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия: Илиана Димитрова
при секретаря К. Рядкова, разгледа докладваното от съдия
Димитрова т. д. N 3 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 32-ра от ГПК „Производство по търговски спорове“.
Ищец по делото е А.Т.В., ЕГН ********** ***, която предявява срещу ответника ЗД „Е.И." АД - гр.С.
пряк
иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. за неимуществени
вреди /предявен като частичен/ и 3 561,02
лв. – за имуществени, претърпяни в резултат от ПТП. Претендира и
законнана лихва за забава върху обезщетението, считано от дата на подавен на
исковата молба – 25.01.2019 г. Молбата е подадена по пощата в РС-П., на който е
било подсъдно делото, преди увеличението н иска за неимуществени вреди,
направено в о.с.з. на 10.12.2019 г.
Исковете се
основават на следните обстоятелства:
На
03.08.2018 г., около 08:02 часа, в гр. П., по ул. Р.А.се движи МПС марка „Р.",
модел „5", с per. № *****, управлявано от водача И.Г.М., която в района на № 15, застига и
блъска отзад попътно движещия се велосипедист А.Т.В.. В резултат на произшествието
е пострдал именно ищеца, управлявал велосипеда.
За
инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, с peг. № 106р-10267/06.08.2018 г., по описа на ОД на МВР - П.. Образувано е ДП №
884/2018 г. по описа на РУП - П..
Непосредствено
след пътното произшествие, пострадалият е приет по спешност в Отделение по
травматология и ортопедия при „МБАЛ – П.“ АД с оплакване за силни болки в
областта на дясната тазобедрена става. След извършените прегледи и изследвания,
медицинските специалисти поставили следната диагноза: счупване на бедрената шийка,
закрито.
На 07.08.2018 г., с оглед констатираното травматично увреждане,
пострадалият е подложен на оперативна интервенция, по време на която е
извършена репозицня
на бедрената става. Изписан е от
лечебното заведение на 21.08.2018 г., с предписано медикаментозно лечение.
Във връзка
с лечението си ищецът сторил имуществени разходи в общ размер 3561,02 лева (три хиляди петстотин
шейсет и един лева и 2 ст.), за които
разполагал със следните счетоводни документи:
- Фактура № **********/09.08.2018 г., издадена от „МБАЛ - П." АД, на
стойност 3320 лв., представляващи разходи за заплащането на медицинско изделие,
ведно с фискален бон;
- Фактура № **********/16.10.2018 г., издадена от „МБАЛ - П." АД, на
стойност 58 лв., представляващи потребителска такса, ведно с фискален бон;
- Фактура № **********/21.08.2018 г., издадена от „Медистор" ООД, на
стойност 183.02 лв., представляващи разходи за медикаментозно лечение, ведно с
фискален бон.
След изписването от болничното заведение пострадалият продължа лечението
си в домашни условия при постелен режим, което създава редица битови неудобства
за него и близките му, тъй като той не може да задоволява сам ежедневните си
нужди. Към момента на подаване на молбата е трудно подвижен, изпитва силни
болки в десния долен крайник, поради което му се налага да приема обезболяващи
средства.
В
резултат на преживяното ПТП, здравословното състояние на ищеца се влошило,
което е дало отражение и на психиката му. Вследствие на изживения шок, той се
оплаква от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня, често се връща
към спомена за катастрофата.
Видно от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, виновният за процесното ПТП водач
попада в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени, вследствие на ПТП
вреди, се покрива от застраховката „Гражданска отговорност", сключена със
„ЗД Е." АД - застрахователна полица № BG/07/118000199421, валидна от 08.01.2018 г. до 07.01.2019 г.
В тази
връзка ищецът завел претенция за доброволно плащане пред ответното дружество с
вх. №
PK014-29563/07.11.2018 г. Въпреки,
че определеният в КЗ тримесечен срок за произнасяне е изтекъл, такова липсвало
от страна на застрахователя.
Предвид
гореизложеното за А.Т.В. бил налице правен интерес да претендира изплащане по
съдебен ред на застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени
и неимуществени вреди, вследствие на гореописаното ПТП, пряко от застрахователя
на виновния водач, а именно „ЗД Е." АД.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът посочва банкова сметка, ***, а именно: IBAN: ***, открита при „Общинска
банка" АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х.", по аргумент от
приложеното пълномощно с нотариална заверка на подписа./стр.27 от делото на РС-П./.
На ответника е връчен
препис от исковата молба и в законния срок е подаден от него писмен отговор, в
който заявява, че искът е допустим, но неоснователен,при следните основни
възражения:
Като
изхожда от принципонто положение, че за да бъде ангажирана договорната
отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „ГО" на
сочения за виновен за настъпване на процесното ПТП водач на л.а. „Р. 5",
било необходимо ищецът да проведе главно и пълно доказване на всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от
обективна страна - противоправно деяние, неговото авторство, вреди, които са
пряка и непосредствена последица от това деяние и техния размер и от субективна
страна – вина, ответникът:
1.Оспорва механизма на ПТП,като
възразява, че твърденията в исковата молба за начина и обстоятелствата, при
които настъпва застрахователното събитие, не намират опора в приложените от
ищеца документи. От писмените доказателства не се установявала цялостната
фактическа обстановка, при която е възникнал процесният инцидент. Представеният
от ищеца Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.08.2018г не се
ползвал с материална доказателствена сила по отношение на механизма на
възникване на инцидента. Констативният протокол, издаден от органите на КАТ, е
официален свидетелстващ документ на основание чл. 179, ал.1 ГПК, но имал
обвързваща доказателствена сила единствено относно фактите, осъществени от или
в присъствието на длъжностното лице. Пътно - транспортното произшествие не е
реализирано в присъствието на длъжностното лице и протоколът не се ползвал с
обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. Протоколът на КАТ не
съдържал пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти.
Неизяснени били причините за
настъпването на ПТП.
2.Оспорва
наличието на противоправно и виновно
поведение от страна на застрахования при ответното дружество водач - И.М.. По
делото не били приложени доказателства от страна на ищеца, които по безспорен
начин да установяват наличието на този елемент от фактическия състав на иска с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ. Предвид липсата на достатъчно данни във
връзка с механизма на ПТП и поведението на участниците по
време на настъпването му, не можело с категоричност да се обоснове наличието на
противоправно деяние от страна на И.М., характеризиращо се като деликт. В
представените по делото писмени доказателства не се съдържали конкретни
констатации в това отношение. Освен това те не се ползвали с материална
доказателствена сила относно наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на водача. Поради изложените съображения ответникът изрично оспорва
твърденията в исковата молба за допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата от страна на застрахования. Тъй като на този етап не се установява по
безспорен начин деликтната отговорност на застрахования, не можело да се
ангажира и функционално обусловената такава на застрахователя му - ответник по
делото.
3.Ответникът
възразява, че ищецът неоснователно претендира изплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди. От исковата молба
и приложените към нея документи считам, че не може да бъде установена и
доказана по несъмнен начин вината и противоправното поведение на водача на
лекия автомобил, вида и обема на претърпените вреди и причинноследствената им
връзка с процесното ПТП, поради което твърдя, че на този етап от производството
ищецът не е осъществил категорично пълна., доказване на целия фактически състав
на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, което о своя страна да обуслови
отговорността на ответното дружество, в качеството му на застраховател по
ТО" за л.а. „Р. 5".
4.
Твърди, че процесното ПТП е случайно
деяние, извършено безвиновно от водача на л.а."Р.
5"
или такова,
извършено при независимо съизвършителство от двамата участници. Поради липса на
достатъчно сведения за механизма на ПТП и получените увреждания от ищеца, а в
случай, че последният успеел да докаже основателността на претенцията си
ответникът прави възражение за „висока степен на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на велосипедиста“.
Обстоятелствата,
на които основава възаржението си почл. 51,ал.2 ЗЗД са, че велосипедистът се е
движил на необозначено за движение с велосипеди, място - вело-алея или път,
сигнализиран със съответната маркировка. Ако съответния път на движение на
велосипедиста няма обозначена маркировка за движение на велосипедисти, то той
бил нарушил правилата за движение на велосипедисти съгласно Закон за движение
по пътищата (чл.79, чл. 81, т. 3 от ЗдвП). Нарушенията на тези законови
разпоредби от обективна страна са допринесли за настъпването на вредоносния
резултат. Отделно от това, на основание чл. 79 и чл. 80 от ЗДвП, ответникът
твърди, че водачът на велосипеда не е бил със светлоотразителна жилетка, не се
е движил възможно най - близо до дясната граница на платното за движение, както
и че управлявания
от него велосипед не е бил оборудван с посочените в чл. 79 от Здв.П спирачки,
звънци и светлоотразителни елементи, поради което сам е поставил живота и
здравето си в опасност. Кумулативното неспазване на
законовите разпоредби е довело до настъпването на вредоносния резултат.
5.
Ако ищецът докажел основателността на иска си, ответникът го оспорва по размер,
като твърди, че е в прекомерно завишен,
като с оглед вида, обема и интензитета
на претърпените болки и страдания, получената телесна повреда, протекла без
усложнения, без трайни последици за здравето му, се явява рацмелана на
претендираното обезщетение се явявал несправедлив. Този размер не бил адекватен
и на установените
икономически условия и стандарт на живот в страната, както и многократно
надвишавал присъжданите от съдилищата за сходни увреждания застрахователни
обезщетения. Действително, през годините законодателството се променяло във
възходяща посока по отношение на застрахователните обезщетения, като същите
постепенно се увеличавали, но обезщетение в подобен размер не било икономически
оправдано дори и за държави с много по-висок стандарт на живот спрямо България,
която била на последните места по икономически и социални условия в рамките на
Европейския съюз. Същността и целта на застрахователното обезщетение е в
някаква степен и доколкото
е възможно да възмезди пострадалите лица за претърпените от тях болки и
страдания, а не да ги обогати и да повиши личния им стандарт на живот абсолютно
неоправдано.
6.
Относно лихвата за забава върху
исковете за обезщетение за
неимуществени и имуществени
вреди, се прави възражение, че застрахователят не дължи такава в случая.
Позовава се на чл. 497 КЗ, като твърди, че след като е поискал от ищеца да
представи допълнителни доказателства, но той не ги е представил в срока по
чл.496,ал.1, поради което застрахователят е бил лишен от възможността да
прецени основателността на претенцията и съответно - тя е останала недоказана,
в следствие на което се е произнесъл с отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Ответникът
не оспорвам качеството си пасивно легитимирана страна по така предявените
искове и признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите под формата на застрахователна полица №
0711800199421/08.01.2018, със срок на действие от 08.01.2018г. До 22.10.2018г.
за л.а. „Р. 5" с per. № ******, управляван по време на
процесното ПТП от И.Г.М..
След
преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите и възраженията на
страните, съдът приема за установено следното:
От
събраните доказателства: Констативен протокол за ПТП, Проткол за оглед на ПТП и
свидетелски показания се установя по безспорен начин, че на 03.08.2018 г. в гр.
П., на ул. Р.А.е станало ПТП с участието на ищеца А.В. като велосипедист и
управлявания тогава И.Г.М.
лек автомобил марка „Р.", модел „5", с per. № ***АС. Като пострадало лице в съставения от компетентните органи констативен
прокотол е посочени ищеза А. В..
По случая е образувано досъдебно производство, прекратено с Постановление
от 11.12.2018 г. на осн. чл. 214, ал.1 от НПК.Водачът на автомобила И.М. е
починала на 07.11.2018 г. ,видно от спарвакат с НБД“Население“ /л.60 от делото
на РС-П./.
Признава се изрично от ответника, че управлявания от нея при пътвия
инцидент автомобил е имал валидна към онзи момент застраховка „гаржданска
отговороност на автомобилистите“ полица №
0711800199421/08.01.2018 г.
В тежест на ищеца в настоящия граждански процес е да устанони:виновното противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил, вредите /имуществетите и
неимуществени/, за които претендира обезщетение и пряката причинна връзка между
тези вреди и поведението на твръдяния от него деликвент.
За установявяване на механизма, по който е настъпило процесното ПТП и
поведението на водача на автомобила и велосипедиста и причинната връзка на
техните действия с последиците от пътния инцидент, районният съд е дохпуснал,
изслушал и прием авто-техническа експертиза.
От заключението на в. л. Ф. се установя, че преди настъпването на
контакта между лекия автомобил и веосипедиста, двмата водаци не са имали
видимост един към друг, поради наличието на паркиран товарен автомобил на входа
на паркинга, от който паркинг е излязъл и самият ищец, управлявайки велосипед.
Ищецът е навлязъл в лентата за движение на автомобила „Р.“, без е имал преди
това видимост към него и именно в тази лента е съществен контакта между дясната
странична част на автомобила и лявата на велосипеда. Това станало на около
1,20-1,30 м. северно от южния бордюр по сокаа на движение на двете превозни
средства.
Според заключението на вещото лице ищецът, е излязъл от входа на магазина
с велосипеда, като се е движел към входа на паркинга погрешно.При наличие на
друг изход от паркинта, нмиращ се на 50 м. от произшествието в западна посока и
при паркиран от дясно висок товарен автомобил на входа на паркинга, към който е
тръгнал, ограничаващ видимостта му, ищецът е продължил движението си,
извръшвайки маневра „завой на ляво“. Не е намаил скоростта и не е спрял, за да
пропусне движещия от дясно по път с предимство лек автомобил.
От своя страва водачът на автомобила също не е имал първоначално видомост
към навлизащия в неговата лента велосипедист и се е движел по път с предимство
със скорост 20-34 км. в час.
Когато между двете превозни средства се е открила видимост в зоната на
навлизане на велосипеда по севернаа лента, пердния край на автомобила е бил
почти изравен с предвия на паркирания камион. Велосипедистът в този момент се е
намирал на 7-8 м. разстояние от продъжаващиу движението си автомобил. Ищецът
навлязъл косо в лентата за насрещно движение с цел да я пресечеи продължи
движението си по южната лента, заето от амтомобила.
Според експертното заключение на вещото лице, при това двжение с ясно изразени посоки на двете превозни
средства и явната тенденция за опсано сближаване помежду им и пресичане на
техните траектории, водът на автомобила е следвало да реагира с екстремно
спиране и да пропусне пред себе си велосипеда, за да избегне контакта с него и
да преотврати настъпването на ПТП. Подобно поведение И.М. не е предприела, с
което е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Експертът е
категоричен в извода си, че произшествието е било претотвратимо със съответното
възможно поведение от страна на водача на автомобила, при условие, че бе
намилил скоростта и отклонил контролирано /без да навлиза в лентата за насрещно
движение/ автомобила, осигурявайки безопасна странича динамична дистанция между
управляваното от него МПС и велосипеда.
Следователно е доказано виновното противоправно поведение от страна на
водача М., която не е контролирала автомобила по начина, по който е задължава
чл.20, ал.1 от ЗДвП и не е отклонила автомобила надясно, приближавайки къв
велосипеда и също така е нарушила чл. 20, ал.2, като не е намилила скоростта,
виждайки, че приближава в гръб велосипедиста, чиято траектория предстои на
пресече.
При тези обстоятелства, възражението на ответника, че водачът на
застрахования автомобил не е имал виновно противопарвно поведение, довело до
пътния инцидент, е неоснователно.
Очевидна е и пряката причинна връзка ва това негово поведение с вредите,
за които се претендират обезщетения, след като е установено, чедясната част на
автомобила е влязла в контакт с ляната на велосипеда,при което ищецът е загубил
равновесие и е паднал с велоспеда върху платното. Свидетелските показания и
съдебно-медицинската експретиза достатъчно убедително установяват, че именно
при това падане е причинено травмата на велосипедиста, изразяваща се в
закрито счупване на тазобедрената шийка.
Именно за болките и страданията, съврази с тази травма и за разходите за
наложилото се лечение на същата ищецът претендира обезщетения за неимуществени
и имуществени вреди от застрахователя-ответник.
Ищецът
е ангажирал доказателства, както за конкретните телесни наранявания, така и за начина, по
който е лекуван, времето, през което продължил оздравителния период и
физическите болки и душевните страданиая, които е търпял от момента на пътния
инцидент до края на лечението, а така също и към настоящия момент.
От представените
писмение доказателства и приетата СМЕ се установи, че в непосредствено след
процесното ПТП на ищецът е е откаран в СО на МБАЛ - П. със силни болки в областта
на дясната тазобедрена става. В спешното отделение му е била оказана първа
лекарска помощ , след което е приет по спешност за лечение в отделението по
ортопедия и травматология на същата болница. Установило се е, че в следствие на
претърпяната пътно.-транспортна злополука А.В. е получил: Закрито
счупване на бедрената шийка в дясно, както и охлузване (екскориация) на кожата
на дясното бедро латерално (страничната повърхност).
Праведено му е лечение, изразяващо се в операция на 07.08.3018 г. -на
07.08.3018 г. под обща анестезия, след предварителна подготовка Поставена е изкуствена тазобедрена става с
механично закрепване. Имал е гладък следоперативен период - без усложнения.
Лечебно - възстановителният процес е преминал през
няколко етапа при имплантиране на изкуствена става с механично закрепване.
На 21.08.2018г .,т. е. 14 дни след операцията, са
свалени конците и пациентът е дехоспитализиран. Препоръчано му е два месеца да
ходи с патерици, без да натоварва напълно крайника. През следващия етап било
препоръчително да са проведе рехабилитационен балнеолечебен курс при отсъствие
на общи противопоказания, но такъв е провеждан.
Необходимо било да се приемат
постоянно и медикаменти, укрепващи костната структура, за да се предотврати
разхлабване на ставата. Като резултат от трвмата и предприетите интервенции,
при възстановена основна, опорна функция на крайника, пострадалият остава за
постоянно с 50% ограничена
трудоспособност.
Според вещони лице д-р Ф., по
време на претърпения инцидент на 03.08.2018 г, когато е било нанесено
травматичното увреждане, при транспорта до болницата и медицинската обработка
при приемането му, пострадалият е изпитвал
най-силната болка. Чувствал е
болки и около инвазивните
мероприятия по време на болничния престой, като в последствие те постепенно са
се редуцирали, под въздействието на проведената медикаментозна обезболяваща
терапия.
Като резултат от „смяната“ на
тазобедрена става, т. е. от поставянето на изкуствена такава, се налагало пострадалият да промени своя режим
на физическа активност - не се допуска навеждане в кръста повече от 90 градуса
, вдигане на тежки предмети поече от 10 кг.,
кръстосване на краката при седеж и по време на сън, а при спане е
необходимо да има специална възглавница между краката. Не е допустимо да скача
от високо, т.е трябва да се избягва всяка позиция, която може да дестабилизира
ставата и да последва изкълчване.
В областта на дясната
тазобедрена става, по предно-страничната повърхност, вещото лице при прегледа е
констатирало негруб, надлъжен постоперативен белег, с размери около 12-13 см. Същият се намира под линията на долното
бельо. Към момента на прегледа ищецът имал тъпа, постоянна болка в областта на
ставата и коляното (колянната болка се определя като проводна, ирадиираща от
тазобедрената става. Имал проблем при изкачване по стълби (болката се
позитивирала).
Вещото лице определя като
допустимо при при някои хора, преживяли
травми на опорно-двигателния апарат, промяната на атмосферните условия
да са причина за поява на преходни болки и страдания, с различна интензивност,
за непродължително време. Болките при различните хора се усещали с различен
интензитет.
Горните факти, описани в медицинската експертиза се
потвърждават и от показанията на изслушаната в открито съдебно заседание
свидетеля Тончо Велев, син на ищеца. Той го е посетил в болница в деня на
инцидента и станал свидетел на силните болки, които баща му е изпитвал тогава.
През целия престой в болницата пострасия се чувствал много зле според
свидетеля. Освен силните болки, го измъчвало това, че не можел да ходи до
тоалетната, както и голямата жена в болничната стая. Отказал и да яде през тези
20 дни, поради проблемите с изхождането.
За в къщи му купили спезциален стол, къпели го и го обгрижвали общо 3-4
месеца, свидетелят, другият син на ищеца и снахата. Ивестно време след
операзията вземал обезболяващи, за да може да спи.
Според свидетеля, трайните наблядаващи се сега
последица от трамната и поставянето на изкуствена стнава са следните: болки в
ставата и усещане, че има желязо в нея, както и болки в коляното на същия крак,
трудности при изкачване на стълби, невъзможност да се наведене, за да си завърже
обувките. Изобщо вече не можел да кара велосипед, а преди се придвжвал основно
по този начин, вкл. до село, намиращо се на 50 км. С колело ходил да си
пазарува, а сега разчитал на синовете си за това веднъж седмично. Притеснен бил
от промяната в начина му на живот, седял и гледал втречено, а преди бил активен
и издръжлив физически, не посещавал лекар, въпреки възрастта си /69 г. към
момента на инцидента/, не се оплаквал от ставни болки.
Предвид
възрастта на ищеца и разяснеията на вещото лице, че загубената на 50%
работоспособност обективно не може да се възстанови при поставена изкуствена
става, не може да се очаква някакво съществено подобрение във физически и
психически план, т. е. травматичните увреждания, макар и излекувани по познатия
на медицината начин, оставят трайни негативни последици върху начина на живот
на пострадалия и емоционланото му състояние. Той е загубил е увеР.стта в
собствените си сили и е прекъснал преждевременно активния начин на живот, който
е водил преди. Установи се по безспорен начин, че намаляването на активността и
натоварването, които преди си е позволявал, са обективно наложени, предвид
описаните от вещото лице ограничения в движенията и режима, който се препоръчва
за пострадал с подобно увреждане и поставена изкуствена тазобедрена става.
При
така установените обстоятелства справедливото обезщетение за
неимуществените вреди би било в размер на 70 000 лв., при спаване
разпоредбата на 52 от ЗЗД.
Размерът
на имуществените вреди е безспорно установен от доказателствата по делото.
Става дума за сумата от 3 561,02 лв., която е заплатена от ищеца по три
фактури, и в която са включени разходите за: медицинското изделие /изкуствената
тазобедрена става/, медикаментозното лечение и потребителска такса, платена в
полза на болницата, в която се е лекувал. И трите фактури са придружени от
сътоветния фискален бон, доказаващ реалното заплащане на разходите, а
посоченото във фактурите основание и датата, на която са издавани потвърждават
причинната връзка с претърпяния на 03.08.2018 г. пътен инцидент.
Ответникът
не оспорва пасивната си материално правна легитимация по предявените искове с
правно основание чл.432. Тя следва от качеството му на застраховател по договор
за застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, какъвто е бил
сключен за покриване на риска от причиняване на вреди при управление на
автомобила, шофиран от И.М.. В доклада по делото са включени признанията на
ответника за съществуването на такъв валиден договор и за неговото действие по
времето на причиняването на вредите – 03.08.2018 г. и тези факти са отделени
като безспорни по делото.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия А.В.. Като водач на превозно средство /велосипед/ той също е длъжен
да спазва определени правила и да се въздържа от описано в ЗДвП поведение. В конкретния
случай е допуснал нарушения, които безспорно са допринесли за настъпване на
пътния инцидент, наред с поведението на водача на автомобила, при
съприкосновения с който е паднал и се е наранил.
От
заключението на вещото лице В. Ф. и начертаната от него схема, онагледяваща
механизма и мястото на настъпване на ПТП, стана ясно, че велодипедистът е предприел
излизане от паркинг, завой на ляво и пресичане на път с предимство, при ограничена
от паркиран товарен автомобил видимост за идващите по този път превозни
средства. Не е спрял, нито е намалил скоростта, за да се увери какви други
движещи се превозни средства има и е навязъл в лентата на приближаващия по пътя с предимство автомобил, като по този
начин е създал опасност от настъпването на пътен инцидент. Това негово
поведение е в разрез с разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП, в пряка причинна
връзка е последвалото съприкосновение между двете превозни средства и падането
му от велосипеда,поради което има всички основания да бъде квалифицирано като
допринасящо за причинените вреди, за които ищецът претендира обезщетение.
По
повод възражението на ответника и на осн. чл. 51, ал.2 от ЗЗД посоченото
по-горе обезщетение от 70 000 лв. следва да бъде намалено, като се отчете
съответния принос на пострадалия велосипедист и този на водача на автомобила,
чиято вина в случая също безспроно се установи в настоящия процес.
Реално, спазването на правилата за движение,
както от страна на единия, така и на другия участник в ПТП, биха довели до
претовратяване на пътния инцидент.
Ищецът е бил длъжен да спре или да намали и да си осигури възможност да види
идващия по път с предимство автомобил, да прецени скоростта му и да го пропусне.
Така нямаше да създаде опасност и щеше
да предотврати пътния инцидент и вредите, които е понесъл. Водачът на
автомобира, при създадената пътна ситуация и видимата вече опасност, е следвало
да отклони движението на своето МПС и да намали скоростта му, за да избегне
инцидента, но не го е сторил.
За
това съдът приема еднакъв принос за причиняването на вредите от страна на пострадалия
и на водача на автомобила, с който са
влезли в съприкосновение. Обстоятелствата в конкретния случай налагат този
извод, защото както чл. 20 ЗДвП , така и чл.25 от същия закон, вменяват една
засилена отговорност на всички водачи на превозни средства, независимо от
техния вид, при участието им в пътното движение. А конкретното поведение на
двамата участници в пътния инцидент, не е било съобразено в пълна степен с
разпоредбите на закона.
В
случая има пряка причинна връзка между вредите, за които велосипедистът търси
обезщетение и неговото собствено противоправно поведение, описано по-горе. Ето
защо определеното като справедливо обезещетине за неимущестевените вреди от 70 000
лв., както и това за доказаните имуществени вреди в размер на 3 561,02 лв.
следва да бъдат намалени с 50 % на осн. чл. 51, ал.2 ЗЗД и исковете съответно
да бъдат уважени за сумите от 35 000 лв./което пълния размер на предявения
частичен иск/ и 1 780, 51 лв.
Определените
обезщетения се дължат заедно със законната лихва, която се претендира от датата
на предявяване на исковата молба, но в конкретния случай следва да бъде
присъдена от един по късен момент – считано от 08.02.2019 г.
Ищецът
установи, че е направил искането си до застрахователя с молба от 07.11.2018 г.
С отговор от 22.11.2018 г. са му
изискани допълнителни документи, по преценка на застраховатея, но при
положение, че е представил Протокол за ПТП с пострадали лица, в който е
посочено неговото име, цялата медицинска документация и документи за разходите си
във връзка с лечението, застрахователят е следвало да определи обезщетение
за имуществеите и неимуществените вреди.
Вместо това е отказал да изплати такова, както сам сочи в отговора си. За дата
на отказа следва да се приеме 07.02.2019 г., която е посочета като такава на изпращане
на отговора/отказа/. Това е и крайнията момент на срока, в който застрахователя
е следвало да се произнесе по претенцията, съгласно е чл. 496, ал.1 КЗ. Това,
че исковата молба е предявена в едни по ранен момент – 25.01.2019 г., без да се
изчака 3-месечиня срок за произнанясе по претенцията, не поставя ищецът
по-благоприятно положение от предвиденото в закона и не му дава право да получи
законната лихва от тади дата.
Приложимата
разпоредба е чл. 497 КЗ и на осн. ал.1,т.2 от от същия началтата дата, от която
се дължат лихви за забава е денят следващ изтичането на 3-месечния срок за
произнасяне на застрахователя,т. е. 08.02.2019 г. За времето от 25.01.2020 г.до
07.02.2019 г. претенцията за лихви следва да бъде отхвърлена.
Ответникът
следва да бъде осъден да запати на ищеца напавентие от него разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете, както и в полза на бюджета на
съдебната власт част от държавната такса, съразмерно допуснатото увеличение на
иска за неимущестевни вреди от 1 000 лв. на 35 000 лв. /тъй като една
тогава ищецът е поискал и е бил освободен от внасяне на такса/. По първоначално
предявението искове таксата е била внесена предварително от него – в размер на
192, 44 лв.
Отделно
от това ищецът е направил разноски за вещи лица в размер на на общо 450 лв.,а
ответникът – 150 лв.
Съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП дължимото възнаграждение за
юрисконсултът представляващ ответното дружество е 450 лв. и част от от него се
дължи от ищецаа, съразмерно на отхвърлената претения за имущестевни вреди
Ищецът е
защитаван от пълномощника си безплатно на осн. чл.38 от Закона да адвокатурата,
но ответникът следва да бъде осъден да заплати следващото се минимално
възнаграждение, определено на осн. Наредбата № 1/2004 г., съразмерно на
уважената част от исковете или сумата от 817,27 лв.
Възнаграждението следва да бъде заплатено на Адвокатското
дружество „Д. и Христво“.
По
изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника
ЗД „Е.И."
АД - гр.С. да заплати на А.Т.В.,
ЕГН ********** ***, която предявява срещу, на осн. чл. 432 от КЗ
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35 000 лв. /претендирано с частичен иск/ и за имуществени
вреди в размер на 1 780,
51 лв. , във връзка с ПТП,
станало на 03.08.2018 г ., заедно
със законната лихва за забава, считано
от 08.02.2019 г. до оконачателното плащане на обезщетенията, както и разноски
по делото в размер на 612,78 лв.
Сумите
да бъдат изплатени по посочената от ищеца банкова сметка: ***: ***, открита при „Общинска
банка" АД, с титуляр Адвокатско дружество „Д. и Х."
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от 1 780,
51 лв. до
3 561,02 лв. , както и за законната лихва за забава върху за
периода от 25.01.2019 г.до 07.02.2019 г.
ОСЪЖДА ЗД „Е.И." АД - гр.С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Пазарджишкия окръжен съд, в полза на бюджета на
съдебната власт: 1 360,00
лв. – за държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗД „Е.И." АД - гр.С. да заплати на Адвокатско дружество „Д. и Х." адвокатско
възнаграждение в размер на 817,27
лв.
ОСЪЖДА А.Т.В.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.И." АД - гр.С. разноски по делото, съразмерно
на отхвърлената част от исковете: 6,93
лв. – за вещо лице и 20,78 лв. – юрисконслутско възнагрждение.
Решението
подлежи на обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от
решението от страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: