№ 157
гр. Варна, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100502698 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. К., с ЕГН **********, *******, чрез
адв.Р.Д., със служебен адрес: *******, против Решение №872/21.02.2020г., поправено с
Решение от19.04.2021г., двете постановени по гр.д.№1020/2019г. по описа на Районен съд
Варна, с което е уважен предявения от “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25,
Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Станчева, действаща чрез
юрисконсулт М.Д., със съдебен адрес: *******, партер, против жалбоподателя иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия част от
вземанията по издадена Заповед №5963/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№11831/2018г. на РС Варна, а имено: сумата от 327.68лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем №2592568/04.07.2016г. сключен
между “Изи Асет Мениджмънт” АД и ответницата, ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на депозиране заявлението в съда-01.08.2018г. до изплащане,
сумата от 33.47лв., представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2016г. до
01.03.2017г. и сумата от 51.21лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
02.11.2016г. до 01.08.2018г., които вземания са прехвърлени с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.10.2017г. към
договора, от “Изи Асет Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания”
ООД, чиито универсален правоприемник се явява ищеца.
1
В жалбата и уточняващата такава, се излага, че решението на РС Варна е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, че решаващият съд не е обсъдил направените
от ответницата възражения, че договорът за заем е нищожен поради противоречие на
добрите нрави и поради наличието на неравноправна клауза за дължимата неустойка.
Поддържа се, че уговорката за неустойка е нищожна клауза, тъй като размерът на
неустойката надвишава значително, както заемната сума, така и сбора на заемната сума и
възнаградителната лихва. На следващо място се поддържа, че задължението “такса разходи“
не е възникнало, защото такова не е уговорено в договора, а е регламентирано в тарифата за
таксите на кредитора, съответно тази клауза е нищожна. На последно място се поддържа, че
неправилно решаващият съд не е зачел направеното от ответницата в откритото съдебно
заседание възражение за прихващане с недължимо платените на основание нищожни клаузи
45лв.-такса разходи и 200.33лв.-неустойка. Сочи се, че с въпросните суми е следвало да се
отнесат като плащания на главницата по договора за заем. С оглед изложеното, се моли за
отмяна атакуваното решение и постановяване на ново от въззивният съд, с което да се
отхвърлят предявените претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се
поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. По повод оплакванията на
жалбоподателката, че съдът не е разгледал възражението за неравноправност на клауза за
неустойка, се сочи, че с оглед прекратяването на производството по претенцията за
неустойка, поради направен частичен отказ от иска, не се дължи произнасяне. Поддържа се,
че правилно първоинстанционният съд не е разгледал възражението на ответницата за
прихващане, тъй като то е направено след срока за това, а именно в открито съдебно
заседание, а не с отговора на исковата молба по смисъла чл.131 от ГПК. Поддържа се още,
че твърдяното вземане на ответника, с което да се извърши прихващане, не е ликвидно и
изискуемо, както и че не са налице насрещни вземания. Сочи се, че твърдяното вземане е от
първоначалния кредитор “Изи Асет Мениджмънт“ ООД, а не към ищеца, като не са налице
предпоставките на чл.103, ал.3 ЗЗД, защото длъжникът/ответник се е съгласил с
прехвърляне на вземането и поради това той не може да прихване задължението си срещу
свое вземане към предишния кредитор, ако има такова. Сочи се, че с въпросната
разпоредбата се въвежда изключение от правилото на чл.103, ал.1 ЗЗД, според което една от
предпоставките на прихващането е наличието на насрещност на вземанията, предмет на
компенсацията. Сочи се, че с чл.10 от договора за паричен заем страните са договорили, че
заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си на трето лице, с което
жалбоподателят е дал съгласие вземането му да бъде прехвърлено на третото лице, на което
кредитора реши и за него не съществува възможност да извърши прихващане на свое
вземане с това на цесионера. С оглед на изложеното се моли за оставяне без уважение на
подадената въззивна жалба и присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилите въззивни жалби, са
редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.275 от ГПК, тъй като са
2
подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и
съдържат останалите необходими приложения. Представени са и доказателства за внесена
държавна такса.
От въззивницата е подадена и частна жалба, против постановеното от
първоинстанционният съд Определение №9118/20.07.2020г., с което частично е оставена без
уважение молбата на ответницата, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението, в частта за присъдените разноски. Поддържа се, че при определянето на
разноските за исковото производство, съдът неправилно е приложил НМРАВ в редакцията
към 15.05.2020г., тъй като решението по делото е от 21.02.2020г. Поддържа се още, че ако бе
приложено действащото към момента на разрешаване на спора право, а не бъдещото такова
дължимото в полза на пълномощникът на ответницата възнаграждение при съобразяване на
размера на отхвърлената /прекратената/ част от иска, възлиза на 114.33лв. Сочи се, че дори
да се ползва новата редакция на наредбата, то възнаграждението възлиза на 57.16лв., а не на
необосновано определените 38.11лв. На следващо място се поддържа, че неправилно съдът
приел, че на ответната страна не се дължат разноски за заповедното производство, тъй като
заявлението на кредитора е уважено изцяло. Сочи се, че при определянето на всички
разноски от съдът разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, следва да съобрази частичното
прекратяване на производството, имащо за резултат обезсилване на заповедта, уважаваща
това заявление. Ето защо съдът е следвало да определи разноски и на страната на длъжника
в заповедното производство, съобразно съотношението между установения и отхвърления
размер на вземането, при приложение на действащите правила на НМРАВ. На последно
място се поддържа, че неправилно съдът не зачел изцяло направеното от ответницата
възражение за прекомерност на поисканото от ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
исковото производство, като е присъдил такова в размер на 200лв. Сочи се, че липсват
мотиви как се обосновава този размер и по-конкретно дали е свързан с някакъв релевантен
факт-сложност или характер на производството, при положение, че съгласно чл.78, ал.8 от
ГПК вр. с чл.37 от ЗПП минимално юрисконсултско възнаграждение е 100лв. Моли се за
отмяна на атакуваният съдебен акт и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.Р.Д. при условията на чл.38 от ЗА за процесуално представителство в заповедното
производство в размер на 114.33лв. и в размер на 114.33лв. за исковото производство, както
и да се редуцира от 200лв. до минимума от 100лв. присъденото в полза на ищеца
възнаграждение за юрисконсулт. Претендират се разноски.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба Р. Д. К., против Решение
№872/21.02.2020г., поправено с Решение от 19.04.2021г., двете постановени по гр.д.
№1020/2019г. по описа на Районен съд Варна, с което е уважен предявения от “Агенция за
3
събиране на вземания“ ЕАД, срещу жалбоподателката иск с правно основание чл.422 от
ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
приемане на установено, че същата дължи на въззиваемия част от вземанията по издадена
Заповед №5963/03.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№11831/2018г. на РС Варна, а имено: сумата от 327.68лв., представляваща главница
по Договор за паричен заем №2592568/04.07.2016г. сключен между “Изи Асет
Мениджмънт” АД и ответницата, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на депозиране заявлението в съда-01.08.2018г. до изплащане, сумата от 33.47лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2016г. до 01.03.2017г. и сумата от
51.21лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.11.2016г. до 01.08.2018г.,
които вземания са прехвърлени с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г. и Приложение 1 от 01.10.2017г. към договора, от “Изи Асет
Мениджмънт” АД в полза на “Агенция за събиране на вземания” ООД, чиито универсален
правоприемник се явява ищеца.
ПРИЕМА за разглеждане частната въззивна жалба на Р. Д. К., подадена чрез
адв.Р.Д., против постановеното от първоинстанционният съд Определение №9118 от
20.07.2020г., с което частично е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248,
ал.1 от ГПК за изменение на решението, в частта за присъдените разноски.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№2698/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 09.02.2022г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4