РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Перник, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211700100622 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. Я. Т., с ЕГН:
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника си адв. М. Г., срещу „Уеб
Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Тодор Александров“, № 109-115, бизнес сграда ТАО, партер, с която моли съдът да
постановите решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик въз основа на давностно владение и доброволна делба на
самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с идентификатор 55871.510.16.2.1
по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. ***, одобрен със Заповед № РД-18-
91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350.48 кв.м.,
находящ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор 55871.510.16, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с идентификатор 55871.510.16.2.2,
под обекта – няма и над обекта – няма, заемащ северозападната част от сграда с
идентификатор 55871.510.16.2 със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи – 1,
предназначение – промишлена сграда, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и че е бил собственик и към датата на
Постановлението за възлагане на недвижим имот-04.05.2018 г. от ЧСИ С.Д. по изп.д.
№844/2011 г.
В исковата молба се излага, че ищецът е придобил в съсобственост описания
самостоятелен производствен обект по давностно владение съгласно Нотариален акт № **,
том **, рег. № ***, дело № 248 от 14.06.2007 г. на нотариус Р. М.. Твърди, че
съсобствеността е прекратена с доброволна делба с останалите съсобственици - А.С.В.,
К.М.К. и Е.К.К. с Нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 346 от 15.08.2014 г. на
нотариус Р. М., с което ищецът е станал изключителен собственик на процесния имот. Сочи,
че с Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2018 г. по изп.д. № 844/2011 г.
1
ЧСИ С.Д. е продала на ответното дружество поземлен имот с идентификатор 55871.510.16,
ведно с построените в имота сграда с идентификатор 55871.510.16.1 и сграда с
идентификатор 55871.510.16.2, като част от последната е и процесния самостоятелен обект.
Навежда довод, че продажбата на имот на публична продан е деривативен способ, т.е.
купувачът придобива само правата, които длъжникът е притежавал, поради което
продажбата на процесния имот, който не е собственост на длъжника, не поражда
вещноправен ефект. С оглед изложеното за ищеца се породил правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Претендира направените разноски.
В срока за отговор ответникът „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД, чрез пълномощника
си адв. Н., оспорва иска като недопустим и неоснователен. Възразява, че липсва яснота
какви права противопоставя ищецът на ответника, както и че не е налице идентичност
между процесния имот и имотите, предмет на документа за собственост, с който се
легитимира ищецът. Сочи, че имотът е бил включен в капитала на „Мибу“ ЕООД, учредено
като общинско дружество по реда на чл. 62, ал. 2 от ТЗ, което е носител на вещното право на
собственост върху предоставените от общината недвижими имоти. Твърди, че недвижимите
имоти, предмет на постановлението за възлагане, са ипотекирани по силата на договорна
ипотека, учредена от „Мибу“ ЕООД в полза на „Международна банка за търговия и
развитие“ АД с Нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 465/2003 г. на нотариус
Н. З.. Навежда довод, че тези обстоятелства са установени с влязло в сила съдебно решение
от 09.01.2006 г. по гр.д. № 1551/2005 г. по описа на РС-Перник, с което е отхвърлен
предявеният от община Перник иск по чл. 108 ЗС относно имотите, предмет на
постановлението за възлагане. С договор от 23.05.2007 г., сключен между синдиците на
„Международна банка за търговия и развитие“ АД /в несъстоятелност/ и „Централна
кооперативна банка“ АД, последната е купила „МБТР“ АД /в несъстоятелност/ като
предприятие, одобрено с решение от 17.08.2007 г. по т.д. № 772/2005 г. по описа на 6 състав.
По силата на договор за цесия от 17.12.2007 г., вписан в служба по вписванията към РС-
Перник, „ЦКБ“ АД е прехвърлила на „Финанс консултинг“ ЕАД /със сегашно наименование
„УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД/ вземанията си към трети лица, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, начислените и отразени задбалансови лихви,
включително и със вземането към „Мибу“ ЕООД, произтичащо от Договор за банков кредит
№ ***, сключен с „Международната банка за търговия и развитие“ АД, в общ размер към
30.09.2007 г. 4 512 563,06 лв., подробно индивидуализирано в позиция 7 от Приложение №
2, неразделна част от договора за цесия. За събирането на това вземане е образувано изп.д.
№ 161/2005 г. по описа на СИС при РС-Перник, преобразувано в изп.д. № 844/2011 г. по
описа на ЧСИ С.Д., по което е издадено постановлението за възлагане, като върху
недвижимите имоти, предмет ма същото, е вписана възбрана с вх.рег. № 1481/14.11.2005 г.,
наложена по изп.д. № 161/2005 г. Оспорва представения от ищеца констативен нотариален
акт и моли за отмяната му на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК,
Пернишкият окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато защитаваното с установителния иск право е само
застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се
възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване
/аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК/. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за
неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е
налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква
защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.
2
От представените доказателства се установява, че ответникът се легитимира като
собственик на процесния имот на основание постановление за възлагане от 04.05.2018 г.,
което обосновава правния интерес на ищеца от предявения иск за признаване за установено,
че е собственик на имота.
С оглед изложеното, предявеният иск е допустим в тази част и следва да бъде
разгледан по същество.
В частта по искането за признаване за установено, че ищецът е бил собственик на
имота и към датата на Постановлението за възлагане на недвижим имот – 04.05.2018 г. от
ЧСИ С.Д. по изп.д. № 844/2011 г., съдът намира следното:
При спор за това на кого е принадлежало правото в минал момент искът е допустим по
изключение, само когато от това могат да се черпят права понастоящем /такива са иска по
чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ/. В настоящия случай за ищеца липсва правен
интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на правото му на собственост към
посочения минал момент, поради което в тази част предявеният иск е недопустим и
производството по него следва да бъде частично прекратено.
По основателността:
С Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № 248 от 2007 г. на нотариус Р. М., с
район на действие Районен съд – Перник, на 14.06.2007 г. Й. Я. Т., А.С.В. и К.М.К. са
признати за собственици по давностно владение на следните недвижими имоти: едноетажна
сграда със застроена площ от 452 кв.м., построена в северозападната част и първия етаж от
двуетажна сграда със застроена площ от 561 кв.м., построена в югоизточната част, заедно
със съответното право на строеж върху поземления имот, в който са построени,
представляващи дворно място с площ от 2891 кв.м., находящо се в строителните граници на
град *** и означено по скица като имот пл. № *** в кв. *** по кадастралния план на гр.
***– кв. „***“, утвърден със заповед № 80 от 22.01.2003 г. при граници на поземления имот“
от югозапад – улица и поземлен имот, от северозапад – парцел ***, от североизток = парцел
*** и от югоизток – парцел ***.
От Нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 346 от 2014 г. на нотариус Р. М.,
с район на действие Районен съд – ***, се установява, че на 15.08.2014 г. Й. Я. Т., А.С.В. и
К.М.К. са сключили договор за доброволна делба като Й. Я. Т. е получил в дял недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.510.16.2.1 по
КККР на гр. ***, община ***, област ***, одобрени със Заповед № РД-18-91 от 13.10.2008 г.,
с предназначение: Друг вид самостоятелен обект в сграда с площ от 350,48 кв.м., брой нива
на обекта: едно в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
55871.510.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: обект с
идентификатор № 55871.510.16.2.2, под обекта: няма, и над обекта: няма, заемащ
северозападната част от Сграда с идентификатор № 55871.510.16.2 със застроена площ от
434 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж; А.С.В. е получил в дял
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.510.16.2.2 и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 55871.510.16.1.3 по КККР на гр. ***, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, а К.М.К. е получил в дял
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 55871.510.16.1.4 по КККР на гр. ***,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 04.05.2018 г., на ЧСИ С.Д., влязло
в сила на 20.11.2018 г., са възложени на „УЕБ ФИНАНС ХОЛДИНГ“ АД следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 55871.510.16 по утвърдените КККР
на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед – няма, с адрес: гр. ***, с площ от 2706 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид
3
производствен, складов обект, стар идентификатор – няма, номер по предходен план –
квартал ***, парцел: **-част, съседи: 55871.510.15;55871.510.18; 55871.510.17, съгласно
скица на поземлен имот № *** на СГКК – гр. ***, а по Акт за частна общинска собственост
№ *** – ПИ с площ от 73015 кв.м., с граници: изток – „Феникс“ ИРОС; запад – жилищни
блокове на кв. „***“; север – магистрала ***– ***; юг – път за кв. „***“, който имот
съгласно утвърдените КККР на гр. *** се състои от три самостоятелни ПИ, включително ПИ
с идентификатор 55871.510.16; ведно с построените в поземления имот сграда с
идентификатор 55871.510.16.1 със застроена площ от 567 кв.м.; брой етажи – два;
предназначение – административна, делова сграда; и сграда с идентификатор 55871.510.16.2
със застроена площ от 434 кв.м., брой етажи – един, за сумата 121 500,00 лв.
Видно от Протокол № 11 от 13.10.1989 г. на ОНС-гр. Перник, че е взето решение да се
образува фирма с наименование „Елея“ и фирма с наименование „Метални изделия и битови
услуги“ със седалище гр. Перник.
Съгласно Протокол № 6 от 23.04.1992 г., решение № 41 на Общински съвет – гр.
Перник, е взето решение да се образува ООД с наименование “МИБУ“ от ОФ „МИБУ“ и ОФ
„Елея“, което да поеме активите и пасивите на досегашната ОФ „МИБУ“ по баланса й към
31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“ по разделителен баланс към 31.12.1991 г., както и другите
права и задължения.
По делото са приети Протокол за оценка на имуществото на „МИБУ“ ООД /фирма
“Елея“/ към 10.05.1992 г., баланс на ОФ „МИБУ“ Перник към 31.12.1991 г. и на ОФ „Елея“
към 31.12.1991 г., обяснителна записка за оценка на имуществото на „МИБУ“ ЕООД гр.
Перник към 23.03.1992 г. и Протокол за оценка на имуществото на „МИБУ“ ООД към
23.03.1994 г.
С Решение № 469 от 16.04.1999 г. по т.д. № 869 по описа за 1992 г. на ОС-Перник са
вписани в търговския регистър промени в статута на дружеството, а именно прехвърляне
чрез продажба на 8242 дяла, представляващи 51% от капитала на „МИБУ“ ЕООД на „Елея-
98“ ООД, преобразуване на „МИБУ“ ООД в дружество с ограничена отговорност „МИБУ“
ООД със съдружници: Община Перник и „Елея-98“ ООД – гр. Перник, промяна в предмета
му на дейност и управителя му.
С Решение № 1047 от 08.05.1992 г. по т.д. № 869 по описа за 1992 г. на ОС-Перник е
вписано ЕООД с общинско имущество „МИБУ“ ЕООД в търговския регистър, което поема
активите и пасивите на досегашната ОФ „МИБУ“ по баланса й към 31.12.1991 г. и на ОФ
„Елея“ по разделителен баланс към 31.12.1991 г., както и другите права и задължения.
От Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***, рег. № ***,
дело № 465 от 30.12.2003 г. се установява, че „МБТР“ АД, от една страна, и „МИБУ“ ООД,
от друга страна, са сключили договор, по силата на който „МБТР“ АД предоставя на
„МИБУ“ ООД кредит в размер на 3 300 000,00 лв. при условията на договора, като за
обезпечаване на възвращаемостта на кредита заедно с лихвите и разноските по него
„МИБУ“ ООД е учредило в полза на „МБТР“ АД договорна ипотека върху описаните имоти,
като под т. XIII са посочени: съгласно акт за общинска собственост № 696/11.08.1997 г.,
състоящ се от: 1. Административна сграда, част, монолитна два етажа, построена през 1974
г. с площ 308,70 кв.м., кубатура 2222.64 куб.м.; 2. Паркотелно един етаж, монолитно
построено през 1990 г. с площ 298,13 кв.м., кубатура 1937,85 куб.м.; 3. Поземлен имот с
площ 73015 кв.м., находящи се в гр. *** с граници: изток – „Феникс“ ИРОС, запад -
жилищни блокове на кв. „***“; север – магистрала ***– ***; юг – път за кв. „***“.
Въз основа на разпореждане от 11.11.2005 г. на съдия по вписванията при РС-Перник е
вписана възбрана върху гореописания имот по изп.д. № 161/2003 г.
С решение № 1147/09.01.2006 г. по гр.д. № 1551/2005 г. на РС-Перник, влязло в сила
на 07.03.2011 г., е отхвърлен предявеният от Община Перник против „Мибу“ ООД със
4
седалище и адрес на управление: гр. Перник, за признаване правото на собственост върху
имотите, предмет на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № ***, том ***,
рег. № ***, дело № 465 от 30.12.2003 г.
Приети са Акт № 696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост на
административна сграда, част, монолитна 1974 г., два етажа с площ 308,70 кв.м., паркотелно,
монолитно, един етаж, 1990 г., с площ 289,13 кв.м., терен общински 73 015 кв.м., при
граници: изток – „Феникс“ ИРОС, запад - жилищни блокове на кв. „***“; север –
магистрала ***– ***; юг – път за кв. „***“, стопанисвани от „Мибу“ ЕООД – гр. Перник, и
Акт № 788/23.09.1997 г. за частна общинска собственост на административна сграда на ДП
„Елея“, цялата, монолитна 1974 г., с площ 604,50 кв.м. и столова, цялата, монолитна 1974 г.,
склад целият, 1974 г. 201,30кв.м. и навес метален целият, 1974 г., стопанисвани от „Мибу“
ЕООД. И в двата акта е посочено, че имотите са включени в капитала на дружеството
/сметки 203 и 201/.
По делото са използвани специални знания чрез заключение на вещото лице Р. И. по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. Съгласно дадения от
вещото лице отговор не е налице идентичност между имотите, посочени в Нотариален акт
№ **, том **, рег. № ***, дело № 248 от 2007 г. на нотариус Р. М. и Нотариален акт № ***,
том **, рег. № ***, дело № 346 от 2014 г. на нотариус Р. М., и имотите, посочени в Акт №
696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост. Според експерта между имотите,
посочени в Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № 248 от 2007 г. на нотариус Р.
М. и Нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 346 от 2014 г. на нотариус Р. М., и
имотите, посочени в исковата молба, е налице идентичност. Посочва, че в ПИ с
идентификатор 55871.510.16 по КККР на гр. *** попадат една двуетажна и една едноетажна
сграда с идентификатори 55871.510.16.1 и 55871.510.16.2, а сградата с идентификатор
55871.510.16.3 е разрушена, като между двете сгради е поставена ограда - 14 м. телена
ограда и 9.50 м., изградена от тухли „итонг“. Съгласно КККР на гр. *** сграда с
идентификатор 55871.510.16.1 е административна, брой самостоятелни обекти – 3, със
застроена площ 567 кв.м., като при огледа е видно, че не се стопанисва и не се ползва по
предназначение. Сграда с идентификатор 55871.510.16.2 е промишлена, със застроена площ
434 кв.м., разделена на два самостоятелни обекта въз основа на НА № ***, том **, рег. №
***, дело № 346 от 15.08.2014 г.: самостоятелен обект с идентификатор 55871.510.16.2.1 с
площ 350,48 кв.м. и самостоятелен обект с идентификатор 55871.510.16.2.2 с площ 83,29
кв.м., като първият се ползва като автосервиз и другият като канцелария и складови
помещения. Последното изменение в КККР, засягащо самостоятелен обект с идентификатор
55871.510.16.2.1, се състои в отразяването на собственост върху него с площ от 350,48 кв.м.
на основание Договор с нотариална заверка на подписите ***, том*, рег. *** от 25.09.2014 г.
Според заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвено от
вещото лице А. Ц., неоспорено от страните, общата площ на УПИ IV „За Мибу“ кв. *** и
УПИ III „За Мибу“ кв. *** по РП на кв. „***“, утвърдена със Заповед № 638/10.04.1998 г. е
72 088 кв.м., като поотделно УПИ IV „За Мибу“ кв. *** е 54 538 кв.м., а УПИ III „За Мибу“
кв. *** е 17 550 кв.м. Поземлени имоти с идентификатор 55871.510.16 с площ 2706 кв.м. и с
идентификатор 55871.510.18 с площ 51796 кв.м. попадат с цялата си част /образуват/ в УПИ
IV „За Мибу“ кв. ***. Поземлен имот с идентификатор 55871.510.24 с площ 17545 кв.м.
попада /образува/ УПИ III „За Мибу“ кв. ***. Поземлен имот с идентификатор 55871.510.16
по КККР с площ от 2706 кв.м., описан в постановление за възлагане от 04.05.2018 г. е
частично идентичен с поземлен имот с площ от 73015 кв.м., описан в част по Акт за частна
общинска собственост № 696/11.08.1997 г., като частичната идентичност е, че крайната
западна част на имота от 73015 кв.м. съвпада с ПИ с идентификатор 55871.510.16 по КК,
като по акта западната граница е жилищни блокове кв. „***“. Като цяло границите на ПИ с
площ от 73015 кв.м., посочени в т. 8 от Акт за частна общинска собственост №
696/11.08.1997 г., съвпадат с границите на УПИ IV „За Мибу“ кв. *** и УПИ III „За Мибу“
5
кв. *** по РП на кв. „***“, утвърдена със Заповед № 638/10.04.1998 г. с минимални разлики
/че не е отразена бензиностанцията на северозападния ъгъл и има път, който пресича общия
ПИ, а по акта е един имот/. Вещото лице не може да даде категорично отговор дали двете
сгради, описани в АЧОС № 790/23.09.1997 г. са идентични със сграда с идентификатор
55871.510.16.2, тъй като тя е една, а описаните в акта сгради са две, както и с оглед
посочените граници: на изток – парокотелно, а такава сграда на изток няма, и на юг – двор,
а процесната сграда граничи с друга сграда с идентификатор 55871.510.16.1.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като компетентно и обективно дадени
и неоспорени от страните по делото, като намира, че не е налице противоречие между
отговорите на вещите лица, тъй като заключението на вещото лице Ц. касае други задачи. В
тази връзка по въпроса за идентичността на имотите, предмет на нотариалните актове, и
имотите, посочени в Акт № 696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост, отговорът на
вещото лице И. касае липсата на идентичност между самостоятелните обекти в сгради с
идентификатори 55871.510.16.2 и 55871.510.16.1 /които са предмет на нотариалните актове,
но не и поземленият имот, тъй като той не е предмет на същите/ и имотите, посочени в Акт
№ 696/11.08.1997 г. за частна общинска собственост. Вещото лице Ц. посочва, че е налице
частична идентичност между поземления имот и имота, описан в АЧОС /крайната западна
част на имота от 73015 кв.м. съвпада с ПИ с идентификатор 55871.510.16 по КК/, а относно
сгради 55871.510.16.2 и 55871.510.16.1 заявява, че не може да се отговори категорично дали
са идентични с посочените в АЧОС, тъй като общата им площ съвпада с посочената в акта,
но са налице разлики в броя на сградите /в акта са посочени като една сграда/, както и в
границите от изток и юг.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Р. М. З. – Т. /съпруга на ищеца/, и Р. А. К. – и двамата без дела със страните по
делото.
Свидетелката Т. заявява, че познава Й. от ***г., а от ***г. работила при него, съпруга
му е от ***. През ****г. той се разбрал с кооперация „Стомана Рома“ да купи помещения от
тях, сключили предварителен договор и през 1996 г. започнал да ги възстановява, а след
като ги възстановил продължил да ги поддържа. Не финализирали сделката и никой не
предявил претенции за тези помещения. Излага, че Й. имал автосервиз дълги години в тези
помещения, работила е там от ***г. до ***г. и ги е посещавала всеки ден без събота и
неделя, а след това до ***г. е ходила почти всеки ден да му помага. След това той се
разболял и преустановил работата на сервиза, като от тогава го предоставил за ползване на
две момчета, които държат коли там. Заявява, че помещението на Й. се намира в
едноетажната сграда в ляво, а съседните помещения се ползвали от А. В. и К. и са отделени
със стени между тях и врати.
Свидетелят Р. К. излага, че с Й. са колеги от **г., ремонтират автомобили. Работил е в
сервиза в съседство до процесния имот през ***г. до ***г. – ***г., а след това пак е ходил.
Сочи, че сградата, в която се намира сервиза на Й., е на един етаж, разделена на клетки.
Свидетелят започнал да се занимава с коли от 90-та година и Й. винаги бил там, в съседното
помещение бил Т., а Р. – съпругата на Й., им била колежка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като съответстващи на останалите
доказателства по делото и съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелката Т.,
съгласно чл. 172 ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК.
Предвид обстоятелството, че ответникът се легитимира като собственик на имота на
основание постановление за възлагане, следва да се отбележи, че публичната продан се
6
ползва със стабилитет - иск за недействителността й може да се предявява само в случаите,
изрично посочени от закона - чл. 496, ал. 3 ГПК, но този стабилитет не важи за продажбата
на чужд недвижим имот - действителният собственик може да защитава правата си при
условията на чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК /в този смисъл Решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр.
д. № 17/2012 г. на I г. о. на ВКС/. С оглед изложеното и обсъдените по-горе постановки на
Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдът
намира възражението за недопустимост на предявения установителен иск за неоснователно.
От заключението на вещото лице И., според което е налице идентичност между имота,
описан в исковата молба, и имота, предмет на представените нотариални актове, следва, че
ищецът се легитимира като собственик на процесния имот с Нотариален акт № **, том **,
рег. № ***, дело № 248 от 2007 г. от 14.06.2007 г. на нотариус Р. М., с район на действие
Районен съд – Перник, и Нотариален акт № ***, том **, рег. № ***, дело № 346 от 2014 г. от
15.08.2014 г. на нотариус Р. М., с район на действие Районен съд – Перник.
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 г. по тълк.
д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС при оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.
193 ГПК. С оглед изложеното, ответникът следва да установи, че по силата на
постановлението за възлагане е придобил правото на собственост върху процесния имот,
което предвид деривативния характер на публичната продан като способ за придобиване на
вещни права означава да установи, че правото е принадлежало на длъжника.
От доказателствата по делото, обсъдени по-горе, съдът намира за недоказано
възражението на ответника, че самостоятелен обект с идентификатор 55871.510.16.2.1 е бил
включен в капитала на длъжника „Мибу“ ООД в качеството на правоприемник на ОФ
„Мибу“ и ОФ „Елея“. От протоколите на общински съвет – Перник и решенията за вписване
на промени по партидата на дружеството, се установява, че „Мибу“ ООД е правоприемник
на активите на ОФ „Мибу“ и ОФ „Елея“, но от представените протоколи за оценка на
имуществото и списъци на активите не се установява, че процесният имот е част от тях.
Видно от списък на сградите – сметка 203, че е посочено База „Куциан“ – Перник, но липсва
индивидуализация, от която да се установи, че се касае именно за процесния имот.
Посоченото в Акта за частна общинска собственост, че имотите се стопанисват от „Мибу“ и
са включени в капитала му предвид заключението на вещото лице Ц. съдът приема, че се
отнася само за западната част от поземления имот, а по отношение на сградите и двете
заключения не установяват наличие на идентичност с процесния имот.
Във връзка с довода на ответника, че с влязло в сила съдебно решение са признати
правата на „Мибу“ ООД върху процесния имот, следва да се отбележи, че съгласно чл. 298,
ал. 1 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Доколкото ищецът не е страна по гр.д. № 1551/2005 г. на РС-Перник, не е
обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по делото решение, поради което
настоящото производство ответникът следваше да докаже преюдициалния за спора въпрос
относно принадлежността на правото на собственост върху имота в патримониума на
длъжника.
Дори да се приеме, че имотът е бил включен в капитала на дружеството - длъжник, от
събраните свидетелски показания се установява, че считано от 1996 г. ищецът е упражнявал
фактическа власт върху имота заедно с още две лица, като считано от 14.06.2007 г. – датата
на снабдяването с Нотариален акт № **, том **, рег. № ***, дело № 248 от 2007 г.,
намерението му за своене на конкретния самостоятелен обект е заявено по категоричен
начин. Следователно на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния имот на основание изтекла десетгодишна придобивна давност
най-късно към 14.06.2017 г., поради което извършената продажба не е породила вещно-
прехвърлителен ефект.
7
По възражението на ответника, че върху имотите, предмет на постановлението на
възлагане, е била наложена възбрана по изп.д. № 161/2005 г. по описа на СИС при РС-
Перник, съдът намира следното:
Възбраната е разпореждане на съдебен изпълнител, с което на длъжника се забранява
да се разпорежда с определена недвижима вещ, за да може взискателят по образуваното
изпълнително дело да се удовлетвори за свое парично вземане от вещта. Вписването цели да
оповести на трети лица за наложената забрана за разпореждане, като им я противопостави.
Ако въпреки възбраната длъжникът продаде възбранения имот, спрямо взискателя по
изпълнителното дело продажбата ще е недействителна. Спрямо трети лица възбраната се
изразява в недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено от
длъжника в полза на третото лице. Наложената възбрана не създава вещно право върху
недвижимия имот или предпочтително удовлетворение върху същия, които да следват
имота независимо у кого се намира. От друга страна, възбраната дава правомощие на
съдебния изпълнител да продаде възбранения имот на публична продан. Условие за
извършване на продажбата е към момента на публичната продан имотът да е бил
собственост на длъжника. Наложената възбрана не е пречка имотът да бъде придобит на
оригинерно основание от друго лице, какъвто е настоящия случай, вследствие на което към
момента на публичната правото на собственост не принадлежало на длъжника.
По изложените съображения съдът прави извод, че предявеният иск е основателен.
Предвид този извод не е налице основание за произнасяне по искането на ответника за
отмяна на нотариалните актове на основание чл. 537 ГПК. За пълнота обаче следва да се
посочи, че дори при отхвърляне на предявения положителен установителен иск
издаденият в полза на ищеца констативен нотариален акт не следва да се отменя,
тъй като в този случай съдебното решение би отрекло със сила на пресъдено нещо
претендираното от ищеца абсолютно вещно право на собственост на предявеното
основание, който може да предяви нов иск за същото право на друго основание,
но с него не се признават със сила на пресъдено нещо права на ответника по
делото по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр
/Решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр.д. № 1957/2017 г. на II ГО на ВКС/ . Нотариалния
акт, в който е оформена доброволната делба също не би подлежал на отмяна дори
при извод за неоснователност на иска,тъй като съгласно задължителните указания,
дадени с Тълкувателно решение №3/2012 по т.д.№ 3 /2012 г. на ОСГК на ВКС на
отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и
тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за ищеца, който претендира
разноски в общ размер 3858,94 лв., включващи и адвокатско възнаграждение в размер на
2800,00 лв., за което са представени доказателства по делото /договор за правна защита и
съдействие от 20.10.2021 г. за плащане в брой на сумата 2500,00 лв. и договор за правна
защита и съдействие от 25.01.2023 г. за доплащане на сумата 300,00 лв. Възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира за неоснователно
с оглед данъчната оценка на имота /64011,60 лв./, предмет на иска, и предвидения в чл. 7, ал.
5, вр. ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минимален размер на
възнаграждението в този случай.
Предвид изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски в пълен размер.
Водим от горнотo Пернишкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Й. Я. Т., с ЕГН: **********, от ***,
със съдебен адрес: ***, срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, № 109-115, бизнес сграда
ТАО, партер, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Й. Я. Т., с ЕГН: **********, е
собственик на самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с идентификатор
55871.510.16.2.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. ***, одобрен със
Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда с площ
от 350.48 кв.м., находящ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.510.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с
идентификатор 55871.510.16.2.2, под обекта – няма и над обекта – няма, заемащ
северозападната част от сграда с идентификатор 55871.510.16.2 със застроена площ от 434
кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, на основание давностно
владение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по искането на Й. Я. Т., с ЕГН:
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, срещу „Уеб Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, №
109-115, бизнес сграда ТАО, партер, да се признае за установено по отношение на
ответника, че към датата на Постановлението за възлагане на недвижим имот-
04.05.2018 г. от ЧСИ С.Д. по изп.д.№844/2011 г. е бил собственик по давностно владение
и доброволна делба на самостоятелен производствен обект в промишлена сграда с
идентификатор 55871.510.16.2.1 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. ***,
одобрен със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър, с предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда
с площ от 350.48 кв.м., находящ се в ***, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.510.16, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – обект с
идентификатор 55871.510.16.2.2, под обекта – няма и над обекта – няма, заемащ
северозападната част от сграда с идентификатор 55871.510.16.2 със застроена площ от 434
кв.м., брой етажи – 1, предназначение – промишлена сграда, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, като недопустим.
ОСЪЖДА „Уеб Финанс Холдинг“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“, № 109-115, бизнес сграда ТАО, партер,
да заплати на Й. Я. Т., с ЕГН: **********, от ***, със съдебен адрес: ***, сумата 3858,94
лв. /три хиляди осемстотин петдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението в прекратителната му част има характера на определение и подлежи на
обжалване пред Апелативен съд - гр.София в едноседмичен срок, а в останалата част – в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
9