Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 10.02.2020
г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa двадесет и първи
януари две хиляди
и двадесета година
В открито заседание
в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА Х.
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско
дело № 1629 по описа за 2019
година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.П.
против Решение № 121 от 08.10.2019г., постановено по гр.д.№ 295/2019г. по описа
на РС – Раднево, с което: се признава за незаконно по предявения иск от Д.Д.П., срещу „ТЕЦ Марица изток
Въззивникът „ТЕЦ Марица изток
Въззиваемият Д.Д.П., чрез процесуалния си представител
адв. Й.М., оспорва въззивната жалбата като неоснователна.
Счита, че атакуваното решение е правилно, в съответствие с материалния закон и
обосновано с оглед, събраните по делото доказателства.
Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Съдът, след като провери събраните по делото доказателства и обсъди
становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна
обстановка по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. чл. 225 КТ.
Ищецът Д.Д.П. твърди в исковата молба, че на
14.06.2012 г. започнал работа в ответното дружество като кранист по безсрочен
трудов договор. Последната заемана от него длъжност била „оператор,
топлоелектроцентрала – разтоварище за варовик“ в цех СОИ. Със заповед № 12 от
07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество било прекратено
трудовото му правоотношение, поради наложено му дисциплинарно наказание
„уволнение“, считано от датата на връчване на заповедта 07.03.2019 г. Твърди,
че уволнението му е незаконно поради нарушаване на императивни разпоредби
досежно процедурата по налагането му, както и поради липсата на фактическо и
правно основание за налагането му. Твърди, че не е извършвал нарушение на
трудовата дисциплина, още по-малко пък тежко такова. Твърди, че в заповедта не
били описани обективни и субективни признаци на извършено от него тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като не разбирал в какво нарушение на
трудовата дисциплина би могло да се квалифицира повишаване на тон, обиди и
заплахи от него към началник цех и други неуточнени негови колеги, както било
посочено в заповедта, не било ясно и какви било агресивните му действия спрямо
колегите му. Това правило заповедта противоречаща на чл. 195, ал. 1 КТ и
незаконосъобразна. Твърди, че работодателят не взел предвид по каква причина
били проведени между него и началник цеха разговорите на 07 и 08 февруари
Ответникът „ТЕЦ Марица изток
Районният
съд след преценка на събраните доказателства е приел за безспорно по
делото, че между страните е сключен безсрочен трудов договор за
изпълнение на длъжност „оператор, топлоелектроцентрала – разтоварище за
варовик“ в цех СОИ. На ищеца е връчената на 07.03.2019 г. заповед № 12 от
07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищеца чрез дисциплинарно наказание „уволнение“.
С обжалваната заповед за уволнение на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за следните посочени от работодателя нарушения на трудовата
дисциплина: 1. На 07.02.2019 г. при разговор между началник цех СОИ 5-8 и ищеца
по повод неизпълнение на разпореждания от ищеца на началник смяна „В“ на
02.02.2019 г., ищецът повишавал тон, обиждал и заплашвал началник цех СОИ 5-8;
2. През нощта между 07.02.2019 г. и 08.02.2019 г. в периода около 3:00 часа и
5:00 часа ищецът звънял многократно на началник цех СОИ 5-8, който не бил на
работа през нощта, и на началник смяна „В“ и на други свои колеги,нощна смяна,
като повишавал тон, обиждал и заплашвал началниците и колегите; 3. На
08.02.2019 г., когато ищецът не е на работа, влезнал на територията на
ответното дружество, след употреба на алкохол и без разрешение на работодателя
или прекия ръководител, като обиждал и заплашвал колегите и ръководителите и им
пречил да си вършат задълженията. Съдът е приел, че действително в заповедта
няма точно описание на квалифицираните от работодателя думи на ищеца като
обидни и заплашителни. Посочените в заповедта писмени обяснения на служители,
от които работодателят е извел изводите си за обидни и заплашителни думи, няма
твърдения и доказателства да са станали достояние на ищеца, за да могат да
представляват други документи, към които заповедта препраща. Поради това, съдът
е приел, че същите не могат да служат за мотиви към заповедта. Липсата на
посочване на точните думи и изрази, употребени от ищеца, които работодателят
квалифицира като обидни и заплашителни възпрепятстват правото на защита на
ищеца и не му дават възможност да разбере, за кои свои думи и изрази е подведен
под дисциплинарна отговорност. Тези обстоятелства не могат да стават достояние
за ищеца едва при доказването чрез гласни доказателства в съдебния процес, а
следва да са посочени конкретно в заповедта за уволнение или към документ, към
който тя препраща и последният да е станал достояние на ищеца. Това първо
възпрепятства ищеца да разбере за какво е ангажирана дисциплинарната му
отговорност и второ възпрепятства съдът да осъществи контрол за
законосъобразност на уволнението. Само поради това обстоятелство съдът намира,
че заповедта за уволнение не е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ в
частта, че на 07.02.2019 г. при разговор между началник цех СОИ 5-8 и ищеца по
повод неизпълнение на разпореждания от ищеца на началник смяна „В“ на
02.02.2019 г., ищецът обиждал и заплашвал началник цех СОИ 5-8. По отношение на
първото вменено нарушение на трудовата дисциплина - повишаването на тон, съдът е
намерил, че заповедта е достатачно мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. На
следващо място, районният съд е счел, че повишаването на тон по време на работа
е неприемливо, но пък законът не визира в разпоредбите на чл. 187 и чл. 190 КТ
повишаването на тон като дисциплинарно нарушение от категорията на тежките
такива, които да изискват налагането на дисциплинарно наказание. Поради това и е
приел, че повишаването на тон, не представлява самостоятелно основание за
налагане на дисциплинарно наказание на работника или служителя.
Районният съд е приел, че на
07.02.2019 г. сутринта началник цех СОИ 5-8 Л.М.е извикал в кабинета си за
разговор ищеца Д.П. и колегата му К.К., за да изясни защо същите не са приели
да изпълняват възложена им задача да управляват телфер на 02.02.2019 г., както
и за други въпроси, свързани с работата им. Съдът е намирил, че следва да
кредитира показания на св. К.К., тъй като същият не е наказван дисциплинарно за
случая, няма дела с ответното дружество и няма причина да е заинтересован от
изхода на делото. Същият посочва, че на въпросната среща началник цеха Л.М.„им
се карал“ за това, че отказали да управляват телфера, употребявал спрямо тях
изрази като „по корем ще се сурнем, но ще се разделяме“, „последно ги
предупреждавал, че не си изпълняват разпорежданията“. Разговорът се е водил основно покрай отказът
им да управляват телфера на 02.02.2019 г., като ищецът Д.П. му обяснил, че
нямат разрешително, правил нарушение и било противозаконно да управлява
телфера, поради което повече няма да го управлява. На този отговор на ищеца,
началникът М. се ядосал и започнал с висок тон да им обяснява, че ще им „изкара
заповед“, обърнал се към ищеца с думите „Аз ако те кача на кран ти ще се убиеш“
и други подобни, от които думи ищецът Д.П. се ядосал, тъй като карал кран 40
години. Началникът М. им казал на двамата „вън, изчезвайте!“, при което те
тръгнали да излизат от кабинета на началника и на вратата ищецът Д. отвърнал на
началника „От къде ни гониш ти“ и „И ние ще те изгоним от тук“ - показанията на
св. Б.. От показанията на св. К.Д.и св. Л.М.съдът е приел, че ищецът Д.П. е
казал на началник М., че „ще го изгонят като мръсно коте“, което се е случило
пред вратата на кабинета на началника М.. Ищецът е отвърнал на началника М. на
края на разговора им, на излизане от кабинета му, и то провокиран от
поведението и изречените от последния думи към ищеца, които са го засегнали
лично. Съдът е приел, че разговор с подобни квалифициращи думи от страна на
двамата не е в рамките на нормалните служебни отношения, но е отбелязъл, че
ищецът се е сдържал известно време и едва накрая е отвърнал на началника М.,
когато вече е бил пред кабинета му. Ищецът е имал и личен мотив да отвърне, тъй
като е бил пряко и лично засегнат от думите на началника М.. Затова и съдът е
намерил, че подобни провокативни думи от страна на началника М., целящи
дискредитиране на ищеца, не биха могли да служат за обуславяне на неговото
поведение като „повишаване на тон, обиждащи и заплашителни“, предвид принципа,
че провокацията изключва вината. Намерил е, че по повод възникналите недоразумения
не следва да се ангажира едностранно и целенасочено дисциплинарната отговорност
на един служител, за сметка на провокативното поведение на друг. Това
обстоятелство не е отчетено от работодателя при преценка наличието на извършено
от ищеца дисциплинарно нарушение. Затова и съдът е намерил, че ищецът не е
извършил тежко дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина чрез изречените
на 07.02.2019 г. на повишен тон, обидни и заплашителни думи към началник цех
СОИ 5-8 Л.М.. Съдът е приел, че описаното в заповедта извършено от ищеца на
07.02.2019 г. деяние не представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
налагащо ангажиране на дисциплинарната му отговорност. По отношение на втората
и третата хипотези, изложени в заповедта за уволнение, съдът ги е разгледал заедно,
тъй като касаят извършени от ищеца деяния извън работно време. Приел е, че в
тази част на заповедта отново липсва описание на употребените от ищеца обидни и
заплашителни думи към колегите и началниците, поради което заповедта за уволнение
се явява немотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Районният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на работника или
служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на
работното време, освен ако законът или правилата за етично поведение на
съответната длъжност изискват друго. Приел е, че самото присъствие на служителя
в нетрезво състояние на работното място /предприятието/, не е дисциплинарно
нарушение, поради което не дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание. Поради това съдът е намерил, че всички доказателства, касаещи
наличието на установена концентрация на алкохол в кръвта на ищеца, както и че е
изглеждал като употребил алкохол, не биха могли да ангажират неговата
дисциплинарна отговорност, тъй като употребата на алкохол извън работно време
не е забранена, независимо от обстоятелството, че ищецът е отишъл в ответното
предприятие в това си състояние. Районният съд е приел за безспорно, че ищецът Д.П. е звънял по телефон в ранните часове
през нощта на 08.02.2019 г. на различни служители на ответното дружество, на
работа или не. Искал да се изясни с началник цех СОИ 5-8 относно възникналия
конфликт предния ден на 07.02.2019 г. в кабинета на началника. Тъй като
началниците не му вдигали телефон, като разбрали, че той ги търси и звучи
нетрезво, ищецът започнал да звъни на свои колеги, с цел да изясни позицията си
спрямо началник цеха. Ищецът на сутринта на 08.02.2019 г. около 8 часа посетил
и ответното дружество, където отново издирвал началник цеха М., за да се
изяснят относно възникналия конфликт помежду им. През цялото време и на
позвъняванията вечерта, и на разговорите на сутринта, ищецът Д.П. е питал
началниците Г.З.и Л.М.защо не му вдигали телефон, носил документи за началник
цеха М., говорил е на висок тон, като предимно е водил монолог, почти никой не
му е отвръщал. Цялостното поведение на ищеца Д.П. е било вербално, като не е
имал изявления или постъпки за физическа саморазправа с някой от персонала на
ответното дружество. Началник цех СОИ Л.М.не е искал и не е водил разговор с
ищеца Д.П., а разговорът е бил предимно монолог от страна на ищеца Д.П.. Началник
цеха М. е позвънил по телефон на охрана и зам.изпълнителния директор, след
което в командната зала е дошъл служител ТБ, който е извел ищеца, взели са му
проба за алкохол и всичко е приключило. Съдът е счел, че поведението на ищеца Д.П.
не може да бъде толерирано, но същото е било провокирано от личностното му
засягане от страна на началник цеха М., в провелата се среща на 07.02.2019 г.
Упоритостта, с която е действал ищецът П. през цялата нощ и посещението му
сутринта в ответното дружество също не може да се толерира и да се приеме, че е
адекватно поведение съобразно етичните правила в дружество и конкретно т.2.1.1.
Съдът обаче е намерил, че в случая активно поведение от страна на
ръководителите Г.З.и Л. М., както повелява т.2.3.3 от етичните правила, на
доста по-ранен етап, би спомогнало до разрешаването на възникналия конфликт в
зародиш. Защото ищецът е бил неизслушван, неразбран и е продължавал да дири
обяснение на засегнатото му достойнство и чест. Съдът намира, че за така
установения възникнал конфликт между ищеца и началника М., няма вина само
ищеца, а неговото поведение е последица от действията на началника М.. Съдът
намира, че макар ищеца Д.П. да е нарушил етичните правила, същият не е имал
агресивно поведение към служителите, нито е проявявал физическа саморазправа
към някой от тях, а извършеното от него нарушение, макар и да е нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 126, ал. 1, т. 10 КТ /нарушаване на
задължението да спазва вътрешните правила /етичния кодекс/, приети в предприятието,
и да не пречи на другите работници и служители да изпълняват трудовите си
задължения/, същото не е тежко такова по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ,
което да изисква ангажиране на дисциплинарната му отговорност. На последно
място, съдът е приел, че дори да се приеме, че е налице тежко нарушение на
трудовата дисциплина, в случая работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 189 КТ, тъй като не са оценени от него всички релевантни обстоятелства – липсата на
реални вредни последици за работодателя, наличие на провокация от страна на
началник цех СОИ М., липса на активно поведение у началниците за справяне с
възникналия конфликт, както и обстоятелствата, че ищецът е принципно тих и
спокоен човек, изпълнявал си е работата и няма наложени предходни дисциплинарни
наказания. В заключение районният съд е приел, че ответното дружество е
подходило крайно тежко към избора на дисциплинарно наказание на ищеца, както и
че дисциплинарното уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца. Приел е, че при налагане на някое от
наказанията с по-нисък интензитет би се постигнал ефекта от наказанието спрямо
ищеца. Затова съдът е решил, че наложеното на ищеца най-тежко дисциплинарно
наказание „уволнение” е незаконосъобразно и следва да отмени оспорената
заповед, с която е наложено.
По
втория предявен иск, съдът е счел, че предвид основателността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да се уважи и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „оператор, топлоекетроцентрала-разтоварище за
варовик, цех/отдел СОИ блок 5-8“, взено „Сменен персонал” в ответното дружество
„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, от която е бил уволнен.
По третия
иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225 КТ, съдът е приел, че в
периода след 07.03.2019 г. - 31.03.2019 г. ищецът не е работил на друга работа,
а от 01.04.2019 г. е работил на друга работа.
Поради това, съдът е приел, че ищецът има право на обезщетение по чл.
225, ал. 1 КТ за периода от 07.03.2019 г. до 31.03.2019 г. и на обезщетение по
чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 01.04.2019 г. до 07.09.2019 г. Съдът е намерил,
че сборът от дължимите обезщетения по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е 11706,13 лв.,
но тъй като ищецът претендира по – малка сума, исковете следва да се уважат до
11672,38 лв. с оглед диспозитивното начало в процеса.
Въззивната
инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд, към които препраща на
основание чл.272 ГПК. Безспорно е по
делото, че между страните е бил сключен безсрочен трудов договор за изпълнение на длъжност „оператор,
топлоелектроцентрала – разтоварище за варовик“ в цех СОИ. На 07.03.2019 г. на ищеца е връчената заповед
№ 12 от 07.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество за
прекратяване на трудовото му правоотношение и налагане дисциплинарно наказание
„уволнение“, поради извършване на тежки нарушения на трудовата дисциплина чрез
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в Правилника за вътрешния
трудов ред, Етичния кодекс и Инструкцията за пропускателен режим.
При иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ ответникът носи доказателствената тежест за
установяване, че заповедта е мотивирана; че ищецът е извършил твърдените в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че при налагане на дисциплинарното
наказание на ищеца са спазени правилата на чл. 189 КТ - тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя.
С обжалваната заповед на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за следните посочени от
работодателя нарушения на трудовата дисциплина: На 07.02.2019 г. при разговор
между началник цех СОИ 5-8 и ищеца по повод неизпълнение на разпореждания от последния
на началник смяна „В“ на 02.02.2019 г., работникът е повишавал тон, обиждал и
заплашвал началник цех СОИ 5-8; През нощта между 07.02.2019 г. и 08.02.2019 г.
в периода около 3:00 часа и 5:30 часа, ищецът е звънял многократно на началник
цех СОИ 5-8, който не е бил на работа през нощта, на началник смяна „В“ и на
други свои колеги, които са били нощна смяна. Отново е повишавал тон, обиждал и
заплашвал началниците и колегите; На 08.02.2019 г., когато ищецът не е на
работа, е влязъл на територията на ответното дружество, след употреба на
алкохол и без разрешение от работодателя или прекия ръководител, отново е
обиждал и заплашвал колегите и ръководителите, като им е пречил на изпълнение
на задълженията.
В заповедта няма точно описание на
квалифицираните от работодателя думи на ищеца като обидни и заплашителни. В
заповедта са посочени входящи номера на писмени обяснения на служители, от
които работодателят е направил изводите си за обидни и заплашителни думи, но
тези документи не се установява да са връчени на ищеца, за запознаване, за да бъдат
други документи, към които заповедта препраща. В този смисъл тези писмени
обяснения не могат да да бъдат други документи, на които заповедта се позовава.
Липсата на посочване на точните думи и изрази, употребени от ищеца, които
работодателят е квалифицирал като обидни и заплашителни възпрепятства осъществяването
на защита на ищеца. По делото не е ясно за кои думи и изрази, ищецът е наказан
дисциплинарно. Тези обстоятелства следва да са посочени подробно в заповедта за
уволнение или в друг документ, към който тя препраща и последният да е станал
достояние на ищеца. Това от една страна възпрепятства ищеца да разбере за какво
е ангажирана дисциплинарната му отговорност, а от друга страна възпрепятства съдът
да осъществи контрол за законосъобразност на уволнението.
Поради това обстоятелство въззивният
съд намира, че заповедта за уволнение не е мотивирана по смисъла на чл. 195,
ал. 1 КТ в първата й част, че на 07.02.2019 г. при разговор между началник цех СОИ
5-8 и ищеца по повод неизпълнение на разпореждания от ищеца на началник смяна
„В“ на 02.02.2019 г., ищецът обиждал и заплашвал началник цех СОИ 5-8.
В другата част, по вмененото
нарушение на трудовата дисциплина -повишаване на тон, съдът намира, че по принцип
повишаването на тон по време на работа е неприемливо, тъй като смущава и пречи
на нормалния режим на работа при ответника. От друга страна, обаче в
разпоредбите на чл. 187 и чл. 190 КТ, повишаването на тон не е посочено, като дисциплинарно
нарушение от категорията на тежките, които да изискват налагането на
дисциплинарно наказание. Ето защо съдът счита, че повишаването на тон на
началника на цеха, не представлява самостоятелно основание за налагане на
дисциплинарно наказание на работника или служителя.
На следващо място, въззивният съд
счита, че вменените на ищеца нарушения
на трудовата дисциплина по първа точка от обжалваната заповед – повишаване на
тон, обиждане и заплашване началник цех СОИ 5-8, не представляват такова тежко
нарушение, което да изисква налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание на
ищеца. От събраните по делото гласни и писмените доказателства, се установи, че
на 07.02.2019 г. сутринта началник цех СОИ 5-8 Л.М.е извикал в кабинета си за
разговор ищеца Д.П. и колегата му К.К., за да изясни защо същите не са приели
да изпълняват възложена им задача да управляват телфер на 02.02.2019 г., както
и по други въпроси, свързани с работата им. В тази насока, съдът намира, че
следва да приеме за верни показанията на св. К.К., тъй като същият не е
заинтересован от изхода на настоящото дело, пряк свидетел е на случилото се на
тази дата и показанията му са последователни и логически издържани. Същият твърди,
че на инициираната от началник цеха Л.М.среща, последният им се е карал за
това, че са отказали да управляват телфера, употребявал е спрямо тях изрази
като „по корем ще се сурнем, но ще се разделяме“, предупреждавал ги за последно,
че не изпълняват разпорежданията. От показанията на този свидетел се
установява, че разговорът се е водил заради отказът им да управляват телфер на
02.02.2019 г. Причината да откажат да изпълнят това разпореждане била обяснена от
ищеца Д.П., който заявил, че тъй като няма разрешително, би направил нарушение,
смята за противозаконно да управлява телфера, поради което повече няма да го
управлява. Пак от показанията на св. К. става ясно, че този отговор на ищеца,
ядосал началника М., който на висок тон им обяснил, че ще ги накаже за това.
Свидетелят установява, че началникът М. заявил на ищеца, че ако го качи на кран,
той ще се убие и други подобни. От думите на началника в този смисъл, ищецът Д.П.
се ядосал, тъй като карал кран 40 години. В последствие началникът М. ги
изгонил от кабинета си. Двамата тръгнали
да излизат от кабинета на началника и на вратата ищецът Д. отвърнал на
началника „От къде ни гониш ти“ и „И ние ще те изгоним от тук“. От показанията на св. Б. се установява, че в
цеха непрекъснато има недоразумения, защото има разпореждания, които не са за
изпълнение. Свидетелят твърди, че ТБ-то им казвало да не ги изпълняват, но ги
принуждавали да ги изпълнят.
От показанията на св. К.Д.и св. Л.М.е
видно, че ищецът Д.П. е казал на началник М., че „ще го изгонят като мръсно
коте“, което се е случило пред вратата на кабинета на началника М.. От събраните
доказателства се установява, че ищецът е отвърнал на началника М. в края на
разговора, на излизане от кабинета му, след като е бил провокиран от
поведението и изречените от началника М. думи към ищеца, които са го засегнали
лично и професионално. Наистина разговор с подобни квалифициращи думи от страна
на двамата служители, не е в рамките на нормалните служебни отношения. В случая
обаче, ищецът е имал личен мотив да отвърне, тъй като е бил пряко и лично
засегнат от думите на началника М.. В този смисъл въззивния съд намира, че изречените
провокативни думи от страна на началника М., целящи дискредитиране на ищеца във
връзка със способностите му, не следва да водят до квалифициране на поведението
на ищеца като „повишаване на тон, обиждащи и заплашителни“. Наличието на провокация
от страна на началника М., изключва
вината на служителя. Възникналите недоразумения в цеха, по повед на които е
налице размяна на реплики, както от страна на работника, така и от страна на
началника на цеха, при която размяна на реплики, изреченото от ищеца П. е
предизвикато от думите на началника М. не следва да се ангажира дисциплинарната
отговорност на един служител, за сметка на провокативното поведение на друг
служител. Това обстоятелство не е взето предвид от работодателя при преценка на
всички обстоятелства във връзка с извършено от ищеца дисциплинарно нарушение. Ето
защо съдът приема, че ищецът не е извършил тежко дисциплинарно нарушение на
трудовата дисциплина чрез изречените на 07.02.2019 г. на повишен тон, обидни и
заплашителни думи към началник цех СОИ 5-8 Л. М.. Описаното в заповедта,
извършено от ищеца на 07.02.2019 г. деяние не представлява тежко нарушение на
трудовата дисциплина, налагащо ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
По второто и третото нарушение на
трудовата дисциплина, посочени в заповедта за уволнение, съдът намира, че отново
липсва конкретика на изречените от ищеца обидни и заплашителни думи към
колегите и началниците. В този смисъл заповедта за уволнение се явява
немотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, по съображенията, изложени за
първото посочено в заповедта нарушение на трудовата дисциплина.
На следващо място, въззивният съд
счита, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се
ангажира за поведението му след приключване на работното време, освен ако
законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват
друго. Самото присъствие на служителя в нетрезво състояние на работното място
/предприятието/, не е дисциплинарно нарушение, поради което не е налице
основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. В този смисъл установеното
количество на алкохол в кръвта на ищеца, както и че е изглеждал като употребил
алкохол, не следва да ангажират неговата дисциплинарна отговорност, тъй като
употребата на алкохол извън работно време не е забранена, независимо от
обстоятелството, че ищецът е отишъл в ответното предприятие в това състояние.
Действително поведението на ищеца
в ранните часове на 08.02.2019 г., изръзяващо се в позвънявания по телефона на
началника и други служители, както и при посещението му сутринта на ответното
дружество представлава нарушение на установените етични правила в ответното
дружество. От представения Етичен кодекс на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, с който ищецът
е запознат, в т.IV Норми на поведение,
подточка 2, На персонала, т.2.1 Общи правила за професионално поведение, е
видно, че всички работещи лица в дружество трябва да следват поведение, като
спазват редица принципи при изпълнение на служебните задължения и в своя
обществен и личен живот, като съгласно т. 2.1.1 - Уважение и коректност. Всички
работещи в дружество трябва да се отнасят един към друг с взаимно уважение,
учтивост, честност и поведение, зачитащо достойнството на всеки, независимо от
пола, религията, произхода или други различия. Налице са други посочени в
етичните правила задължения, касаещи отношения с колегите /т.2.3/ и
задълженията на началниците и ръководителите да спомагат за решаването на
личните противоречия.
Безспорно се установи от гласните
и писмените доказателства, събрани пред първата инстанция, че ищецът Д.П. е
звънял по телефон през нощта на 08.02.2019 г. на няколко служители на ответното
дружество, някои на работа, други - не. Установява се, че причината за това е
била, че ищецът е искал да изясни ситуацията с началник цех СОИ 5-8, относно
възникналия конфликт предния ден на
07.02.2019 г. в кабинета му. Тъй като началниците не са вдигали телефон, като
са разбрали, кой ги търси, ищецът е звъннал на свои колеги, със същата цел. Сутринта
на 08.02.2019 г. около 8 часа, ищецът е влязъл в ответното дружество, без да е
на работа по график и отново е издирвал началник цеха М., за да изяснят по
между си възникналия конфликт. През време на разговора сутринта, ищецът Д.П. е
питал началниците Г.З.и Л.М.защо не са му вдигали телефона, носил е документи,
говорил е на висок тон, като предимно е водил монолог, почти никой не му е
отвръщал. Установи се, че началник цех СОИ Л.М.не е искал и не е водил разговор
с ищеца Д.П. на 08.02.2019г., по – късно е позвънил на охраната, в командната
зала е дошъл служител ТБ, който е извел ищеца. Взели са му проба за алкохол,
която е била положителна.
Наистина поведението на ищеца Д.П.
на работното му място, макар и извън работно време, към началниците и колегите
му е недопустимо и не следва да бъде толерирано. Безспорно се установи обаче, че това му
поведение е било провокирано от засягането на честа и достойството му, от
страна на началник цеха М. в провелата се на 07.02.2019 г. среща Упоритостта, с
която е действал ищецът П. през цялата нощ и посещението му сутринта в
ответното дружество не може да се толерира. Цялостното му поведение е неадекватно
и безспорно нарушава етичните правила на дружество. Съдът обаче намира, че в
случая, за действията по извършването на нарушения на Етичния кодекс от страна на ищеца П. са допринесли с поведението си и ръководителите Г.З.и Л. М..
Последните двама не са изпълнили своите задължения, визирани в т.2.3.3 от
етичните правила - да спомагат за разрешаването на личните противоречия, а
когато това е невъзможно да отнасят въпроса до ръководството. Ако биха
изпълнили задълженията си, в този смисъл не би се стигнало до възникналия
конфликт на работното място. Ищецът в процесната ситуация е останал неизслушван
и неразбран от началника си, поради което е продължил да търси обяснение на
засегнатите му чест и достойнство. В случая, за възникналия конфликт между
ищеца и началника М., вината не е само на ищеца. Неговото поведение е логична последица
от действията, поведението и думите на началника М.. Наистина ищецът Д.П. е
нарушил етичните правила в процесната ситуация, но поведението му е последица
от поведението и думите на началник – цеха. Ивършеното от него нарушение, макар
и да се квалифицира като нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
126, ал. 1, т. 10 КТ - нарушаване на задължението да спазва вътрешните правила
/етичния кодекс/, приети в предприятието и да не пречи на другите работници и
служители да изпълняват трудовите си задължения, не е тежко такова по смисъла
на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, което да налага ангажиране на дисциплинарната му
отговорност.
Относно влизането на ищеца на
територията на „Тец Марица изток 2“ ЕАД, след употреба на алкохол, в извън
работно време, предвид характера на стратегически обект, от значение за
националната сигурност на предприятието, с което е нарушена разпоредбата на т.
1.17 от Правилника за ВТР и чл. 53, т.3 от Инструкцията за пропускателен режим
съдът намира следното: Ищецът има задължение да не остава на територията на
дружеството след работно време без разрешението или знанието на прекия
ръководител. В случая обаче съдът намира, че при влизането си в предприятието
извън работно време, тъй като ищецът е посетил кабинета на началник цеха,
където е присъствал и прекият му ръководител З. не е налице соченото нарушение
по т.1.17 от Правилника за вътрешния трудов ред. От една страна влизането на
ищеца на територията на ответника извън работно време е било със знанието на
прекия ръководител, а от друга от показанията на разпитания по делото свидетел Б.
се установява, че няма проблем служител да влезе на работното си място след
работа или по- късно в случай, че е забравил нещо или поради друга причина. Нарушението
по чл.53, т.3 от Инструкцията за пропускателен режим – забрана да се допускат
лица, видимо употребили алкохол, съдът намира, че също не е осъществено от
ищеца, тъй като ако е бил лице видимо употребило алкохол, охранителите на входа
не би следвало да го пуснат вътре. На
следващо място, не се установява от събраните гласни доказателства, ищецът да е
бил във видимо нетрезво състояние.
На следващо място, съдът намира,
че при издаването на обжалваната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 189 КТ,
тъй като не са оценени от работодателя всички релевантни обстоятелства, имащи
значение за определянето на
дисциплинарно наказание. Такива обстоятелства са липсата на реални
вредни последици за работодателя, установената провокация от страна на началник
цех СОИ М., липса на активно поведение у началниците за справяне с възникналия
конфликт, както и че ищецът по принцип е кротък и спокоен човек, изпълнявал е
служебните си задължения и допълнително възлаганата му работа и няма наложени
дисциплинарни наказания. В
настоящия случай, съдът
намира, че налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е твърде
тежко и не съответства на извършеното от него нарушение. Съгласно разпоредбите
на КТ, дисциплинарното уволнение е най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и
съгласно чл. 190 КТ то се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. Предвид изложените съображения, съдът намира, че наложено на
ищеца най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Доколкото
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е обусловен от
основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, предвид основателността на първия иск следва да се уважи и искът за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „оператор,
топлоекетроцентрала-разтоварище за варовик, цех/отдел СОИ блок 5-8“, взено
„Сменен персонал” в ответното дружество „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД.
Искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. чл. 225 КТ, също е
обусловен от основателността на иска за признаване на уволнението за незаконно
и неговата отмяна. Предвид основателността на първия иск, съдът следва да
разгледа и да се произнесе по него. Не се спори между страните, че ищецът в
периода след 07.03.2019 г. до 31.03.2019 г. не е работил на друга работа, а от
01.04.2019 г. работи по трудов договор на друга работа. Това се установява и от
представените страници на трудовата книжка на ищеца. Предвид установетото,
ищецът има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 07.03.2019
г. до 31.03.2019 г. и на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от
01.04.2019 г. до 07.09.2019 г. Съгласно заключението на СИЕ, брутния размер на
обезщетението по чл.344, ал.1 т.3 КТ за периода 07.03.2019г. – 31.03.2019г. е в
размер на 2138,77 лв. За периода от 01.04.2019 г. до 07.09.2019 г.
обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ е в брутен размер на 9567,36 лв. Доколкото
ищецът е претендирал по иска по чл. 225 КТ сумата от 11672,38 лв., искът следва
да бъде уважен до този размер.
Предвид изложените съображения, въззивната
инстанция намира, че жалбата на въззивника е неоснователна. Решението на
Радневския районен съд, с което предявените обективно съединени искове, с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ, са уважени е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода от спора, в полза на въззивнаемия следва да се присъдят
направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 1450 лв.,
съгласно представени доказателства и списък.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 121 от 08.10.2019 г., постановено по гр.дело № 295/2019
г. по описа на Радневския районен съд.
ОСЪЖДА „ТЕЦ Марица изток
Решението може да се обжалва пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: