Решение по дело №14755/2018 на Районен съд - Пловдив

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  211360

28.04.2021 година, град Пловдив

В      И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ

при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14755 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 38 от ЗУЕС.

Производството по делото е образувано по искова молба на Етажна собственост на сграда с административен адрес: гр. П., бул. С. П. № .. представлявана от п. на управителния съвет П. В. В. срещу И.И.Г., с която се иска установяването на задължения в размер на 309.10 лева за управление и поддръжка на общите части на сградата за периода януари-декември 2017г. и януари-април 2018г., за които е била издадена заповед за изпълнение.

Ищецът конкретизира, че задълженията за плащане на месечни вноски са формирани съгласно решенията взети на ОС на ЕС от 01.12.2016г. Решенията на ОС били отменени, но до влизането на отмяната в сила през януари 2018г., били изпълнявани от управителния съвет. На събрание от 20.03.2018г. ОС на ЕС взело решение, с което одобрило действията на УС относно управлението и поддръжката на общите части за периода от 01.01.2017г. до 01.03.2018г. и били взети нови решения за определяне на дължимите от ЕС суми. Посочено е, че с приложения протокол от ОС от 28.09.2017г. има за цел да покаже вземането на решение от ОС за събирането на закъснели плащания. Ищецът посочва, че на 28.06.2017г. е било взето решение на ОС на ЕС да се запази вида на разходите, както е до момента, а на ОС от 28.09.2017г. се взело решение за предприемането на действия по събирането на неплатени месечни вноски. Тези решения действали до 20.03.2018г. Твърди, че именно тези две решения и потвърждаването на действията от 20.03.2018г.  са основание за събиране на месечните суми след месец януари 2018г. Иска се установяване на задълженията и присъждането на разноски.  

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответницата е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията. Излага съображения за незаконосъобразност/нищожност на решенията взети от ОС на ЕС през 2017г., като се позовава на отмяната на първоначалните решения от 01.12.2016г. Счита, че с тях управителят отказвал да зачете решението на съда, с което решенията за определяне на месечните плащания били отменени. Освен това намира, че решенията от 20.03.2018г. не могат с обратна сила да създадат задължения за ЕС. Излагат се съображения за незаконосъобразност на решенията на ОС от 28.06.2017г. Поради горното счита, че за исковия период няма решение на ОС на ЕС за определяне размера на плащанията. Възразява, че претенцията не е установена и по размер, защото от протоколите се виждало, че не е приет бюджет и не били определени паричните вноски. Оспорва доказателствената стойност на представените декларации. Възразява и срещу отделните видове разходи включени в претенцията, като сумата от 210 лева за почистване, 4797 лева за поддръжка на асансьори, 600 лева за технически преглед.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Налице е идентичност между страните и предмета по предявения от ищеца установителен иск и вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9876 по описа на ПРС за 2018г. От страна на длъжника по това дело е постъпило възражение, след получаването на заповедта, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от завеждането на настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК, като исковата молба е постъпила в съда в законоустановения едномесечен срок.

На 01.12.2016г. ОС на ЕС е взело решение за разделяне на обслужването на ЕС, като разходите за поддръжка и управление на общите части бъдат със самостоятелно финансиране, като се прилагат правилата на чл. 51 ЗУЕС.

В изпълнение на това решение УС на ЕС е започнал да изчислява задълженията съобразно конкретните стойности на разходите и обитателите. В тази насока са представени подробни отчети за включените суми, които се отнасят са ел енергия, почистване, възнаграждения на касиер и председател, абонаментно обслужване на асансьори, канцеларски материали, телефон и други, включвани за отделни месеци. На тази база, всеки месец е била изчислявана общата стойност на вноските, които следва да прави всеки от собствениците, обитателите и ползвателите, съобразно данните са техния брой. За ответницата, като собственик на обекта са отчетени трима обитатели, което се потвърждава от представената декларация.

Направените изчисления се потвърждават и от приетата ССЕ, която съдът кредитира.

Решенията от 01.012.2016г. са били отменени с решение по гр.д. № 241/2017г. на ПРС, влязло в сила 20.01.2018г.

Съгласно чл. 38 ЗУЕС решенията на общото събрание на етажната собственост подлежат на изпълнение, като тази изпълняемост е предвидена независимо от уредената в чл. 40, ал. 1 ЗУЕС възможност всеки собственик да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание по съдебен ред. Според чл. 40, ал. 3 ЗУЕС подаването на молбата за отмяна на решение на общото събрание не спира изпълнението на решението, освен ако съдът не постанови друго. В настоящия случай, не се установява да е било постановено такова спиране, поради което за управителния съвет е възникнало задължение да определя вноските за поддръжка на общите части съгласно новоприетия ред, а за етажните собственици да заплащат изчислените съгласно чл. 51 ЗУЕС суми.

След отмяната на решението за регламентиране на начина на разпределение и одобряване на сторените до момента разходи, е прието решение на ОС на ЕС от 20.03.2018 г. Това решение също е оспорено по реда на чл. 40 ЗУЕС, като с решение № 376/ 21.03.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 2819/ 2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, XIV граждански състав, са отменени като незаконосъобразни само решенията, гласувани на проведено на 20.03.2018 г. ОС на ЕС, които са взети извън предварително определения дневен ред, а именно: 1. Отчет на УС за извършени ремонти по общите части за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 2. Финансов отчет за извършените ремонти от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г.; 3. Приемане на двата отчета; 4. Отчет от проверката на КРК за 2017 г.; 5. Приемане на отчета на КРК за 2017 г. В останалата част, искът за отмяна като незаконосъобразни на решенията на ОС на ЕС, е отхвърлен. Поради това всички останали решения, с изключение на отменените, са обвързали всички етажни собственици, включително и ответницата, доколкото след иницииран съдебен контрол за тяхната законосъобразност, те са потвърдени от съда.

Общото събрание на етажните собственици е приело отчета, както и действията и разходите на УС по изпълнението на дейността "Управление и поддържане на общите части на ЕС", прилагайки чл. 51 ЗУЕС за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г. Посоченият период обхваща времето от приемането на решението на ОС на ЕС от 01.12.2016 г. (отменено по реда на чл. 40 ЗУЕС) до приемането на новото решение. По този начин, с мнозинство на етажните собственици са одобрени сторените до момента разходи, като всеки от етажните собственици е задължен за тяхното заплащане. За установяване кои точно са тези разходи, ищцовата етажна собственост е представила протоколи за извършени разходи за управление и поддържане на етажната собственост, изготвени от касиера и УС, за периода от 01.01.2017 г. до 01.03.2018 г., в които подробно са описани основанието и размера им. Именно тези разходи са одобрени от етажните собственици с взетото решение на 20.03.2018 г. и те са дължими от тях.

Съдът намира, че извършването на описаните в протоколите разходи, че установява от събраните по делото доказателства, предвид ангажираните протоколи и одобряването им от общото събрание на етажната собственост. За тези разходи, етажните собственици са задължени и по силата на закона – чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, като правомощие на общото събрание е да определи реда и начина на разпределянето им – чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС.

Тук следва да се отбележи, че съгласно чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. По аргумент от същата разпоредба на закона следва да се приеме, че консумативните разходи за общите части на сграда в режим на етажна собственост представляват разходи във връзка с нейното използване. Независимо дали етажните собственици са взели решение на общо събрание, разпределението на т. нар. консумативни разходи за ползването на общите части, не се извършва между етажните собственици, съразмерно на притежавания от тях дял в общите части на сградата, а поравно според броя на лицата (собственици, ползватели и обитатели) в етажната собственост.

За месец април 2018г. (след приемане на ново решение за разпределение по реда на чл. 51 ЗУЕС), ищецът представя доказателства – отчети за извършените разходи за управление и поддръжка на общите части, съставени от касиера и от УС, в които подробно са описани по пера и размери всички изразходвани средства, съответстващи на предходните.

От всички гореизложено следва, че е налице правно основание, на което ищецът да претендира процесните суми за управление и поддържане на общите части на етажната собственост, а именно – както по силата на закона, така и съгласно взетите решения на ОС на ЕС. Ответницата, в качеството си на етажен собственик е задължена да участва, наред с всички останали собственици, ползватели и обитатели на сградата в режим на етажна собственост в разходите, сторени във връзка с поддръжката й.

Правото на собственост върху апартамент № .. в етажната собственост не се оспорва от ответницата, а броя на обитателите се установява от представената декларация и извадка от книгата на собствениците. Същият брой е приложен и съгласно представените доказателства за разпределението на сумите.

 

Относно размера на исковата претенция, по делото е прието заключението на ССЕ, което се кредитира от съда като обективно и компетентно.

Ето защо претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.  

Относно разноските:

            Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските в настоящото и заповедното производство в размер на общо 480 лева.

Р    Е    Ш    И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че И.И.Г., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. П., бул. С. П. №.., с п. на управителен съвет П. В.В., сумата от 309.10 лева- главница, представляваща разходи за управление и поддържане на общи части на сградата в режим на етажна собственост за периода месец януари-декември 2017г. и периода януари-април 2018г., за която сума е била издадена Заповед № 6539 от 20.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 9876/2018 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА И.И.Г., ЕГН **********, да заплати на Етажната собственост на сграда с административен адрес: гр. П., бул. С. П. № .., с п. на управителен съвет П. В. В., сумата от 480.00 лева- разноски по настоящото и заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

 

СЪДИЯ :п/Тоско Ангелов/

 

            ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

            МП